Хапливка вчера изяде последното хапче от курса с АБ. Нормални са изхожданията. Дано е преминал здравословния проблем. Позагуби пак апетит, но се нядявам, че скоро ще се оправи. Подранилият ѝ любовен период изглежда също попремина, но пък с него за жалост си отиде и кротковината ѝ на която така се радвахме. Пак търчи настрани с наежена опашка, вършее по дивани, маси, легла, печки и плотове с бясна скорост. Забравила е съвсем какво гальовно и мъркащо тигърче беше.
Страхливка е вечно гладна и предпазлива. Като приключи с нейната купичка мушка муцунка до тази на Хапливка и ѝ помага. Мърка и се гали, най-вече когато чака манджа. Нощно време още спи в нашата стая, но ако се излъже да се качи на леглото, то си избира най-отдалеченото ъгълче на матрака. Най-често през повечето време гризе и дърпа с нокти килима, а като ѝ омръзне отива да си остри ноктите на коша за пране, макар че драскалката ѝ е в другия край на пътеката.
С какво ги храните и как ги гледате тези ваши котачета, та стават такива галчовци, хайде споделете.