COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

„ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕМИЕР НА Р БЪЛГАРИЯ

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

ВИЦЕПРЕМИЕР

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

ОТНОСНО: необходими нови мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху икономиката на България при втората вълна на COVID19.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНАНИЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН Л. БОРИСОВ,

Пандемията от коронавирус в глобален мащаб въздейства изключително неблагоприятно върху всички аспекти на социалния и икономическия живот и предизвиква тежки сътресения за икономиката и финансите. Споделяме убеждението, че навременни, добре обмислени и координирани мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху българската икономиката като цяло ще доведат до запазване на стопанската активност и съхраняване на потенциал, който да позволи бързото възстановяване на икономиката. Такива мерки са в пълно съответствие с общностното право и в този смисъл са допустими на национално равнище. В този смисъл предлагаме следните спешни мерки за облекчаване на щетите, предизвикани от кризата в страната:

I. Помощ, съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

Съобщението на Комисията, 4-то изменение на Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 и изменение на приложението към Съобщението на Комисията до държавите членки относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда Мерки за подкрепа на предприятията. 3.12 Помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи като „държавите членки могат да предвидят финансов принос към непокритите фиксирани разходи на предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност“. Комисията ще счита тези помощи за съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, в случай, че са спазени следните условия:

а. Помощта се предоставя не по-късно от 30 юни 2021 г. и покрива непокритите фиксирани разходи, направени през периода от 1 март 2020 г. до 30 юни 2021 г., включително разходи, направени през част от този период („допустим период“);

б. Помощта се предоставя въз основа на схема на предприятия, които са засегнати от спад на оборота през допустимия период с най-малко 30% в сравнение със същия период през 2019 г.;

в. Непокритите фиксирани разходи са постоянните разходи, направени от предприятията през допустимия период, които не са покрити от печалбата (т.е. приходите минус променливите разходи) през същия период и които не са покрити от други източници, като застраховка, временни мерки за помощ, обхванати от настоящото съобщение, или подкрепа от други източници. Интензитетът на помощта не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, с изключение на микро- и малките предприятия (по смисъла на приложение I към Общия регламент за групово освобождаване), при което размерът на помощта не надвишава 90 % от непокритите фиксирани разходи. За целите на настоящата точка загубите на предприятията, видни от техните отчети за приходите и разходите през допустимия период, се считат за непокрити фиксирани разходи. Помощта по тази мярка може да бъде предоставена въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети или въз основа на подходяща обосновка, предоставена от държавата членка на Комисията (например във връзка с характеристиките или размера на определени видове предприятия) въз основа на данъчни отчети. Всяко плащане, надвишаващо окончателния размер на помощта, се възстановява;

г. При всички случаи общият размер на помощта не надвишава 3 милиона евро на предприятие. Помощта може да бъде предоставена под формата на преки безвъзмездни средства, гаранции и заеми, при условие че общата номинална стойност на тези мерки не надхвърля общия праг от 3 милиона евро на предприятие; всички използвани стойности трябва да бъдат в брутно изражение, тоест преди облагане с данъци или други такси.

Една такава подкрепа, препоръчана от ЕК и ВЕЧЕ прилагана в редица европейски страни, може да бъде бързо осъществена / администрирана от Националната агенция по приходите. НАП може да създаде такава функционалност на интернет страницата си за отдалечено заяваяване на необходимостта от подкрепа, разполага с цялата необходима информация за определяне на съответните стойности за всяка компания и административния капацитет за бързо осъществяване на плащанията. Такива са и добрите практики в другите страни от ЕС.

II. Помощ под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски.

Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашното разпространение на COVID-19 (Временната рамка) на Европейската комисия (ЕК) предвижда помощи под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски, като помощта се отпуска преди 30.06.2021 г. и крайната дата на отсрочването може да бъде 30.06.2021 г.

