Следя ви аз 😊
Харесва ни в Ирландия на всички. Вече две години сме тук, детето намери добри приятелки в праймъри училището, част от тях са с нея и в секъндарито. Тя пак излезе най-адаптивна от цялото семейство.
На нас ни трябваше малко повече време да се установим. Наскоро даже излезе възможност мъжът ми да кандидатства за позиция отвъд океана и обсъждайки го, гласът на детето за оставане тук натежа, въпреки нашите два в полза на евентуално ново приключение. Така че засега сме от тази страна на Атлантика.
В началото нямахме кола, но не ни пречеше. Малко след като я купихме, аз почнах работа и си обещахме, че първата възможна отпуска ще пообиколим острова.
Но така и още не сме го направили. Две от отпуските изкарахме в локдаун, а третата не можехме да напускаме каунтито.
Последната седмица от отпуската предстои, дано да успеем да се разходим нанякъде.
Не сме ходили до България тази година (не казвам прибирали, защото в момента домът ни е в Корк и се прибираме на връщане от България), но редовно се чуваме с роднините и с приятели.
А в сравнение с Уелс, аз оставих част от сърцето си там, имам страхотни спомени.
Надявам се някой ден да се върна като турист и да посетя всички места, които отлагахме.
В Ирландия стандартът е висок. Наемите също. Заради ниският корпоративен данък, европейските централи на повечето IT и фармацевтични гиганти са тук.
Кварталът, в който сме е сравнително нов и поради близостта на офисите на Dell и VMWare е населен предимно с млади хора от най-различни националности. Доста е спокоен, децата си оставят колелата и тротинетките в предния двор на къщите незаключени. Събират се на тумби и играят навън, дори и сега, въпреки че е тъмно, още има детска глъчка навън.
Намираме се на 10 минути пеша от страхотен парк и на 5 минути пеша от центъра.
С две думи, доволни сме с избора си. 😊