Вървя към мисията си бавно и упорито. Това, което правя в момента ме удовлетворява, но не е моето призвание. Но знам какво искам, как и кога да го постигна. Търпелива съм и напредвам. 
Виж целия пост
Открили ли сте своето призвание/мисия/талант?
- Публикувана: 11 септ. 2006, 23:03 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2006, 08:54 ч.
# 16
12 септ. 2006, 08:21 ч.
Не съм го открила и това много ме тормози напоследък 
Все имам чувството, че нещо ми липсва.
Виж целия пост
Все имам чувството, че нещо ми липсва.
# 17
12 септ. 2006, 09:23 ч.
Тъкането ми е страст. От малка все си ковях станчета и си правех килимчета. Колкото повече растях, толкова по-големи ставаха станчетата. Докато един ден не попаднах в Троян на истински, автентичен стан с хоризонтална сурватка. Заемаше цялата стая. Тъках китеници. Беше невероятно преживяване. Плетенето също ми доставя огромно удоволствие. За съжаление откакто се появи Екатерина, трайно измести иглите от ръцете ми.
Друга страст - художествената гимнастика. Пеенето и танцуването също.
Сега тази нежна, поетична душа, с взор вперен в изкуството е инженер по комуникации. Полудява докато не си купи и последната компютърна джиджавка. А иначе работи в сферата на енергетиката. Мечтата й е да проектира високоволтова линия / далекопровод / ама поне 220 или 450 кV. Но не е достатъчно умна за това. Така че, ще се радва просто да участва в екипа, който ще го усъществи.
Хоби - дизайн. Обича да чете Тери Пратчет. Вече не пуши и пие все по-малко, но това няма да продължава така.
Форум-ства.
Открила себе си, но не и точното заплащане.
Виж целия пост
... много ми се ще да изнамеря един стар стан от някъде и да се науча да тъка /тъча..не знам как е по-правилно/ черги... сигурно ще го направя на стари години обаче...Талант, който съм пропуснала да развия по един или друг начин, са танците... Иначе пеех 14 години в детски хор .......
Тъкането ми е страст. От малка все си ковях станчета и си правех килимчета. Колкото повече растях, толкова по-големи ставаха станчетата. Докато един ден не попаднах в Троян на истински, автентичен стан с хоризонтална сурватка. Заемаше цялата стая. Тъках китеници. Беше невероятно преживяване. Плетенето също ми доставя огромно удоволствие. За съжаление откакто се появи Екатерина, трайно измести иглите от ръцете ми.
Друга страст - художествената гимнастика. Пеенето и танцуването също.
Сега тази нежна, поетична душа, с взор вперен в изкуството е инженер по комуникации. Полудява докато не си купи и последната компютърна джиджавка. А иначе работи в сферата на енергетиката. Мечтата й е да проектира високоволтова линия / далекопровод / ама поне 220 или 450 кV. Но не е достатъчно умна за това. Така че, ще се радва просто да участва в екипа, който ще го усъществи.
Хоби - дизайн. Обича да чете Тери Пратчет. Вече не пуши и пие все по-малко, но това няма да продължава така.
Форум-ства.Открила себе си, но не и точното заплащане.
# 19
12 септ. 2006, 09:59 ч.
Не съм го открила все още И ме е страх дали, когато го открия, ще имам смелост и сила да последвам мечтите си 
А дали всъщност има такова нещо като призвание или всичко е компромис със себе си?
Аз винаги искам нещо ДРУГО
Виж целия пост
И ме е страх дали, когато го открия, ще имам смелост и сила да последвам мечтите си А дали всъщност има такова нещо като призвание или всичко е компромис със себе си?
Аз винаги искам нещо ДРУГО
# 20
12 септ. 2006, 10:07 ч.
А искаш ли да ни разкажеш за какво иде реч или е прекалено лично?
Не е кой знае какво. Рисувам.
Не е кой знае какво ли??? Рисуваш божествено! Не съм се чувствала на място да ти го кажа до момента и очи в очи, но потенциалът ти е голям и развитието му е в твоите ръце! Не го пропилявай!
По темата: може и да имам някакъв талант, но или аз не го виждам или е прекалено крехък за да му отдам значение. Имам мечти и планове, дано имам и шанса да ги реализирам 
!
Виж целия пост
Не.
По-точно съм го открила, но няма как да го работя. Съвсем в друга посока духа вятъра..
По-точно съм го открила, но няма как да го работя. Съвсем в друга посока духа вятъра..
А искаш ли да ни разкажеш за какво иде реч или е прекалено лично?
Не е кой знае какво. Рисувам.
Не е кой знае какво ли??? Рисуваш божествено! Не съм се чувствала на място да ти го кажа до момента и очи в очи, но потенциалът ти е голям и развитието му е в твоите ръце! Не го пропилявай!
По темата: може и да имам някакъв талант, но или аз не го виждам или е прекалено крехък за да му отдам значение
. Имам мечти и планове, дано имам и шанса да ги реализирам !
# 21
12 септ. 2006, 10:31 ч.
И аз съм така да му се невиди
Виж целия пост
Не съм го открила все още И ме е страх дали, когато го открия, ще имам смелост и сила да последвам мечтите си
А дали всъщност има такова нещо като призвание или всичко е компромис със себе си?
Аз винаги искам нещо ДРУГО
И ме е страх дали, когато го открия, ще имам смелост и сила да последвам мечтите си А дали всъщност има такова нещо като призвание или всичко е компромис със себе си?
Аз винаги искам нещо ДРУГО
И аз съм така да му се невиди
# 22
12 септ. 2006, 12:06 ч.
В един момент, си дадох сметка, че живота върти - суче, но и в личен и в професионале аспект ме поставя в една и съща ситуация: Аз по средата, като буфер, като умиротворителни сили ако щеш...абе баланс да има. Напоследък много ми тежи тази ми роля, но пък адски задобрях. Корпуса на мира ряпа да яде!!! Още малко и ще почна да го вземам насериозно като мисия в живота 
.
Иначе таланти кой знае какви
... по-скоро не. Имам музикални наклонности: пея сносно, танцувам добре, обожавам музиката по принцип, но чак пък талант 
. По-скоро синчето има такова: от 4 годишен свири на акордеон и малко нескромно, ама е голяма работа 
Понякога не се чувствам пълноценна като майка, може би защото все не ми стига времето за децата. От една страна искам да бъда идеалната майка, вечно на разположение за всичко, но просто соя ми е друг Хич не ме свърта на едно място. И ето пак същото: искам да съм всичко - майка, която отделя достатъчно и качествено време на децата, дома, мъжа...работеща жена, с достатъчно време за кариера... опитах да бъда поне за малко само едното...е, не ме свърта. И от години съм сложила бая дини и под двете мишници и се опитвам да балансирам някакси. И като че ли се справям добре (как я мразя тая дума - баланс; и по счетоводства навремето първо това научих ).
АЙ стига толкоз, че май са отплеснах от темата. Дървен философ - голям талант!!!
Виж целия пост
.Иначе таланти кой знае какви
... по-скоро не. Имам музикални наклонности: пея сносно, танцувам добре, обожавам музиката по принцип, но чак пък талант . По-скоро синчето има такова: от 4 годишен свири на акордеон и малко нескромно, ама е голяма работа Понякога не се чувствам пълноценна като майка, може би защото все не ми стига времето за децата. От една страна искам да бъда идеалната майка, вечно на разположение за всичко, но просто соя ми е друг
Хич не ме свърта на едно място. И ето пак същото: искам да съм всичко - майка, която отделя достатъчно и качествено време на децата, дома, мъжа...работеща жена, с достатъчно време за кариера... опитах да бъда поне за малко само едното...е, не ме свърта. И от години съм сложила бая дини и под двете мишници и се опитвам да балансирам някакси. И като че ли се справям добре (как я мразя тая дума - баланс; и по счетоводства навремето първо това научих ).АЙ стига толкоз, че май са отплеснах от темата. Дървен философ - голям талант!!!
# 23
12 септ. 2006, 12:09 ч.
Откирх навреме нещото което " е в кръвта ми" ,за което съм много благодарна и наистина ми доставя удоволствие
Виж целия пост
# 24
12 септ. 2006, 12:12 ч.
25 години посветих на развиване на природни заложби и кво? Нищооо 
завърших със заплата 10 долара. Мерси. После се преквалифицирах и като ми мине май4инството, ще се преквалифицирам пак. Не съжалявам ни най-малко.
Виж целия пост
завърших със заплата 10 долара. Мерси. После се преквалифицирах и като ми мине май4инството, ще се преквалифицирам пак. Не съжалявам ни най-малко.
# 25
12 септ. 2006, 12:17 ч.
Оооооо-да!Страшно обичам работата си,ако мога да я нарека така,защото аз се забавлявам,докато работя.Или работя,за да се забавлявам.Несравнимо е удоволствието,когато от нищо направиш нещо и виждаш в очите на хората,че това,което си свършил наистина ги прави по-красиви.За мен няма по-голямо признание от това!
Виж целия пост
# 26
12 септ. 2006, 12:48 ч.
Май да... 
Аз винаги съм рисувала и завърших художествено училище-вътрешна архитектура. Това остана хоби за цял живот /дано някога се занимавам професионално/. Иначе дълго време рисувах портрети. Ако ви е интересно:
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6536&AlbumId=16631
От 6 години обаче се занимавам с визуални ефекти за американското кино. Може би звучи като сбъдната мечта...не се оплаквам, разбира се. Все пак продължавам да рисувам /вече с таблет, но то си е пак рисуване/.
И понеже архитектурата някак си не ми е давала мира цял живот, от 3 години започнах да уча. Бях на 35. Сега уча с едни 20 годишни деца /деца за мен/, които ми помагат да не забравям колко хубаво е да приемаш нещата като на 20.
За мен най-важното е да правиш красиви неща и да се развиваш. За сега успявам /поне аз така си мисля/.
Виж целия пост
Аз винаги съм рисувала и завърших художествено училище-вътрешна архитектура. Това остана хоби за цял живот /дано някога се занимавам професионално/. Иначе дълго време рисувах портрети. Ако ви е интересно:http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6536&AlbumId=16631
От 6 години обаче се занимавам с визуални ефекти за американското кино. Може би звучи като сбъдната мечта...не се оплаквам, разбира се.
Все пак продължавам да рисувам /вече с таблет, но то си е пак рисуване/.И понеже архитектурата някак си не ми е давала мира цял живот, от 3 години започнах да уча. Бях на 35. Сега уча с едни 20 годишни деца /деца за мен
/, които ми помагат да не забравям колко хубаво е да приемаш нещата като на 20. За мен най-важното е да правиш красиви неща и да се развиваш. За сега успявам /поне аз така си мисля/.
# 27
12 септ. 2006, 13:10 ч.
При мене повечето неща са замалко и след време пак се връщам към тях..За жалост имах неблагоразумието да послушам майка си и да уча рисуване, което ме спъва цял живот и единствената полза от 5 загубени години са приятелите ми. Сега съм щастлива, защото правя това, което и баща ми преди и което цял живот исках, а именно работа със софтуер и хардуер. За мен най-хубавите науки са точните науки без отвлечени неща, които насила научих и въобще не са ми от полза 
Единствено музиката ме влече, ама не съм от най-добрите певици Много обичам и ръкоделието и да си правя разни неща като сувенирчета, но нямам много време и то ми е като хоби
Виж целия пост
Единствено музиката ме влече, ама не съм от най-добрите певици Много обичам и ръкоделието и да си правя разни неща като сувенирчета, но нямам много време и то ми е като хоби
# 28
12 септ. 2006, 13:12 ч.
Не съм... И мен като Бухтичка това ме тормози... Като си мисля за това, се чувствам като пълен неудачник. Имам някаква надежда нещата да се оправят, но като цяло съм назад с материала!
Виж целия пост
# 29
12 септ. 2006, 13:21 ч.
Жана /bg_paint/, портретите ти са страхотни!
Правя много неща с голямо удоволствие - готвя, рисувам, снимам. Но определено нямам талант за тях, просто ми е хубаво.. Обожавам да правя всякакви декорации и да майсторя неща за дома, да преправям дрехи, стени и т.н.
Мисля, че имам талант единствено за писането. И плътно, упорито следвам пътя си, заедно с думите.
Работата ми няма нищо общо с изброените неща, но също ми доставя удоволствие, макар доста често да се чувствам не на място.
Виж целия пост
Правя много неща с голямо удоволствие - готвя, рисувам, снимам. Но определено нямам талант за тях, просто ми е хубаво.. Обожавам да правя всякакви декорации и да майсторя неща за дома, да преправям дрехи, стени и т.н.
Мисля, че имам талант единствено за писането. И плътно, упорито следвам пътя си, заедно с думите.
Работата ми няма нищо общо с изброените неща, но също ми доставя удоволствие, макар доста често да се чувствам не на място.
Препоръчани теми