Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

  • 107 681
  • 1 775
# 15
Ауу, много интересна тема.
Не мога да се включа с кой знае какви наблюдения, освен секненето при германците, въпреки, че имам роднини от Унгария и Сърбия.
Това, което ми се струва странно при тях е, че имаме снимки от погребенията на някои от по-старите роднини. Не се вижда самият покойник, но се виждат опечалените, гроба, ковчега. Баба ми вече не е измежду живите, за да я питам каква е логиката в това. Те по вероизповедание бяха католици. Не знам, ако има други католици, пишещи в темата, да кажат имат ли такъв обичай, поне да знам, че не е заради религията.
Но си спомням, че на нея пък й беше странно това с помените и раздаването.
Виж целия пост
# 16
Не разбрах при кои “тях” ти е странно, че имат снимки от погребения, но аз се натъкнах на такива, като разглеждах стари албуми на баба. Ковчега, покойника... снимано всичко. Обикновена селска баба имам, от българско село и род, никакви католици.
Виж целия пост
# 17
Под "тях" имам предвид  роднини на баба ми от района на Нови Сад.
Възможно е да са й пратили снимки  от тези събития поради невъзможността й да отиде лично в родината си. Но щом казваш, че и тук го има като обичай...Странно ми е, наистина.
Виж целия пост
# 18
Руснаците не се усмихват на непознати хора или разминавайки се по улицата. Ядат всякакви крака, лапи, копита, зурли, трътки, топки и други странни части от животните. Голяма част от рускините не излизат от вкъщи дори за хвърляне на боклука без да са "натокани"
Преди да тръгнат на дълъг път сядат за една минута в тишина.
На въпроса  Как си или Какво става се отговаря дълго и подробно. Не се задава просто ей така и не се отговаря - Добре съм и от този сорт.
Нова година се празнува много по ентусиазирано от Коледа. Това е централният празник, Коледа е след нова година и се празнува ей така, колкото да има. Подаръците се подаряват на Нова Година.
Когато се ходи на гости (дори на най-близки познати или роднини, които просто са ти казали - мини вечерта за по бира) задължително се носи  нещо. Най-често алкохол или шоколад.

След 70 години социализъм, когато се е наблягало на Новата година като основен празник с подаръци и Дядо Мраз (Дед Мороз), е нормално Коледа да се празнува вяло.
Виж целия пост
# 19
Руската (и сръбската) Коледа е през януари и попада в празничната 10-дневка, започваща от НГ, когато затваря почти цялата държава. За руснаците е много семеен празник, от типа на Бъдни вечер и не се празнува пищно, както в западния свят.
Виж целия пост
# 20
Португалците много ги мързи да работят.
Виж целия пост
# 21
Гърците също не са от работливите и е съвсем нормално да закъснеят с часове за среща.
В началото ми беше много странно, че като минават покрай черква или параклис се кръстят задължително. Шофьора на авобуса барабар с всички вътре.
Виж целия пост
# 22
Гърците също не са от работливите и е съвсем нормално да закъснеят с часове за среща.
В началото ми беше много странно, че като минават покрай черква или параклис се кръстят задължително. Шофьора на авобуса барабар с всички вътре.
Не, не, и с гърци работя. По-работни са от португалците. От португалците са по-зле индийците.
Виж целия пост
# 23
Когато свекърът почина, свеки ме караше да снимам гроба с венците. Аз направих една снимка от кумова срама, но тя настоя подробно и отвсякъде да снимам.
Аз отказах и дадах мъжът ми да снима.
После показваше снимките кой кой венец бил положил 😳
За мен си беше проява на лош вкус, но само аз бях потресена.

Заупокойната служба се водеше от пасторка, бременна в средата на 8м 😲
Пак бях в потрес, и не защото е жена, на това свикнах.
Немски протестанти.
Виж целия пост
# 24
Не знам, дали за американците може да се говори под един знаменател, но много хора са усмихнати или поне бяха преди пандемията и маските, сега вече не е ясно.
 В по-малките населени места, хората се усмихват и поздравяват един друг, когато разхождайки се срещат/разминават. Аз съм го забравила, като особеност, но си спомних, как баща ми и съпругата му, при първото им посещение бяха силно изненадани, че непознати хора поздравяват.

