Реално, дори и модерните избелващи кремове, когато се прекали с употребата им, могат да имат доста негативна реакция върху кожата. По мое мнение все още се робува на доста остарели стереотипи. Навсякъде по земята широка.
Мога да напиша цял роман на синхроничностите в живота ми. Работата ме доведе тук, но всъщност май Индия сама си ме "повика"...
С адаптацията се справих учудващо бързо, но то е, защото получих пълна подкрепа от близките хора тук, а някой път направо се плаша, че съм се сраснала с тая земя. ММ също е с далечни индийски корени по майчина линия (прабаба). Може би е призвание ..не знам...Абе, плашещо си е понякога. Довършвам стара семейна карма.. хахааа...Стига толкова за мен.
, голяма забава е сайтът й. Точно тая история не съм я чела, обаче отлично мога да си представя чувството при гледката. Аз така щях да получа пристъп, като открих гущер в гардероба на хотелската стая ( хем хотелът беше много хубав, но повечето гардероби изключая най-новото строителство , тук са вградени). Та с тоя гущер беше голямо шоу. После разбрах, че ги гонели с пауново перо. Излишно е да казвам, че набъках апартамента с паунови пера
за всеки случай. Иначе...съмнявам се, че тези индийци са били от някаква специална религия, защото по принцип в Индия нямат навик да трепят и да гонят хлебарки, мишки, гущери и изобщо всякакви домашни дразнители. Има едни огромни летящи мравки, идват през мусона по цели колонии и се лепят по стълбите и парапетите. Отвратително е, целите почерняват. Помитат ги от време на време и така...А те хвърчат, жужат навсякъде и те побъркват. Пълен потрес...Мисълта ми е, че като цяло индийците са силно свързани с природата и тия неща някак не ги дразнят. Не казвам, че всички са така, разбира се, има големи чистофайници, но самата им култура предполага една такава странна симбиоза между човек и животни. То затова всъщност може да си повисиш 40мин в жегата и в най-големия трафик, за да изчакаш стадо крави или някой муден слон да пресече. И всички си чакат надлежно. На мен просто ми иде да "изям волана" от нерви. Но това е положението. Другото, което е интересно обяснение за тази традиция, е че много животни според индийския епос са всъщност съратници/ помощници на боговете. Например мишката, лебедът, змията, лъвът заедно с маймуната, която си е бог също. Тези животни се считат за свещени и общо взето хората са се научили да живеят с тях. Изобщо за индиеца е неприемливо някак да влиза в пререкание с природата. Е, като се напълни къщата с мишки, естествено, слагат отрова, но от 3-4мишки примерно никой няма да се впечатли. Та така..всякакви битови куриози има.

ще ми се пукне сърцето, ако ми се случи на мен.
Покрай темата и разказите за Индия, реших да препрочета "Сътворението" на Гор Видал ...
Горещо препоръчвам!


Лесно ли би се интегрирал християнин там, като партньор във връзка или брак например? Предполагам, че там районът е от голямо значение, дали говорим за погранична зона със Сирия или космополитен град като Истанбул. Също в професионален план подценяват ли се жените, равнопоставени ли са? Препоръчани теми