Министерството на финансите, както и Националната агенция за приходите разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура (портал за електронни услуги на НАП), така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми, така че от една страна приходите в бюджета да не бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса да останат ликвидни средства, които да се използват за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, които в момента са основните негативни последици от кризата.

След анализ, предлагаме да се създаде алгоритъм за отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски в определен процент, приложим за фирми, които имат реализиран спад в оборота, проследимо от Справките – декларации за ДДС, подавани в НАП или от други източници на информация. Спадът в оборота със съответната функционалност в портала на НАП може автоматично да се изчислява и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията към НАП.

Пилотно механизмът може да се приложи за минал период (м. февруари 2020 г. – м. октомври 2020 г. ), за да се избегне злоупотреба от декларирани неверни данни за оборота. В менюто с услуги на НАП може да се добави функционалност „Отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски съгласно Раздел 3.9 от Временната рамка на ЕК”. В това под-меню предприятието просто отбелязва, че иска да се възползва от механизма и след това новата функционалност автоматично трябва да изчисли, въз основа на вече подадените декларации сума, срок на отсрочване и приложим данък и/или осигурителни вноски. На фирмите трябва да се изпраща уведомление по електронен път в срок от 1 седмица от датата на отбелязване в новото под-меню за какво са одобрени съгласно механизма. В случай на неодобрение също трябва да се изпраща електронно уведомление и да се предвиди срок за представяне на възражения, в отговор на който НАП може да извършва по-обстойни проверки/ревизии, което ще предпоставя въздържане от страна на недобронамерени кандидати към заявяване на подкрепа.

Въвеждането на механизма по-горе от една страна ще осигури по-бърза и адекватна ликвидна подкрепа за бизнеса (като дължимите суми не се опрощават, а се отсрочват, т.е. бюджетът ще получи средствата в по-късен период от време, а от друга страна ликвидността на предприятията и потреблението, което генерира данъци ще бъдат адекватно подкрепени)..

УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЧЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н АНАНИЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н Л. БОРИСОВ,

Съзнаваме сериозността на предизвикателствата, пред които сме изправени, както и отговорността за вземаните решения. Затова сме готови да участваме чрез наши представители в обсъждане на предложените по-горе, както и на други мерки, насочени към преодоляване на последствията от кризата и запазване и възстановяване на икономическата активност. Убедени сме, че ново затваряне на бизнеси не може повече да се прави без ЕДНОВРЕМЕННО с това да се обявят мерки за подкрепа на компаниите и хората!

С уважение,

Кирил Домусчиев
Председател на КРИБ
Ротационен председател на АОБР за 2020 г.,
От името и по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

Всички спортни хора сме съпричастни към усилията на правителството и на здравните власти за справяне с тежката ситуация около коронавирус пандемията. Ние бяхме хората, които напълно подкрепиха разпореждането състезанията да бъдат изцяло при закрити врати, за да може възможно най-бързо ситуацията да се нормализира.

Но сега, съдейки по опита в света, се обръщаме към вас с призив да не блокирате изцяло спорта, защото той е сред секторите, които претърпяха най-тежки поражения от Ковид-19.

От името на най-големите спортни федерации в България бихме искали да се обърнем към вас с молба да обърнете внимание на следните факти в подкрепа на нашия призив:

На първо място спортистите са най-често тестваните хора, играе се при възможно най-стриктните медицински разпоредби (особено при колективните спортове), измерва се непрекъснато температурата на участниците, дезинфектират се топките и уредите. А протоколите са заимствани от международните централи.
Доказано е, че състезателите са едни от най-здравите физически хора. Освен това много от тях вече преболедуваха коронавирус и дори даряват плазма за нуждаещите се.

Съдейки по опита на големите държави, които наложиха локдаун още преди седмици, виждаме, че спортът по света не спира. В началото на пандемията (от средата на март до началото на юни) изследвания показаха, че един от най-големите проблеми за психиката на населението се оказа именно липсата на спортни събития.

Дори в най-тежко засегнатите от пандемията държави в момента не се говори за прекратяване на спортните състезания. Напротив – спортът е изключително нужен на хората в момент, когато се очаква да бъдат затворени за дълго по домовете си.

Пример за това е фактът, че най-гледаните волейболни, футболни и баскетболни турнири по света не спират. Наши отбори в тези, но и други спортове, играят международни мачове и би било голям удар по тях, ако принудително трябва да напуснат състезанията.

Ръководителите на някои от най-големите федерации проведохме задълбочен анализ на ситуацията в момента. Обръщаме се към вас, за да ви гарантираме, че като доказано отговорни хора ние ще спазваме до последната буква медицинските протоколи.

Уверяваме ви, че в едно изключително тежко за България време телевизионният спорт би могъл да бъде оздравителното хапче за психологическото здраве на хората.

Евентуална забрана за тренировки ще донесе голяма щета и на индивидуалните спортисти, които започват да се готвят за олимпиадите в Токио през 2021-а и в Пекин през 2022 година. Квалификациите за тях започват съвсем скоро и дори временно спиране на режима може да коства много квоти на България.
Моля да вземете предвид молбата ни и да не прекратявате напълно спортната дейност. Като се провежда при напълно затворени врати.

Писмото е подписано от президентите на 26 федерации - Любо Ганев (Волейбол), Михаил Касабов (БФС), Георги Глушков (Баскетбол), Георги Аврамчов (Плуване), Илияна Раева (Художествена гимнастика), Красимир Инински (Бокс), Христо Марков (Борба), Стефан Цветков (Тенис), Добромир Карамаринов (Лека Атлетика), Николай Бухалов (Кану-каяк), Мария Гроздева (Български стрелкови съюз). Стоян Димитров (Скокове на батут), Цеко Минев (Ски), Андрей Кузманов (Модерен петобой), Румен Стоилов (Джудо), Екатерина Дафовска (Биатлон), Росица Бакърджиева (Хандбал), Илия Кирилов (Трап, двоен трап и скийт), Петър Петров (Водна топка), Драгомир Кузов (Колоездене), Свилен Нейков (Гребане), Величка Христева (Фехтовка), Тодор Гергов (Конен спорт), Красимир Дунев (Гимнастика), Мариета Дукова (Естетическа групова гимнастика), Неделчо Колев (Вдигане на тежести).

Ресторантите и заведенията са твърдо против прибързаното затваряне на бизнеса си, както предлага здравният министър проф. Костадин Ангелов, макар да са солидарни с работата на медиците в разгара на пандемията. Съпредседателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов гостува в предаването „Патарински LIVE“, за да изрази притесненията си от факта, че не се предвиждат икономически мерки, които да подсигурят оцеляването на хората, заети в бранша.

„Ако трябва да затворим нашия бранш, за да си отдъхне здравната система, ние сме „За“, но веднага тези мерки трябва да вървят заедно с икономически такива. Иначе едни 600 хил. души остават на улицата“, каза Алибегов.

Настоящите кризисни мерки помагат само на работещите бизнеси, но в случай, че държавата ги затвори принудително, тогава Министерството на икономиката няма изграден механизъм, с който да се подсигури оцеляването им.

„Когато сте на трудов договор, а държавата ви забранява да работите, тя трябва поне да ви осигури 80% от заплатата, за да може, когато си останете вкъщи, за да пазите епидемичната обстановка, да има с какво да си платите наема, кредита и да има с какво да живеете“, каза още съпредседателят на БАЗ.

От бранша очакват още и финансова подкрепа в размер на 20% от миналогодишния си оборот за съответните месеци, в които ще им бъде забранено да работят, като целта е да има средства, с които да се покриват текущи задължения, като наеми и кредити.

„В един момент гладът става по-силен от страха от вируса. Ако хората днес и утре не разберат какво се случва с него, тогава не се знае как ще реагират хората. Но нека видим какво ще се реши на Министерски съвет“, каза за финал Алибегов в очакване на решението, което ще вземе правителството.