В момента чета ... 67

  • 43 450
  • 733
# 690
нямам спомен дае бил чак толкова зле "Тебеширения човек", колкото го описвате. Вярно, не е някакъв литературен шедьовър, но пък става за четене от любителите на жанра.
Виж целия пост
# 691
Аз също съм сред харесалите "Тебеширеният човек" Simple Smile Беше ми приятно да я чета, хареса ми атмосферата в книгата, изобщо не беше лоша. Чела съм къде-къде по-бозави, но прехвалени книги Simple Smile
 
През уикенда прочетох "Детският влак" (Виола Ардоне).
Историята на малкия Америго Сперанца, носещ зрънцето на надеждата не само като фамилно има, но и в сърчицето си. Много човешка книга, която те хваща за гърлото и от която ти става "тъжно на корема" (по думите на малкия Америго)..
Книгата е написана по действителни събития, случили се в Италия след край на Втората световна война, когато над 70000 деца от южната част на страната , най-тежко пострадала от бомбардировките и най-разрушена, са били транспортирани с т.нар. влакове на щастието към по-богатите северни райони. Там са били настанявани в приемни семейства, отглеждани като собствени деца и буквално спасявани от гладна смърт.
Много от тези деца са били или осиновявани от тези семейства или връзките им са се запазвали силни и след връщането на децата в родните им семейства и така и до сега живите деца, вече на пределна възраст, казват , че имат две семейства - едното "горе" в Северна Италия,  другото - "долу" , в Южна...
Прочетох повече за тази инициатива на италианската комунистическа партия, инициатор на която е била прогресивната журналистка-комунистка Тереза Ноче, сама лежала в концлагера Равенсбрюк. Една от малкото истински хуманни инициативи на една нехуманна партия по принцип...
Оценка на книгата 5*
Виж целия пост
# 692
Здравейте!
Следя ви напоследък за идеи. В момента чета "Зулейха отваря очи" на Гузел Яхина.
Нещо по-различно и като тематика и като стил на писане.
Харесва ми.
Виж целия пост
# 693
“Тебеширеният човек” като вайб ми напомня “ Да убиеш присмехулник”,доколкото си спомням,увлекателен стил на писане,юношеска литература бих казала,харесва ми.
Виж целия пост
# 694
Дочетох "Богат, беден" и съм очарована. Още е едва Януари, но съм убедена, че ще ми е в топ 3 за годината. По принцип много харесвам такъв тип семейни саги, проследяващи съдбите на няколко поколения, а тази определено е висш пилотаж. На няколко места срещнах мнения, че продължението "Просяк, крадец" не е толкова силно, но въпреки това ще продължа с него.
Виж целия пост
# 695
Прочетох 5 от разказите от "Преводачът на болести" и я спрях за момента. Не ми е толкова силна като "Името", а и аз като цяло не съм любител на разказите. Смятам да я довърша.
Минах на "Къщата на духовете", която от много години съм си поставила за цел да прочета, започвала съм я поне 2 пъти и не успяваше да ме грабне. Сега вече ме заинтригува.
Стигнах до извода, че съм доста претенциозна на книги. Много от тези, които сте написали тук и харесали, не ми допадат. Та и по тази причина не бих захванала книга, която има не един лош отзив, давам за пример Тебеширеният човек /а си обичам трилъри/, вече четох за нея тук отрицателни мнения и не бих я чела. Същото беше и с Кестеновият човек, но ми я подариха и затова я захванах. Не е чак кой знае какво разочарование, но и нищо особено запомнящо се няма в нея.
Виж целия пост
# 696
Къщата на духовете прочетох години след като гледах и харесах филма. И като почнах Исабел Алиенде...Прочетох почти всичко, което има в библиотеката.
Виж целия пост
# 697
Много я харесам Исабел Алиенте-и книгите ,и филма по Къщата на духовете.
Виж целия пост
# 698
Аз харесах фимла, но книгата не ми допадна толкова.
Виж целия пост
# 699
Опитвам се да не гледам филми, които са писани по книги и които книги съм планирала да чета. Така че филмът не съм го гледала Simple Smile Чела съм само Паула от Алиенде, страхотна е!
Виж целия пост
# 700
Да речем, че филмът съм го гледала отдавна, още като бях дете и не знаех, че е по книга. Остави много приятен спомен у мен. Иначе и аз винаги първо чета, после гледам. Книгата я четох наскоро. Сценарият се различаваше в някои отношения от книгата.
Виж целия пост
# 701
Екранизацията на "Къщата на духовете" с Мерил Стрийп хич не е лоша, макар че много интересни, а дори и забавни моменти от книгата липсват. Може би във филма по-малко се усеща онова особено чувство за хумор на Алиенде. Много я обичам тази жена.

Започнах "Шейсет разказа" на Дино Будзати.
Странни са и доста различни един от друг.
"Прелест" -та на Мацантини си я чета бавничко, да не пропусна нещо съществено. Убедих се, че авторката може да пише по изключително болезнен начин и на не толкова болезнени теми.
Малко ме дразни това, че нейният глас заглушава този на героя, чак ми иде на моменти да й кресна да спре. И както ги везе едни такива словестни дантели, изведнъж героят се изцепва като каруцар с някой цинизъм. Не знам, не познавам чак толкова много гей и би-сексуални ( или поне така си мисля), може и да е характерна такава биполярност за някои от тях, но на мен не ми допада. В смисъл, че можеше поне малко да се обере откъм лиричност в случая. Или като толкова държи да е описателно-чувствена както и в другите си книги, да беше избрала да разказва от трето лице, а в диалозите да го остави да бъде себе си.
Виж целия пост
# 702
Опитвам се да не гледам филми, които са писани по книги и които книги съм планирала да чета. Така че филмът не съм го гледала Simple Smile Чела съм само Паула от Алиенде, страхотна е!
И аз обичайно не гледам,но филмът е прекрасен и кастът подбран само с имена.
Виж целия пост
# 703
Миналата година прочетох Къщата на духовете, по едно време мислех да я оставя, но се радвам че я прочетох до край. Дълго след това се сещах за нея. Тази година ще взема и останалите да завърша поредицата. Предполагам ще си заслужават .
Виж целия пост
# 704
Докато сме още на филми, снощи даваха "Вечерята". От години я заобикалям книгата заради разнопосочните мнения. Колкото и да не исках, защото и аз не обичам да гледам нещо, което ми предстои за четене, хвърлях по едно око бегло и май ще поотлежи още порядъчно време.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия