Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

Бехито /Есра/, нали щеше да излиза от сериала? Колко серии напред имат снимани, че се налага още да я гледаме?

Привет и от мен
Лучия блягодаря за информацията и превода!
Да, нормално е на 31-и да няма серия, още повече тъжна и мрачна такава с погребението на Йълмаз. Предполагам, че хората ще искат да гледат концерти, комедии и весели неща.
Добре е и за мен, защото тези дни няма да мога да се наканя и насиля да гледам 78 серия с превод. Начинът на пресъздаване на смъртта на Йълмаз ме шокира до известна степен. Направо ми беше брутално, както вече писах и преди, с тези близки кадри на раненото му лице и застинали, мъртви, но отворени очи. Сякаш и в смъртта си Йълмаз се бори да не си тръгва. Адмирации за Уур и Хилял! Развълнуваха всички с играта си.

Да видим, как ли ще я разкрият Бехидже. Нали по слухове, Юмит е свързана с Демир по някакъв начин и ще му помогне да разобличи Бехидже. Има и още слухове, че след погребението на Йълмаз ще има скок във времето от 3 месеца. Но, да видим.
Пожелавам хубав ден и ведро настроение! Бъдете здрави!

Привет! Изгледах епизода, много тежък, а и следващия ще е такъв. Мюжгян каза, никой не е виновен, но Йълмаз най малко заслужава да му се случи това. Фекели също. Защо най добрите винаги плащат? Това, че Уур е решил да напусне сериала не е оправдание за мен. Както и да е , да видим нататък другия сериал, "продължението". Фикрет- че има някакви скрити мисли и намерения относно Демир е ясно. Дано накрая се изяснят , все пак Демир е "друг" човек, а едва ли има вина за стореното от баща му, ако това е в дъното на проблема на Фикрет. Бехиджето не мирясва. Пак рови в колата на Фикрет, дали разбра за продадените имоти от папката? И как и кога ще каже на всички? Не спря да си вре носа където не и е работа. Цели 5 епизода още ще я търпим.    Но да си дадем почивка малко и ние. Весело посрещане на Новата година и всичко лошо остане в старата!

Здравейте!
За отминалите и предстоящите празници ви поздравявам от сърце!
Пожелавам ви здраве и много късмет!
Благодаря за всичко споделено!
Изгледах последните два епизода. Имам толкова много впечатления, че не знам откъде да започна. И също – кого да похваля най-напред: обмисления сценарий, вълнуващата режисура на Мурат Сарачоолу или актьорите – без изключение  много добри. След паузата сериалът ми прозвуча още по-грандиозно и едновременно стигащ дълбоко до човешката душа.
Направих си един такъв ред, по който ще споделя в отделни постове това, което ме развълнува:
първо за смъртта на Йълмаз;
след това: достигнали сме точка, от която по-ясно се вижда основния разказ; това предполага и ще се опитам да структурирам големия вече обем от герои и събития такива, каквито ги виждам на този етап;
и отделно, ще споделя впечатления от 77 и 78 еп.

За да завърши „шахматната игра“ ще паднат още много фигури от шахматната дъска. Режисьорът си е поставил задача явно да подчертае чрез смъртта на всеки от героите неговата „професионална“ и човешка характеристика. Ако Хюнкяр беше историческата майка на това място - в семейството, на хората в чифлика и навън чрез грижа за другите в обществото, Йълмаз е характеризиран по съвсем различен начин. Няма нищо хубаво в една смърт, но има хубаво в начина, по който тя може да бъде показана. В това, според мен, се изразява успехът на режисурата и на изпълнителите.
 
Сцената на смъртта на Йълмаз. Сарачоолу е развил смъртта на двамата герои със съответна за тях тема: Хюнкяр – историческата майка на това място, а Йълмаз като „локомотива“, движещата сила на промяната. Вероятно до края на сериала колекцията от илюстрации за героите чрез тяхната смърт ще се увеличи.
Впечатляващи са последните минути на героя.
Отворените очи – умира млад човек, докато още чува гласа на своята любима, която изрежда мечтите им, вече сбъднати, но които няма да бъдат изживени. С отворени очи се смята, че умират хората, на които не им се умира, не е дошло времето им, които имат още несвършени дела на земята. Започва да се чува звук като сърдечен ритъм, който постепенно се ускорява. С последни сили Йълмаз казва най-важното на Зюлейха: да се грижи за сина им и това, че е поверил нея и детето на Демир. След сърдечния ритъм се учестява дишането,  звуковата картина напомня локомотив, който набира скорост. В този момент лицето на Йълмаз покрива мястото на локомотива на влак, идващ срещу нас зрителите. Следва втори влак, а и трети...Влакът, металът са символи на епохата на индустриализацията, а Йълмаз е движещата сила, локомотивът на това време в Чукурова. Влакът и металът са визитната картичка на епохата и Йълмаз като нейн основен герой за Чукурова.  Йълмаз и Зюлейха дойдоха в Чукурова с влак, Демир се влюби от влака в Зюлейха. И след Йълмаз влакът продължава своя път, но вече по други теми, които предстоят да решава това време. Йълмаз е дотук, той е изпълнил своята професионална задача. Йълмаз зае и изпълни с ново съдържание половината от стопанството на Чукурова, владяно преди него само от Демир. Двамата станаха съдружници с равни възможности. Това е най-основната промяна. И нещо много важно: новото отвън и местното, Йълмаз и Демир, постигнаха помирение, това е знакът за успешна промяна, когато местното и дошлото отвън живеят в разбирателство. „Йълмаз“ остава в земята на Чукурова, където са плодовете от неговия труд, където остават и неговите деца – те са част от промяната. В Чукурова има нов дух на обществени отношения, резултат на присъствието и дейността на „Йълмаз“. Няколко пъти – в разговор с Фекели и Фикрет, виждаме в 77 еп. Йълмаз сред безбройните бали памук – резултата от неговата дейност. Сливането на ударите на сърцето и учестеното дишане на човека Йълмаз със звуците от набиращия скорост парен локомотив – са един сполучлив образ на героя, олицетворяващ голямата промяна в Чукурова. Образът, създаден от режисьора в момента на смъртта, определят Йълмаз като реформатор, движещата сила на промяната в Чукурова. Навън – в обществения сектор, тя е приключила успешно, героят е изиграл своята историческа роля.


Пред болницата са местните управляващи и много хора – признание за човека Йълмаз и неговата роля в стопанството и обществото на Чукурова.
Съвсем друго изразява сцената в конака на Фекели. Тъжно и красиво аранжирана, в нея Йълмаз е син, съпруг, баща, брат, господар с братско отношение към прислугата. Отново тишина и използване максимално на човешкото лице за изразяване на преживяването. На този фон викът на Фекели: „Сине...“ взривява емоционално.
Прекрасна сцена:
https://twitter.com/i/status/1342209505262788613
Последно чуваме Зюлейха с думи към Йълмаз: „Никога няма да те забравим.“ Тези нейни думи вероятно ще бъдат мото на следващата част. Те са свързани и с това, което Зюлейха си обеща, когато Йълмаз влезе в затвора: „Ти си единственото, което ми остана от моя Йълмаз! Ще те родя, ще те защитавам. Ще посветя живота си на теб! Ако си момче, ще те нарека Йълмаз!“ И тогава, и сега от Йълмаз и остава  детето. Грижата за него оттук нататък ще бъде много трудна, защото кандидатите за място в Яман - ако Зюлейха остане в Яман, се множат с всеки епизод. Конкуренцията ще бъде голяма, неизвестните са много.

Привет
Момичета, благодаря за споделеното!
Ваня, съгласна съм с теб. Много въздействащ е моментът със смъртта на Йълмаз, но на мен ми дойде в повече. Разбира се, това явно е било нужно за степента на драматизма на ситуацията. Все още не съм изгледала двете последни серии, но с нетърпение очаквам коментарите ви по тях. Ще се включа и аз, когато ги изгледам с превод.
П.П. Има още някои поверия: срещала съм твърдения, че с отворени очи умирали хората, на които не им е било писано да умрат по това време, но съдбата им/матрицата на живота им е била изменена от клетви, магии, лична молба към Всевишния или саможертва.

Здравейте!
Лучия, добре заварила! Гледах сега по време на празниците със сестра ми три епизода от „Различия“. Много ми хареса и ще продължа нататък. Йойкю познавам най-напред от „Кузей Гюней“ и още тогава ми направи впечатление.
Дана, Лучия, ще съжалявам, ако направят скок във времето. Точно в този момент биха ми били интересни преживяванията на героите, тяхното мислене и решения, които ще вземат веднага след смъртта на Йълмаз. Освен това, ако има такова прекъсване, значи Бехидже ще остане и след тези месеци в Чукурова. Не мога да повярвам, че толкова време няма да я разкрият.

Сега ви предлагам един по-общ поглед към историята, която гледаме. Разсъжденията ми се опират на този постер и вариантите от него.
Кое е началото на историята: конфликтът Аднан – Фекели за земята, Зюлейха, която последва в бягството Йълмаз или решението на Демир да се ожени за Зюлейха? Според мен, всяко от тези неща може да се види като начало на историята. Създателите на сериала ни показват обаче като начало решението за брак и разделянето на двамата влюбени. Защото в този момент се завързва възелът, който ще изведе на сцената не само тримата герои, но и тези от миналото, както и децата от новото поколение. Само този момент създава такава комплексна картина. 


С любовта си Зюлейха последва Йълмаз в бягството. На общата снимка тя стои пред всички. Нейният път е най-дълъг: той започва от Истанбул с Йълмаз и има вероятност да продължи с Демир до или близо до финала на историята. С това създателите на сериала ни демонстрират тяхното виждане, вложено в художествената интерпретация на реалните процеси, а именно, че индустриалната промяна в Чукурова се извършва с любов. Любовта води и тримата основни герои, а с любовни истории са обвъзрани почти всички останали.
 

Бракът на Демир със Зюлейха извика в Чукурова Йълмаз и Фекели. Започва стопанската промяна под маската на „отмъщение“ към Демир. Всъщност – отмъщение и към Аднан. Аднан е вече сянка, по-точно – портрет на стената, пред който се случват събитията от 70-те. Но той има и реално присъствие като мечта, оставена за изпълнение от неговия единствен наследник Демир. Чуваме за тази мечта, вече мечта и на Демир, още в първия епизод на сериала, изказана пред Хюнкяр: „Да бъда единствен владетел на Чукурова! И ще го направя!“ Тази мечта съдържа два момента: първият - един единствен човек да владее и да управлява всичко, и вторият – усилията да остане един единствен наследник. Тези два момента виждаме, според мен, от двете страни на постера – отляво и отдясно на Зюлейха, като два последователни етапа на историята за промяната.
Първият етап, този отляво, в основни линии вече завърши. Демир не е и никога повече няма да може да бъде единствен собственик на Чукурова. Това е първата основна ревизия на модела „Аднан Яман“. Както казва Фекели: всяко нещо си има своето време и трябва търпение. Навремето той не е могъл сам да се противопостави на Аднан, но заедно с Йълмаз промениха стопанската картина. Постигна се примирие между „Йълмаз“ и „Демир“, дори много по-тясна връзка на доверие, израз на което стана  волята и на двамата да поверят децата си един на друг, а Фекели призна Демир за син. Като се има предвид началото на отношенията, този финал приключва напълно враждата, започнала по времето на Аднан и Фекели и разгоряла се като война между Йълмаз и Демир.  Това е успешен финал за извършената промяна в нейния първи етап.
След смъртта на Йълмаз започва вторият етап на ревизията на епохата „Аднан Яман“. Ако в първата част се промени неговото стопанско виждане, сега на ред е политиката на Аднан за осигуряване на единствения наследник за плана, в който се предвижда този единствен наследник да бъде единствен собственик. Тази формула напомня султанските времена: султанът е единствен собственик на всичко в империята и  негово продължение става един единствен кръвен наследник; при смяната на владетеля другите деца на предишния получават копринено въже. Съдбата им в нашата история не е така жестока, но в крайна сметка такива „странични“ и „ненужни“ деца, заплашващи трона, са били лишени от  признание за бащинство и статут на наследници.  Това засега остава предположение, но такава история от миналото се очертава все по-ясно. Демир е първият син, който се мисли за най-ценния наследник – думи на Хюнкяр по повод Аднан като първи внук. За Демир са се борили и Хюнкяр, и Аднан, но понеже не са могли да си го поделят, самите те са останали в нещастен брак, а са направили нещастна и Севда. И не само това. Сега отдясно на постера ще се разкрие картината на това как други деца извън брака вероятно са били неглижирани, за да се осъществи плана за единствен собственик и единствен наследник. Втората част от ревизията на плана на Аднан включва човешкия потенциал, който е бил скрит, низвергнат и сега ще иска да си върне отнетите права или ще иска и още нещо, а какво е то, засега не знаем. Всичко, което гледаме от около десетина епизода насам, е подгтовката на тази нова революция в Яман. Идването на новите герои тече едновременно с приключването на първия етап отляво, който завърши със смъртта на Йълмаз.
Хюнкяр е имала един син и той е бил предназначен за единствения наследник на рода и имота. С идването на Севда в конака идва и времето на Аднан. А той е имал един син, нарочен за единствен наследник на Яман и единствен собственик на Чукурова, но същевременно реално Аднан е имал вероятно още един син – Фикрет. Възможно е Севда също да е имала дете, което и е било отнето или защото е имала извънбрачна връзка с Аднан, или за да не бъде това дете конкуренция на Демир и така е станало жертва на същия този план за „единствения“. Каква е точно нейната история, предстои да разберем. Севда, която е втора жена на Аднан в това друго пространство на неговия живот извън конака на Яман, се явява майка на всички негови деца извън родовото пространство и това по закон. Ако Хюнкяр е била майка на един син, Севда може да се счита за многодетна майка, за която Демир е само едно от децата на Аднан. Независимо, че другите деца са живели извън погледа на Аднан и Севда, ако те се явят днес, Севда не може да ги откаже като деца на Аднан, създадени в това извънзаконово пространство, където е и тя като негова жена пред Бог. Освен негов син/нейна дъщеря с нови искания на този етап може да се включи и Шермин, дете на брата на Аднан, онеправдано при предишното разделяне на богатството – поне така мисли Шермин. Историята на Юзюм също има място в този контекст, който предстои да бъде отворен за взимане на решения; детето още не е включено в семейството по закон, а има жив баща и той може да се появи всеки момент; конфликтът между Сание и Севда като новата майка в конака може да придобие и такова съдържание, Севда разбра тяхната история. Изобщо, вторият „етаж“ на конака Яман, в който майката ще е Севда, ще бъде много повече населен и някои от неговите обитатели излизат извън чертите на закона, а в други ще тече кръв, различна от тази на Яман. Очертава се една картина, която трябва да бъде разплетена и за нас ще бъде интересно да видим по какви правила ще стане това.
 Фикрет се появи като племенник на Фекели, но по всичко личи е с кръв на Яман. Той се готви не сам, а организира група от пострадали от Аднан, готвят се за сериозен реванш с таен кабинет, сериозен пробив чрез документи и информация, вербуване на нови хора. Досега Фикрет беше част от враждата на Йълмаз и Фекели към Демир, но тя приключи с примирие и дори Демир стана син на Фекели. Това определено влияее – как, ще видим, върху силата на това, което Фикрет подготвя. Той очакваше да привлече и Йълмаз за своята кауза към Яман чрез това, което разбра от достъпа до завещанието на Яман и мястото в него на малкия Аднан. Искаше да каже на Йълмаз: „Твоят враг е и мой враг. Тогава ще сме много по-силни.“ Засега така разбирам и отношението му с Мюжгян: да я влючи с детето на Йълмаз и нейната вражда със Зюлейха в отряда срещу Демир. А е извикан за съюзник и сина на по-малкия вуйчо на Фикрет. Но смъртта на Йълмаз и новите отношения между Демир и Фекели-Йълмаз промени обстановката. Какво ни очаква в дясната страна на постера, още не знаем. Пред портрета на Аднан виждаме Фикрет, а пред този на Аднан и на Хюнкяр стои замислен Демир. Дали Демир ще води война с изплувалите от миналото друг син на Аднан и дете на Севда? или ще продължи с ревизията на вижданията на баща си от първия етап и ще приобщи новопоявилите се брат и сестра в ново комплексно семейство в конака на Яман? Как ще реагира Зюлейха, ако е още с Демир, и как ще бъде защитена позицията на детето на Йълмаз в тази нова обстановка? Зюлейха доведе Севда в конака. Тя направи това, докато с Йълмаз подготвяха бягството, Севда трябваше да остане като близък човек до самотния Демир. Но след смъртта на Йълмаз и напиращите "други" ситуацията за Зюлейха и Аднан в конака ще се промени.


В 29 еп. Хюнкяр постави въпроса така:
След като разказа на Демир как свекърва и на следващата сутрин след сватбата я е извела на терасата и и е разказала колко трудно се управлява земята от дедите, от която не трябва да се продава и педя или камък от нея дори и за много пари, Хюнкяр му зададе въпроса: „Ти сега заради любовта си ще позволиш ли тази земя да бъде разделена?“ Демир тогава и отговори, че не знае какво да прави, но и не може да гледа Зюлейха така нещастна. Въпросът със земята и богатството по-общо ще застане сега отново пред Демир и то не само по отношение на неговите деца, но и тези другите от предишното време. Фикрет се готви за война, но времето на острите конфликти премина, героите сега са в други отношения и самите те са променени. Фикрет дойде в Чукурова с мисленето, че от корена израства  същата като корена трева; но той сам стана свидетел на това, че Демир е различен от баща им такъв, какъвто вероятно той е бил в представите на Фикрет. Фекели от своя страна каза на Демир, че е научил най-важното: „Научил си да правиш добро даже на своя враг, считайки го за човек. Ако ти правиш добро на своя враг, той ти става приятел.“ Дали Демир ще влезе във война с Фикрет или ще се възползва от опита си и как ще защитава интереса на своите деца в тази нова обстановка, това предстои да видим.
По-нататък въпросът стои така: ревизирайки Аднан Яман, ще се откаже ли Демир от баща си или ще успее – той вече не е сам, сега с Демир е и жената, с която са се обичали, да запазят авторитета на Аднан – както пред себе си, така и пред другите? Какво ще остане за бъдещето от Аднан Яман, ще продължи ли да носи детето на Йълмаз името Аднан? Шансът за Демир може да дойде от това, ако се справи успешно с тази втора част от голямата промяна. Ако след отрицанието в първата част на „единствения собственик“, последва и отрицание във втората на „единствения наследник“.
Втората част от разказа в нашия сериал ще бъде за децата. Неслучайно Демир върна табелата с името на Зюлейха, свързано с детското отделение. Това е и неговият най-ярък спомен за Зюлейха от началото на сериала, когато я видя да се грижи за чуждите болни деца. От този момент Демир поиска Зюлейха да остане с него. Самият Демир каза, че сега вече ще гледа не към миналото, а към бъдещето, а това означава – към децата. В погледа му сега очевидно ще бъдат и децата от времето на баща му и Севда.

Лучия, Демир не може да си поставя повече като цел да стане единствен собственик на Чукурова. Вече има друг тип капитал – фабриките, които също стават определящи за притежанието. Но дори, ако се смята само земята, също не може. Йълмаз е продал своя земя, която или е получил от Фекели, или сам е купувал със спечеленото от фабриката. Но тя е част от земята, друга част  притежава Фекели. В миналото Демир не е успял да изкупи цялата земя от чукуровци и в момента има и други едри собственици. Това, че Демир е придобил земята на Йълмаз увеличава притежаваната от него земя, но той си остава само един от едрите притежатели на земя. Нито в днешния ден Демир може да прилага методите от онова време за придобиване на земя. Любимката ти Бехидже сигурно ще каже на Фекели, че Йълмаз си е продал земята на Яман и ще претендира за парите.

Ние не знаем какво ще прави сега Зюлейха. Тя може да иска разводът да продължи, може Демир да поиска това. Зюлейха може да помисли, че има средства за самостоятелен живот – скритите пари, но тя нито знае къде са, а и по закон те принадлежат на Мюжгян. Трябва да видим какво са решили сценаристите за нататък. В конака Севда постепенно овладява важните места в пространството, които са запазени за членовете на семейството. Зюлейха я доведе в конака, постави я на своето дотогавашно място до Азизе, а самата Зюлейха седна на масата на стола на Хюнкяр. Никога преди Севда не седна на стола на Хюнкяр, но когато беше разговорът за развода, Севда слушаше, застанала зад стола на Хюнкяр. След като Зюлейха напусна конака, Севда седна в стола на Хюнкяр, след това я виждаме вече няколко пъти в този стол. На масата Севда не е заела мястото на Хюнкяр и Зюлейха. Но влезе в спалнята на Хюнкяр, грижеше се за цветята на Хюнкяр. Не бих казала, че Севда се бори със зъби и нокти за позиция в конака. Севда заема освободеното от Зюлейха място след като Зюлейха излезе от конака, но не преди това. Когато Зюлейха вече я няма, семейството става майка и син и естествено е, Севда да седне близо до Демир. Затова трябва да видим какво ще прави Зюлейха, ако се върне в конака след смъртта на Йълмаз: как ще се разберат двете жени за нататък и дали ще се разберат или ще воюват. Засега нямам основание за нещо друго и затова вярвам в добрата същност на Севда. Нататък ще видим. Тя има голям шанс пред себе си, който може да използва, може и да не се справи. Засега героите в конака са всеки за себе си, още няма групировки, не знаем дори накъде ще тръгнат нещата между Зюлейха и Демир.
 
Фикрет се зарадва на Бахтияр, но Бахтияр не беше много щастлив от идването си в Чукурова. Не прояви голям интерес към колегите си, както и към дома на Фекели, готвеше се да спи в хотела, край Йълмаз ми се видя безсърдечен. Може да са му обещани пари. Като лекар може да следи и да очаква появата на теста за генетичен анализ и тогава пръв да направи такъв на Фикрет. Плюс свидетелски показания. Дори и да стане това, то не го прави наследник, защото той не е признат за син от Аднан. (Сега си спомням, че Фикрет е името на бащата на Аднан, дядо на Демир.) Затова Фикрет събира тайно информация, той няма право на такава по закон. И тази информация го ориентира къде са слабите места, които може да използва. Може би разчита на това да принуди Демир да го признае за брат и да го включи в наследството. Връзките с организацията на „чуждите“ от Анкара останаха неясни, може това да е въоръжената сила на организацията и с нея да притиска по-нататък Демир. Не знам точно как стоят нещата с Фикрет, ще чакаме да довършат бавното му разкриване.

Здравейте!
Лучия, сигурно ще разберем скоро кой какъв собственик е станал и какво е завещал на децата си, вече са заети позициите за новата война: Фикрет, Бехидже, остава да разберат новините Зюлейха и Мюжгян, но – и Демир. Бехидже подхвана Фекели, но след като видя папката в колата, сега и той няма да може да я спре. Първо обаче трябва да излязат на светло наследниците, след това ще започне разпределението на наследството. Твоята любимка може и да не види края на раздаването.

За мен 77 еп. е възлов за разбирането на историята дотук. И основна роля в това играе сцената, в която Демир каза на Зюлейха, че ще се разведат. По своето съдържание, пространствено изграждане, участващите герои и постановката на играта на актьорите в тази сцена, тя цялостно възпроизвежда сцената от 3 еп., когато Демир се върна от посещението при Йълмаз в затвора.
Тогава: Хюнкяр чака в своя стол Демир; той се върна; пита за Зюлейха и Фадик съобщи, че вече си е легнала, Демир каза да я извикат; Хюнкяр го гледа изпитателно, но Демир мълчи, „Видя ли се с Йълмаз?, „Видях се.“ Без повече. Идва Зюлейха; Демир и посочи къде да седне, тя кротко седна и мълча почти през цялото време, зададе въпрос само как се чувства Йълмаз и изрази увереност, че той е силен и ще се справи; през цялото време Демир говори за „Йълмаз“, а Зюлейха, която на разговора край водата преди Демир да тръгне за Истанбул употреби четири пъти „брат ми“ и „батко“, в този разговор не каза нито веднъж какъв и е Йълмаз; по време на целия разговор Демир я гледа с изпитателен поглед – в 77 еп. ще се повторят всички елементи от сцената в 3 еп. вкл. и същият  поглед! Демир се връща от затвора, където Йълмаз му е казал, че те са мъж и жена, но жената го посреща като сестра и не реагира, когато Демир и казва, че е наел адвокат за „батко ти“. Следва дълбока въздишка от страна на Хюнкяр и лека усмивка с поглед към Хюнкяр от страна на Зюлейха. Демир и дава адреса на Йълмаз, Зюлейха го взе и си тръгна; следва писмото с годежната халка в ръка. Толкова много пъти съм се връщала към този момент и всеки път откривам нови неща в него. Без съмнение, връщането от затвора е може би най-важният момент за взетото от Демир решение за брак. Той е размишлявал още след чутото от Йълмаз, беше казал, че се е отказал от Зюлейха, но когато я е видял отново, е разбрал, че не може да се откаже от нея. Но не е само това, че е я видял. В тази сцена Зюлейха заблуждава Демир. Ако край водата тя разгорещено говореше за своя „батко“, сега с премълчаване и отсъствието на реакция, когато Демир нарочно каза „батко ти“, Зюлейха „каза“ на Демир, че Йълмаз е нейн брат, тя го счита за такъв. И тук няма никаква Хюнкяр. Хюнкяр ще и каже да не казва на Демир какви са двамата с Йълмаз, но много след това: след разговора във фирмата, когато Демир ще и съобщи решението си да се ожени за Зюлейха. Зюлейха ще продължи да заблуждава, дори по-точно думата – да лъже Демир, и по време на брачната церемония, и брачната нощ, и дотогава, когато истината излезе напълно на бял свят. Това, че нататък Хюнкяр и е казала какво да прави, не оневинява Зюлейха; тя е стои в началото, а след това е изпълнител на това, което Хюнкяр говори. Зюлейха е можела да не се съгласи. Зюлейха е чакала да разбере дали Йълмаз е казал истината за това какви са двамата помежду си и в писмото, което тя написа, със сигурност използва точно това, че Йълмаз не е казал истината. Какво точно е мислила да направи с това обстоятелство, не знаем, но не е мислила за брак, защото на следващия ден пред Азизе тя казва, че ще стане майка преди да е станала булка. Най-вероятно Зюлейха е мислила, че скривайки истината, Йълмаз и е дал възможност да има връзка с Демир, който ще помогне за делото или тя самата е съобщила нещо такова, използвайки неговото мълчение по този въпрос. И си е правила сметката, когато делото се реши, тя да се качи на нощния влак и...нататък знаем какво имаше предвид, да изчезне, както направи това след смъртната присъда. Но предложението за брак, когато Зюлейха също мълча каква е на Йълмаз, вече не дава възможност за друго. В действителност не само Зюлейха вероятно е смятала да и се размине с някаква кратка връзка, но такова беше намерението първоначално и на Хюнкяр. В сегашния момент Зюлейха е преодоляла и брака, но сега дойде време да плати за лъжата към Демир от началото. Писмото: защо така тайно притича до Гюлтен, за да я помоли тя да го изпрати, какво тайно има в писмо, за което Демир и е дал адреса? Че ще пише на Йълмаз, знаят и Демир, и Хюнкяр, всеки от тях ходи всеки ден до града и би могъл някой от тях да го пусне в пощата? Значи съдържанието на това писмо не е трябвало да стигне до тях и Зюлейха е взела мерки като го даде тайно на Гюлтен. А идеята на Демир вероятно е била чрез писмо Зюлейха да се разбере с този, който още я счита за своя жена, но тя него вече не счита за свой мъж: това е, което Демир може да мисли от различното говорене в затвора и в конака на двама души, които би трябвало да имат общо мнение. Демир не е направил грешен прочит на поведението на Зюлейха. Но той не е знаел защо тя постъпва така, това ще разбере на финала на 1 сезон. Но и тогава, както и досега Демир няма да разбере друго нещо: кога е било направено споразумението между Зюлейха и Хюнкяр зад гърба му. Това знаем ние – ето в тази сцена от 3 еп., чието възпроизвеждане ни показват в 77 еп., Зюлейха действа сама. Нейно е решението да се представи и да използва другата си идентичност – на сестра на Йълмаз, като не забравяме, че и „сестра“, и негова „жена“ тя стана по своя инициатива. Двойната идентичност на Зюлейха е създадена и използвана от самата нея. В съвсем кратко време Гюлтен показа една и съща реакция: ахна с ръка на устата, когато намери годежната халка и разбра, че Зюлейха и Йълмаз не са брат и сестра, а годеници, а втория път, когато прочете писмото, в което най-вероятно, защото това е прясната новина за момента, Зюлейха е написала на Йълмаз нещо, във връзка с това, вероятно и във връзка с Демир, защото Гюлтен ще спира всички следващи писма на Зюлейха до Йълмаз, тъй като те щели да го натъжат – по нейни думи.
И сега към сцената от 77 еп.
Отново са тримата, заели местата от преди; но ако в 3 еп. Хюнкяр седи на своя стол, сега Севда стои права зад стола. Разликата е само в едно нещо и тя е очебийна: мълчаливата и уплашена в предишната сцена Зюлейха сега още едва седнала отваря уста: изрежда всички неща, които Демир и е причинявал и може да и причини отново – все едно не знае защо той е правил това. Демир: „Няма да се откажеш, нали?“ Зюлейха: „Никога няма да се откажа! Нито от любовта на Йълмаз, нито от него! Никога няма да се откажа! До края на живота си ще се опитвам да избягам с него. Никога няма да се откажа!“ Такава вярност в любовта заслужава похвала. Обаче. Къде беше тази любов в същия разговор, на същото място, със същия човек преди? В 3 еп. Зюлейха не изпитваше ли същата тази безкрайна любов, защо не каза на Демир за нея тогава, а сега е отворила такава уста? Но нали беше сестра...Следва решението за развод, отказ, но не от любовта, а от самата Зюлейха, защото – Демир иска тя да е щастлива. Зюлейха не повярва, пита втори път...Не е и за вярване.  Демир и в този момент не знае, че решението на Зюлейха да го лъже и да го използва е нейно, лично нейно. Не на Хюнкяр, както удобно беше за Зюлейха да се говори и знае от всички. Това той може да разбере, ако писмото в сандъка на Гюлтен все пак излезе и ако се окаже, че това писмо е било по-важно да стигне не до Йълмаз, а до Демир. Сега Демир мисли, че Зюлейха е постъпвала така, защото Хюнкяр я е карала и заплашвала с живота на Йълмаз. От това писмо, написано веднага след този разговор в 3 еп., Демир може да разбере, че това е решение на самата Зюлейха.
Двете сцени бележат начало и край. След разговора с Йълмаз Демир се е разхождал, мислил и е взел решение да се откаже от Зюлейха, но, както сам казва, когато се е върнал в конака и я е видял, е разбрал, че не може да се откаже от нея. Поведението на Зюлейха в този разговор при връщането на Демир го е заблудило, не само това, че я е видял отново, но и това, че тя продължава да бъде сестра е наклонило при него везната обратно към намеренията му към нея. Зюлейха е дала подкрепа на мисленето, че тя иска да бъде с Демир. Присъствието на Гюлтен и в двете сцени играе важна роля: след първата тя ще прочете писмото, което „би натъжило Йълмаз“ и това ще я накара да спира всички следващи, а сега тя играе отново същата роля, но вместо четейки тайно – слуша тайно. Да видим дали смъртта на Йълмаз няма да я изплаши и тя сама да реши да разкрие  тайната, която продължава да пази или тази тайна ще изплува неочаквано и за самата нея?
През цялото време на тези важни събития от 3 еп. Зюлейха е с роклята, която по-късно носи Сехер. Затова мисленето на Зюлейха, решенията, които е взимала и съдържанието на това писмо трябва да имат някакво отношение към историята на Сехер.
 
 
Кратък фрагмент от сцената в 77 еп.:
https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_135659

Катастрофата е свързана с няколко обстоятелства, които нямат пряка връзка, но имат значение в обмислянето на това трагично събитие. Йълмаз призна брака си с Мюжгян за грешка. Но достатъчно ли е това, когато се говори за безсмъртна любов? Той се ожени без причина, заради себе си, детето го спря от първото най-възможно бягство, а сега стана повод за внезапното тръгване и лудо шофиране. Катастрофата става пред очите на Зюлейха и Демир, и двамата главни герои в горните две сцени на началото и края на брака им. Зюлейха измами Демир и игра жестока игра с неговите чувства. Не мога да мисля по друг начин тази катастрофа, освен като наказание на Зюлейха. Тя влезе в този брак с идеята да спаси живота на Йълмаз. Не успя да постигне това, за което Демир няма вина, но вина има самата Зюлейха, която не разказа истината на Демир и направи сговор с Хюнкяр, а Хюнкяр се отказа, защото за нея Йълмаз е излишен от самото начало, а дете, за което ще се знае, че друг му е биологичен баща, не и е нужно за наследник. Но съдбата спаси Йълмаз с амнистия. И тогава Зюлейха трябваше да го остави на спокойствие да започне нов живот. Тя не само не се успокои с това, че той е жив, но си поиска свободата и детето от Демир; беше и достатъчно да бъде Йълмаз с тях, но прие и разкошната къща, и щастливото богато бъдеще и още, и още...до такова отсъствие на жалост, когато иска и щяла някога да си вземе и Лейля. А на Демир, който прави всичко заради любовта си към нея, предлага приятелски отношения, но с намерение да му вземе и Лейля. Без да си дава сметка, че цената на всичко това плаща Демир. Ако не беше Демир, Йълмаз и досега щеше да е беден автомонтьор или може би крал – но някъде другаде, не в Чукурова. Той е тук, защото Демир се ожени и така спаси Зюлейха и детето им. Йълмаз нямаше никаква причина да се връща в Чукурова, ако не беше този брак, нямаше Фекели да е в Чукурова, нямаше къде Йълмаз да прояви способностите си и да натрупа богатство. Ако Демир не беше такъв, какъвто е, Зюлейха и Йълмаз нямаше да изпитат и миг от това щастие, което дължат на Демир. Какво ще прави оттук нататък и как Зюлейха ще се реваншира пред Демир, ще осъзнае ли грешките в собственото си поведение?

Изненада ме това, че двама души, които се считат за мъж и жена, няма да живеят заедно, докато траят разводите и не сключат граждански брак. Йълмаз беше готов да остане със Зюлейха. Но тя, по чието желание преди те станаха мъж и жена, сега отказва. Техният брак пред Бог е още валиден. Освен това, минало е много време, през което тя не и живяла с Демир и това е достатъчен санитарен период, за да се страхуват от това, че няма да се знае чие дете е детето, ако такова се зачене. Отказът на Зюлейха ме прави още по-подозрителна към тяхното ставане в началото мъж и жена по нейна идея и особено към детето, което беше използвано с определена цел. Тогава и беше достатъчен Бог, а сега и трябва брак, за да спи  с  Йълмаз. Зюлейха легна бременна с Демир, без да му каже, а сега, когато не е имала отношения с него толкова време, отлага да бъдат с Йълмаз. Тези обстоятелства са свързани за мен с голяма неяснота и аз чакам още разкрития за историята в началото, за да знам как да ги разбирам. 

Йълмаз и Демир постигнаха разбирателство по линията на техните отношения като мъже. Единият поверил жена си на другия преди, същото и сега. А къде е Зюлейха, тя не може ли да се погрижи сама за себе си, има средства, има глава на раменете си и виждаме - добре я използва. Тя може сега да не иска да бъде под покровителството на Демир. Както  и в началото, Йълмаз и сега не си зададе въпрос за поведението на Зюлейха. Той не допуска никаква нейна активност, гледа на нея като на зависима от решенията на мъжете. И досега той смята, че Демир насила се е оженил за нея, както и това, че е присвоил неговото дете. Въпреки, че: Йълмаз можеше още в самото начало да подозира, че това дете, което държа и в ръцете си, е на възраст, която позволява той да се усъмни, че може да е негово дете; въпреки, че вече знае, че Зюлейха е знаела за бременността още преди той да влезе в затвора и не му е казала. Йълмаз си отиде от този свят със своите разбирания такива, с каквито дойде в Чукурова; не си зададе никакви въпроси и не разбра историята.
Линията, обаче, Зюлейха – Демир трябва да бъде разкрита докрай. В случай, че тя остане с него. Не съм се отказала да чакам писмото, но очаквам също след смъртта на Йълмаз или някога нататък Зюлейха да преживее  някакво разкаяние и сама да направи признания.

Привет и от мен
Благодаря за споделеното!
Какъв точно е бил планът на Зюлейха, за сега не знаем, защото тя нямаше самостоятелни действия по повод на спасението на Йълмаз, които да се различават от тези, които й бяха наложени от Хюнкяр. И Хюнкяр и Зюлейха и Демир заблуждаваха в една или друга степен другите, за да следват своя собствен план и да постигнат своята си цел. Аз смятам, че Демир много добре усещаше, че има нещо нередно в различните версии на Йълмаз и Зюлейха по повод на връзката им, но за него беше угодно нещата да протекат без неговата намеса в това. Демир вече веднъж каза, че е искал Зюлейха на всяка цена и е щял да направи всичко възможно, за да се ожени за нея. Всеки друг мъж на негово място би се поинтересувал и би си изяснил ситуацията или на момента, или след съгласието за брак от страна на Зюлейха. Още повече, че Демир ясно разбра промяната в Хюнкяр, която говореше за снаха, визирайки Зюлейха, която беше слугиня и не отговаряше нито на социалния статус, нито на потеклото или образованието на Демир. Това, че Демир не изясни тези две доста подозрителни ситуации си е негово решение. Демир прие и поведението на Зюлейха, като "сестра" на Йълмаз (знаейки от него истината) и поведението на елитарната си майка, която щеше да приеме една слугия за снаха...без въпроси и без допълнително проучване от негова страна. Това не е убедително, за мен. На Демир му беше много удобно това развитие на нещата, защото отговаряше и на неговия конкретен план за Зюлейха. Друг момент, в който Демир можеше да изясни много неща беше бременността на Зюлейха. Той можеше да поиска обяснение и да разкаже за безплодието си, но отново - мълчанието му и приемането на действията на Зюлейха без реакция му бяха удобни, защото бяха и част от неговия план за живот- мечта. След това, когато се разбра, че има пожар в затвора и обявиха Йълмаз за мъртъв, а Зюлейха страдаше по "брат си" и наричаше детето им - Йълмаз,  Демир отново прие едно пасивно поведение, въпреки че знаеше, че Йълмаз е жив, но в кома. Тогава можеше да поиска обяснение, да изясни нещата, да разбере истината...но това щеше да разклати неговия план. Демир знеше, че всеки един разговор по тази тема може да тласне събитията в друга посока, която няма да е в съзвучие с неговите планове и за това той самият реши да премълчава и да приема историята с "брата". Лъжата за "баткото" устройваше и Демир. Защото така Зюлейха все повече навлизаше в брака и връщането й назад ставаше все по-трудно и трудно. Ако Демир беше казал истината -  че "баткото" е в кома, то Зюлейха можеше да реши друго. Тя можеше да реши да си признае всичко и пред всички и тогава животът- мечта за Демир щеше да се изпари. Точно и за това, той искаше Йълмаз да е "мъртвият батко" и до там. Това, че Зюлейха си игра с чувствата на Демир е така. Но и Демир много добре знаеше някои неща, а други му беше угодно да не задълбава и да не повдига. Така че, за мен, Демир не е толкова измамен и излъган, защото той се възползва именно от тази лъжа към самия него. Ако не беше Зюлейха с нейното желание за живот на Йълмаз, Демир нямаше да има наследници. Нямаше да го има нито Аднан, нито Лейля. Така че, децата и продължението на рода на Яман са благодарение на всичко случило се, включително и злоупотребата с чувствата на Демир.
Пренебрежението от страна на Зюлейха към Демир отговаряше на пренебрежението, което Демир демонстрира към Йълмаз. Демир сам предложи помощта си и чак тогава Йълмаз му повери Зюлейха. И Демир изгуби човешкия си облик. Вместо да говори с Йълмаз честно и почтено за чувствата си и за благополучието на Зюлейха, той изпрати на Йълмаз наемен убиец. Вместо да му признае или след сватбата или след амнистията, Демир влачи Йълмаз по къра, стреля в него, а после търсеше трупа му, за да го зарови в безименен гроб. Дженго каза, че не познава "онзи" Демир, това сподели и Хюнкяр в един или друг момент. Йълмаз и Зюлейха не дължат нищо на "онзи" Демир. Защото без този брак и без Демир, Зюлейха и Йълмаз щяха най-вероятно да бъдат щастливи от много дълго време и може би до края на живота им, а не както сега - само няколко дни. Йълмаз и Зюлейха дължат само краткото оживяване на Йълмаз на "новия" Демир и двамата му благодариха за това. Демир осъзна грешките си, "прогледна" и поиска прошка. Това негово осъзнаване беше част от процес. Зюлейха беше нещастна от много отдавна, но това не правеше нужното впечатление. "Изкристализирането" на осъзнатото беше следствие на писмото на Йълмаз. В това писмо Демир се видя отстрани, видя се сякаш в изкривено огледало. Тогава той се постави на мястото и на Зюлейха и на Йълмаз, видя всичко, което е сторил изброено и на куп и това го "отрезви". Това той сподели и пред гроба на Хюнкяр и в разговорите с Йълмаз. Не твърдя, че промяната в поведението на Демир е следствие само и единствено на писмото на Йълмаз - не...но това писмо беше "спусък", който задейства вече подсъзнателното разбиране в Демир. След изчитане на писмото от Йълмаз, след спомена за писмото от Хюнкяр,  Демир отиде на гроба на Хюнкяр и там на онази земя, която е символ на връзката между живота и смъртта, Демир взе своето решение. Там неслучайно се оказа и Фекели.
Именно за това, лично аз не смятам, че смъртта на Йълмаз е накзание за Зюлейха. Тя стори зло на Демир, но той пък стори зло на Йълмаз, нарани и нея с гнева си. Зюлейха не е единствената, която се отметна от обещаното, а цената трябва да е равностойна и за двете отметнали се страни. Зюлейха се съгласи на брак за живота на Йълмаз, а Хюнкяр се съгласи да спаси Йълмаз, за да бъде Демир щастлив и да има наследник. Ако Зюлейха трябва да плати с живота на Йълмаз, то Хюнкяр трябваше да плати с щастието на Демир и да изстрада липсата на такова за сина си така, както Зюлейха сега ще страда за Йълмаз. Във Вселената би трябвало да има някакъв баланс. Ако приемем, че смъртта на Йълмаз (който също няма никаква вина за съглашението; нито го е искал, нито е знаел за него; нито е молел за такова) е наказание за Зюлейха, то Хюнкяр ще трябва да плаща за нещастието на друг невинен...от нейната страна на неспазеното съглашение.
За това, моето усещане е, че смъртта на Йълмаз има връзка с Керем Али. Когато Йълмаз умираше, детето беше неспокойно в кошчето си, сякаш искаше нещо, ттрсеше нещо...Керем Али дори плачеше и в болницата до леглото на баща си...сякаш усещаше смъртта. Може и да не е съзнателно искано от режисьора, но много добре се получи тази връзка между смъртта на Йълмаз и неспокойното поведение на Керем Али, който иначе е много усмихнат и тих. Фекели се хвана за сърцето минути преди да позвъни телефона, усети смъртта. И бащата и сина усетиха, че Йълмаз си отиде. Именно за това, аз свързвам смъртта на Йълмаз с линията на бащи - синове.
Стара и разпространена традиция е жената да бъде "поверявана" от един мъж на друг при определени обстоятелства и при различни причини. Особено в онези времена. Това няма нищо общо с мисленето, че жената е неспособна да мисли, да разсъждава или да се грижи сама за себе си. Още повече при Йълмаз, който няма такова мнение за Зюлейха. Основната причина е сигурността и безопасността на жената. Защото, колкото и да е умна, способна да се грижи за себе си и дейна една жена, тя може да стане физическа жертва на мъж с лоши намерения. Йълмаз това много добре го знае. И в двата случая той повери Зюлейха на Демир, не защото я смята за неспособна, а защото: в първия случай - той знаеше в какъв свят живеят и какво може да се случи на жените; във втория случай - той знае, че Демир обича Зюлейха и Аднан така, както и самият той ги обича. Йълмаз видя промяната в Демир и нямаше съмнение, че Демир ще направи всичко възможно, за да са щастливи. Неговото поверяване не е задължаващо, нито изключва желанията на Зюлейха. Поверяването е свързано с помощ, подкрепа, внимание и някакво отношение на закрила. Йълмаз повери Мюжгян и Керем Али на Фекели. Не защото Мюжгян не е активна и не може да мисли или да се оправя сама. Както се казва - такава е приказката. Това е свързано и с доверието и висока оценка от страна на поверяващия.
Дали Йълмаз е разбрал или не истината, няма значение вече, важното е с какво мислене напуска този свят. А мисълта му беше позитивна към всички и с разбиране и приемане на миналото.
Йълмаз никога не е вярвал, че Зюлейха ще си мълчи за бременността и няма да му каже; нито е знаел за безплодието на Демир, за да "навърже" нещата с "плана Хюнкяр". Йълмаз разбра от Зюлейха, че Хюнкяр по някое време (Зюлейха каза, че не знаела кога) е разбрала за бременността на Зюлейха и го е издала на полицията. За да го издаде е нужно едно позвъняване. Т.е. Хюнкяр може и да е разбрала за бременността същия ден, когато Йълмаз беше арестуван и Зюлейха уж да е искала да му каже същата нощ или в следващите дни. Йълмаз няма мотив да мисли, че Зюлейха не казва истината и лъже; той няма мотив да си мисли, че Зюлейха нарочно е крила бременността си от него; Йълмаз няма причина да разпитва Зюлейха подробно, защото няма нашия поглед като зрители. Той приема, че Зюлейха е искала да му каже, че е бременна, но не е успяла, а Хюнкяр се е възползвала веднага и го е издала на полицията. Защо Йълмаз да си мисли, че Зюлейха не е искала да му каже, че ще имат дете?! Ние може да имаме съмнения, защото видяхме общата и цялостна картина, но Йълмаз няма този наш поглед. Така че, за мен, съвсем нормално е Йълмаз да приеме друмите на Зюлейха и разказа й без допълнително въпроси, както и да разбере и приеме извиненията на Демир...който сам каза, че е обикнал Зюлейха на онази чешма на гарата. Оттам и невъзможността му да се откаже от нея.
За мен е важно, че Йълмаз поиска прошка за своите грешки и прости за стореното му. Демир и Хюнкяр, както и Мюжгян и Йълмаз поискаха прошки и получиха. Наистина, единствено Зюлейха не беше честна за своята роля по отношение на брака, бременността и Демир. Тя призна своя грях по отношение на Мюжгян. Сега да видим, дали ще се разкрие "плана Зюлейха", който не се осъществи или е бил доминиран от "плана Хюнкяр".

Весело посрещане на Новата година!

Дана, когато Демир не задава въпроси, това му е удобно, защото отговаряло на конкретния му план. И кой е конкретният му план? Първият разказ за Зюлейха беше пред Дженго и на него той говореше за тази, в която се е влюбил като за „чиста и невинна“. Нататък Демир приема обстоятелствата такива, каквито се разкриват пред него, взима съответни решения и си носи отговорност за тях. Самият Демир не е създавал обстоятелства, нито е имал конкретен план извън това, че е влюбен, за да са му удобни новите неща, които научава. Демир ли да каже на Зюлейха, че е жена на Йълмаз или да я подсети, че е бременна?
А когато Йълмаз не задава въпроси, това било защото той нямал мотиви. Как да няма мотиви този, който претендира да е мъж на една жена да знае как е станало това с бременността, кога е разбрала, защо не му е казала, по дни, по часове преди затвора. Йълмаз говори за дете предната вечер преди ареста – Зюлейха мълчи, двамата говориха последно в ареста. Ако тя беше казала тогава на Йълмаз и той знаеше за детето, нищо от това нямаше да се случи по начина, по който се случи. Но ние знаем, че Зюлейха не е писала за детето и в писмата – поведението и е повече от постоянно мълчание пред Йълмаз по този въпрос. Съвсем друг е въпросът, че ако Йълмаз сега я беше питал, Зюлейха нямаше да му каже истината, защото тя самата беше тогава участник в това, което се случи. Историята изглежда една в онзи критичен момент и съвсем друга днес: Демир от подаващ ръка на жена в беда тогава сега е мъж, откраднал нечие щастие. Йълмаз не направи нищо за Зюлейха нито в Истанбул – остави я на стария човек, нито в чифлика, абсолютно нищо за нейната сигурност. Обаче каза в затвора, че и е мъж. Ако не беше казал, а беше оставил на нея тя да каже какви са, този брак нямаше да се състои. Демир щеше да продължи да спасява Йълмаз, а няма нужда от обяснение това, че Хюнкяр не можеше да продължи плана си – тя каза това като опасение пред Азизе, когато Демир тръгваше за Истанбул – ако Йълмаз каже какви са, сватба няма да има. Демир щеше да продължи да ухажва Зюлейха и в един момент щеше да се разбере за бременността. Затова двете жени трепераха какво ще каже Демир след връщането от затвора.
Повечето хора виждат Демир сега някакъв осъзнат и станал друг. Аз го виждам такъв от самото начало. Под ужасните неща, които правеше в началото, които бяха първоначалната му реакция, когато започна да осъзнава капана, в който е попаднал,  винаги съм виждала добър, благороден, дълбок и много чувствителен човек. Но когато се гледа с преднамерен поглед винаги се получава така. Спомням си безсмислените спорове: защо Демир се ожени за Зюлейха. Не се ли защитаваше тук  разпалено тезата, че искал да има всяка нощ Зюлейха в леглото си, че искал детето и т.н. Толкова ясен е този човек още в началото такъв, какъвто е и в последните епизоди: жаден за чувството любов на това място, където на любовта се надсмиват. Обаче двете жени го измамиха. Но докато Хюнкяр се отказа, защото Зюлейха започна да разкрива истината за детето, Зюлейха от самото начало е предвиждала да разкрие всички истини. Нито едната, нито другата мислеха за Демир, той беше и за двете средство. Демир разбра това по-късно. Това, което доведе Демир до пълен провал, е това, че той разчиташе, че Зюлейха също ще го обикне. Тя го заблуждаваше с мълчанието си, в което се съдържаше обещание. Той откъде можеше да знае, че тя си е сложила катинар на сърцето и че обича Йълмаз като луда, че се е омъжила за него заради Йълмаз. Демир започна да разбира това, когато Зюлейха тръгна към Истанбул. И правеше неща, с които мислеше за възможно да я задържи. Те нито са хубави, нито могат да задържат тази Зюлейха. Затова след като прочете писмото на Йълмаз, реакцията на Демир беше: „Зюлейха!“ Ако тя го беше обикнала, нещата щяха да бъдат съвсем други. Измамата към Демир не е в това, че Зюлейха е правила усилия, но не е могла да го обикне, а в това, че тя изобщо не е имала такова намерение, но не му е казала. 
Каква истина казва писмото на Йълмаз? То говори от позицията на това, което Хюнкяр призна пред Йълмаз за събитията. Йълмаз е повърхностен човек и не си зададе въпрос, че за да бъде излъган Демир за детето и да го приеме като свое, може би  Демир е бил в историята с друга истина, прие разказа на Хюнкяр и като разказ от гледната точка на Демир. Но Хюнкяр говореше пред Йълмаз: „Аз те издадох...аз....аз...“ Затова Йълмаз мисли, че Демир със сила се е оженил за Зюлейха и му е откраднал сина. Знаем, че това не е така. Демир от своя страна, не може да се отдели от това, което е правила майка му, защото това сега няма как да стане, нито може да различи това, което е правила Хюнкяр от това, което е правила Зюлейха, защото не знае кога е направено съглашението между тях. И двете го предадоха най-безжалостно. Зюлейха игра не само с чувствата на Демир към нея, но и с тези на баща. И имаше намерение да отиде още по-нататък и да му вземе Лейла. Тя също си повярва, че Демир е виновен за това, че двамата с Йълмаз са разделени. Но в брак с Демир тя не е защото той я е накарал насила, нито защото Хюнкяр я е накарала да направи нещо, а защото Зюлейха си правеше сметки. Зюлейха можеше спокойно да се върне в  Истанбул. А ако е била уплашена, без подкрепа и подобни такива, които не отговарят на тази Зюлейха, която виждам във времето, то трябваше да се придържа към това решение, което взе и да стои до Демир. Нейната двуличност, въпреки че тя разбра Демир какъв човек е и колко много страда, ме отвращава. Не мога да се радвам нито на сбъднатото и щастие с Йълмаз, нито да гледам спокойно на нейната жестокост към Демир. Сега какво направи, разруши живота и на Йълмаз, и на Демир. Зюлейха иска всичко, но който иска всичко, губи и малкото.

Привет
Весело посрещане на Нова Година и от мен! Дано Новата 2021 бъде по-спокойна, успешна и да бъдем по-ведри, а ситуацията с вируса да се стабилизира.
Ваня, планът на Демир беше да се ожени за Зюлейха на всяка цена, защото се влюби до полуда в нея. Него друго не го интересуваше и той приемаше обстоятелствата без да им отдава нужното значение, а после точно тези обстоятелства генерираха в него голям гняв и той започна с изстъпления и тормоз над Зюлейха и се прояви като престъпник по отношение на Йълмаз и Фекели. След като е толкова чист и невинен Демир, защо е премълчавал всичко пред духовната си майка Севда и дълго време лъга Дженго за Йълмаз, като даже щеше да го направи съучастник в убийствата на Йълмаз и Фекели, ако те не бяха избягали от взривената сграда?! Защо, като е чист и невинен Демир, той тръгна да убива Йълмаз, а не отиде и да говори с него като с мъж и да му каже, че се е влюбил в Зюлейха и тя се е съгласила на брак с него?! Защото Демир имаше конкретен план за брак със Зюлейха и никой не трябваше да знае, че тя е имала предишна връзка; че е бременна от друг; че е бедно момиче без образование и потекло. Точно за това Демир не зададе никакви въпроси, точно за това Демир игнорира Йълмаз по абсолютнбо всички възможни начини и не го зачете за човешко същество, защото така или иначе щял да гние в затвора. Демир имаше доста мотиви да задълбае в ситуацията около Зюлейха и връзката й с Йълмаз, около това, колко емоционално обвързана е тя с него и около странното поведение на Хюнкяр. Имаше доста съмнителни ситуации, които никой мъж не би подминал с лека ръка и то при желание за брак, освен ако сам не е решил да ги подминава, а именно: различното говорене на Зюлейха и Йълмаз за връзката между тях; това, че Зюлейха се оказа бременна, а Демир има диагноза от няколко лекари, че е безплоден; това, че майка му никога не би се съгласила на брак със слугиня, а сега развълнувано го подкрепи без възражения и дори говореше за снахата Зюлейха преди самият Демир да й предложи брак.
Какви мотиви да има Йълмаз да разпитва като полицай и в кое да се съмнява? Какъв повод му е дала преди Зюлейха, че Йълмаз да си мисли, че тя нарочно е скрила за бременността си от него и да я разпитва по дни и часове за нещата преди ареста му? Той приема, че тя е била бременна, разбрала е, но не е успяла да му каже навреме, защото Хюнкяр е подбрала момента и го е издала, за да го арестуват, преди Зюлейха да успее да му признае. Защото за "плана Хюнкяр" от основна важност е това Йълмаз да не знае и да не разбира, че е бащата на детето. Това е от ясно, по-ясно. Така че, Йълмаз обвинява за всичко Хюнкяр, защото самата Хюнкяр пое цялата вина върху себе си. Тя каза: "Аз те издадох на полицията. Аз ти взех детето". За какви тогава разпити на Зюлейха да има мотив Йълмаз? Още повече, че на Йълмаз му се случиха такива неща в затвора, че той надали помни (като нас, зрителите) точно кога е говорил със Зюлейха за дете и да нищи защо тя точно тогава не му е казала за бременността си. Те се виждаха тайно и наързо. Обяснения много: Зюлейха може да е искала да изчака удобен момент, за да могат да разговарят на сигурно място и да имат време, за да обмислят и следващите си действия и т.н. Основното е, че Йълмаз няма основание и мотив да се съмнява в Зюлейха, нито има основание да се съмнява в преднамерено скриване на бременността й от него.
Как Йълмаз да не направи нищо за Зюлейха в Истанбул? Спаси й живота и честта, и самият той стана убиец, заради нея! Това малко ли е?! Йълмаз остави Зюлейха на майстора, защото смяташе, че тя там е в безопасност, а хората на лихваря ще тръгнат само след него. Йълмаз няма кристална топка, за да предвиди всичко и действията на всички, а действа на момента, преценявайки конкретните рискове. Самият майстор му каза, че Зюлейха е в безопасност при него и му обеща да се грижи за нея. Това, че него го пребиха, не значи, че майсторът нямаше да прати Зюлейха в друга къща, в друг съседен град или да я скрие някъде при техни роднини. Това, че майсторът пострада не значи, че той самият не е имал планове да защити Зюлейха. Защо се мисли, че след като пребиха майстора, то са щяли да пребият и Зюлейха и да я продадат? Майсторът може да беше предвидил някои неща за Зюлейха. Тя можеше да "изчезне", но той имаше своите задължения и остана в сервиза си, както и да не буди подозрение. Той беше пребит, но жена му - не, нито снахата на Зюлейха. Така, че няма как да се предположи със сигурност, какво би се случило със Зюлейха, нито може да се отхвърли мисълта за план по отношение на Зюлейха. Майсторът даде пари на Йълмаз, каза му за човек, който прави фалшиви паспорти, знаеше, че в затвора онези ще искат да убият Йълмаз и оттам аз лично си мисля, че той щеше да се погрижи и за Зюлейха - да я скрие. Самият майстор е бил подготвен за това, че може да бъда атакуван във връзка с Йълмаз, той е бил подготвен за себе си, но със сигурност е имал план за защита на Зюлейха.
Какво да направи Йълмаз за сигурността на Зюлейха в чифлика? Тя работеше в конака и спеше в конака, по цял ден беше до Хамине в къщата и не излизаше извън портите на конака, а в чифлика работеха и хора, в градините се занимаваха жени-работнички. Кое да й е несигурното на Зюлейха там? Когато Йълмаз е арестуван, Зюлейха ще продължава си работи там, а ако я изгонят, то трябва да й платят за свършената работа и тя да си тръгне. Тя би го посетила в затвора и може би щяха да измислят нещо.
Дори и Йълмаз да не беше казал, че е мъж на Зюлейха, този брак пак щеше да го има. Демир не можеше нищо да направи за Йълмаз, защото Хюнкяр щеше да настоява тя самата да движи нещата около Йълмаз. Ако не се лъжа, тя вече беше наела адвокат и този адвокат беше инструктиран. За Хюнкяр беше важно тя да отговаря за ситуацията около Йълмаз, защото истината за връзката между Зюлейха и Йълмаз и за бременността на Зюлейха трябваше да остане скрита от Демир за да успее "планът Хюнкяр". Още повече, че ако се заемеше лично, Демир щеше да научи много скоро истината, че Йълмаз и Зюлейха не са брат и сестра...защото документите не лъжат, по време на следствието щеше да се разбере всичко. Йълмаз постъпи напълно честно и правилно. Тази лъжа не беше изречена от него, нито му харесваше да лъжат, но вече изречена веднъж, тази лъжа трябваше да се поддържа до бягството им. Хюнкяр вярваше, че ако Йълмаз каже истината на Демир, то сватба няма да има - но имаше и това си беше решение на Демир. Така че, ако Йълмаз си беше замълчал, то сватба пак щеше да има, но тогава Йълмаз нямаше да има никакво право да съди Демир за постъпките му към Зюлейха, защото самият Йълмаз щеше да си е замълчал за истината за връзката между него и Зюлейха. Не поведението на Йълмаз беше решаващо за брака на Зюлейха и Демир, а това на самия Демир, както и неговата нагласа и взети решения.Той искаше да се ожени за Зюлейха на всяка цена. Това Демир го призна на Хюнкяр.
Сега, разпалени спорове за Зюлейха в леглото на Демир, лично аз не съм водела. За мен, такава любов от пръв поглед не е възможна, нито любов, ако не опознаеш поне малко човека до себе си. За мен, Демир пожела силно Зюлейха и впоследствие се влюби в нея и целеше да се ожени за нея, за да я задържи в брак и така да й даде възможност да го опознае и да се влюби в него. Вече няколко пъти съм писала и за бременността и детето Аднан. Таймингът ми е съмнителен. Демир можеше да й предложи брак и преди ареста на Йълмаз и да я поиска от "брата" Йълмаз, а можеше и да я ухажва още дълго време и да стане ясно, че тя е бременна преди да има предложение за брак. Това, че Демир разбра от Йълмаз за връзката им; това, че видя Зюлейха да повръща; това, че той знаеше за притеснението на Хюнкяр, че не са имали дете с Филиз толкова години и внезапното въодушевление на Хюнкяр, която говори за снаха, визирайки слугинята Зюлейха - всичко това е много съмнително и води до определени изводи за мен. Това съм писала до момента.
Лично за мен, Демир трябваше да се откаже от брака си със Зюлейха още след като разбра, че Зюлейха няма да го обикне. Трябваше да постъпи по друг начин след появата на Йълмаз и след невъзможността му да го убие, още след като разбра, че Зюлейха обича Йълмаз и не се е отказала от него. Демир трябваше да осъзнае, в какво се превръща самият той с тази несподелена любов и с този стаен гняв. Той трябваше да приеме ситуацията стоически и с достойнство, както и да съхрани себе си като добър човек, а не да действа като насилник. Да - измамен е бил; да - подиграла се с него Зюлейха. И? Нали уж я обича. Като я обича, той трябваше отдавна да намери сили в себе си да я пусне. Ако я обичаше истински, то той щеше да иска тя да е щастлива...точно както сега поиска това. Но, Демир тогава тръгна по грешен път - да задържа със сила и грубост жена, която не го обича и да се опитва да убие съперника си, който не му беше сторил нищо лошо. За този грешен път Демир си е виновен сам, Хюнкяр не му е виновна.
Йълмаз в никакъв случай не е повърхностен, защото в писмото си той написа много верни неща, които нямат нищо общо с Хюнкяр, а засягат единствено действията на Демир. Йълмаз написа много неща, за които самият Демир си е вземал решения и отговаря за тях. Точно в тези ситуации се видя Демир и впоследствие каза, че се е засрамил. Някои от тези неща "отрезвиха" Демир и това няма общо с "плана Хюнкяр", а има общо с неговите собствени действия и към Йълмаз и по отношение на Зюлейха.
Йълмаз разбра, че Демир знае за детето...това, как е бил излъган в началото и кога е разбрал истината не му беше казано с подробности и дори и той да беше питал, не се знае, дали щеше да му бъде казана истината. Йълмаз, обаче, разбра, че Демир е бил считан за безплоден. Оттам, много неща остават неизяснени и въпросите в тази връзка са много лични. Видяхме и какво мислят в това отношение мъжете в Чукурова, когато обсъждаха статията във вестника в клуба: че Демир е трябвало да върне детето на Йълмаз след като той е излязал от затвора. Ситуацията от страната на Йълмаз не е в това, какво е казала или не Зюлейха и какво Хюнкяр е решила за детето, а в това, какво Демир е приел като поведение след като е разбрал истината. Йълмаз знае, че Хюнкяр се е притеснявала, че Демир е безплоден и със Зюлейха (изнудена с живота на Йълмаз) са накарали Демир да повярва, че Аднан е негов син. Впоследствие, обаче, Демир разбира истината. Именно там е отношението на Йълмаз във връзка с Демир - какво е направил Демир, след като е разбрал, че детето не е негово и че Йълмаз дори не знае за сина си, защото Хюнкяр е следвала своя план. Разбирайки истината за Аднан, Демир се включва в плана на Хюнкяр и укрива истината от Йълмаз. Демир прави всичко възможно Йълмаз да не разбере истината и съзнателно го заблуждава и лъже, съзнателно иска да го убие като биологичния баща на законния си син и изнудва и заплашва Зюлейха, отнема й детето и т.н. за да запази тайната. Това е проблемът - поведението на Демир след научаване на истината. Тук Хюнкяр не фигурира. Да, Демир иска да защити законните си права, но той ги защитава с незаконие и с насилие, а уж бил невинен и чист. Невинният човек не действа по този начин, защото правото е на негова страна. А Демир действаше като виновен човек, който се опитва да скрие и замете следите си и вината си.
Йълмаз не е повърхностен, а ситуацията е много сложна и заплетена. Преплетени са много интереси. Йълмаз не е бил там, когато са се случвали нещата, не е бил свидетел на нищо, няма свой личен поглед и разчита на казаното от този или онзи. Но, казаното може да бъде лъжа, казаното може да бъде изкривено от личната гледна точка на разказващия, казаното може да бъде част от истината и т.н. Дори и да е Шерлок Холмс, Йълмаз няма как да си състави цялостната картина без подробен разпит на всички участващи в историята и без да ги противопостави един на друг чрез казаното от тях. Такова нещо нямаше как да се случи. Дори и Йълмаз да си задава въпроси, той няма отговорите и разчита на казаното му, на прочетеното, на признатото.
Ние знаем нещата като зрители и имаме цялата картина, но това не може да се изисква от нашите герои. Аз също мога да изисквам от Демир да е говорил надълго и нашироко с майка си за безплодието си и да й е споделил, че е ходил на лекар; мога да изисквам от него да е разпитал подробно Хюнкяр, докъде се простират действията й, така че да може той да разграничи, това което е правила Хюнкяр от това, което е правила Зюлейха; мога да изисквам Демир да е говорил и с Хюнкяр и със Зюлейха, за да знае кога е направено съглашението между тях, кога Зюлейха е решила да се омъжи за него, кога Хюнкяр й е поставяла условията, кога е издала Йълмаз и т.н.
Йълмаз виждаше, че Демир със сила задържа Зюлейха в този брак; Йълмаз знаеше, че тя е била изнудвана с живота му, за да пази тайната за Аднан и за любовта си към него; Йълмаз знаеше, че тя е била тормозена физически и психически, за да го лъже, че е щастлива съпруга на Демир. От всичко казано и видяно, от всичко прочетено и празнато, напълно нормално и логично е Йълмаз да си мисли и да си прави изводи, че Демир е накарал насила Зюлейха да се омъжи за него и че му е откраднал сина. Ако не е така...може да си се пита Йълмаз, защо Демир тогава насила ще държи Зюлейха в този брак, защо ще я заплашва и изнудва; ако не е откраднал сина му, защо тогава Демир ще прави всичко възможно, за да запази тази тайна и дори ще стига до опити за убийства. Истината може и да е друга, но именно с поведението си Демир насочваше нещата в грешната посока на мислене. И именно с поведението си Демир сякаш потвърждаваше написаното от Зюлейха и това, което тя твърдеше за всичко случило се. Защото, ако няма насилствен брак и "крадене" на дете, то логично е поведението на Демир да беше различно, а не толкова агресивно и жестоко, дори и с цел защита на това, което му принадлежи по законен път. Ако се отделим от информацията, която имаме като зрители и следим само поведението на Демир, то много логично е да стигнем до същите изводи като Йълмаз. Защото заключенията на Йълмаз почиват не само върху казаното му от другите, не само от прочетеното в писмото на Зюлейха, но и от преживяното от самия него.