С мяукането си просят и внимание, но ако им дадеш храна, обикновено не я отказват, дори да не са реално гладни.
Моето съкровище, внимание си проси с хапане и драскане, качване на масата или направо скача в мен. Много рядко мяука /като остане сам/. Затова пък ръмжи /или нещо подобно/, като търчи и захапва. Яде две марки пастет и само от пернати /пиле, пуйка/ и суха за малки котета /предпочита Уискас/. Като му се даде парче салам, кашкавал, месо ... се превръща в играчка и накрая го намирам в някой ъгъл или под шкафа. Класически лигльо е, а е див, търчащ и супер досаден.
Лола, както винаги, очарователна!
А Сиймор направо ме срази с тази големина, но никак не изглежда дебел, явно е доста едър.
Абе всички са сладури, но някои диви.
Поднасях на пръст, мацвах на носа, накрая сипах в купичката и чакам да огладнее и да я оближе - засега резултатът е 1:0 за котарака. Носа не го броя, защото си го почисти с вечерния тоалет и това беше. 
А и днес домашните ми казват, че забелязват това странно мяукане неколкократно през деня, че е от 2-3 дни. Мислили, че е гладна (късно през деня не даваме храна, за да може да си хапне с АБ, като се прибера), но се наяде и това мърррмяууУУ продължава.
Обаче нашето шило изобщо не може да върже мръвка. Все още няма 2 кила, а трябва да е родена през април. 