За порастването или колко "бързо минава времето"...

  • 5 121
  • 53
# 30
И аз не можах да ги довърша, нещо ме стегна под лъжичката.Утре ще изпратя моята вече пораснала дъщеря в ново училище и като гледам, май аз съм притеснената.Кога отлетяха тези години  ooooh!Стана ми мъчно и за моята майчица, още днес ще отида да я гушна ида и кажа колко я обичам.
Виж целия пост
# 31
Я позитивно бе!  Кво ревете всичките!

Дай Боже всекиму да му пораснат децата и да нямат нужда от него.  Да станат самостоятелни и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.
Виж целия пост
# 32
Креми,за пореден път събираш сълзите ми в твоя тема...
Моля се,дори и на хиляди километри разстояние да остана близко до сърцето на детето си.
Дай Боже,както казва бе!
Някой има ли носна кърпа?...
Виж целия пост
# 33
... а вие да сте само някакви тъщи и свекърви...
Хаха, аз като се знам каква съм кукувица, горко му на зет ми Mr. Green
Виж целия пост
# 34

Дай Боже всекиму да му пораснат децата и да нямат нужда от него.  Да станат самостоятелни и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.

Дано!
Виж целия пост
# 35
А иначе по темата: вчера Стела ме попита дали и кучетата имат пипита, за да могат и те да пишкат #Crazy Попиках се от смях, една седмица на детска и се почна с глупостите, да не споменавам, че знае всички реклами наизуст, а до вчера не можеше да си каже името правилно - Ела, Тела, та накрая Стела Joy Да са ни живи и здрави, ама и ние също, та да можем да си ги гледаме и мачкаме, докато все още дават  bouquet
Виж целия пост
# 36
Много красиво.Но за съжаление това е реалноста,и като се замисля и аз няма да мога да го будя с целувка,да го прегръщам и милвам.Няма да ми разрешава да му викам"малко сладко коте"...............Застана ми буца на гърлото.
Тези неща ще са приуритет на ДРУГА.
Виж целия пост
# 37
Още една една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad
Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети... Сякаш вчера лежах в Майчин дом за задържане и се молех на Господ да ме дари с детенце...  Confused
Виж целия пост
# 38
... и един ден да имат свои деца, а вие да сте само някакви тъщи и свекърви.
няма да сме тъщи и свекърви само, а любящи и всеотдайни баби, които си дават живота за сладките внучета!!! и правят всичко това, за което не са имали време и не са правили с децата си
Виж целия пост
# 39
Все още подсмърчам, дано не влезе никой в стаята... че съм на работа!  Confused
Много тъжно ми стана - колко бързо тече времето... днес, сутринта Мони ми каза, че не се казва "Симона", а "Кака Симона". Питам я "На кого си кака?", а тя "На бебетата, бе!"...
Дай Боже да са ни живи и здрави! Hug
Виж целия пост
# 40
Ето още едно тъжно стихче, което е било публикувано тук вече ако се не лъжа, но е ужасно много по темата, която и мен натъжи.


Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Виж целия пост
# 41
dodo_dodo , това ми е залепено на първа страница на работния тефтер. Не мога да го подмина, винаги се отваря първо на него. И снощи, когато Дени ме попита ще отида ли да я видя, преди да заспи, а не само да я завия, аз се разплаках...Тя е на шест, Боже мой, защо ми задава такива въпроси?!
Виж целия пост
# 42
Още една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad
Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети...

Все едно аз съм го писала Peace
Виж целия пост
# 43
Още една разстроена... като започнах да чета си викам "няма да цивря", но до края вече подсмърчах Sad
Не искам да ги пусна да си отидат от мен... те са ми всичко... а времето лети...

Все едно аз съм го писала Peace


Ама мойто е едно Wink
Виж целия пост
# 44
Креми ме започна,Додо ме довърши Cry......
Накарахте ме да се замисля и осъзнах,че времето наистина си лети,а ние завъртени от ежедневието си пропускаме много ценни моменти,които на пръв поглед ни се струват незначими или просто прекалено дребни,за да им обърнем необходимото внимание.А ще дойде време,когато точно тези "дребни" неща от всекидневието на нас и децата ни,ще ни липсват адски много и ще съжаляваме,че неможем да върнем времето назад.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия