ОКТОМВРИйчета 2020

Eleanor, постът ти ми изпълни душата. Не знам дали по интуиция пишеш тези неща или си чела по въпроса, но си право в десятката. През първата година най-важното е да се откликва на всички нужди на бебето, като това ще направи малкия човек независим и самоуверен впоследствие. Немалка част от детските травми датират точно от този първи период поради това, че родителите следват някакви погрешни модели за гледане и възпитаване...има време за възпитаване, но не е сега
Вчера направихме ваксина в краче и ротавирусна. Плака много, но тя си е по-нежничка душа, не търпи на болка. Сложих кул Пач, без да му слагам лепенка отгоре, прилепи се и така. Дадох Панадол, защото ми се стори по-неспокойна преди заспиване и не знаех дали не я боли. За капак точно същия ден и се пръсна мехурчето от БЦЖ, като й тогава беше плакала. Спа от 22 до 8 сравнително спокойно с три кърмения. Днес исках да я изведа за по-дълго, но при нас вали...

А сега де. Мойто като е на режим да не яде на поискване и няма да стане самоуверен и независим човек
Поне като плачеше, гушкането ми да вършише работа ама нъц. Човечето реши ли, че е кисел, никой не може да го утеши.
Не знам как да ми откликна на нуждите и доста страдам. Ядене за успокоение пробвахме за месец и половина ама не му беше добре и така. Мрън.
Ох други ден и ние на ваксини. Свито ми е сърцето. Дано ги преживее леко.

И при нас вали, ще го изкарам за 10-15 минути на ръце вън на двора.
Аз пък го оставям и да поревава, не считам за нормално като писне и да скачам.
Онзи ден се прибираме от прабаба му със свеки и бебо, от малко преди предходното село да речем 5км се зарева от столчето, опитах се говорейки да го успокоя не се получи и приключих с идеята. По някое време свеки вика, да спрем някъде да го вземела, директно й казах, че няма да спра. Рядко реве просто за спорта, но когато го прави затова, му оставям време да си пореве.

Амелин, вече и аз не знам дали съм чела или просто аз самата не умея да спазвам режим...

Дагни, ти ако не правиш всичко по силите си, за да откликнеш на детето си то не знам кой го прави. На мен ми е лесно да избера да я караме така лежерно, защото имаме едни колики, едно недоспиване и това е. Мисля си, че като има здравословен проблем всичко друго остава на заден план и става пожелателно в най-добрия случай. Още повече, че малкият е по-добре откакто се храните под час, което показва, че за всяко дете ‘правилното’ е различно. Храненето е само една от потребностите на децата и привързаността не се базира на него. Сигурно да имаш баща дето ще върти колата с часове, за да ти осигури малко сън и спокойствие е доста по-решаващо. Имала съм само няколко момента, в които съм се чувствала напълно безпомощна и неспособна да успокоя малката и беше ужасно, така че мога само да си представям колко ти е тежко.  Сияна като я сгърчи корема не спира да плаче като я гушна (то тя си е на гърдата като започне), спира когато премине спазъмът, но вярвам, че това, че я държа, говоря, присъствам, а не си слагам тапи в ушите има значение. Честно казано и мен като ме боли гушкането не ме облекчава физически (както разбрах от раждането) ама това, че някой се опитва ми е важно емоционално. Никой от нас реално не знае какво точно им е на бебчетата, но можем да се опитваме да отгатнем и да реагираме адекватно вместо да ги игнорираме, за да ‘не се учат, че могат да ни манипулират’ (и такъв съвет съм получавала). Харесвам определението на Доналд Уиникът за “достатъчно добрата майка” - такава, която успява да уцели поне в 50% от случаите.

Говорейки за детски травми, като искате да правите секс в собствената си спалня къде се помещава бебето в това време? Аз съм чела прекалено много Фройд...

Секс, какво е това??
Извинявам се за включването, не се сдържах. Откакто големият стана горд батко, неговото приспиване е точно два часа. Двамата с ММ действаме щафетно с размяна, като баткото за приспиване е къса клечка. Случва се да искам размяна в момент, в който ММ вече сладко кърти "гледайки" малката. След тая битка не знам от кой пол съм и ролята ми в леглото приключва с трупясване. Колкото до бебето - все едно я няма. Кротушанка ми е, какво толкова ревнува големият идея нямам.
При нас е живот здравей като цяло. По-свободна не съм се чувствала последната година. Шашава година. Лудо положителна в личен план, но откачена до дупка. Да приключва.
Кажете за секса, ако опра до него, да знам какво да правя 🤣

Елеонор, много ми допада мисленето ти!
За интимността при нас желание има, време няма...Не ми е удобно някак да е в същата стоя, в която и бебо, а в другата като сме той плаче.

Ние чакаме бебето да заспи и тогава действаме като отиваме в другата стая. Ако спи в спалнята, ние в хола или обратното. Но все пак тези моменти са рядкост, така че за напред ще видим...
Този уикенд с ММ ще си направим един СПА ден, като бебето ще го гледа баба му.
Толкова се вълнувам, все едно за пръв път ще ходя някъде, но в същото време знам че мислите ми все ще са за нея.

И при нас като при Дунда5. На мен не ми е много сексуално бебко като е на метър от нас така или иначе...
А да ви питам.. всеки ден ли извеждате бебоците навън? Във Варна времето е дъждовно вече цяла седмица и не сме излизали.

Секс? Ко каза, Ко?
Спууки ме застреля посмях се от сърце.
Елеонор, мерси за окуражаващите думи. Дано да се справя и бебето да се чувства добре вбъдеще, въпреки че не ни върви много сега.
Ние всеки ден извеждаме малчо. Много ми е гадно като е кофти въздуха и ако е много зле, го извеждаме само с колата, да поспи малко,иначе количката.

Дагни, наистина, Ако вие не откликвате на нуждите на Йони, не знам кой. Някои ден, като се запознаем, ще ти разкажа на по биричка по подробно за моите преживявания в тази връзка. Пак по твоя въпрос: каза, че ако е два дни преди два месеца, може, но повече - не.
Гледам всеки ден да сме навън, освен ако няма мъгла или вятър. Днес на дъжда, бутах подреден навес количката и тя докато спеше си говорих по телефона. Ние живеем до София и сме малко по-далеч от отровата, но пък колко да сме далеч...и все пак въздухът не го усещам така мръсен както в София...

Ние пробвахме със секса, но беше адски болезнено и се отказахме.

Нашата принцеса яде на 3ч-3ч и половина кърма от шише по 110мл. Вечер пропускаме 2 хранения и имаме по 5-6 средно за денонощие. Но понякога яде и по 7 пъти.
Утре сме на ваксина и доста ме е шубе. Добре, че таткото ще е с нас.
Ние много повръщаме и се давим направо. Нослето ни хърка и все е запушено.
Ръцете ни са постоянно в устата чак не иска залъгалка.
През деня спим по 2-3 пъти за по 30-40мин и имаме едно по дълго спане за около 2часа.
Но всеки ден е различен. Коликите май ни поотминаха вече, но акаме на 3-4 дни.
Къпем се през вечер, но косичката ни много се омазнява. При вас така ли е?

За секса имахме един много неуспешен опит - аз много доволна, че съм успяла да приспя бебето отивам в другата стая, пускаме бебе фона и аха да стане работата и бебе ревна Отделно, че още не ми е най конфортното там долу. Малко ме е яд, че като бях бременна такова желание имах, но мъжът ми не искаше да притеснява бебето хах е сега бебето ни притеснява

За режима и аз искам да се водя по бебето, но пак се чудя разпознаваем ли му нуждите като хората :
Понаучи се да заспива докато цока, ами днес 4 часа вися на гърдите ми - суче спи суче спи(чак се чудех ако се хранеше от шише, с какво щях да му запълвам деня).
Повече се притеснявам за съня, защото ако трябва да се водя по детето - ми аз никога не съм го видяла да тръгне да заспива само. И четох много за интервалите за будуване и гледам да ги спазвам, но не ми се връзват много с храненето на поискване, доста ми е объркано. Отделно не знам въобще как да си организирам времето за излизане, ако трябва да се видя с някой или пък да поканя вкъщи.
Например вчера уж гледах изчислявах да е ял, да му е време за сън, е поспа 20 мин в количката и останалите 30 мин разходка бяха рев, че пак е гладен. Може би просто трябва да приема, че следващите месеци ще ми е лепнат за гърдите и няма да мърдам на никъде

Ние ваксини още не сме били, личната каза за третия месец, за да не е точно по празниците

Мойто няма коса и съответно сякаш не се омазнява. Аз съм за къпането през ден или всеки ден при нужда ама майка ми и свекърва ми много настояват да го къпя всеки ден, защото нас така са ни къпали. Да ама с ММ го чувстваме, че не е неговото това с банята. 3 от 4 пъти е страшен рев. Пък и педи каза през ден и аз добър войник слушам и изпълнявам. Ето сега например малчо спи. С триста зора го приспахме след последното ядене в 16:30 след 2 часа гонитба. Не е спал цял ден изключаю час в колата и половин час у нас, и два пъти по 15мин да ръцете ми. И това от 06:00 насам. Еми абсурд да го събудя за баня сега. Оставяме го да почива и го кърмя като писне през нощта. Той слава богу не писка нощно време на по-малко от 3-4 часа (за сега). Заспива сам по тъмно. Повиваме го на дюнер и го слагаме. Той гледа гледа в тъмното и заспива...което хем е много яко .. хем съм безпомощна, защото аз нямам никакво влияние към заспиването му - изцяло той си решава кога и как. Та явно обича тъмното, защото през деня, оставя ли го сам да заспи, както заспива през нощта- почва страшен рев до синьо за минути от 0 до 100.
Всъщност нашата ваксина е утре,а не други ден т.е. 4 дни докато навърши 2м. Ще звънна на педи преди обед пак да проверя ок ли е. Пратих ММ за Куул пач и Панадол бебе.
Сиси, ти сигурна ли си, че плаче, щото е гладен? Иначе за секса - се едно нас описа. През бременността той не иска, сега аз не мога (заради бебе). Просто съм крайно недоспала, с кръвно, гладна и психически смазана и аз му бягам, а пък той иска. Разменихме се.
Амелин, живот и здраве, напролет,ако шефът даде, ще забирим някой разговор в парка

Дагни, като спомена кръвно, как се развиват нещата при теб? Аз още си приемам Допегита, уж ми казаха, че до месец след раждането нещата трябва да влязат в ритъм, но уви. 3/7 дни съм със над 130/90. След раждането бяха още по- зле нещата 150/100, но тогава доста се притеснявах, недостиг на сън също беше фактор. Мисля след празниците да посетят кардиолог, когато намеря време.

Дунда, в момента заради въпроса ти се измерих и ми е 148/105.
След раждането беше една седмица 160/100 с нормален пулс.. а седмица след раждането ме тресна короната и ми беше 160/110 с пулс 100-110. И така около 5 дни. След това ми е минимум 130/90.. сякаш това ми е новото нормално, като при стрес и недоспиване, т.е. всеки ден по няколко пъти, се вдига повече.
Ще търся и аз помощ ама първо да оправя малкия.
Някой ми беше казал, че не е ок да сме с високо кръвно и висок пулс дълго време. Имало риск от безвъзвратно разширяване на съдовете. И тази добра..
Пия допегита още, но доста безразборно.