Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

  Ако не ги следваше точно сега трябваше да свърши И три дни яли, пили и се веселили, Де да беше толкова просто. Или да занулим главните герои и накрая да остане един дето да страда. Те това е клише. Ако измислят трети вариант ще ме изненадат.

Да, видях сега. Благодаря! Йълмаз сега заминава без Керем Али. Онези сцени, кога ли ще са?! Явно след време, за кратко и после - катастрофата.

Като видях Демир в костюмчето от промото разбрах, че ще говори съдбовни неща.
Чул ме е, ще и даде развод. Отказва се от нея - за да е щастлива, но - не се отказва от любовта си.
Аднан ще е при Йълмаз, но - си остава негов син.
Зюлейха е толкова лоша с Демир, че не знам как ще я понеса нататък.
Не стига, че му опустоши живота, но иска и Лейля.
Много високо издигнат човек е Демир.
Това може да разбира само този, който знае как Зюлейха стана негова жена.
Но не от думите на Йълмаз, че бракът бил насила.
Върна табелата "Детско отделение Зюлейха Яман", пак браво.
Но защо ми се струва, че тъкмо на път за развода ще стане катастрофата.
В Чукурова е празник, вече всички са информирани: любовта победи!!!

Браво на Демир! Но, аз си мисля, че и думите на Йълмаз в писмото изиграха голяма роля.
Особено това: "Если бы ты пришёл в тюрьме и сказал бы что я не смог и женился на ней я бы тебя простил но ты решил меня убить."
Демир разбра това, че ако е бил честен с Йълмаз, който тогава беше осъден на доживот...нещата щяха да са други. Йълмаз щеше да се откаже от Зюлейха, за да има тя бъдеще.
Адмирации за актьорите! Браво!!!

Сбогом Йълмаз!
Един емоционален, жив, истински и честен герой, за мен. Не се страхуваше от смъртта, срещна я много пъти. Открито воюва. Когато насочваше пистолет, правеше го в лицето на другия, не стреля в гръб, не игра мръсни игрички. Симпатизирах му през цялото време. Йълмаз умря бързайки към Керем Али..."Вземи години от моя живот и ги дай на сина ми. Нека той да живее."
Адмирации за Уур! Успех в новите проекти!
П.П.
Така и не разбирам, защо Назира звъни на Йълмаз, като Мюжгян е лекар и е специализирала педиатрия. Трябва им линейка, а не Йълмаз.

Ма верно ли Зюлейха е опустошила живота на Демир?
Тцъ, тцъ, тцъ... Жив да го ожалиш, а пък той рече на гроба на майка си и пред Фекели най-малко 5-6 пъти, че е пишман. Той признава заслеплението си, Хюнкяр призна грешката си... И накрая се съобразиха с желанието му Лейля да остане в конака... Не ми е ясна тая логика. Виновните си признаха вината, ние - йок.

На мен ми е жал само за Демир. Донякъде съчувствам на Йълмаз. Но за Зюлейха изобщо не ми е жал.
То не бяха лъжи.
Как може да гледа планове за бъдеща къща и да е щастлива, когато се разделя с детето си?
От кумова срама поне една сълза да беше проронила.
Севда гледа много внимателно раздялата на майка с дъщеря.
Сание е изключително противна. Не разбирам защо не разкаже мислите и чувствата си на Демир?
Поведението и е на пълен идиот. Демир и даде най-високата позиция в чифлика, а тя се държи като проста селянка. Точно като Хюнкяр, която говореше на Демир, че докато е жива, в чифлика всичко ще е като от времето на Аднан. Толкова е консервативна.

Зюлейха се омъжи за Демир, за да живее Йълмаз: "Само ти живей, Йълмаз, живей...и т .н."
Отметна се от брака и си взе детето обратно - Йълмаз ще умре.
Толкова е просто.

С помощта на Мюжгян, която също има за какво да си върне.
Дано Керем Али е добре.
Детското отделение "Зюлейха Яман" пак ще ги спасява.

Ваня, Зюлейха не се разделя с детето си, нито Йълмаз с неговото...ще имат съвместни попечителски права или най-малкото всеки ще вижда всеки, когато пожелят. Зюлейха си поплака достатъчно и раздялата с Лейля беше трогателна. Какво толкова се изисква от нея, не мога да разбера? Нагла и нахална била, като си искаше Лейля, после пък се оказва, че една сълза не проронила, като я оставяла. Ясно дадоха, колко е разстроена и в колата си говореха с Йълмаз за това. Не знам, как може да има такива противоречиви претенции. При тези обстоятелства, това решение беше най-добро за всички.
Не знам, защо смъртта на Йълмаз все се свързва с отмъщение за мъките на Мюжгян и с отмятане на Зюлейха от брака с Демир и вземане на детето. Зюлейха се омъжи за Демир, за да запази живота на Йълмаз чрез обещаното от Хюнкяр. Но, Йълмаз не оживя благодарение на Яман, той не беше спасен от Хюнкяр, както беше обещано. Йълмаз щеше да умре поне едно 5-6 пъти в резултат на действия на Демир. Как тогава това обещание да има някаква сила? Няма никаква такава сила. Така че, тази, която не спази обещанието си беше Хюнкяр; тя се отметна първа и изигра Зюлейха. Оттам и Зюлейха е в правото си да се отметне и има пълното морално право за това.
Вече отдавна случващото се няма нищо общо с живота на Йълмаз, защото Хюнкяр не спази нищо, а взе всичко. Йълмаз беше спасен от Фекели и после от държавата, чрез амнистия. Защото... той не живееше/дишаше, благодарение на Хюнкяр, а въпреки нейните действия и тези на Демир. За какво изобщо възмездие да става дума.
За Мюжгян - какво повече да си връща тази глупава жена..тя стори достатъчно поразии. Смъртта на Йълмаз ли ще я овъзмезди?!
Как може да се мисли по този жесток начин и да се злорадства така?

Помирението, Лучия, е изначално Божие дело и после човешко. И не вменява на човеците прегрешенията им. Това, доколкото разбрах, беше ролята на писмата на Йълмаз.
Другото е примирение, ама за примирени хора филми не се правят.

В никакъв случай не мисля, че Зюлейха и Йълмаз трябваше да се помирят с нещастните си бракове, независимо как са ги скючили. Нито Демир щеше да получи любов от Зюлейха, нито Мюжгян щеше да получи възмездието си, защото в един момент щеше да осъзнае собственото си нещастие и че пилее живота си в мъст. Когато човек е нещастен в брака, той прави и другия такъв - неизменно; насила любов не може да се постигне, нито да задържиш някой, който иска да си тръгне. Ще го здържиш физически и до там....емоциите и чувствата няма как да се поставят в окови и под ключ. И четиримата щяха да се давят в "токсичен живот". Демир разбра и точно това обясни и на Мюжгян. И Зюлейха и Йълмаз поеха по пътя на легалната раздяла със съпрузите си. Не ми е жал за Демир, защото той няма нужда от съжаление. Той сам успя да се справи с емоциите си и взе правилно решение.
Мисля, че в тази серия именно това беше в основата на събитията - осъзнаването и осмислянето, че чувствата не могат да бъдат притежавани, нито емоциите или душата на един човек. Арогантно е да се каже, че някой е нечия съдба или че държи в ръцете си нечия съдба. Демир го осъзна и си призна, разкая се за стореното от него.
Жал ми е за Зюлейха и Мюжгян, защото ще разказват една тъжна история на синовете си. Жал ми е за Йълмаз, защото няма да види децата си как растат, няма да бъде до тях.
Но, за мен е важно, че Йълмаз умря щастлив. Отиде си така, както живя - бързаше да спаси.
Катя

Добро утро
Помирението идва след признаване и изстрадване на грешките си, на вреди, които си нанесъл на други хора. Затова написах, че писмата на Йълмаз (за които разбрахме откъслечно, повече ще видим при превода) са финален израз на помирението. Както и подаването ръка на Демир към края на епизода. Да спреш обаче да се съпротивляваш срещу несправедливостта, да спреш да искаш,  да спреш пред затворен път, да си "щастлив" с това, което имаш, е примирение.