НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 9

  • 53 020
  • 738
# 255
Честито на новородилите мацки Wink
И както Дели казва, бебетата са гумени, няма страшно. Особено над 3кг. Единият ми близнак си го прибрах 2200кг от болницата и верно ме беше страх да го пипам, ама сега като го охраних до 3200кг вече ми се вижда голям мъж 😁 Всичко си идва на място с времето. Аз бях убедена, че няма да се оправя, ама на инстинкта си дойде сам и се справям по-добре от двете баби, дето са отгледали две деца.
В тоя ред на мисли, искам и да се оплача, че няма на кого. Свекърва ми ме подлудява. Едни такива коментари пуска. Опитва се да ми оспорва решенията на колко време да си храня детето, как да го обличам и т.н. Търпя я, само защото ще се наложи след няколко дни да я оставя заедно с мъжа ми да го гледат сами малко, докато аз отида да си взема другото дете от София.
Виж целия пост
# 256
Искам да питам нещо Dagny и Djulcho ..  Момичета, колко време бяхте с епидурална упойка? Thinking До последно ли? Мен последно ми вляха на 6 см разкритие и до 8-9 вече усещах болка с пълна сила и не ми вляха повече. Съжалих, че въобще ползвах ... реално на "лесното" не усещах нищо, а после на трудното нямах упойка и щях да умра.
Това към графата оплакване .. Нямам търпение вече да пораства и малко от малко да знам какво да правя, как да реагирам и да не ме е страх да не го счупя.
Мен мисля че два пъти ми биха последно някъде на 7-8 см разкритие но ме хвана чаак като ме преместиха в стаята, накратко   раждах и ме шиха без упойка.
Аз също май съжалих че ползвах защото нямаше смисъл от нея.
Все още ми е унесено дали от нея дали не.
Беба не иска да яде нито от мен нито от шише, доста ми е търсене като извънземно се гледаме.
Признавам си че наистина не знам какво да я правя.
Като се има впредвид че не е от най-малките.
Как да я накарам да яде?
И като цяло родилите нормално имахте ли болки в яйчниците от време на време.
Когато ви шиха конци махаха ли или сами падат?
Имаааам още хиляди въпроси.
А и да помрънкам че си искам вкъщи вече.
Виж целия пост
# 257
Helinor в коя седмица си?
Аз съм 37+1, а секциото го гласят за 39та и също имам съмнения дали ще устискам 2 седмици още. 37 не ми се вижда рано за раждане, но предвид че се планира секцио не знам...
Виж целия пост
# 258
Честито на всички мами и от мен! Живи и здрави да сте и вие и дечицата и цялото семейство! Hug Heart

Искам да питам нещо Dagny и Djulcho ..  Момичета, колко време бяхте с епидурална упойка? Thinking До последно ли? Мен последно ми вляха на 6 см разкритие и до 8-9 вече усещах болка с пълна сила и не ми вляха повече. Съжалих, че въобще ползвах ... реално на "лесното" не усещах нищо, а после на трудното нямах упойка и щях да умра.

Хора, вече ми е много трудно да следя всичко и да пиша. Бебока е поспалив, но през спокойното време гледам и аз да спя или да правя 100 други неща и просто нямам грам време. Cry Това към графата оплакване .. Нямам търпение вече да пораства и малко от малко да знам какво да правя, как да реагирам и да не ме е страх да не го счупя.

Ще споделя и за моето раждане, който не е родил още, може да не чете.

При мен сложиха първа доза в 12ч,пуснаха Окситоцин на 1см разкритие. В 14ч ми пуснаха втора доза, която и мен не ме хвана, и аз си изпитах най-тежките болки. В 16ч родих. Общо взето, се отказах от второ нормално раждане, беше много травмиращо. Контракциите бяха много чести и адски болезнени, извикаха още един голям доктор да ме натиска по корема с цялото си тегло, не можех да си поема въздух изобщо от болки и от натискането, след един час мъки, тоновете започнаха да падат, за секунди ме приспаха, извадили са бебето с форцепс и епизиотомия. Събудих се без да осъзнавам какво се случва, даже не разбрах, че бебето на масата, е моето. А и май заради упойка та, после не можех да ида до тоалетна, та ми слагаха и катетър. Бебето го взех чак на другата сутрин. За щастие, всичко завърши благополучно, възстановявам се от шевовете все още. Иначе, докато действаше епидуралната, си бях супер. Можеше съвсем различно да протече раждането, ако и втората доза ме беше хванала.
Виж целия пост
# 259
Честита Михаела, November_dream ! Дошла си е с името ❤
Виж целия пост
# 260
Диди,напълно те разбирам и ти съчувствам. Променят се отношенията след появата на децата. Всеки си мисли,че знае по-добре от теб,без да се замислят,че ти си майката и знаеш най-добре. Ако можеш да игнорираш коментарите би било чудесно.
Виж целия пост
# 261
Божеее, аз май ще съм от последните родили. А уж термин 6.11.🤦‍♀️ Много е натоварващо да стоиш и да чакаш и всеки да те пита какво става, защо не си родила още и т. н. Засилиха ми се болките, но болезнени контракции по-дълги нямам. Снощи имах много режещи бодежи във влагалището, продължиха повече време, не можех да стана чак. После едно като натиск пак там и това беше. Дните уж не са толкова много, особено ако наистина терминът е объркан, обаче почвам да се депресирам сякаш вече.
Мрън.. Мрън... Мрън
Виж целия пост
# 262
Joy бе и да си родила не е песен хахаха. Спокойно, ще дойде и твоят бебо Heart
С теб сме, всичко ще е наред.

Момичета със секцио - на кой ден проимахте кърма? Аз нещо много взех да се връзвам вече на това с кърменето. А гърдите ми са празни и меки. Една акушерка каза нещо за формата им и че може и да не дойде кърмата. Слагам го на всяко хранене да опита да суче и да стимулира, ама много плитко захапва нали му е малка устата и в общи линии само ме боли и друго не става. И накрая си казах, че ако ме стане - не стане егати, няма да се самоубивам. Но много исках.
Нощес се потих и ме тресеше, но нямам температурата и няма промяна в гърдите ми Sad
Виж целия пост
# 263
Честито на родилите мамчета,да се  радват на пухкави бебоци. Моя термин е 22.11, не остана. Днес бях на тонове и преглед за разкритие.Е имам 1см разкритие само :/. Тоновете ги хареса,но пак ме вика в петък. Искам вече да гушкам беба и да си е при мен,но явно ще почакам
Виж целия пост
# 264
Моята кърма слезе на 4тия ден с гръм и трясък! По същия начин сина ми не успя да засуче, колкото и да се опитвах, но то нямаше и как с този мой огромен бюст (F чашка) и също толкова огромни зърна. Спаси ме помпата, започнах да цедя и да му давам от шише. В болницата ми дадоха тяхната служебна, защото моята не успя да се справи и се спасих от мастити, температура и тн. Вкъщи си продължих с моята денонощно на 3 часа. Към 3тия месец устата му порасна достатъчно и успя да засуче. Кърмих го до след годинката 😁 Сега, ако пак се получи така....ще се гръмна, честно
Виж целия пост
# 265
аз очаквах вече да съм с млекоцентрали, ама е трудно като съм под стрес и основния стимулатор не е до мен..... Цедя се, ама едвам едвам докарвам 10тина мл. Та няма да давам акъли този път. С отсъстващо бебе е по-трудничко.
Но иначе често слагане на гърда и то ще си дойде, би трябвало до довечера утре вече да имаш много мляко.
Виж целия пост
# 266
Днес след планово секцио се роди Момчил 50см, 3 800кг.
Секциото беше ужасно, важното е че всичко мина. ❤❤❤❤❤
Виж целия пост
# 267
Честит Момчил! Нека расте здрав и силен! 💙
Виж целия пост
# 268
Desinka_, честит да е Момчил! Голямо момче ❤
Виж целия пост
# 269
До ден днешен ми е криво, че нямам достатъчно кърма. Бебчо си засуква много добре от самото начало и отваря широко уста. Знак за ефективно засукване е да усещате по време на кърменето, че  тръгват лохии и да усещате контракции. Много се старае милото, но нъц, даже ми намаля последните дни съвсем.

За мен причината е от една страна, че млякото дойде късно, а детето си имаше апетит от самото начало, а от друга, че се претоварвам. Не искам да се оплаквам, защото вече не съм и толкова анонимна. Знам, че ако ви разкажа, ще ме разберете , но няма да го направя. Надявам се да е просто период и да премине от само себе си. Чух някои тежки думи от близък човек и още ги изживявам.. И това ще мине, но аз сега имам нужда от подкрепа и да, очаквах повече.

За да има една жена кърма и да поддържа добра лактация, наистина работата й след прибирането си вкъщи следва да е свързана само и единствено с бебчо. Особено ако не е текнало на воля, както беше при мен, и след тежко раждане, в т.ч. оперативно. Положителното е, че поне качваме грамчета, гледам да не си го слагам твърде много на сърце, че дохранвам, и да остана здрава и спокойна.

Вероятно ако майка ми беше с нас, щеше да ми е по-лесно, но ние решихме да сме сами..

Положителното е, че поне няма кой да ми се бърка. Най-много бабите, че и дядовците, обичат да претоплят бебето. В началото, още като не знаех какво и защо го правя, държах 27 28 градуса в нас и то горкото се изрина от жегата, хич не обича. Не обича и да е навлечено р ъкав върху ръкав, изнервя се. Отне ми няколко дни да почна да го усещам. И на мен ми беше трудно с памперса и още е екшън всяко преобличане, сменяне и къпане. Реве си и това е Grinning Чак посинява от рев, после му е хубаво.

Това е от мен, бъдете здрави!

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия