Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №19

Здравейте
Благодаря за коментарите! Ваня, благодаря за интересната информация!
Аз все още не мога да определя, какъв би бил планът на Зюлейха в началото на историята. Лично за мен, до момента общи мотиви от филма "Райски дни" - няма. Защото, дори и да е имала свой план, то планът на Зюлейха за брак с Демир не е бил мотивиран от желание за богатство и стремеж за заграбване на богатството чрез този брак, а спасяването на Йълмаз. Но, възможно е и да има нещо друго - както Ваня е писала: мотив, свързан със социалната несправедливост; с негодувание от това, че парите определят съдбите на хората (включително и показанията от престъпниците с пари, които показания бяха взети за истина от съдебните власти и неглижирането на думите или случилото се около Йълмаз, който е беден) и съответно мотив към действия, свързани с добиване на власт и пари за освобождението на Йълмаз. Изчела и неизпратила писмата, Гюлтен каза впоследствие на Йълмаз в своя защита, че той е щял да бъде огорчен от тях и е щял да тъгува, освен заплахата от Яман (ако разберат). Това изказване на Гюлтен, Йълмаз свърза с прочетеното от него в едно от писмата на Зюлейха и може би е мислел, че и другите са в подобен дух на отчаяние и т.н. и той е щял само да може да се ядосва и гневи в затвора, без да е в състояние да стори нищо друго и да помогне на Зюлейха или да я накара да размисли. Но Гюлтен може би е имала предвид и друго...което тя реши да не изрича, защото нямаше смисъл, а и беше нещо, което Зюлейха трябва да сподели с Йълмаз лично. Ще видим. Ако има такова положение, то Зюлейха може би е искала да използва Демир и богатството на Яман за по-нататъшното спасение на Йълмаз по някакъв начин. Т.е. дори и да има такъв мотив, то богатството не е самоцел и не е крайната цел, а е средство за достигане на друга по-висша цел: спасяване. И тук виждам огромна разлика с мотива от филма.
"Отмъщението" на Йълмаз към Демир в стопанския сектор беше основано на законни действия и съвсем открита борба. Нямаше скрито-покрито, подкупи, лъжи, изнудвания или незаконни прояви. Така че, и тук такъв мотив не откривам...но намирам някаква връзка с действията на Фикрет и сие по отношение на Демир. Защото всичко тръгва от таен план и желание за облагодетелстване от наследство и състояние. Голямо сходство би имало и ако Фикрет има любовна връзка с Юмит, но я "вкарва" в игра с Демир, за да го накара да се влюби в нея. Прилика би имало и ако Юмит вместо да следва плана до край, в един момент се влюби в Демир.
Сега, аз също мисля, че Демир няма да се откаже от любовта си към Зюлейха, но именно Юмит ще е "спусъкът", който ще задейства Зюлейха към Демир. Ще видим, как точно ще ни представят нещата СЦ.
И първи впечатления за серията снощи: тежка серия, хареса ми, но имам забележки. Лично за мен, отделеното време за сбогуване с мъртвия Йълмаз беше кратко и лаконично, на фона на дългото сбогуване със смешника Гафур...който дори и не замина за Германия.
Спомням си, че Уур беше писал, че ще дадат неговата история и началото на любовта им със Зюлейха. Очаквах, че ще ни ги представят тези моменти като ретроспекция. Надявах се до последно, защото имаше слухове, че Уур е останал няколко дни повече в Адана и мислех, че е по тази причина - да снимат ретроспекция на места в Адана, които могат да "минат" за места в Истанбул...ако не са били снимани в началото. Но, това не се случи и бях доста разочарована. Вместо това имаше само кратък разказ на Зюлейха за срещата им и преди това много дълго погребение, гробище и гроб, които някак си не ми бяха нужни да ги гледам, честно казано. Кадрите в моргата ми бяха достатъчни. Щеше ми се да видя историята на Зюлейха и Йълмаз, щеше ми се да видя началото на любовта им. Щеше ми се да видя и миналото на Йълмаз и кадри от неговия живот на борба...както беше загатнал Уур. Мисля, че СЦ дължаха това много повече на образа на Йълмаз и на историята им със Зюлейха, отколкото да дават обвитото му в бели найлони тяло, как го вкарват в гроба и после как хвърлят пръст върху него и Зюлейха, която беше като смъртник верила поглед в една точка.
Гафур изигра голямо театро. One man show! Когато всички разберат истината, това шоу, което той "извъртя" ще му изиграе много лош номер. Ще отблъсне хората, които реално го обичат и са до него.
Пожелавам ви хубав ден!

П.П. Доколкото разбрах, Зюлейха каза, че е ходила на кино и е гледала един любовен филм. В този филм се разказвало за силна любов между момиче и момче, но момчето починало или загинало. Тя си пожелала да изпита такава силна любов. Може и да греша, но: когато излизала от киното или след това...когато се прибирала, Вели я срещнал и започнал да я бие, не знам, по какъв повод. Тогава се намесил Йълмаз и я спасил от побоя на Вели. Така тя се запознала с Йълмаз.
Разликата с Демир е в това, че Демир е искал да се влюби в жена, като героинята, която е харесал в едни филм - красива, дръзка, смела, добра и т.н...а, Зюлейха е искала да изживее такава силна любов, като тази между момчето и момичето във филма, който тя е гледала. Демир се е насочил към конкретен образ, а Зюлейха към силата на любовта между героите.
Интересно би било, ако Фикрет има връзка с Юмит и са двойка, защо е това държание негово към Мюжгян?! Надявам се, че Фикрет и Юмит да нямат любовна връзка, защото иначе съвсем съзнателното му и директно ухажване на Мюжгян би било жестоко. Сега, когато надгробният камък на Аднан е разрушен, Демир ще разбере, че става нещо.

Лучия, съгласна съм. И аз мисля, че историята на Гафур можеха да я дадат в следващия епизод. В този, трябваше да наблегнат на сбогуването с Йълмаз и на образа на Йълмаз като изпращане и спомени. Трябваше и да развият малко повече и новите герои - Юмит, Фикрет, Бахтияр. Сбогуване с Йълмаз и разкриване/запознаване с тях по-добре. Просто се усети един дисбаланс в тази серия, който остави някакво неприятно усещане, не знам...поне за мен. Нещо ми беше като кръпки пак, ту едно, ту друго. Поне да бяха разкрили и нещо около Гафур, да направи някаква крачка, нещо нормални и полезно. Прекалено го забатачиха и него. Няма никакво развитие нито за Бехидже, нито за Хатип и цялата обвързана ситуация, нито си призна пред Сание. Пак с неговия напевен тон лъжеше нагло. Човек започва да се дразни на този Гафур и маниерите му, защото не знам, дали такъв глупав и страхлив човек изобщо може да съществува. Поне с жена си да сподели. Осъзна май, че няма ум за нищо и поне да се опита да си помогне чрез мнението и съвета на Сание. Само мълчи и гледа облещено с тези огромни очи. Иде ми да го цапардосам през екрана.
Аз се надявах на ретроспекция, защото все пак става въпрос за една голяма любов между Зюлейха и Йълмаз. Тази любов беше една от основните линии на действие в сериала, а за началото й нищо не знаехме. А е важно, според мен. Сега научихме само на думи. Щеше да е добре и да се види, да се усети, да се преживее.
За миналото на Демир може и да не видяхме ретроспекция, но все пак виждаме роднините му, разкази имаше доста и от Хюнкяр, от Хамине, от Шермин, Саббахатин, Севда; действието се развива в родното му място, а и Демир ще живее до края, а може и да е жив и на финала на сериала. Йълмаз вече е мъртъв, а беше един от ГГ и образът му беше важен за всичко случило се до момента. Така че, за мен, такава ретроспекция за миналото на този герой, който вкара духа на новото в Чукурова, беше нужна и необходима. Това можеше да стане и в момента на смъртта му. Освен Зюлейха да дадат и моменти от детството му, родителите му, от началото на любовта им със Зюлейха. Нали живота на човек минава като на филмова лента преди смъртта. Вместо да ни показват вече дадени и познати неща и то дадени на няколко пъти, СЦ можеха да ни разкрият нещо ново от миналото на Йълмаз и на двойката им...няколко кадъра, нещо интересно.
С една дума, за мен беше постно. Въпреки, че като цяло ми хареса епизода, очаквах доста повече. Такова усещане имам.
Не знам защо, но снимката на Хилял и Мурат ми прилича на колаж.

Лучия , ясно. Просто така ми се стори.
Съгласна съм за Фекели-Хюнкяр, но все пак линията Зюлейха-Йълмаз беше в по-голям фокус.
Дадоха запознанството на Фекели и Хюнкяр - на пътека с конете. Покзаха и момента на смъртта на Аднан - важен момент.
Началото на любовта между Зюлейха и Йълмаз е много основен момент и влияе върху действията и реакциите, върху събитията по-нататък в сериала. Дадоха началото на повечето любовни линии, а тази на Йълмаз и Зюлейха остана на думи, а е една от основните. Можеха да направят няколко кадъра. Нямаше да се изхарчат толкова . Въпрос на желание. Както и да е, това си е мое усещане и моята оценка към покзаното.

Забравих да спомена, че явно и тези слухове излязоха верни - наистина имаше скок във времето от 3 месца, точно както бяха писали рускините на база на чуто от Турция.
Ето една информация за Уур от руския форум:
"У него фильм в сотрудничестве с гос. каналом намечается.
История на реальных событиях и увековечит память о старшем сержанте жандармерии и 15-летнем мальчике, которые погибли от рук террористов в 2017 году. Обе семьи погибших дали своё разрешение.
41 пулевое ранение.
На роль мальчика ищут подростка, а сержанта сыграет Угур.
Дань памяти и патриотическое направление."
https://vk.com/cukurova_mavi

Леле, две седмици голямо писане ще падне!
За „Райски дни“ искам само още това да кажа: за филма споменах в началото на нашия сериал, сега се отвори дума пак за него, но аз си оставам на мнение, че едва на финала ще знаем дали има смисъл от сравнение. Основният мотив в този филм, но мотив не като „мотив на действие“, а като фигура, включва следните елементи: влюбена двойка, която се представя за брат и сестра, брак на „сестрата“ с богатия собственик, последван от влюбване на момичето. Това е основното ядро, основният мотив. То може да даде живот на най-разнообразни теми и сюжети от различни епохи и място – разнообразието е колкото позволява човешката фантазия. Тук нямат значение детайлите: каква е целта, кой е предложил брака, от какво е болен въпросният собственик, тайно или явно другият от двойката върши някакви неща, как завършва историята за момчето от двойката – въпросът е влязлата в брак да се влюби в собственика и т.н. безкрайни са възможностите за обиграване на този основен мотив. Но ние още не знаем какво точно е мислила Зюлейха в началото, нито развитието нататък, още по-малко знаем какъв ще е финалът. Затова този филм нека си стои настрана, ако има нужда, пак ще се върнем към него. Това е, което аз винаги съм мислила по отношение на сравненията между филма и сериала.

Гафур е най-подробно представеният хитър, мързелив и алчен селянин - сериалът разказва за един преобладаващо селски район. Гафур е в началото на историята: при него отидоха бегълците, Сание стана причина да останат на работа. Да оставим това, че Гафур непрекъснато създава проблеми на Демир – последно със смъртния акт на Хюнкяр, когато се изгуби важна информация, а самият Демир стоя в затвора и имаше и други неприятности заради Гафур. И на мен ми е досаден, но разбирам защо той и групата около него заемат много време. Сигурно и нататък ще бъде така, защото промяната трябва да ги засегне и тях.

Разкриването на новите герои става бавно, но то става едновременно с довършване на предишното. Фактически разкриването започна, когато Демир заведе децата при Севда, а с разбиването на паметника на Аднан започва новото действие вече в конака на Яман. В тази буферна зона между двете точки се довършиха много стари линии, по-точно активни линии, защото те вероятно ще продължат да действат и след смъртта на героите чрез децата, любовта: Хюнкяр, Йълмаз, изясниха се отношенията между героите и бавно, но постоянно започна въвеждането на новите. Четох и на други места за разбития паметник като ни в клин, ни в ръкав. Но аз не го възприемам така. Хората около Фикрет се събраха, събрани са информация и документи, чухме въпроса от Бахтияр с доза нетърпение дали няма вече да се започва, отиде си Йълмаз, на когото Фикрет разчиташе, а Демир стана син на Фекели и прозвучаха думите за край на враждата, а това е сигнал, че повече не може да се изчаква . Цялото състояние на подготовката на войната зрителят трябва сам да си го е събрал в едно и като види разбиването на паметника, би трябвало да разбере защо се случва това. Не мога да преценя точно, но аз така възприемам това, което ни показват, дори много харесах тази част.                                         

Всъщност нямаше скок във времето. Показаха ни последователно катастрофата, сбогуването в болницата, смъртта и погребението на Йълмаз. Зюлейха се върна в конака на Яман. Имаха разговор и на Зюлейха и беше предложено, ако иска да живее отделно на друго място, Демир предложи да и наеме къща, като Лейля остава при Демир. Зюлейха заживя в конака така, както я завари решението за развод и преди да тръгне с Йълмаз: живее с децата в тяхната стая, развод няма, остава в конака. Аз лично това исках да видя, защото Зюлейха сега имаше и други възможности. Можеха да направят така, че след погребението да видим Зюлейха и Демир примерно след три месеца и тогава да разберем какво са решили. А сега ние видяхме, че Зюлейха веднага след погребението направи същото, каквото и след съобщението, че Йълмаз е „загинал“ в затвора в първи сезон. И в двата случая тя остана при Демир като Зюлейха Яман. След три месеца виждаме ролята, която си е избрала да играе.

Здравейте
Ваня, да...съгласна съм с наличието на общ елемент, по-обобщен такъв между нашия сериал и "Райски дни", но в детайлите нещата са различни. Разбира се, ще правим справка с филма и ще го имаме предвид.
Съгласна съм и за Гафур и сие - макар и досадни, при тях също ще предстои промяна на различни нива. Но, на моменти ми идват в повече - Гафур, Рашид и Фадик. Особено маниерът на хранене на Гафур и претенциите му за храна...вече ми е дори отвратителен.
Много ми бяха неприятни Фюсун и Шермин - не знам, но на моменти им липсва минимална човещина и губят мярка. Йълмаз починал, близките му са в шок и леят сълзи, а те клюкарят и обсъждат. А, после...толкова ли бяха близки с Йълмаз, толкова ли са близки с Бехидже, та да ходят на молитвата в дома му вечерта и да обсъждат вдовицата му, кой е там и кой го няма, та и да търсят Бехидже да се заяждат с нея. За последното нямам против - всяка неприятност за Бехидже ме радва ...но все пак, не трябваше да забравят, къде са и по какъв повод са там.
Аз нямах съмнения за решението на Зюлейха. Тя е много пресметлива ( не го казвам с лошо) и адаптивна, мисли за благото и на децата и на себе си; за това, кое би й било удобно и спокойно. В онези времена и регион (дори и в България през 70-те години) да си разведена жена е било донякъде срамно и хората са гледали с лошо око. Зюлейха не работи и ще трябва да разчита единствено на издръжка от Демир; Лейля ще е при Демир; всички близки до нея хора са на работа при Демир, а и Севда и Хамине са в конака. Йълмаз го няма вече, мъртъв е. Любовта им остава във времето, но изживяването й вече е невъзможно и тя ще остане красив и едновременно с това болезнен спомен. Какво и на кого ще доказва Зюлейха, ако се разведе и заживее сама с Аднан в някаква къща?! Подобна беше и ситуацията при "смъртта" на Йълмаз в пожара в затвора. Тя скърбеше за Йълмаз, но това, което можеше да й предложи семейство Яман и като статут на нея и сина й и като стандарт на живот и като възможности...тя нямаше къде другаде да намери. Всичко това го пиша не за да критикувам Зюлейха. Макар и не много коректно в морален план, то в житейски план е логично и очаквано. Ако и когато Йълмаз беше жив, тя би искала/искаше да е с него, независимо, дали биха били бедни или богати...Йълмаз й стигаше - неговата любов, грижа и защита, но когато Йълмаз го няма, Зюлейха предпочита да остане в Яман, като Зюлейха Яман. Според мен, Зюлейха си беше избрала ролята, която щеше да играе още след самото погребение, но искаше да чуе и какво има да каже Демир, а и Севда, също така. Сега тя е решила да бъде като Хюнкяр - да живее за децата си и да ръководи чифлика и конака. Въпреки това, както вече писах, Юмит може би ще изиграе своята роля в промяна на отношението на Зюлейха към Демир. Според мен, в един момент заплахата за ролата й на стопанка на конака ще я насочи към Демир в началото, а после и осъзнаване на някакви чувства...но на по-късен етап.
Лучия и на мен ми беше като кръпка. Щеше ми се да бяха дали още нещо за повода на Фикрет да ходи и троши надгробния камък точно тогава. Може би ще има ретроспекция и ще ни стане ясно. Но, съгласна съм с Ваня, че някак си с това трошене, той сякаш слага началото на войната...като "изстрел", който дава знак за събиране на групата срещу Демир. Юмит е приветлива, усмихва се, а Фикрет - троши. Може би така ни показват и стратегията на плана им - подмолна и прдривна, със заблуда и "приспиване" на вниманието. Демир ще разбере, че някой е вандалствал...ще усети, че става нещо, но няма да знае от кого точно да се пази.
Но, да видим нататък. Дали ще има фрагман или два...нали интересът трябва да се поддържа и запази?! Надявам се...

Здравейте
Замислих се и за още нещо: Зюлейха знае, че Йълмаз е продал цялото свое имущество (възможно от Истанбул) и/или земя на Хюнкяр. След смъртта на Хюнкяр сега всичко това онаследява Демир, а от него ще го наследят законните му деца. Ако, Зюлейха пожелае да се разведе с Демир след смъртта на Йълмаз и ако й наемат друга къща, то означава, че положението с наследството на малкия Аднан ще стане "висящо", защото се знае, че той е кръвен син на Йълмаз и при бъдещ развод вече не се знае, какъв ще е статутът на детето - дали ще бъде Аккая или ще остане Яман. Така че, Зюлейха много добре знае, че ако се разведе с Демир и ако предприеме стъпки към смяна на фамилия или към отделяне на Аднан от Яман, то детето няма да има наследство...защото почти всичко на Йълмаз вече е в Яман. Още повече, че нито тя, нито детето ще имат право на нещо от Йълмаз, защото разводите не се състояха, нито имаше сключване на нов брак. Зюлейха знае, че ако предприеме законови стъпки към отделяне от Яман, то Аднан и тя остават без нищо. Ще трябва да разчита на това, което й даде Демир, като издръжка и да не живее под един покрив с Лейля.
Много неща има, които са странни. Нали Наджие каза в прокуратурата, че Хатип е говорил с Шермин за убийството на Дженго по телефона. Но, никой не привика Шермин, никой не я разпита и никой не й потърси сметка за това, че премълчаваше истината и че излъга прокурорката Жулиде в болницата (когато пострада в колата), че не знае кой е убиецът на Дженго. Никой не разпита съседите на Севда, за да разберат, кой може да е влизал и да е подхвърлил бижутата на Хюнкяр. А на онази жена, която метеше явно не й трябва милион . Не знам, защо представят полицията и прокуратурата по такъв безподобен начин. Разбирам, че няма как нещата да се разкрият бързо, но все пак нека покажат някакво усилие, накакъв напредък. Но, както и да е....ще трябва да се примирим с някои неща .

И Сабахатин нищо повече. С Жулиде излязоха от филма.

Привет

«Вблизи нашего дома открылся летний кинотеатр. Мы это заметили, когда проходили вместе с подругами. Мы тогда ещё были так воодушевлены. Мы были очень молоды , вот и пошли в кинотеатр. Был фильм о любви. Парень с девушкой так сильно любили друг друга. Но никак не могли воссоединиться. В конце фильма парень умер. Несмотря на это, я всегда молилась Всевышнему. Позволь мне испытать такую же любовь. Я тоже хочу так любить, я тоже хочу, чтобы меня так любили. Мы вышли из кинотеатра. Увидела брата перед собой, он узнал, что я пошла в кино. Я ходила туда в тайне от него. Он начал меня бить, ничего не спросив. Потом одна рука отбросила меня от моего брата. Смотрю – Йылмаз. Тогда мы ещё не были знакомы. Я увидела его впервые. Он так отогнал моего брата, что тот больше никогда не поднимал на меня руку. Впервые кто-то спас меня. Йылмаз. Увидев его, что-то здесь вздрогнуло. Стоило мне его увидеть, я сказала себе, что этот человек, в которого я буду влюблена, тот человек, которого я буду любить и который будет любить меня. Господь услышал мои молитвы. С самого детства я хотела лишь одного – самой сшить себе белое платье. Иметь рядом мужчину, которого буду любить до конца своей жизни. Маленький дом и всё. Деньги совсем не имели значения. Хватило бы одного куска хлеба. У меня не было никого. Йылмаз стал моей семьей, моим любимым, моим всем. Он стал убийцей из-за меня. В итоге судьба привела нас сюда. И белое платье, о котором я мечтала, стало саваном Йылмаза. Судьба отняла его у меня»...

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_139934

Здравейте!
Вече ми липсва Чукурова. Дали няма да ни подхвърлят нещо до другата седмица? А и превод няма.

Дошъл ли е краят на войната Фекели-Йълмаз срещу Аднан-Демир? Според мен – не, едни воювали и дори стигнали до примирие излизат, други влизат, всеки дава своя принос, но войната/шахматната игра продължава и сега навлиза в друга фаза. До равенство стигна стопанската промяна навън - по-голям процент присъствие на външното би заплашил оцеляването на местното, но влакът продължава своето движение. Страните се помириха, Хюнкяр и Йълмаз вече ги няма, но самото връщане на Фекели и Йълмаз задвижи отношения и доведе нови хора в Чукурова, които ще продължат да променят обществото - в частност Яман, и ще определят финала. Тези промени съпътстват стопанските процеси и са не по-малко важни от тях. 
Фекели формулира няколко пъти за каква война става дума. На Хюнкяр той каза, че се е върнал „не да повтори миналото, а да измени събитията от миналото“. А какво е станало в миналото: икономическо господство на Аднан продължено от Демир, Фекели – прокуден от Аднан и вкаран от Демир за 20 г. в затвора; ; след катастрофата на практика родът на Фекели е изличен от картата на Чукурова; любимите жени на Фекели и Йълмаз са отишли при богатството на Яман. След връщането на Фекели и Йълмаз се стигна до стопанско равновесие, Фекели и Йълмаз си върнаха любовта на жените, но не успяха да бъдат с тях, и двете останаха Яман. Изсушените корени на Фекели започнаха да се възраждат. Докъде ще стигне войната с Аднан предстои да видим.
Фекели каза също, че: „Ще изтръгнем от корен техния род. Но бавно и обмислено.“
Замисълът на това досега се провали: идеята на Фекели беше Хюнкяр да стане Хюнкяр Фекели, а Йълмаз да си върне Зюлейха. В тази посока два опита за брак с Хюнкяр и подкрепа на неуспешния опит за бягство на Зюлейха и Йълмаз с "детето на Демир". Така Демир щеше да остане без подкрепата на майка си и без бъдеще от Зюлейха. „Изсушаването на корените“ никога не е било мислено като покушения или каквото и да е върху деца. Децата вървят с майките, а войната е за тях. 
Понататък Фекели казва: Ще ги доведем до такова състояние, когато те ще станат врагове сами на себе си.“ Това започна с външните врагове: Хатип, който искаше земята на Демир, скарването с Дженго, Шермин, която е от рода, но иска по-голям дял от богатството, а сега врагове ще има в рода и семейството с появата на новите хора. И не само новодошлите, конфликтът ще стигне до най-вътрешното: Демир и Зюлейха, пред които вече знаем има много предизвикателства.
Съпътстващите икономическите промени обществени процеси ще решат изхода: кой с кого ще остане и най-вече с кого и къде ще останат децата на Йълмаз, под чий покрив ще живее бъдещето?
В момента картината е такава:
за Фекели се очертават наследници: Мюжгян с Керем Али, Фикрет, а има вероятност и за Зюлейха с Аднан, наричан от Фекели постоянно „Йълмаз“. Дотук ли ще се спре и различното име ще бъде само емоционален спомен за бащата Йълмаз? Видяхме как едновременно се запътиха към детето Фекели и Демир на гроба на Йълмаз, а в конака вечерта погледите на двамата се срещнаха при произнасянето на „Йълмаз“. В конака на Фекели  Хюнкяр Фекели „живее“ върху портрет, Йълмаз остана като име на детето, а Демир беше приет като син, но той замълча при това признание. Фекели придърпва отделните Яман към себе си като съпруг и баща, но Демир не пускаше нито майка си, нито има намерение да прави това с детето, а още по-малко – със себе си. Фикрет е несигурен, имаме предположения защо, но не знаем какво точно той ще иска. Симпатията му към Мюжгян е с две лица: той може да я очаква тя да остане при Фекели и така да бъде детето наследник на Фекели. Ако обаче в някой момент  Фикрет я поиска да бъде с него в Яман – в случай, че Фикрет има сериозни намерения към Мюжгян или за противостоене там с Демир, Фекели ще остане без нито един наследник. Така за Фекели както Фикрет, така и Мюжгян с Керем Али са несигурни, а зависи и какво мисли Бехидже. Фикрет вероятно ще се бори за място в Яман. Но докато не го получи официално, ще „седи на два стола“.