Излизането от дома и отиване до някъде по пижама и домашни пантофи, е едно от нещата, които вероятно се числят към странностите.
 В училище, дъщеря ми имаха "пижамен ден"  някъде до/в гимназията. В определен ден се  ходеше на училище по пижами.

Предлагане на непоискана помощ и все още се случва. Скоро се опитвах да проверявам налягане в гума, която имаше индикация. встрани от безиностанциите, за целта има колонки. Един човек се отби от пътя си,  за да попита, дали имам нужда от помощ. Не се бях замотала в маркуча/кабела или там, както се казва, но явно съм изглеждала нуждаеща се.

Премествайки се тук, за мен беше изненада, че НГ не се празнува така, както на повечето места в Европа. 31 декември, за маса хора е работен ден. Общо взето, минава тихо и спокойно, като много хора си лягат преди настъпването и, тя така или иначе идва.
Ако има по-наситени европейски общности, има и по-значимо отбелязване, ако ли не,  минава някак незабелязано.

Има още много неща, които заслужават да бъдат отбелязани, когато имам време, може да добавя.
Виж целия пост
# 25
Швейцарците много любезно ти се усмихват и после фино и бодро ти забиват ножа в гърба.
Била съм на няколко погребения. Не се обличат в черно и след погребението се ходи на ресторант. Хората се смеят и обсъждат забавни случки с починалия.
За швейцареца е въпрос на чест да пести и да не се мине. Ако ти е дал пари да му купиш нещо от магазина, е много възможно да настоява за 5 стотинки ресто. Милионерът обикновено се познава по евтината таратайка, която кара.
Когато те питат как си, отговаряш "Благодаря, чудесно, а ти как си?" Нищо, че същия ден може да ти се е случило нещо много лошо. Чух отговор от клиентка "Добре съм, синът ми почина вчера. Моля, направете ми хубава прическа за погребението".
Когато швейцарски шеф каже "Би ли направил еди какво си, когато имаш време" това значи направи го веднага. "С тази задача се справи не съвсем оптимално" значи, че си се справил катастрофално. Ако в характеристиката ти пише "XY влага големи усилия да се справи с поставените му задачи", това значи изобщо не се е справял с нито една задача. "Служителят XY е общителен и забавен" значи обича да пие алкохол.
Виж целия пост
# 26
Наш близък настояваше да снима погребението на майка ми. Категорично му отказах. Че има у нас такъв обичай съдя по една снимка, която леля ми ми е показвала. Вероятно е от 30-те години на ХХ век. Целият род е аранжиран много старателно около ковчега с покойника и така са се снимали. В никакъв случай не е спонтанна снимка.
Виж целия пост
# 27
Като сме на тая тематика, наскоро попаднах на рекламна страница във Фейсбук на обща позната, която прави фотосесии с мъртвородени или наскоро след раждането починали бебета. (В Австрия)
Виж целия пост
# 28
Като сме на тая тематика, наскоро попаднах на рекламна страница във Фейсбук на обща позната, която прави фотосесии с мъртвородени или наскоро след раждането починали бебета. (В Австрия)

Flushed
Ъъ, това са привички, характерни за клиенти на психиатричните заведения... За да се правят на интересни в социалните мрежи, какви ли не простотии измислят... Потресена съм!
Виж целия пост
# 29
И аз съм потресена...
От погребението на дядо ми има подобна снимка - всички около отвореният ковчег, той затрупан с цветя, само лицето се вижда. И до него баба ми го гледа жално. И за мен е проява на лош вкус, но явно е било нормално.
Сетих се - в САЩ, всички усмихнати те питат как си. Дори касиерката в Уолмарт. Но не ги интересува, трябва да се отговори много любезно и усмихнато - добре. Аз сигурно съм изглеждала като бурсук. Това да ходят мърляви и по джапанки вън и вътре е нормално, да не си познават съседите също. Ако в супера видиш наконтена жена с прическа, грим и маникюр, вероятността да е източно европейка, или рускиня е голяма.
Племенничките ми пият някакви еднолитрови кафета, вътре с мляко, сладолед, бисквитки и бонбони. Когато аз просто си поисках късо, тройно еспресо , което тук е едно дълго кафе, ме чакаха да умра в момента в който го изпия 🤣
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия