Пубертетът при момчетата - тема 9

  • 55 077
  • 742
# 555
Детето спортува ли? Ако не, вижте от какво се интересува и го запишете. Възможно е да му повлияе добре.
Виж целия пост
# 556
Благодаря Ви ,мили момичета  !  Детето не спортува, защото е с ДЦП . Извеждам го навън ,много вървим ,но само това . Той е и с доста слабо зрение ,беше с ретинопатия . Сега е доста слабо зрение ,вижда но не добре.  Желая Ви здраве !
Виж целия пост
# 557
Съжалявам да го чуя. Опитайте с лечебна изправителна гимнастика. Ще му повлияе добре, а и е занимание. Пожелавам сила и здраве!
Виж целия пост
# 558
A плуването като спорт , възможно ли е ?
Наистина е лошо това с агресирането, дано бързо премине .
Виж целия пост
# 559
Много съчувствам, трудно положение. Желая кураж, сили и добро развитие.
Виж целия пост
# 560
Бъдете здрави и силни и дано професионалната помощ успее да достигне до детето и той да се довери и успокои! Ние тук можем да ви пратим много положителна енергия и много вяра!
Виж целия пост
# 561
Сменете психиатъра, ако няма ефект. Може да се налагат нови и различни лекарства. Никой не обича лекарства, но е възможно в тази ситуация да са наложително и то най-правилните!
Виж целия пост
# 562
vanq_vaneva, много сплотеност в семейството пожелавам, за да ви дава тя сили да се справите! И дано е кратък период, след който да има подобрение. Мисля си, че е добре да продължавате да търсите помощ от специалисти, ако се наложи, сменяйте, докато попаднете на верния. Също, консултант за родители, защото и вие имате нужда от подкрепа. Разговор с всеотдаен свещеник, имащ благодат, също бих препоръчала.
Виж целия пост
# 563
Катерица ,Благодаря Ви  !
Виж целия пост
# 564
Ако сте в София, вижте и този център https://chudesa.bg/bg/
Имат Лечебна физкултура и Ерготерапия и като цяло опит с деца с подобни диагнози на Вашето дете. Не съм контактувала с тях в последните 2-3 години, но предполагам продължават дейността си. Има и групи за подкрепа на семейството. Ако не сте в София, не пречи пак да говорите с тях, може да предлагат в днешни дни онлайн занимания, а и все пак могат да насочат и към колеги в други градове.
Успех и кураж! Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 565
Как общувате с момчетата?
Ние си седим всеки на компа, всеки в стаята си и се виждаме за хранене предимно.
Виж целия пост
# 566
Вечеряме заедно, имаме общи занимания, хобита, забавления, спорт. Стараем се да прекарваме време с тях максимално много. Въпрос на родителски усилия да се създаде спокойна атмосфера, така че тийна да се чувства добре в компанията ни . Скоро ще се пръснат по света, ще ни липсва това време.
Виж целия пост
# 567
Също предимно на вечеря се виждаме, всеки си споделя деня. През почивните дни, ако има време, гледаме някой филм заедно. Аз все още му помагам с учението, предимно по езици, защото с единия изостава и са му нужни обяснения, а с другия е напред от нивото и се създава измамно усещане, че много знае. Моят метод е старомоден, с вмъкване на идиоми, откъси от литературни произведения , песни.
През лятото имаме повече време, пътуваме, ходим по планини, с мен изкачи един връх, с баща си ходи за риба, забавляваме се заедно с наши приятели и децата им.
Общуваме много, но за съжаление, заради ДО-тъкмо беше влязъл в ново училище, не успя да създаде нови приятелства. Общува с деца, които е познавал до 7 клас, предимно.
Виж целия пост
# 568
Общуваме предимно в чата...колкото и да е странно там ни се получава добре. Когато в 9 клас рязко се затвори в стаята, изпълзяваше само за да яде и то набързо, ми беше много криво. Отделно подвикваше на брат си някакви обиди постоянно и нарочно го отбягваше. Аз си страдах мълчаливо, е понякога си изразявах недоволство,  но изчаквах да мине този бунт. Е мина, сега е на 16, да ви кажа има проблясъци и то за дълги периоди. Споделя много повече, и лични неща, просто не го притискам, чакам той да прояви желание за разговор. Но семейни разходки, излизания са мираж-всяка свободна минута е или на футбол с приятели или с момичета и момчета навън. Но не го спирам, сега му е времето!
Виж целия пост
# 569
И при нас са период след периода.
Понякога се затваря и нищо не споделя, понякога идва и се отваря.
Синът ми по природа е интроверт, така че се стремя да не го притискам. Ето, тази седмица беше във ваканция. Три дни излезе, но нищо не разказа. Каза само: утре  излизам в 11 и ще се върна по тъмно (то тъмното е вече в 16:30-17:00).
Имаше си уговорка с приятели, каза че е от класа и къде отиват( най- общо).
Като седнем да се храним, е сервирано за всички. Обикновено се стремим да сме заедно, освен ако някаква задачка не попречи. Забелязвам обаче, че вече няколко пъти с баща му се нахранваме, а той чак след това се появява. И респективно,  яде сам.
Минава през период на вътрешни бури, узряване, напрегнато му е и в училище. Усещам, че му е трудно, понякога плаче. Снощи сподели, че след училище ( има един ден, в който са все предмети, които не харесва) е седял на пейката на алеята до нас дълго, преди да се прибере. Ходил и да се люлее. За да се успокои и да се прибере ведър. Каза ми го десет дена след случката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия