Страшно ли е да си мама?

  • 2 121
  • 56
Темата говори достатъчно сама по себе си? Имам чуството, че колкото повече напредват годинките, толкова повече се прокрадва съмнението дали ще съм добър родител, дали ще успея да възпитам правилно малкото зайче, дали няма да изпадна в следродилна депресия и т.н.

Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78
Виж целия пост
# 1
Ами хубаво е , то самият факт че си споделяш ежедневието с новият член на семейството ти е интересен.Ама на всеки му влияе различно стоенето в къщи с бебето , така че никога не знаеш при теб как ще е , докато не ти се случи
Виж целия пост
# 2
При мен беше обратното - с напредването на годините станах по-зряла и уравновесена, научих се с лекота да се справям с проблемите и кризите на личността си, намерих Принца и вече нямам никакво колебание по отношение на майчинството.
Може да звучи наивно, но това си е моето лично усещане Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Темата ме вълнува и мен, така че ще я следя с интерес Hug
Виж целия пост
# 4
Никак не е страшно, напротив много е хубаво. Когато станеш майка, от самосебе си ще ти дойде увереността и ще почувстваш удоволствието и ще видиш че приоритетите ти ще се променят коренно.
Желая ти самоувереност, за да посрещнеш това хубаво предизвикателство, а именно да станеш майка.
Виж целия пост
# 5
Това е най-хубавото нещо на света!
Изобщо не се притеснявайте, мами! Бъдете уверени и дълбокомислещи!
Виж целия пост
# 6
Интересното човек сам си го прави.
Ако чакаш някой друг да дойде и да те забавлява... -  забрави!
Времето, когато бях в майчинство, беше най-хубавото в живота ми!  Grinning
Виж целия пост
# 7
Може би, мойто мъжле ме е заразило със свето вечно премисляне на бъдещето... Истината е, че много желая, а и все пак съм на 27
Виж целия пост
# 8
Здравей Nuty, страшно е, докато не си станала мама. задаваш си въпроси, не че сега не си задаваш, но мноооого хубаво. Боже, само като ти се ухили бебока с тази беззъба усмивка и можеш да си сигурна, че едва ли има нещо по-хубаво Heart Eyes Това мъниче даде смисъл на живота ми, чувствам се изпълнена с любов, все едно си постоянно влюбен.
Няма да те лъжа, че първия месец и половина е доста труден, докато си свикнете, докато започнеш да се привързваш към мъничето. Да не говорим за коликите, дребните неразположения и какво ли още не, но ЗАСЛУЖАВА СИ. Знаеш ли, преди да родя питах постоянно мои приятелки как така обичат толкова силно децата си, какво е майчиното чувство, а те ми отговаряха, че е трудно да се опише, но е нещо, което не чувствал преди. Наистина се оказаха прави. В момента, в който сложиха Йоанка на гърдите ми, за да я цункам, почуствах прилив на любов и се влюбих мигновено Wink при някои майки, това чувство се появява по-късно дори може и след 3-4 месеца, но щом задаваш този въпрос, значи няма да чакаш дълго Simple Smile
относно следродилната депресия - да, аз я изпитах. Беше за около седмица след като се прибрах у дома. Интересно, че в родилния дом изобщо не бях депресирана, но щом се прибрахме и останахме на саме с бебелана и като ревнах, та така цяла седмица. Струваше ми се, че нищо няма смисъл, задавах си въпроса защо изобщо съм се хванала на хорото, но скоро ми мина и се поокопитих. Баба ми идваше да я гледа за 2-3 часа, а аз излизах и обикалях квартала ревяйки. Ужас Grinning Така баба като ме изритваше навън ми повлия най-добре и се справих.
Сега само като кажа на Йони - Къде е на мама усмивчицата? и тя като ми се ухили и ссе чувствам безкайно щастлива.
Надявам се да съм дала отговор на въпроса ти и да вземеш да се замислиш   bouquet
Виж целия пост
# 9
И е прекрасно и е страшно. Прекрсно е да гледаш как частица от теб се превръща в човек с характер, да гледаш свое или на съпруга ти омалено копие, мило е, необяснимо е как може да те разтърси една бебешка прегръдка с нескопосано обръщение ма-ма и протегнати към теб мънички като на кукличка ръчички...
Но когато започна да си задавам въпросите ще успея ли да го направя Човек, ще успея ли да му дам всичката любов, от която има нужда, ще бъда ли добър родител, ще мога ли да му осигуря живота, който ми се ще да има... тогава ме хваща страх
Виж целия пост
# 10
Страшно изглежда преди да станеш мама. После е хубаво. Ама много хубаво! Hug
Виж целия пост
# 11
Страхуваш се само до мига в който станеш мама и видиш малкото човече . И после забравяш за всички страхове и притеснения . Peace
Виж целия пост
# 12
 Само като ти се усмихне..............и като ти каже"Много те обичам мамо.."   и те гушне...друго нищо няма значение...         Разбира се като порасне достатъчно и проговори, но пък си заслужава.   Търпение!
Виж целия пост
# 13
Не съвсем  Laughing
Има и страшни моменти, има и весели, има и ревливи, и тъжни, и носталгични, но всичко това си заслужава...
защото когато погледнеш в двете малки очички, които греят и виждат само мама...когато две малки ръчички се протягат да те гушнат...когато гледаш как малкото човече спи сладко...когато усетиш миризмата на бебе...и чуеш "обичам те мамо"  Heart Eyes- нищо друго няма значение, чувстваш се най-щастливата жена на света  Hug
Виж целия пост
# 14
Здравей nuty  Simple Smile Според мен възрастта няма нищо общо с притесненията относно това да имаш дете. Всяка жена, независимо на каква възраст е, се притеснява. Защото това да бъдеш майка ще бъде нещо ново за теб, а и нещо много отговорно. Аз също имах притеснения като твоите, а и сега си ги имам - дали съм добра майка, дали давам най-доброто за детенце и т.н. Сигурно цял живот ще се чувствам така, но това е да бъдеш родител. Колкото до следродилната депресия - не ме подмина, но я преживях и не е толкова страшна.
Когато Вики беше бебе, по цял ден бяхме навън, въобще не сме се заседявали у нас. То и сега е така  Grinning На мен ми е интересно как всеки ден детето прави нещо ново и колко бързо расте. А колкото по-голямо става то, толкова по-интересно е за околните.
Не се притеснявай толкова, да имаш дете е най-хубавото нещо, с нищо не може да се замени радостта която то ти дава. Знай че имаш ли желание, ще се справиш с всякакви трудности по отглеждането му   bouquet
Виж целия пост
# 15
Не е страшно, а е страхотно Hug За първите месеци - няма да те лъжа, че е безпроблемно. Но много грешиш, като мислиш, че не ти се случва нищо интересно NaughtyВсеки ден с бебето е различен - удивително е колко бързо растат мъничките, как учат нови неща, колко са сладки Heart EyesКато ходиш на работа какво толкова ти се случва newsm78Ставане, кафе, път, бач, кафе, бач, кафе, бач, път, ядене, сън и на другия ден пак така Rolling Eyes Е, не стоят точно така нещата винаги, но...Абе искам да ти кажа, че ако си скучен човек, каквото и да правиш, където и да си, все ще ти е тъпо. Ако се свежарка - и смяната на памперса може да ти е забавна Peace
Виж целия пост
# 16
Темата говори достатъчно сама по себе си? Имам чуството, че колкото повече напредват годинките, толкова повече се прокрадва съмнението дали ще съм добър родител, дали ще успея да възпитам правилно малкото зайче, дали няма да изпадна в следродилна депресия и т.н.

Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78
Всички се съмняват - и всички се справят Mr. Green Peace


Виж целия пост
# 17
Може би, мойто мъжле ме е заразило със свето вечно премисляне на бъдещето... Истината е, че много желая, а и все пак съм на 27

На толкова бях като родих първия си син. Определено с втория ми е много по-лесно и по-спокойно приемам всичко около и вътре в мен. А за следродилната депресия не смятам, че годините имат значение, а по-скоро хората около теб. Ако ти помагат и те разбират ще си много щастлива мам на своето съкровище.
Виж целия пост
# 18
Не мисля, че е страшно, но също така смятам,че подобен род мисли са плашещи сами по себе си. Не бива човек да се задълбочава, още повече когато усети,че може да го дострашее. Избягвай да мислиш по въпроса, а остави нещата просто да се случват.
Виж целия пост
# 19
Като ти дойде до главата ще разбереш
Виж целия пост
# 20
стра6но ли,това е наи-хубавото не6то в живота и бъди сигурна ,4е няма да ти е ску4но.Които не е познал маи4ината оби4 е изгубил много
Виж целия пост
# 21
И е прекрасно и е страшно. Прекрсно е да гледаш как частица от теб се превръща в човек с характер, да гледаш свое или на съпруга ти омалено копие, мило е, необяснимо е как може да те разтърси една бебешка прегръдка с нескопосано обръщение ма-ма и протегнати към теб мънички като на кукличка ръчички...
Но когато започна да си задавам въпросите ще успея ли да го направя Човек, ще успея ли да му дам всичката любов, от която има нужда, ще бъда ли добър родител, ще мога ли да му осигуря живота, който ми се ще да има... тогава ме хваща страх
Не мисля, че е страшно бих казала че е прекрасно. newsm10
Виж целия пост
# 22
На мен ми се струваще страшно в началото на бременността ми. Страх ме беше дали ще се справя.

След това постепенно се успокоих и сега се справям както мога. Още си ме е страх дали всичко, което правя е най-доброто за детето ми, но точно този страх според мен ме прави добра майка.

Не ме е било стах от скуката в ежедневието - такава при мен няма. Ако на теб ти е много скучно има вариант да си се върнеш на работа и някой друг да ти гледа детето (ясли, бавачка), нали?
Виж целия пост
# 23
Първите месеци лично на мен ми беше трудничко да се адаптирам. Самата мисъл, че вече не съм свободна както преди, че има едно мъничко човече, което зависи изцяло от мен и с което вече трябва постоянно да се съобразявам, до известна степен ме плашеше. Беше ми гадно, когато приятелките ми (едни-неомъжени все още, други с поотраснали дечица) си ходеха наляво-надясно, а аз трябваше да се прибирам да къпя и храня бебчето. Но това беше първите два-три месеца, после вече... Сега като си спомня за този период, ми се струва, че това е било най-хубавото време в живота ми досега и искам пак да го изживея. Просто станеш ли вече майка (поне при мен е така), се чудиш какъв е бил смисълът на живота ти преди това. Сега Ива е на село с баба си и дядо си, девет дена само, но няма човек, който някога да ми е липсвал повече. С нетърпение чакам неделята, когато си идва.
Виж целия пост
# 24
Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно...  newsm78
Това е най-интересният период в моя живот и разбира се най-най, ама най-хубавия! Grinning
Виж целия пост
# 25
да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78

Kак така нищо интересно - дебусундърът ме занимава и забавлява фул тайм, а и не съм спряла да излизам и да се срещам с приятели, на заведения навън, на обиколка по магазините и т.н.

А що се отнася за страха - след като се прибрах от болницата има еин педиод от 5-6 дни, когато яко ме беше разтресла паниката и ум не ми побираше какво да праавя..  #Crazy
но отмина и това!
Виж целия пост
# 26
"Страшно" е последната дума, която бих употребила за майчинството. Никога не ми е било страшно. И скучно също. Виж, уморително, да! Grinning
Виж целия пост
# 27
Не не е страшно-прекрасно е! Преоткрих един нов прекрасен свят с децата си и ти го пожелавам и на теб!  bouquet
Виж целия пост
# 28
много ме беше страх до деня на раждането.от тогава насам се чувствам супер.дори и първия месец беше вълнуващ,а и в ежедневието се случват доста малки интересни нещица с и около бебчето,не мога да  се съглася,че не се случва почти нищо интересно(това си е мое мнение)аз се забавлявам от раждането до сега Party
Виж целия пост
# 29
Чувството е невероятно, а това, че не ти се случва нищо интересно не е вярно. Всеки ден бебчо те изненадва с нещо, което те качва на седмото небе от радост. Наистина няма с какво друго да се сравни майчинството, то е  уникално прекрасно изживяване. Grinning
Виж целия пост
# 30
Не е толкова страшно, колкото уморително, поне при мен...Ако имаш кой да ти помага ще ти е по-лесно. Иначе отвътре ми идва какво и как да правя, предполагам, че и при теб ще е така, тъй че не се тревожи!  Grinning
Виж целия пост
# 31
да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78
няма такъв филм - слагаш бебето в кенгуруто и действаш. И в количката може (една приятелка ме беше познала отдалеч "и кой друг ще влиза с количка в Британския съвет"), но с кенгуруто се постигат чудеса - катерили сме се по Витоша, шматкали сме се из страната, ходили сме на изложби, разходки, гости... няма проблем.

Работех през цялото време (у дома, на компютъра). Бебето спи през доста голяма част от деня, знаеш ли?


Ще се справиш, не се притеснявай. А и има много източници, от които можеш да потърсиш know-how.
Виж целия пост
# 32
Мързи ме да чета 2 (макар и само 2 стр.) Blush, затова отговарям спонатанно и честно Grinning.

Никак не е страшно. Вълнуващо е. Незабравимо. Много, мно-о-го-о-о личен въпрос е това Wink. За всеки случай аз съм щастлива да съм мама. Въпреки трудностите, оказва се че усмивките са много повече, независимо от обстоятелствата. Всичко трудно се забравя бързо Grinning Heart Eyes
Виж целия пост
# 33
Страшно - не, но отговорно - да  yes
Виж целия пост
# 34
Страхотно е! Не може да се опише, докато не се изживее. Е, има си и хубавите и трудните моменти, разбира се, но човек с търпение и много любов с всичко може да се справи. Поне аз станах майка в момент, когато се чувствах достатъчно зготова, за да поема тази отговорност и изцяло да мога да се наслаждавам и отдам на отглеждането на детето си.
Сигурна съм, че и ти ще се справиш чудесно!  Hug
Виж целия пост
# 35
Мен пък винаги ме е било страх да не ми го откраднат. Когато бях бременна по MTV се въртеше един клип за откраднати деца, който много ме беше впечатлил. Не знам дали сте го виждали, но се разказваше за една майка, която влиза в супермаркет и оставя количката с бебето отвън. Минава жена, взима го и бяга с кола, а майката тича по улицата след нея и плаче.
Можете да се досетите, че изобщо не смеех да го оставя след като го родих. Ама пък ми беше толкова хубаво да съм непрекъснато с него........ че и до ден днешен - вече 14 години.
Определено си заслужава!
Виж целия пост
# 36
Мен ме е страх, невероятно е...с пърото ми дете не беше така, но пък е толкова хубаво да се мама на дъщерички и то двечки Heart Eyes
Виж целия пост
# 37
За мен освен всичко друго е и страшно,голяма отговорност е !
Виж целия пост
# 38
Страшно е последното което бих могла да си помисля или да кажа за това да си мама.Това е прекрасно и само по себе си е вълшебство.Отговорно е и има хиляди неща за които да се тревожиш ,защото малката душица е изцяло зависима от теб и непрестанно искам да знам дали се чувства добре.А за скучно.....първо до сега в живота ми не ми се е случвало да скучая и са ми много чудни подобни хора на които все им е тъпо и скучно .Моят бебко е на броени дни и до сега не съм имала възможност да ми доскучее,непрестанно ми звънят да ме чуят как съм,всеки ден имам някой за кафенце да види мен и бебето ,да донесе подаръци,чийто разглеждане е страшно удоволствие ,излизаме на разходки в парка,до магазина,вечер чакаме татито с който имаме толкова много неща да си разкажем от денят.И въобще 24ч.не стигат за нищо  Hug Всеки ден бебо прави по нещо ново и завладяващо,защото е твоето бебе това е толкова вълнуващо и едва ли може да се разбере от някой който не е мама.
Прекрасно е да си мама  Peace
Виж целия пост
# 39
Не е страшно,по скоро е отговорно  Peace а и мн.хубаво нещо  Peace
Виж целия пост
# 40
Не е страшно... прекарасно е. Много отговорно, изпълнено е с хубави и гежки преживявания, но да си майка е най вълшебното усещане на света.
Виж целия пост
# 41
...
Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78
Страшничко,подтискащо,изнервящо и ...прекрасно
Свиква се- вече се нагодих и дори не ме дразни това ограничаване на заниманията през деня
Но аз си го избрах и не мисля че съм сбъркала...просто май не бях съвсем наясно какво ме чака...
Виж целия пост
# 42
За мене е страшно.Аз съм от майките-Паники.Постоянно се притеснявям да не му стане нещо.Все съм на лекар,( Laughingдаже да кихне).А като гледам по-младите майки,които са на  двайсетина години като4ели са по-спокойни...
Виж целия пост
# 43
колкото повече напредват годинките, толкова повече се прокрадва съмнението дали ще съм добър родител, дали ще успея да възпитам правилно малкото зайче, дали няма да изпадна в следродилна депресия и т.н.

Мами, моля кажете накратко, какво е да имаш бебче на няколко месеца, да си стоиш вкъщи и да не ти се случва почти нищо интересно... ooooh! newsm78
такива "съмнения" са присъщи на един житейски зрял и разумен човек
в този смисъл - приеми ги позитивно
едва ли момиче на 18 г. си задава такива въпроси  Peace /без да се обиждат тези мами  Peace /
за следродилната депресия - не зависи от годините на родилката
какво е да имаш бебче..... - това е най-голямото щастие, обачеееее...., трябва да си готова за това
какво имам предвид - да приемеш за даденост /тоест да не се разочароваш от несбъдването на нереалистични очаквания/, че социалния ти живот ще бъде силно стеснен и редуциран
да поискаш помощ от майка си или свекито - нека поне 2 пъти в седмицата да гледат детето за по няколко часа, за да отделиш време лично за себе си....
Виж целия пост
# 44

Ще се убедиш сама, че това е най-хубавото нещо на света. Прекрасно е да изпиташ тази взаимна любов. Чак понякога се питам дали я заслужавам. Аз родих на 33г. Детето беше планирано и чакано. Радвам се, че не избързахме, защото сега съм наясно с отговорността и знам, че то е най-важното нещо на света. Първите няколко месеца, наистина са тягостни, но свършват.
Не се страхувай, очаква те най-красивото и вълнуващото преживяване в живота на една жена!
Виж целия пост
# 45
Винаги се случва нещо интересно, най вече с промените около бебчо, то расте, добива нови умения, радвате.
Отделно както си го направиш, аз лично я извеждах нон стоп, излизах с приятели, развличах се както обикновенно.
Успех и няма нищо страшно.
Виж целия пост
# 46
Хубаво е поне за мене  bouquet
Виж целия пост
# 47
Не е! Невероятно е! Е, има и изнервящи ситуацийки  Wink
Виж целия пост
# 48
Много е индивидуално всичко.Най-добре би било да станеш майка тогава,когато почувстваш,че искаш и можеш,но в живота не винаги се получава така.От много майки съм чувала,че колкото повече напредват годините вече ти се отщява да имаш дете,на някои повече им тежи бременността,отглеждането.Но други мами са готови дори и около 40 да родят,защото по една или друга причина нямат още детенце.Имам една съседка,която роди на 39 след години опити,но беше много щастлива.А с мъжа й са от 20 години!!!!Дори на следващата година пак забременя,но пометна за нещастие.
Мисля,че по-велико усещане от това няма,въпроса е в нагласата и отношенията между майката и таткото вкъщи!!! Heart Eyes
Виж целия пост
# 49
Ти го роди, пък после ще видиш дали няма да ти се случи нищо интересно  Laughing
Виж целия пост
# 50
  Интересно е. Аз съм доказателство.
Виж целия пост
# 51
Най-прекрасното нещо на света!
Виж целия пост
# 52
Не е страшно, отговорно е. Разбира се и страха за детето го има, как ли ще го възпитам, здраво ли ще е, дали ще му се случи нещо.
Но не се поддавай на страха.
Виж целия пост
# 53
Защо пък трябва да си стоиш в къщи?  Ние например не се задържаме много-много в къщи. Не е и от най-лесните неща, но удоволствието да погледнеш малкото съкровище в очите и то да се засмее.... е незаменимо.
Недей да мислиш песимистично  bouquet!
Виж целия пост
# 54
  Страшно е в началото, просто защото то е толкова малко, че не смееш да го пипнеш. За една - две седмица влизаш в релси и после е супер. Е, аз примерно постепенно се научих на много неща, с които някои майки се справят още от самото начало. Примерно си мислех, че никога няма да се наложи да я къпя и въобще не съм се учила, но когато баща и си счупи ръката се наложи да се науча много бързо. Но като се завъртят нещата и като установиш, че тъкмо си приключил с  преобличането, храненето, второто преобличане, изваряването и т.н. и то дошло време за новото хранене. Та няма да имаш време нито за страхове, нито за следродилна депресия, е евентуално може да ти малко скучно по цял ден с дете да се занимаваш (или предимно с дете), но ще си намериш работа.
  И не се притеснявай, аз родих на 33 години и въобще не се чувствам стара за майка. Когато за първи път забременях на 22 години знаех, че още не съм готова. Сега поне имам повече истории за разказване, мъдрост - едва ли.
Виж целия пост
# 55
накратко ще кажа-това е мечтата на всяка мама  Simple Smileтай че като дойде ще свикнеш,няма нищо страшно Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Не LaughingПрекрасно е!Честно казано в началото нямаш много време да мислиш как си ти.То те изсмуква,но усещането да си мама е невероятно.Държиш една запетайка в ръцете си и знаеш,че тя зависи от теб,грижите и любовта ти LaughingИ ти си готова да умреш за нея .За грешките-всички ги допускаме,но се стремим да дадем най-доброто.А дали е такова ще разберем след години,като видим резултата  от усилията си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия