ДЕКЕМВРИйче пухкаво и сладко, скоро идва при мама и при татко ! {тема 10/2020}

Малага, ако може хипотетично питай приема ли жени само за раждане, но аз мисля да отида лично да говоря с него.

За тези, които се чудят за д-р Ташков вчера в instagram Polina Sofia, която се следи при него беше споделила, че той влиза да работи в Covid отделение и временно няма да е на разположение.

Момичета някоя от вас ползвала ли е и мисли ли да използва овлажнител за въздух за стаята, където ще спи бебето?

Уфи,Изгубен разбира се,че ще е малък от тези кръглите с 1-2 рибки.В никакъв случай не съм мислила да взема голям..Трябва да е нещо лесно и бързо за почистване/поддържане..Всички като малки сме загубили любимците си.Мисля,че и тя трябва да преживее загуба за да се научи,че всичко е до време,хора,животни,ситуации..Всички така сме пораснали..Да свиква с мисълта..Пък се надявам да не се гаврътнат бързо..Благодаря за съветите.. 🌹

И като него няма да го има, кой и как ще ни преглежда на прегледи и на тонове ....

Paradigma, и аз това разбрах от човек, който има връзка с него, но е странно, че тази седмица ще си преглежда в Сердика, а тези които вече приключихме там с прегледите някак си трябва да се оправяме...почвам да мисля варианти аз, че поне дата да имам за секциото. Сега почва голямото чудене къде и при кой...

Много е неприятна тази история със смяната на лекар накрая, но в сегашната ситуация дори и да има човек някаква конкретна уговорка пак може доктора да се разболее или да е под карантина. Аз на моя му забраних и той се съгласи с мен

Ей за това не искам да разчитам на конкретен доктор, в последния момент да се чудя какво да правя.
Форевър ти не беше ли писала, че ще раждаш в Майчин дом или се бъркам?

Не се бъркаш, той не го знаеше и го уведомих, че ще раждам в Майчин дом без избор на екип и доста се разочарова, все пак няма да му плащам щом отивам в друга болница 🏥

Благодаря на всички! Много сте мили.
Бебешон е до мен в легълцето си и спинка. А аз не знам дали ще заспя от емоциите и адреналина, но ще се пробвам по- късно.

Нямах признаци за раждане, коремът ми си беше високо. През деня шетах, излизах наблизо, нищо особено. Единственото странно беше, че като вървях едно изтръпване се плъзгаше от кръста надолу към краката. Нито съм имала менструални болки, нито контракции през деня.
Обаче преди лягане изпих 2 но-шпа и 1 диаспорал, уж ги бях спряла, но тая вечер така реших, че да не взема да родя от преумора може би и сякаш леко ме болеше самият корем.
Легнах си и дочетох докрай книгата на Олга Дукат за раждането - според ММ това е причината бебето да излезе днес. Подготвени сме и айде.

В 12 ч заспах, в 2 часа се събудих от мега яка контракция! Засякох няколко такива през 4 мин. с продължителност по 1 минута, което е много и е за по-късен етап по принцип. Последва розова тапа и позиви за естествена клизма - все неща като по учебник. Преговорих набързо от сайта на Олга как се диша по време на контракция и пуфтях здраво, май събудих и ММ с това дълбоко дишане. После се разредиха нещата, но аз усещах, че няма да се размине. Разхождах се, стоях на лакти и колене по време на контракциите и дишах дълбоко коремно с бавно издишане. Изкъпах се - под душа контракциите се усещат много по-леко, не ми се излизаше. Разбрах защо толкова възхваляват водното раждане, но не бих го избрала все пак. Бях се изкъпала и преди лягане, но сега пак - заради косата, а и с цел за облекчаване и протакане. После се облякох, гримирах, нагласих, сложих си червило и легнахме сгушени с ММ - от 4 ч до 6 ч мисля, че поспахме и двамата. Имаше контракции, но лекички.

В 6 ч - бам пак силни и след още моткане от моя страна тръгнахме в 6:40 ч и в 7 ч бяхме в болницата. Бих се моткала още, но все пак ми е трето раждане и не знаех дали няма да е много бързо.
Ама вкъщи си е по-хубаво за тоя първи период - шегувахме се с ММ, танцувах си, припявах, заставах както си исках.

В дежурния кабинет - преглед и разкритие 8+ см. Супер! Взеха ми кръв за бърз тест, кръв за още изследвания, които те си прецениха, влагалищен секрет - каквото се сетите - всичко ми взеха. А ми дадоха пижама + 15-20 документа за попълване - имаше не само подпис и дата, ами имена, адреси, яко попълване. Аз им казах, че от тяхните бумаги забравих и за контракции, и за дишане, направо ми спряха родилния процес. Те не ми останаха длъжни, че и в моята професия тормозим хората с хиляди документи.

От там - в родилна зала - най-голямата, светла, приветлива, хубава, пуснаха музика, мериха тонове, питаха ме как си представям раждането и какви изисквания имам. Падна ми се една млада и симпатична акушерка. Освен накрая, през повечето време ме оставяше сама и само ме наглеждаше. Д-р Данаил Илиев, дойде, представи се и каза, че вижда тоновете от другата стая. Съгласих се на клизма, за да ми е по-спокойно, а и понякога може да ускори процеса. Меренето на тоновете ми беше много досадно, защото така повече ме боляха контракциите, макар, че поисках да повдигнат облегалката и бях поизправена, даже седнала или настрани. Като ме отвързаха от коланите се разхождах и ми беше супер. При една проверка за разкритие (9 см) се спука мехура. Това доведе до облекчение, а водите за моя изненада бяха бистри (предишните ми деца - все със зелени). Най- добре се почувствах на топката - седейки и пружинирайки, държейки се за леглото. Чакаха да получа естествени напъни и тогава се върнах на леглото, пак седнала, както исках. Дотук всичко беше ок за мен -  контракциите ги понасях добре - с помощта на дълбокото дишане, бавно издишане или като локомотив на 3 броя и мисълта, че те ми помагат по-скоро да гушна бебчо; че се отварям като лотос и други такива визуализации ми помагаха.

Като се преместих на леглото за напъни, се понапълни с хора -  д-р Илиев, който е чудесен, неонатолози, акушери, Надя Стаменова (прекрасна е, мокреше ми устата като видя, че пресъхна и я облизвам). И започнахме с напъните - отнеха около 40 мин. Това беше същинската работа, давах всичко от себе си, и те също, докторът много добре ме напътства и обяснява, искаше по 3 силни напъна за една контракция и стягане на корема, затваряне на очите, дърпане на коленете - много образно стана. Понеже казах, че не искам епизотомия, стана по-бавно без нея, но стана. По едно време - вижда се, но не излиза и не излиза, а докторът каза, че не е добре за бебето да стои твърде дълго на последната фаза, на изхода. Обаче пък тоновете му бяха добри през цялото време. Иии после след още 2-3 напъна не знам как, но излезе (помислих, че са ме клъцнали, но не бяха). И тогава последва едно блаженство... бебето е родено и е добре, всички страхове и болки - веднага забравени.

Веднага ми го сложиха на корема, изчакаха да спре да пулсира пъпната връв, както бях поискала, за да отиде цялата му кръв при него. После го повиха набързо и ми го дадоха да си го гушкам и да му говоря. Лесно излиза плацентата, оглеждат я дали е цяла, за нея слагат малко окситоцин в абоката - по някакъв протокол (за всяка намеса те информират и ти искат съгласие). А аз нали съм полу-седнала и съм с очилата - наблюдавах и плацентата с интерес. После докторът направи някакъв малък естетически шев (неясно за мен къде и защо, но му имах доверие) и обясняваше на друга лекарка, какво прави и защо го прави, но аз бях повече погълната от бебето и не го слушах много.

Оттам два часа в реанимацията и после веднага щом отидохме в стаята, отидох до детското и си поисках бебето и си го взех. В родилната зала не искаше да суче, но в стаята засука като вакуумна помпа, не че има какво, но капките коластра. Много е мъничък и сладичък и поспаливичък, а пък е с много коса и му правят стърчаща прическа. Бебетата са при майките, вземат ги само за смяна на памперса. Можело и да го оставиш при тях през нощта, ако искаш.

Та това е накратко. Извинете ме за предългия разказ, но всяка подробност ме вълнува все още толкова много. От болницата и персонала съм предоволна. Не мога да кажа, че е било лесно или трудно. В болницата отне от 7 ч до 11 ч като само последните 40 мин. бяха трудни. Но пък резултатът много си заслужава.

Успех и на следващите и ще очаквам и вашите разкази за леки раждания и пухкави бебета!

Ох Fifiana как обичам такива истории с детайли, така ме развълнува - направо го преживях с теб много се радвам, че всичко е минало добре и че вече си е при теб малкото човече.

Ехааа, Fifiana, благодаря ти за живописния и подробен разказ! Имам чувството, че съм присъствала и аз 😊 Честит да ви е малкият сладкиш! 😍 Бъдете много здрави! ❤️

Fifi, браво на теб 💓 доста смела си била. Само хубави неща да ви се случват

Честита рожба, Фифи! ❤️ Да е здрав, щастлив и много да си го гушкате!
Така хубаво се описала всичко, че сякаш присъства. Възхищавам се на спокойствието и самоувереност ти. Бъдете здрави, а на всички нас леко и безпроблемно раждане!

Fifiana, честит да ви е малкия мъж! Много ме развълнува разказа ти, за пореден път се размечтавам да родя вече ❤😊
Момичета, малко глупав въпрос, но да ви питам, след изписването като се качите в колата, бебетата в кошче ли ще ги сложите? Защото майка ми казва, че мен ме е държала на ръце през целия път, ама то едно време кой знае какви кошчета са били, сега нали си има специални приставки за новородено... Просто се зачудих, не е ли опасно да го държа в мен? Трябва да си го сложа в кошчето, нали, или бъркам? Нещо съвсем не мога да си представя цялата ситуация, а днес стегнах багажа за родилното и дрехите за изписването и искам всичко да бъде с много точни инструкции за ММ, да не вземе нещо да обърка 😅