
Юмит, името означава надежда, надежда за какво?
Идва, за да наруши правилата на Чукурова: кои правила?
Красива е, притежава тайнствена аура. Има връзки, за които сега никой не знае; с времето с тях ще наруши баланса, кой баланс? Този, който наблюдаваме досега между двата рода или ще се появи ново противостоене?
Юмит е представена дотолкова, доколкото да събуди въображението ни. Но съвсем недостатъчно, за да знаем къде да я поставим на шахматната дъска.
Севда малко по малко влиза в главната роля, предвидена за нея. И Хюнкяр дори каза за Севда, че е различна от многото приятелки на Аднан. Севда често казва неща, които звучат като сентенции и човек се замисля. Напр. тя каза, че доверието е тънко нещо и много лесно се губи. Демир е имал в нея голямо доверие, след като и повери децата, но я предаде, когато за кратко повярва или поне не я защити, докато беше заподозряна в убийството на Хюнкяр. Въпреки, че Демир няколко пъти я пита дали наистина му е простила, не знам дали нейният отговор е искрен. Обиди се от парите, пратени по някакъв човек, беше готова още тогава да си тръгне, но остана. Други я водят, но тя не отказва и заема бързо пространството, което и се предлага. Пръв Демир още приживе на Хюнкяр, след това Зюлейха, Шермин, дори несвястната Азизе и отварят врати, напълно затворени допреди съвсем скоро за нея. Севда много бързо се придвижи от никому неизвестния и адрес в Мерсин, мина през конака, купен за нея от Демир, и вече седи на дивана на Хюнкяр като малката дъщеря на Азизе. Сега вече е не само официално обявена втора жена на Аднан, духовна майка на Демир, но и „сестра“ на Хюнкяр.
Това бързо движение се наблюдава и в нейното поведение. В началото Севда беше много притеснена, но почти във всеки еп. вече виждаме нейния характер. Схвана историята на Демир и Зюлейха, за която в началото тя не знаеше нищо. В крачка се променя това, което тя говори на Демир: от съвети за развод през търпение до сцената в спалнята след разговора между Демир и Зюлейха. Севда вече е наясно, че Демир обича до смърт и, освен това, за неговия случай няма решение, защото Зюлейха обича Йълмаз. Но Севда иска да му помогне. Някак неочаквано стана това: дългата линия на любовта била като на баща му. Реалност или фантазия, няма значение, печели се време и носи успокоение. Севда го посъветва да търпи и да чака какво ще каже животът. „Не спирай да обичаш!“ беше важна подкрепа за Демир в този момент, когато той от безсилие говори за отказ от Зюлейха. Дали и е хрумнало в момента или това е обмислено след смъртта на Аднан, която е решила техния неразрешим случай, но Севда е възможно да се окаже права.
Севда има отделно отношение със Зюлейха. Докато Демир и се доверява, Зюлейха не се доверява на Севда. Зюлейха я хареса в началото, защото Севда говореше за развод и каза, че няма да позволи Демир да вземе децата от нея, спаси Зюлейха от това да намушка Хюнкяр. Така сякаш Севда застана на нейна страна, но в момента развод не предстои, освен това, след бягството ще се види, че Зюлейха е взела децата от Демир. Севда сега ще види обратното на това, което винаги досега е било причина Демир да взима децата от Зюлейха. И да видим как Севда ще приеме това. Севда и предложи своето рамо, защитава я в отделни моменти, Зюлейха я доведе в конака и излъга, че Демир е поръчал това, Зюлейха показа пред Севда противоречиво поведение като от една страна, заема мястото на стопанката Хюнкяр, а от друга – бяга с друг мъж, взела децата със себе си...Севда ще трябва да преосмисли поведението си към Зюлейха, както и Зюлейха своето към нея. Възможно е след бягството Севда да застане по-близо до Демир в сравнение с относителния неутралитет между двамата, който тя спазваше досега. Севда започна да разкрива един различен Аднан от този, познат от разказите на Хюнкяр за него, сравнява Демир с баща му със страни в душата им, които остават непознати за тези, които не са се докосвали до тях по този начин, защото не са имали възможност или съзнателно са я отхвърляли.
От своя страна, Хюнкяр още в самото начало чу какво Демир иска от Зюлейха. Но Хюнкяр го хвърли в един брак, за който предварително се знаеше, че за любов не може да се говори. Хюнкяр скри от Демир, че бракът е заради живота на Йълмаз, а с това го заблуди, че той може да се надява на това Зюлейха някога да го заобича. От самото начало за Хюнкяр е важен не Демир и неговите чувства, които тя само използва, за да получи наследник на имота. Когато Зюлейха разкри истината за детето, за Хюнкяр започна обратното броене: на нея и беше и си остана нужен „кръвен“ наследник. Тя обича Аднан, но за нея е по-важно къде ще отиде имотът и затова насочи Демир към преразглеждане на завещанието. Ролята на Зюлейха по този въпрос естествено е главна, но Хюнкяр върви след нея, защото за нея е важен сигурен наследник, в смисъл кръвен. Още в първата сцена, когато се запознахме с майка и син, Хюнкяр каза на Демир, че се страхува имотът да отиде в чужди ръце. Затова Хюнкяр върна своя план на нула, призна всичко пред Йълмаз и така стана „майка“ на Зюлейха. Естествено, това се хареса на Зюлейха, тя това искаше. Оправданието за Хюнкяр е връзката на Демир със Севда. Но тя не е питала Демир какво той е искал? Когато е бил достатъчно голям, е можела да се съгласи на развод. Но тогава Хюнкяр би останала без наследник за своята част от имота. И също, Хюнкяр започна връщането към нулата, преди още Севда да се появи. Когато искаше да остави Зюлейха като майка и правеше всичко обратно на това, което и казваше Демир. Хюнкяр предаде напълно Демир, когато пусна Зюлейха с децата. А „дъщеря и“ предаде нея, когато доведе Севда в нейния конак. Сега остава само да видим какво ще стане с душата на Демир, когато до него ще бъде духовната му майка.
Севда се появи като духовна спътница на Аднан и духовна майка на сина му. Тя говори за „тънките души“ на двамата. Севда вече направи някои стъпки в посока да помогне на Демир, както и да поддържа Зюлейха. Но нейната роля ще бъде много трудна след смъртта на Йълмаз. На мен ми е интересно как тя ще съумее да балансира между двамата и същевременно да ги събира. Интересно ми е дори като опит за живота. Но първо трябва да видим събитията и в какво състояние ще бъдат двамата герои след катастрофата.
Севда не само трябва да покаже, че е различна майка за Демир, майка, която ще се погрижи за душата му. Трудното за нея ще бъде, ако тя за разлика от Хюнкяр бъде майка с повече от едно дете. Това предполага пренастройване на целия ред в Яман. И във връзка с времето на Севда, което предполага появата и на герои или техните наследници от нейното време, е въпросът: кой стои в основата на това Демир да е бил единствен наследник. Дали това е била стопанската теория на Аднан или...Хюнкяр, която е искала да запази имота само за Демир, респ. за себе си?

Интересно дали ще направят Гафур гастарбайтер? Това е нов момент в тази епоха, сключват се първите междудържавни договори за турски работници в Германия и той явно кандидатства по такъв договор. Само дето не знаят, че добрата му физика се дължи на добър апетит, а не на много работа. Може да се получи интересна линия на влияния върху местното от този тип контакти с различната култура. Сание се опита да каже нещо на Зюлейха за Севда, но то не стигна до Зюлейха, която си мисли само за бягството. Севда сега не я интересува, но по-късно и когато се върне в конака, ще си замисли върху думите и.
Йълмаз пое задачата рано сутринта да отиде в някаква мелница и това направи впечатление на Фикрет, който сам се готвеше да свърши това. Въпроса, който си зададе през деня във връзка с продадената на Хюнкяр земя, желанието на Йълмаз да стане рано и особено думите на Фекели пред Йълмаз и Фикрет вечерта за очакванията към двамата, със сигурност са породили съмнения във Фикрет. Възможно е той да проследи Йълмаз, особено когато разбере от охраната, че е тръгнал с Керем Али.
„Изгубих две деца. Но милостивият Господ ми даде храбър като лъв син и целеустремен племенник. Слава Богу. Докато вие сте рамо до рамо и се занимавате с делата и защитавате земите, няма да се безпокоя за това, което съм оставил. Ще умра щастлив.“
Фикрет не може да не си е задал въпроса: какви земи защитаваме, когато днес видях земите продадени? Този въпрос видях в особения поглед на Фикрет към Йълмаз, докато в същия момент Йълмаз гледаше сякаш навътре в себе си.






































