COVID-19: какво успяха и какво не успяха да предскажат здравните експерти
Проф. Деви Шридхар
Програма за глобално управление на здравето, Университета в Единбург, Великобритания
Почти година след като бяха съобщени първите случаи на COVID-19, е време да се обърнем назад и да преценим какво е могло да бъде предсказано от здравните експерти.
Всяка година по време на коледната ваканция изключвам имейла си и спирам да чета новините, за да си изчистя главата за една седмица. Но в началото на 2020 г., когато се включих отново, световната общност за здравна сигурност беше обезумяла. Нова бележка от Световната здравна организация (СЗО) на 5 януари обяви подобен на пневмония клъстер от инфекции в Ухан, Китай. Почти една година след това научихме много за този вирус и получихме по-голяма представа за COVID-19 в ретроспекция. Подходящо време е да помислим за реакциите и това, което можехме да очакваме.
Някои аспекти на тази пандемия бяха напълно предвидими. За учените беше ясно, че една от най-големите заплахи за човечеството е пандемията, по-специално бързо движещ се респираторен патоген. Смята се, че източникът е животно, най-вероятно прилеп, откъдето вирусът е прескочил в общността, а от там се разпространи по целия свят със самолети. СЗО улавя средно по 3000 сигнала за потенциални нови огнища всеки месец. През последните няколко години в различни страни се разрастваха треска Зика, чума, денга, чикунгуня, резистентна на множество лекарства туберкулоза, полиомиелит, холера, ласа треска, жълта треска и много други инфекциозни заболявания.
Също очаквано, благодарение на реформираната си програма за спешни случаи в здравеопазването, която беше актуализирана в светлината на наученото от организацията от кризата със западноафриканската ебола, СЗО се представи добре в отговор на тази пандемия. Тя започна технически брифинги от генералния директор и силния екип за реагиране при извънредни ситуаци и в средата на януари алармира света за извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международен интерес (най-високата му тревога) на 30 януари. Той споделяше информация, комуникираше ясно и се опитваше да събере страните, за да сформират споразумения. През февруари огнището на круизния кораб Diamond Princess намекна за безсимптомно предаване и аерозолно предаване, а мисията на СЗО в Китай през февруари ясно изложи защо подходът на ТОРС към COVID-19 е оптимален и накара Нова Зеландия да се отклони от грипната стратегия.
Но пет аспекта на пандемичния отговор бяха по-непредсказуеми.
Първо, малцина биха предположили, че САЩ и Обединеното кралство, две страни, които в миналото са били възприемани като лидери в готовността за пандемия с достатъчно богатство и опит, ще пострадат толкова тежко. Това може да бъде обяснено до голяма степен с лошо ръководство, следвайки грипен модел за разпространение на вируса и липса на смирение пред инфекциозната болест. Вирусите не изчезват внезапно, защото магически се случват „сребърни куршуми“ като стадния имунитет.
Второ, капацитетът на здравеопазването е важен, но фалшиво измамен с коронавируса SARS-CoV-2. Експертите по обществено здраве винаги са твърдяли, че инвестирането в капацитет за обществено здраве и предотвратяването на големи огнища би било по-евтино и по-добро за икономиката, отколкото реактивните и късните реакции. За съжаление, това до голяма степен не беше чуто от правителства, които смятат общественото здраве за източване на пари, а не за двигател на растежа. Превенцията на инфекциозните болести е свързана с всички стъпки, за да се предотврати някой да се зарази и да се озове в болницата. Изненадващо, европейските и северноамериканските страни не се съсредоточиха достатъчно върху превантивния подход, а вместо това се фокусираха върху превръщането на здравните услуги в своя първи реагиращ отговор на пандемията.
Трето, беше изненадващо, че някои лидери невярно твърдят, че изборът е между икономиката и COVID-19, вместо да осъзнават, че минимизирането на вредата от COVID-19 също би намалило вредата извън COVID-19 и обратно. Всъщност икономическият анализ за първата половина на 2020 г. ясно показва, че страните, които потискат COVID-19, ефективно претърпяват и най-малките загуби в брутния вътрешен продукт, а в някои случаи дори имат растеж. В средносрочен и дългосрочен план явно вирусът, а не самите ограничения, вредят на икономиката.
Четвърто, експертите в областта на общественото здраве вероятно подценяват значението на забраните за пътуване и граничните мерки. Но ограниченията за пътуване и граничният контрол се показват досега като един от най-важните инструменти, които правителствата имат за защита на своето население от пълното въздействие на тази пандемия. Досега през 2020 г. никоя държава не е потиснала ефективно и устойчиво този вирус без строги гранични мерки. Във връзка с това може да се наложи преразглеждане на международните здравни разпоредби.
И накрая, никой не би могъл да предвиди колко трудна ще бъде една обща стратегия в Европа и Северна Америка, камо ли в световен мащаб. Ако COVID-19 убиваше толкова хора, колкото ТОРС (със смъртност от 10%) или MERS (със смъртност от 33%), би било по-лесно страните да се насочат към елиминиране заедно, тъй като би било невъзможно да се остави SARS-CoV-2 да се разпространи в популациите. И все пак, тъй като SARS-CoV-2 е измамно смесен в резултатите си, вместо това имаме съвкупност от стратегии за смекчаване, потискане и премахване, следвани от правителствата, и липса на глобално сътрудничество, координация и колективна стратегия. Това е въпреки усилията на СЗО да посъветва страните да следват източноазиатския модел на елиминиране.
И така, къде ни оставя това? Много здравни експерти са изтощени след спринт в продължение на почти една година. И все пак всичко, което можем да направим, е да продължаваме да допринасяме с доказателства и да се надяваме, че политическите лидери придават тежест на експертизата и дългосрочните решения. Никой не знае колко време ще отнеме на тази глобална пандемия да приключи - евентуално 2023 или 2024. Но когато и да е това, ще ме намерите на плажа в Тихия океан да пия девствено мохито, тъй като ще ми отнеме повече от седмица, за да се възстановя от тази пандемия и да забравя за глобалните дела за известно време.
https://www.nature.com/articles/s41591-020-01170-z
Виж целия пост
Проф. Деви Шридхар
Програма за глобално управление на здравето, Университета в Единбург, Великобритания
Почти година след като бяха съобщени първите случаи на COVID-19, е време да се обърнем назад и да преценим какво е могло да бъде предсказано от здравните експерти.
Всяка година по време на коледната ваканция изключвам имейла си и спирам да чета новините, за да си изчистя главата за една седмица. Но в началото на 2020 г., когато се включих отново, световната общност за здравна сигурност беше обезумяла. Нова бележка от Световната здравна организация (СЗО) на 5 януари обяви подобен на пневмония клъстер от инфекции в Ухан, Китай. Почти една година след това научихме много за този вирус и получихме по-голяма представа за COVID-19 в ретроспекция. Подходящо време е да помислим за реакциите и това, което можехме да очакваме.
Някои аспекти на тази пандемия бяха напълно предвидими. За учените беше ясно, че една от най-големите заплахи за човечеството е пандемията, по-специално бързо движещ се респираторен патоген. Смята се, че източникът е животно, най-вероятно прилеп, откъдето вирусът е прескочил в общността, а от там се разпространи по целия свят със самолети. СЗО улавя средно по 3000 сигнала за потенциални нови огнища всеки месец. През последните няколко години в различни страни се разрастваха треска Зика, чума, денга, чикунгуня, резистентна на множество лекарства туберкулоза, полиомиелит, холера, ласа треска, жълта треска и много други инфекциозни заболявания.
Също очаквано, благодарение на реформираната си програма за спешни случаи в здравеопазването, която беше актуализирана в светлината на наученото от организацията от кризата със западноафриканската ебола, СЗО се представи добре в отговор на тази пандемия. Тя започна технически брифинги от генералния директор и силния екип за реагиране при извънредни ситуаци и в средата на януари алармира света за извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международен интерес (най-високата му тревога) на 30 януари. Той споделяше информация, комуникираше ясно и се опитваше да събере страните, за да сформират споразумения. През февруари огнището на круизния кораб Diamond Princess намекна за безсимптомно предаване и аерозолно предаване, а мисията на СЗО в Китай през февруари ясно изложи защо подходът на ТОРС към COVID-19 е оптимален и накара Нова Зеландия да се отклони от грипната стратегия.
Но пет аспекта на пандемичния отговор бяха по-непредсказуеми.
Първо, малцина биха предположили, че САЩ и Обединеното кралство, две страни, които в миналото са били възприемани като лидери в готовността за пандемия с достатъчно богатство и опит, ще пострадат толкова тежко. Това може да бъде обяснено до голяма степен с лошо ръководство, следвайки грипен модел за разпространение на вируса и липса на смирение пред инфекциозната болест. Вирусите не изчезват внезапно, защото магически се случват „сребърни куршуми“ като стадния имунитет.
Второ, капацитетът на здравеопазването е важен, но фалшиво измамен с коронавируса SARS-CoV-2. Експертите по обществено здраве винаги са твърдяли, че инвестирането в капацитет за обществено здраве и предотвратяването на големи огнища би било по-евтино и по-добро за икономиката, отколкото реактивните и късните реакции. За съжаление, това до голяма степен не беше чуто от правителства, които смятат общественото здраве за източване на пари, а не за двигател на растежа. Превенцията на инфекциозните болести е свързана с всички стъпки, за да се предотврати някой да се зарази и да се озове в болницата. Изненадващо, европейските и северноамериканските страни не се съсредоточиха достатъчно върху превантивния подход, а вместо това се фокусираха върху превръщането на здравните услуги в своя първи реагиращ отговор на пандемията.
Трето, беше изненадващо, че някои лидери невярно твърдят, че изборът е между икономиката и COVID-19, вместо да осъзнават, че минимизирането на вредата от COVID-19 също би намалило вредата извън COVID-19 и обратно. Всъщност икономическият анализ за първата половина на 2020 г. ясно показва, че страните, които потискат COVID-19, ефективно претърпяват и най-малките загуби в брутния вътрешен продукт, а в някои случаи дори имат растеж. В средносрочен и дългосрочен план явно вирусът, а не самите ограничения, вредят на икономиката.
Четвърто, експертите в областта на общественото здраве вероятно подценяват значението на забраните за пътуване и граничните мерки. Но ограниченията за пътуване и граничният контрол се показват досега като един от най-важните инструменти, които правителствата имат за защита на своето население от пълното въздействие на тази пандемия. Досега през 2020 г. никоя държава не е потиснала ефективно и устойчиво този вирус без строги гранични мерки. Във връзка с това може да се наложи преразглеждане на международните здравни разпоредби.
И накрая, никой не би могъл да предвиди колко трудна ще бъде една обща стратегия в Европа и Северна Америка, камо ли в световен мащаб. Ако COVID-19 убиваше толкова хора, колкото ТОРС (със смъртност от 10%) или MERS (със смъртност от 33%), би било по-лесно страните да се насочат към елиминиране заедно, тъй като би било невъзможно да се остави SARS-CoV-2 да се разпространи в популациите. И все пак, тъй като SARS-CoV-2 е измамно смесен в резултатите си, вместо това имаме съвкупност от стратегии за смекчаване, потискане и премахване, следвани от правителствата, и липса на глобално сътрудничество, координация и колективна стратегия. Това е въпреки усилията на СЗО да посъветва страните да следват източноазиатския модел на елиминиране.
И така, къде ни оставя това? Много здравни експерти са изтощени след спринт в продължение на почти една година. И все пак всичко, което можем да направим, е да продължаваме да допринасяме с доказателства и да се надяваме, че политическите лидери придават тежест на експертизата и дългосрочните решения. Никой не знае колко време ще отнеме на тази глобална пандемия да приключи - евентуално 2023 или 2024. Но когато и да е това, ще ме намерите на плажа в Тихия океан да пия девствено мохито, тъй като ще ми отнеме повече от седмица, за да се възстановя от тази пандемия и да забравя за глобалните дела за известно време.
https://www.nature.com/articles/s41591-020-01170-z