В Яман всичко ще зависи от политиката на Демир и на жените към него. Аднан е дете на Йълмаз, който е син на Фекели. Но Йълмаз не стана син по закон, а самият той отреди Зюлейха и Аднан при Демир. Освен това, Аднан е син на Демир по закон, както и емоционално, а Зюлейха – поне засега, показва желание за втори път да влезе в ролята на стопанка в Яман. Тя, разбира се, може да се откаже отново от това си намерение. Фекели разполага с повече наследници в момента, Фикрет направи връзка и с миналото и така – със стария корен на рода, но тук всичко е настабилно. Войната на Фекели отначало беше преди всичко война срещу Аднан, а сега Аднан ще има двама защитници и това вероятно също ще се отрази.
Демир има двама наследници: Аднан, който е негов некръвен син и Лейля. Засега това е така, но не е стабилно. Зюлейха се ангажира със земята и хората, но и тя, както и Демир стоят замислени пред семейната снимка;  завещанието, което вече е в ръцете на Фикрет, може скоро да я върне към „моя син“ и „твоята дъщеря“ – няма начин Фикрет да не използва завещанието за подклаждане на недоверие и конфликт между двамата. И тогава Зюлейха може да потърси други решения за себе си и Аднан. В конака вече са две стопанки, Зюлейха е с поглед навън, към земята, докато Севда присъства в домашното съответствие на земята – зимната градина с цветя, както и в дневната, където се обсъждат важните въпроси на отношенията в семейството. Зюлейха още не е обърнала внимание на това важно пространство. В Яман бъдещите отношения на разбирателство и конфликти ще бъдат повече дори не толкова такива между сегашните герои, колкото сблъсък между Хюнкяр и Аднан от предишното време, застъпници на всеки от които ще са герои от днешното време. В рода на Яман има не само дълбок корен, но и резервни играчи, които Демир не се страхува да изведе на бойното поле. Засега е само Севда и той дори не подозира какво ще дойде след нея, но Демир е рисков играч, това вече знаем, но не знаем как ще завърши играта, а в шахмата фигури непрекъснато отпадат от шахматната дъска.
 
Интрото от последния еп. насочва към някои мисли. Виждаме: Фекели и Севда – мислят, бързат, всеки е замислил нещо и го следва, Севда в оранжерията напомня Хюнкяр. Пожарът продължава. Предишното противостоене между Зюлейха и Мюжгян присъства и сега, а подобно на него е показано по същия начин такова и между Зюлейха и Юмит. Но докато при първото Йълмаз стои между двете жени, то в във второто няма мъж между тях - напр. Демир, друго  ще противопоставя или сближава Зюлейха и Юмит. Имената на Хилял и Ханде са изписани с еднаква степен на важност като тези на Мурат и Керем. Името на Назан стои над всички. Основен сблъсък се вижда е този между Демир и Фикрет: двамата са непосредствено лице в лице. Любовта между Зюлейха и Йълмаз ще продължава да играе роля. На семейната снимка присъстват вече само Зюлейха и Демир, детето е в ръцете на Зюлейха, а Хюнкяр е изрязана. Демир сега е без Хюнкяр, но със Севда, за Демир да задържи Зюлейха и да остави Аднан в Яман е въпрос на живот и смърт, за да завърши успешно това, което започва с началото на интрото, а именно бракът, сложил началото на промяната в Чукурова.