Съмнение за аутизъм

Ами ревност има вижда се,но притесненията са ми от преди да родя,в смисъл поведението му не е повлияно от появата на бебето.

А вие се притеснявате само, че не проговаря ли? Или че като говори нищо не му се разбира?

Аз наистина се моля и се надявам всичко да е етап.
Писах тук ,за да видя има ли и други дечица като него,а и знам ,че във форума има майки сблъскали се с какви ли не неща и биха ми дали съвет как да го социализирам.

Пак казва за мен детето няма никакъв проблем, вероятно е по-срамежливо или пък просто иска да си играе само. Ако искате да го социализирате го пуснете на градина живот и здраве

Какво точно мислите, че не е наред на детето? Какво ви накара да посетите лекар толкова рано? По-ранно раждане? Проблеми свързани с раждането, бременността?
Първо доказано е, че при момчетата речта се забавя понякога до към третата годинка и не се счита за проблем. Правилна дикция от дете на 3 годинки... Малко като в света на чудесата. Има много фактори свързани с говора. Дали не му се говори на бебешки, дали не чува подобен говор от вас към бебето и т. н.
Второ. Една от главните характеристики на играта е, че до третата година играта се води "един до друг". Иначе казано децата не взаимодействат, липсват сюжети и т. н. Това, че някои майки си въобразявам, че едното като вземе играчката на другото е някакъв вид обща игра-грешат. Нормално е детето до три годишна възраст да не търси връстници.
Трето. На детето му предстои или е започнал прехода "кризата на третата възраст". Появява се "Аз" - ът и други важни неща. Играта става по-сложна, появява се Егото и т. Н. Не виждам много смисъл точно сега да му се прави обследване на детето. Този преход е процес, а не един ден става и куку, всичко си се появява от само себе си. И като казвам "криза на третата възраст" не означава точно на 3г. Може да е 3 г и 2 м, може и 2 години и половина. Периода е ориентировъчен.
Ако искате да пълните нечий джоб, доста специалисти ще се намерят. Моя съвет е да изчакате, ако нямате някакви други клинични предпоставки. Дайте на детето още време и ако съмненията ви продължат. С цялата документация която имате запазвате час в Александровска в София. Там е детската психиатрия, за цялостно обследване на детето.
Чисто времево детето трябва да е в преход и не е сигурно колко ще е достоверно тестирането, ако се проведе това

Логопедката каза абсолютно същото нещо,че той е малък за поставяне на диагнози ,както и че най-вероятно е етап от развитието.
Той посещава логопеда около 3 месеца точно с цел да го опознае като тя през цялото време казваше,че според нея той няма проблем и  че няма нужда от терапии,но аз настоявах за повече срещи,за да може тя да добие представа за неговото поведение.
Като цяло няма нещо което да е предпоставка за проблем в развитието му.
Изкарах прекрасна бременност,родих 3 дни преди термин(секцио,понеже беше 4 кг.),развивал се е абсолютно нормално, започна да гука около 2я месец,изправи се сам на 7 месеца проходи на 1 година точно,изключително спокоен винаги и въобще сме нямали съмнение ,че нещо не е наред.
По принцип откакто е роден в парка контактувам с много майки с деца на неговата възраст.
Започнах да се замислям, че доста от другите деца говорят а той не.Имаше лепетна реч ,но нищо смислено.
Аз съм от хората,които се притесняват доста и реших да потърся мнение от логопед.
Както казах още в началото, според нея детето е в норма .
Но мина година,детето не говори нищо смислено, освен 3-4 думи.
Разбира всичко със сигурност. За тази година има огромна промяна, но аз се притеснявам.
искам да знам ,че детето ми е добре,искам да го чуя да говори,устата му да не се затваря от любопитни въпроси,може би тогава ще се успокоя.

Изобщо не е малък за диагнози, колкото по-рано започнете работа толкова по-добре. Твърде е възможно е да му няма абсолютно нищо, но ако не е така може да изтървете най-важните години за активно терапавтиране, защото за аутизъм е важно да започне терапия с психолог възможно най-рано. Не знам защо се боите да посетите детски психиатър - това нито ще е травмиращо за него нито ще навреди, може само да ви ориентира дали има въобще за какво да се тревожите и най-важното как да го подрепяте и да му помагате, което е изключително важно.

Аз не се притеснявам да направя консултация с психиатър.
Знам,че проблем открит навреме е възможно да бъде решен,затова и заведох детето си на логопед, когато бе едва на 1.11м.
Ще изчакам още 1-2месеца и ще направя консултация с психиатър, както и ще започнем отново да посещаваме логопед.

Далеч не всички проблеми е възможно да бъдат решени, но могат да бъдат максимално омекотени. Притеснително  далеч не е неговоренето както много родители първо за това се хващат, а това, че все още не изпълнява команди, нещо, което започва на ниво 11 месеца; което в някои случаи би могло да значи проблеми със заявката и влизането във връзка с околния свят. Също оскъдните социални жестове и липсата на сочене с пръст, много родители не проумяват, че това е далеч по-важно от липсата на фразеологична реч. Има определен процент деца, които проговарят по-късно и това не значи наличие на проблем, но когато е придружено и с други дефицити изисква комплексно тълкуване, а такова не може да се направи от логопед. Мисля че детето би могло да се повлияе добре и от работа с психолог, но точно това е ролята на психиатъра в случая - да ви обясни при какви специалисти и каква терапия да предприемете ако детето въобще се нуждае от такава. Напълно е възможно и от самосебе си да се коригират нещата, но вместо да стоите и да го мислите по-добре да си направите необходимите консултации, за да имате поне някаква яснота.

от разказа на авторката и аз не виждам проблем. има деца, които предпочитат да играят сами /моят син, например, който е почти на 7 г./, както и не реагират по очаквания начин. имайте предвид, че сега децата проговарят по-късно /моите също, особено щерката. сега не можеш да ѝ затвориш устата/.
така че следете детето, но не се панирайте излишно. ако се притеснявайте, направете консултация. но то и това е нож с две остриета, особено в тази деликатна сфера.

Синът ми проходи на 1 година и 4 месеца, до тогава само пълзеше, започна да говори по късно, точно защото у дома се говорят два езика и песнички се слушаха на тях. Късно започна да се храни сам - на 4 години. Но като проходи, директно започна да бяга, като проговори - започна да тече като река на два езика, без бебешки думи, като започна да се храни сам - нито веднъж не се накапал.
Никога не е обичал да играе с други деца. До 3 годишни играят едно до друго, после заедно. Но моя беше кротък и го щипеха, хапеха, скубеха и за това си играеше сам. Сега е на 14 и не му е забавено развитието, не е аутист.

Доня Дафина, така е. Това категорично означава, че детето на авторката не е с аутизъм или друг проблем с развитието.

Благодаря момичета, дано да сте прави и просто всичко да отмине.
Аз всеки ден виждам положителна  промяна в него,затова ще изчакам още малко и ще го наблюдавам.

Доколкото съм чела, при отсъствие на реч се обръща внимание на невербалната комуникация? Как ви “казва”, че е жаден или че е гладен? Клати ли глава за да или не? Как ви дава знак, че нещо му е интересно или е видял нещо?
Ако не жестикулирате по какво разбирате, че малкият сладур ви разбира?
Ако сте в непозната ситуация, търси ли ви с поглед, за да разбере как да се държи или ако се срещнете с непознат обръща ли се да ви погледне за референция?
Иначе моят съвет е да му четете повече книжки и да правите упражнения за фина моторика, защото тя е свързана с центъра на речта.

Абсолютно винаги, когато поиска нещо ме води и ми бута ръката. Или ,ако иска да му отворя нещо ми го дава.
От около 2 седмици започна да казва "не,не,не",когато не иска нещо.
Когато срещне непознат е контактен, ако му хареса човека даже ще го прегърне.
Финната моторика му е много добре развита, поне според логопеда.
Знам,че има огромна връзка между говор и финна моторика,но при нас явно тази връзка се къса някъде.