COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

Това какво сте прекарали може да установите с тест за антитела.
Когато му дойде времето.

Аз такива хора не осъждам.
Дето са принудени да не си правят тест, за да оцелеят.
И естествено, че го има и финансовия мотив, за много хора 120 лева са си пари, сега вече с направленията се надявам тестовете да се увеличат.
Но не оправдавам другите, които са много, наистина много.
Моя братовчедка, далечна,  покрай проблемите на сина ми ми се обади да ме пита дали е тестван.
Като повод изтъкна, че и тя "се чуди какво да прави,

", но нея си я боли често глава, така че това "не е ковид". Изнесох лекция, "четох", примери давах, какво ли не - каменна стена, тя си е ок, ходи си на работа, навсякъде, ще си ходи - нищо ѝ няма.
И така и направи.
И днес ми се обади да ми каже, че цялото семейство са с антитела.
И "ето на, изкарахме го съвсем леко и дори не усетихме".
А останалите хора? Колеги, познати, приятели, съседи, непознати?
Ето такива осъждам, те са опасни, именно заради пълната безотговорност, граничеща с дебилност.

Всяка година по време на коледната ваканция изключвам имейла си и спирам да чета новините, за да си изчистя главата за една седмица. Но в началото на 2020 г., когато се включих отново, световната общност за здравна сигурност беше обезумяла. Нова бележка от Световната здравна организация (СЗО) на 5 януари обяви подобен на пневмония клъстер от инфекции в Ухан, Китай. Почти една година след това научихме много за този вирус и получихме по-голяма представа за COVID-19 в ретроспекция. Подходящо време е да помислим за реакциите и това, което можехме да очакваме.

Някои аспекти на тази пандемия бяха напълно предвидими. За учените беше ясно, че една от най-големите заплахи за човечеството е пандемията, по-специално бързо движещ се респираторен патоген. Смята се, че източникът е животно, най-вероятно прилеп, откъдето вирусът е прескочил в общността, а от там се разпространи по целия свят със самолети. СЗО улавя средно по 3000 сигнала за потенциални нови огнища всеки месец. През последните няколко години в различни страни се разрастваха треска Зика, чума, денга, чикунгуня, резистентна на множество лекарства туберкулоза, полиомиелит, холера, ласа треска, жълта треска и много други инфекциозни заболявания.

Също очаквано, благодарение на реформираната си програма за спешни случаи в здравеопазването, която беше актуализирана в светлината на наученото от организацията от кризата със западноафриканската ебола, СЗО се представи добре в отговор на тази пандемия. Тя започна технически брифинги от генералния директор и силния екип за реагиране при извънредни ситуаци и в средата на януари  алармира света за извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международен интерес (най-високата му тревога) на 30 януари. Той споделяше информация, комуникираше ясно и се опитваше да събере страните, за да сформират споразумения. През февруари огнището на круизния кораб Diamond Princess намекна за безсимптомно предаване и аерозолно предаване, а мисията на СЗО в Китай през февруари ясно изложи защо подходът на ТОРС към COVID-19 е оптимален и накара Нова Зеландия да се отклони от грипната стратегия.

Но пет аспекта на пандемичния отговор бяха по-непредсказуеми.

Второ, капацитетът на здравеопазването е важен, но фалшиво измамен с коронавируса SARS-CoV-2. Експертите по обществено здраве винаги са твърдяли, че инвестирането в капацитет за обществено здраве и предотвратяването на големи огнища би било по-евтино и по-добро за икономиката, отколкото реактивните и късните реакции. За съжаление, това до голяма степен не беше чуто от правителства, които смятат общественото здраве за източване на пари, а не за двигател на растежа. Превенцията на инфекциозните болести е свързана с всички стъпки, за да се предотврати някой да се зарази и да се озове в болницата. Изненадващо, европейските и северноамериканските страни не се съсредоточиха достатъчно върху превантивния подход, а вместо това се фокусираха върху превръщането на здравните услуги в своя първи реагиращ отговор на пандемията.

Трето, беше изненадващо, че някои лидери невярно твърдят, че изборът е между икономиката и COVID-19, вместо да осъзнават, че минимизирането на вредата от COVID-19 също би намалило вредата извън COVID-19 и обратно. Всъщност икономическият анализ за първата половина на 2020 г. ясно показва, че страните, които потискат COVID-19, ефективно претърпяват и най-малките загуби в брутния вътрешен продукт, а в някои случаи дори имат растеж. В средносрочен и дългосрочен план явно вирусът, а не самите ограничения, вредят на икономиката.

Четвърто, експертите в областта на общественото здраве вероятно подценяват значението на забраните за пътуване и граничните мерки. Но ограниченията за пътуване и граничният контрол се показват досега като един от най-важните инструменти, които правителствата имат за защита на своето население от пълното въздействие на тази пандемия. Досега през 2020 г. никоя държава не е потиснала ефективно и устойчиво този вирус без строги гранични мерки. Във връзка с това може да се наложи преразглеждане на международните здравни разпоредби.

И накрая, никой не би могъл да предвиди колко трудна ще бъде една обща стратегия в Европа и Северна Америка, камо ли в световен мащаб. Ако COVID-19 убиваше толкова хора, колкото ТОРС (със смъртност от 10%) или MERS (със смъртност от 33%), би било по-лесно страните да се насочат към елиминиране заедно, тъй като би било невъзможно да се остави SARS-CoV-2 да се разпространи в популациите. И все пак, тъй като SARS-CoV-2 е измамно смесен в резултатите си, вместо това имаме съвкупност от стратегии за смекчаване, потискане и премахване, следвани от правителствата, и липса на глобално сътрудничество, координация и колективна стратегия. Това е въпреки усилията на СЗО да посъветва страните да следват източноазиатския модел на елиминиране.

И така, къде ни оставя това? Много здравни експерти са изтощени след спринт в продължение на почти една година. И все пак всичко, което можем да направим, е да продължаваме да допринасяме с доказателства и да се надяваме, че политическите лидери придават тежест на експертизата и дългосрочните решения. Никой не знае колко време ще отнеме на тази глобална пандемия да приключи - евентуално 2023 или 2024. Но когато и да е това, ще ме намерите на плажа в Тихия океан да пия девствено мохито, тъй като ще ми отнеме повече  от седмица, за да се възстановя от тази пандемия и да забравя за глобалните дела за известно време.