С всяка следваща крачка умората и изтощението надвиваха Исра, но тя знаеше колко е важно да стигнат до Турското посолство и не се предаваше. Събитията от изминалия ден, раждането на сина й, смъртта на баща й всичко това я беше сломило, със сетни сили двете с Махбубе и новородения Омер се добраха пред посолството.
На о. Адабейли, в имението на Адабейли телефонът извиня. Това обаждане щеше да се окаже най- съдбовното за всички обитатели на острова...
- Ало. Джихан Адабейли?
Може ли да говоря с Джихан Адабейли?
- Коя сте вие? Защо търсите Джихан тук?
- Кой е, мамо?
- Една жена.
- Една жена?
Заповядайте! Аз съм Джихан Адабейли.
- Ало, г-н Джихан. Аз съм Исра Насир, дъщерята на Омер Насир.
- Случило ли се е нещо? Той добре ли е?
- Татко... Убиха го.
- Убиха ли го? Има ли нещо, което мога да направя?
- Преди да го убият, татко ми се обади даде ми номера ви. Каза да ви се обадя.
- На мен ли?
- Да. Вие сте дали на татко дума на честта. Сега имаме нужда от помощта ви.
- Къде сте в момента?
- Скрихме се в Турското посолство в Бейрут.
Хората, които убиха татко, ме преследват.
- Чакайте ме. Не ходете никъде. Веднага идвам.
- Веднага ли?
И Джихан тръгна, за да отиде да вземе повереното му. Както беше обещал, остави всичко - семейство, сватба, работа. Неговата дума беше неговата чест и той нямаше да я престъпи.
КРАЙ на ВТОРА ЧАСТ - Поверена
Виж целия пост
На о. Адабейли, в имението на Адабейли телефонът извиня. Това обаждане щеше да се окаже най- съдбовното за всички обитатели на острова...
- Ало. Джихан Адабейли?
Може ли да говоря с Джихан Адабейли?
- Коя сте вие? Защо търсите Джихан тук?
- Кой е, мамо?
- Една жена.
- Една жена?
Заповядайте! Аз съм Джихан Адабейли.
- Ало, г-н Джихан. Аз съм Исра Насир, дъщерята на Омер Насир.
- Случило ли се е нещо? Той добре ли е?
- Татко... Убиха го.
- Убиха ли го? Има ли нещо, което мога да направя?
- Преди да го убият, татко ми се обади даде ми номера ви. Каза да ви се обадя.
- На мен ли?
- Да. Вие сте дали на татко дума на честта. Сега имаме нужда от помощта ви.
- Къде сте в момента?
- Скрихме се в Турското посолство в Бейрут.
Хората, които убиха татко, ме преследват.
- Чакайте ме. Не ходете никъде. Веднага идвам.
- Веднага ли?
И Джихан тръгна, за да отиде да вземе повереното му. Както беше обещал, остави всичко - семейство, сватба, работа. Неговата дума беше неговата чест и той нямаше да я престъпи.
КРАЙ на ВТОРА ЧАСТ - Поверена
не е "албанското цвете" - Толга я е повишил в "ранг" - кралица е тя, кралица - пиявица! 
много си права за албанката, знае тя как да печели любовта и банковата сметка на Толга. 
Хитра лисица е! Но аз съм "доволна" от нея - в желанието си да покаже какво бижу си има вкъщи, подържа Instagrama на маминия и ние се радваме често на нови негови снимки. А глупостите, които "ръси" при всяко интервю искрено ме забавляват.
струва ли си, заради милионите на съпруга си, една жена да затрие така бъдещето си?! Та от Амине не остана нищо, за мен тя е една обикновена домакиня, чиято младост минава в шетане между кухнята и детската стая. 
и кафето от 
благодаря за информацията. Не знаех за интервюто на Бурак Саяшар. Днес ако имам време ще поровя, дано намеря още инфо за съдържанието на интервюто. 
