Беше ли ви мъчно, когато се изнесохте от дома на родителите си?

Публикувана: 13 септ. 2006, 12:47 ч.
Последно мнение: 14 септ. 2006, 18:49 ч.

5 481
81

Регистриран

# 45 13 септ. 2006, 16:42 ч.

В началото бях много ентусиазирана, но няколко месеца по- късно, когато се роди сина ми и съпруга ми изгони майка ми от новия ми дом разбрах колко много я обичам и имам нужда да е до мен в този момент. Продължаваме да водим негласна война между бабите и е много тежко! Cry

Cry

Виж целия пост

R

# 46 13 септ. 2006, 16:48 ч.

Не.Може би защото стана постепенно-първо започнах да живея сама,но в същия град,ачак след година смених града.

Виж целия пост

Y

# 47 13 септ. 2006, 16:49 ч.

Много ми беше криво Cry

Cry

На мен по принцип мама ми е най-добрата приятелка.Всъщност първите няколко месеца не го осъзнавах,но после ме болеше много,макар и да не ни деляха толкова много километри (само 500)имах чувството,че съм отишла на другия край на планетата.Мен пъпа ми седи още и още в къщи и може би затова се и върнах или просто защото ми е хубаво да живея заобиколена от обич Hug

Hug

Виж целия пост

Л

Лурдес

# 48 13 септ. 2006, 17:00 ч.

Много мъчно ми беше.... Cry

Cry

Cry

Cry

Виж целия пост

H

# 49 13 септ. 2006, 17:03 ч.

Нещо ми се е бъгнало заглавието или аз съм бъгава.. Thinking

Thinking

Някак си мисля, че е по-лесно, ако отиваш да учиш в друг град..Това пак е раздяла, но поне си мислиш, че някой ден ще се върнеш. Аз съм от София, учене - тук. Много страдах през годините, когато нашите живееха и работеха в чужбина и някак все имам усещането, че не сме си се нарадвали.
Изобщо мисълта, че всичко се променя, генерално и необратимо, яко ми блъскаше в главата, докато с баща ми изнасяхме куфарите...

Виж целия пост

Потребител

# 50 13 септ. 2006, 17:07 ч.

Изнесох се от къщи на 14г., отидох да уча в друг град гимназия, после студентство, после се омъжих. Мъчно ми беше само първата година, ревах като магаре ... за баба ми. После свикнах и даже не ми се прибираше за уикендите. Предполагам, че и на родителското тяло му е било мъчно, но не са го показали.

Виж целия пост

L

# 51 13 септ. 2006, 17:08 ч.

тъга в момента в който съм тръгнала не е имало
много чаках свободата си и просто дори не помня какво беше, като излизах.
но след това има моменти, които ми е мъчно за вкъщи, въпреки, че вече съм свикнала със сегашното 'вкъщи'.
липсва ми мама. и ми липсва страшно много татко.
просто да знам, че той ми е зад гърба.
липсва ми да.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 52 13 септ. 2006, 17:11 ч.

Плаках. Много. Когато мама и татко си тръгнаха към Плевен с москвича, късно вечерта и ме оставиха в стаята на новото общежитие и аз бях сама, не познавах никого, стаята беше празна, дори нямах какво да правя.

Плаках много и когато за първи път не си отидох в края на седмицата вкъщи. Извадих едно одеало, което мама беше изпратила и ми подмириса на вкъщи...

После майка ми плака, когато за пръв път си отидох в Плевен с тогавашното ми гадже, а сега съпруг. И тя ми каза тъжно: ти повече няма да си идваш тук както преди, сама. Отрекох, но беше права. 5 години по-късно наистина разбирам какво е имала предвид.

И татко плака - когато ме приеха в университета, от радост и мъка, когато ме оставиха в общежитието и когато се омъжих. Друг път не съм го виждала да плаче, никога!

После спрях да плача...
И сега, когато имам свой дом, когато знам, че вече наистина няма връщане назад... пак плача, всеки път когато идват мама и татко при нас и си тръгват... причините са много.

Виж целия пост

H

# 53 13 септ. 2006, 17:22 ч.

Цитат на: gato в ср, 13 сеп 2006, 17:11

Плаках. Много. Когато мама и татко си тръгнаха към Плевен с москвича, късно вечерта и ме оставиха в стаята на новото общежитие и аз бях сама, не познавах никого, стаята беше празна, дори нямах какво да правя.

Плаках много и когато за първи път не си отидох в края на седмицата вкъщи. Извадих едно одеало, което мама беше изпратила и ми подмириса на вкъщи...

После майка ми плака, когато за пръв път си отидох в Плевен с тогавашното ми гадже, а сега съпруг. И тя ми каза тъжно: ти повече няма да си идваш тук както преди, сама. Отрекох, но беше права. 5 години по-късно наистина разбирам какво е имала предвид.

И татко плака - когато ме приеха в университета, от радост и мъка, когато ме оставиха в общежитието и когато се омъжих. Друг път не съм го виждала да плаче, никога!

После спрях да плача...
И сега, когато имам свой дом, когато знам, че вече наистина няма връщане назад... пак плача, всеки път когато идват мама и татко при нас и си тръгват... причините са много.

gato, страхотно си го написала Hug

Hug

, толкова, че отново ми домъчня Sad

Sad

Виж целия пост

м

# 54 13 септ. 2006, 17:25 ч.

Цитат на: Lео в ср, 13 сеп 2006, 13:58

Беше ми странно Thinking

Thinking

, но понеже прехода беше плавен всички бяха свикнали с мисълта и нямаше сбогувания и т.н. Hug

Hug

И при мен беше така

Виж целия пост

G

Ентусиаст

# 55 13 септ. 2006, 17:27 ч.

Цитат на: vesel в ср, 13 сеп 2006, 13:52

И аз се изнесох една вечер с преспеване, втора вечер с приспиване и полек полека дрехите, цветята, книгите и т.н.... Но ние сме на 3 км. разстояние така, че раздялата не е проблем. Grinning

Grinning

а ние на 30 кра4ки Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

R

Rositsa1978

# 56 13 септ. 2006, 17:44 ч.

не

Виж целия пост

Трилиън

Ентусиаст

# 57 13 септ. 2006, 18:22 ч.

Аз реално се изнесох, когато след 7 клас заминах да уча в друг град. В този ред на мисли- не ми е било мъчно.

Виж целия пост

F

# 58 13 септ. 2006, 18:30 ч.

Не, напротив, чувствах се щастлива.
Помня обаче няколко години по-късно, вечерта след сватбата ми. Изведнъж седнах в леглото и се разплаках. Защото вече всичко е различно и аз никога няма да се прибера вкъщи при майка и татко по начина, по който съм се прибирала преди това.

Виж целия пост

N

# 59 13 септ. 2006, 19:02 ч.

Не, изнасях се в София да уча и се радвах. Освен това имах богат детски и младежки опит с изнасянето при баба ми на другия край на България, и май домът на родителите ми никога не е бил трайна част от мене.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Последна септемврийска есенна темичка - 24-30 септември

5 683
172

Живеещи в чужбина

СПАМО-ЧАТ (28.11-04.12) - ДъБестБюти&СпаМаммаТиймИнТайм - v. 2.0

4 213
163

Козметика и мода

LaRedoute.fr - 81 - Обсъждане. Всичко за поръчката!

45 455
968

Пазаруване от чуждестранни сайтове

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.