Пубертетът при момчетата - тема 9

Ами аз обясних по-горе специално за поведението вкъщи.
Иначе имаше един период, в който покрай негов приятел влезе в една компания, която излизаше в доста неприятен за мен квартал или пък обикаляха по други квартали - все в другия край на София и това ме побъркваше. Накрая забраних да се обикаля цяла София, дадох списък с местата и кварталите, които са позволени и край. Разбира се беше изпълнителен 1 - 2 дни, после пак си започна неговото и аз започнах с наказанията. Дори му казах, че ако още веднъж видя, че е там, където съм забранила, ще запаля колата и ще отида да го прибира от там пред всичките му приятели /той знае, че ще го направя/. В началото имаше сърдене и тръшкане, накрая сам смени компанията и сега ми е много по-спокойно.

Аз юздите не съм ги пускала
Вкъщи има ред, определен от мен и не разрешавам да се игнорира - никога не съм разрешавала. Изградил си е навици, но се случва да ме помоли да свърша нещо вместо него, защото бърза или има уговорка. Помагам му винаги, както и той на мен - нямам отказ при молба за помощ, дори програмата си е размествал, за да ми помогне.
И на психолог съм го водила - много полезно беше и за двама ни! Сега той не посещава психолог (около 6 месеца ходи), но аз си имам на работа психолог на разположение и редовно си разговарям с него. Той е мъж, а аз нямам такъв и отглеждам момче - сверявам си часовника така да се каже, защото си има чисто мъжки неща, които може да пропускам.

Чудих се и аз какво да разкажа за граници и юзди...
И публикацията на beki8 ми помогна да се ориентирам, да се опитам да се погледна отстрани.

И аз мисля, че не съм пускала юздите, защото уж съм подхождала отговорно, т.е. съм следила възпитанието да е в някакви мои представи за правилност... Може би обаче донякъде съм охлабвала юзди...защото се стремя да има разбирателство у дома.
А моите представи за някои неща се отличават от тези на таткото.
Например, режима на деня, късното лягане.
За мен не е редно да се ляга след 22: 30 максимум....но мъжете вкъщи имат друго мнение.
Освен това, характерите ни са толкова различни, че постоянно има напасване на характери. Синът ми е потаен, не обича да говори много. Съответно, не винаги знам какво става, какво мисли и какво се върти в главата му.
Като цяло, когато имаме напрежение, това е защото у някого не е  имало достатъчно търпимост или уважение...
Наскоро се наложи да направя вид наказание.  Нещо, доста необичайно за мен. Беше заради несъобразяване.
Болезнено беше за всички. Надявам се, да е имало полза.

Моето момче стана избухливо и агресивно. Това ме накара да сменя тактиката. Не знам хормони ли се разбутаха, мързел и обездвижване ли се натрупаха, но е факт, че от към 12-тата година той се промени като характер.
Вероятно преди това съм го била разглезила, но той успешно ме предразполагаше към това. Беше малък, сладък и винаги ми обясняваше колко съм добра и красива И аз явно съм се поддавала подсъзнателно на тези подмазвания и му разрешавах много неща. А и до 4-ти клас, знаете ученето е лежерно, не е имал проблеми, но не се е и налагало да полага по-големи усилия.
И изведнъж взе да се зъби, да крещи, всичко да го дразни - това, че сестра му си тананика, това че ние си говорим в другата стая, това че съм решила да отворя прозореца, за да проветря. Да не говорим ако го накарам да решава допълнително задачи... По едно време подозирах, че може да гледа порно и затова така да се дразни ако случайно някой влезне в стаята му и трябва да го прекъсне. Но той е доста открит по тези теми - разпитва ме, информира се.
Понеже имаше говорни, респективно писмени изоставания в детството, сметнах за необходимо да го запиша на допълнителен курс по БЕЛ още в 6-ти клас. Е това му преля чашата Вече не съм красива и добра...

Когато бях дете реших, че моите деца ще живеят свободно и без ограничения. Е, пораснах и разбрах, че това не е полезно за никого Правила трябва да има и те трябва да се спазват. Пак имат необходимата свобода да вземат собствени решения, но нали са от мързеливото поколение винаги имат нужда от подритване, за да вървят в моята правилна посока
С големият не съм следила чатове, телефони и компютри, но и той не е давал повод. С малкото обратно - всичко му се проверява и то пред него. Стъпа накриво предната година, загуби доверието ни (надълго и широко му беше обяснено какво означава това) и сега му правя изненадващи проверки, а той все повтаря, че е разбрал грешките си и няма да ги повтори

Основното им задължение е ученето и там компромиси не допускам. Като развалена латерна всяка вечер обяснявам колко е важно човек да има богати познания и да се развива. Още сме на фазата "приказвай си, не ни пречиш"
Стаите им трябва да са подредени според моите разбирания (дева съм mrgreen ), иначе минавам по стаите и събарям всичко по пода. При големият минава заплахата, че аз ще му подредя стаята и това го кара веднага да скочи и да пооправи
Вечерен час за излизане и лягане (по училищно време), прибиране на прането, сервиране/отсервиране на масата. Не съм ничия прислужница и щом живеем в един дом, значи всички трябва да се грижим за него.
Няма забранени въпроси. Говори се по всякакви теми. Разрешаваме им да пробват алкохол и цигари. За последните още никой не е проявил желание, но оня ден купухме енергийна напитка. Не я харесаха. Малкото искаше да пробва ракия, пийна една глътка и до там беше. Скоро няма да иска пак Предната седмица попаднахме на едно диво място и имаше цяла полянка диворастяща марихуана/коноп. Откъснах две листа да им донеса да я видят на живо, но тя се спаружи изключително бързо и до вкъщи вече трудно се различаваше какво е. Е, за кокаин и разни други такива няма да има проби. Рязко ставам консерва относно наркотици, хазарт и алкохолизъм.

Баланс му е майката, според мен. Трябва да сме родители и приятели с децата. Да се лавира между това кога да си родител и кога се налага да сме си приятелчата, да си споделяме и да правим щуротии. Трудна работа си е възпитанието.

Боже, изписах се

Ако не говорим с децата за Бога, то целият останал живот ще се наложи да говорим с Бог за децата.

Ето това е моят основен принцип. Колкото ми е по силите и осъзнатостта....

Стигнах до него трудно, но дълбоко  осъзнато.
Всичко друго- "богати познания и развиване" ( светски) ," ред в сервиране и отсервиране", ползване на компютри и телефони, остава на заден план.

Извинявай, Катеричка, но не схванах как да тълкувам мнението. Като чисто религиозно или като ценностна система (качества, които всеки един човек трябва да притежава и да бъде възпитавам в тях от ражданесто си- добротаа, съпричастност, уважение и т.н.)?

Второто 😍🤗💗

Не съм го описвала в горното си мнение, защото за мен това е първичното, базисното във възпитанието, че дори не би трябвало да се говори за него. Но да, права си и за съжаление срещнах родители, които не го правят.

Момичета, присъединявам се с интерес към вас!
Имам момче на 12 в пубертета...

Да ви попитам нормално ли е главоболието при него, когато му мирише на много силни миризми е силно, успокоява се от нурофен, но казва че има главоболие винаги когато силно си разклати главата и то отзад (винаги когато го боли, то е отзад), други пробеми няма - температура и тн. През зимата имаше синузит.

Натоварва си очите, доста дъвки дъвче, пие сокове и си похапва сладко. Предполагам че е от това.

Като кихне например не го усеща. Само като си тикне главата напред.

РЕДАКТ: И пред компютъра много седи и играе, уж купихме нов стол да му е по-удобно.

ivd1, добре дошла!
За главоболието, според както го описваш, според мен е добре да го види добър УНГ. Прилича ми на хроничен синузит.
Ако УНГ прегледа е ОК, помисли за невролог.
Избягвай да даваш Нурофен, още повече, че е малък. Нурофенът действа на болката като симптом, но не лекува причините.

Мерси, и аз предполагам че е от синузита. То му течеше гной от носа като лепило Ц200

Притеснително е, че го боли отзад, по принцип при високо кръвно боли там. При синузит боли отпред главата. Отидете на невролог, УНГ, очен и зъболекар, все някой от тях трябва да открие причината.

На зъболекар ще ходим утре - има един зъб преден за вадене и му остава последния най-отзад, но той не се клати.

Прави ми впечатление, че когато не сме си в къщи, няма телефон и компютър не го боли. Не знам аз мисля че или е синузит или е напрежение на очите. И вода много-много не пие. До колкото знам главоболието и замайването е от "следковид синндрома" или там както се казва. Точно със същите проблеми.

След УНГ препоръчвам и очен. Доста често боли глава, заради напрежение в очите