Възможно ли е ХАДВ, СИД, аутизъм или друго да остане незабелязано до зряла възраст

  • 2 858
  • 38
# 15
marsie, отнемаше ми цялата енергия в ученическите и студентските години, когато можеше да имам и друг живот и да се развивам в нещо, а това е значителна част от живота. Сега точно биха ми попречили в определени ситуации, например ако заради тях не се справя с нещо или не мога да направя нещо, ще изляза виновна, защото никой няма да знае за тези мои "различия" (които са всъщност истинската причина).
Също например, нямам шанс някъде, където конкуренцията е голяма, например в голям град, в чужбина и пр. Имам работа единствено благодарение на това, че завърших нещо, което го няма в родния ми град и имах късмет, че търсеха човек с такава диплома.
За рисуването не става въпрос за финанси, а че нямам талант, тези неща ги споменах само, за да стане ясно, че нямам никакви специални умения, заложби и т. н., с които да компенсирам и пр.
Виж целия пост
# 16
Защото си се втренчила в себе си, ти се струва, че на другите им е лесно. Няма такъв филм

Специално аз мога да кажа, че съм се чувствала като теб, ако не непрекъснато, то доста пъти
Виж целия пост
# 17
Ами например като дете мислех, че всички сме еднакви и всички имат същите трудности, усещания и т. н., но ги преодоляват с някаква (за мен) свръхчовешка воля и се чудех защо само аз нямам такава. Много по-късно разбрах, че тези "битки" ги водя само аз и чак тогава дойде обяснението за разликата в резултатите.
Виж целия пост
# 18
А какво очакваш от другите да направят за теб , ако разберат тези твои характеристики, които мислиш че имаш ?
Да не мислиш, че всеки ще се наведе да те погали и да ти даде път пред себе си , защото си безсилна и пр. ?
Глупости и половина. Колкото повече слабости показваш , толкова повече ще пострадаш. Мислиш, че безсилните ги носят на рамене и им постилят червени килими? Глупости. Седни на пътя и всички ще минат през теб и
ще те прегазят. Дам , после може и да кажат ах горкия, а може и изобщо да не се занимават с отминали неща .
Безсилието не е предимство, недостатъците не са оръжие, съжалението не е отстъпване на мястото.

Според мен прави колкото можеш, не се сравнявай, не се самосъжалявай, не очаквай да ти кажат @ох горкия@ ... карай си в твое темпо твоя си живот и не си го давай. той е безценен.
Успех.
Виж целия пост
# 19
Благодаря за коментарите ви, темата я написах, не защото планирам нещо да се промени, така съм си карала досега, така ще си продължи и занапред, просто исках да разбера дали съм единствената с такъв проблем на такава възраст и дали е нормално така да се развият нещата и така да се чувствам, предвид описаните обстоятелства.
Виж целия пост
# 20
Пак не отговаряш конкретно какво толкова ти черпи енергията. Дислексия ли имаш? Дикалкулация? Ако си  HSP може информацията която улавяш да те изморявя. Все пак си успяла да завършиш нещо. За всяко нещо има решение. Ако трудно четеш има програми, които ще ти го прочетат, ако трудно пишеш има програми с които диктуваш и текста е написан. Ако губиш концентрация, ами прекъсни и почни да вършиш нещо друго и после се върно обратно на първото. Не се бори с "недостатъка" ,  а ходи под ръка с него.
Повечето хора рисуват за удоволствие, а не защото имат талант, както и други неща - спорт, шиене, танцуване, пеене... абе каквото искаш. Ако нещо не е станало в един момент не значи че никога няма да се случи. Всичко зависи от теб. Познвам жена , започна да рисува на 65г. Няма талант, но и доставя удоволствие и така си преработва емоциите. Друг познат, пълен инвалид, парализиран от врата надолу. Управлява си стола с пръчка в устата и работи, да работи . По същия начин си управлява и копютъра.

Пречките сами си ги поствяме в главата.
Виж целия пост
# 21
Давам само като пример: Много по-бързо мога да разбера, запомня (и то трайно) нещо, ако го чуя или видя. Но много пъти неща се дават за самоподготовка. Във всички тези случаи на мен ще ми отнеме примерно половин ден за нещо, което иначе може да стане за минути. И това всеки път в такива случаи, в други случаи - друго.
Като студентка например, имах чувството, че ни преподават отзад напред, подробности, без първо основата. Никой друг от състудентите ми не споделяше същото мнение и нямаше такъв проблем. Също не мога да науча (тоест да ми останат като трайни знания) отделни, несвързани помежду си факти, или неща, които не мога да си представя конкретно и подробно. Да, може би много хора в някаква по-малка степен са така, но определено нещата, които са били голяма спънка за мен, за никой друг не са. Много пъти съм се оплаквала за нещо, но никой не споделя същото мнение.
Тоест на мен постоянно ми се е налагало да се "нагаждам" към неща, които за останалите са били като "направени точно за тях".
Виж целия пост
# 22
И аз съм така цял живот

Несвързани факти няма смисъл да учиш
Виж целия пост
# 23
Аз помнв факти, но какво от това. За сметка нс това съм малко непостоянна и мързелива. Особено когато не съм работила дълго време, ми е трудно да се вкарам в работен режим.
Всеки, абсолютно всеки има затруднения. Ако не е едно, то е друго. Не си мисли, че на другите им е по-лесно и могат да огреят навсякъде.
Виж целия пост
# 24
При някои хора визуалният център в мозъка е по-активен, при други е друг. Щом не можеш да свършиш факти, за да видиш “общото” работи по синхронизацията на дясното и лявото мозъчно полукълбо.

Всеки се напасва и хаби за това ресурси. Кой повече, кой по-малко.
Успешното напасване е условие за еволюцията.
Виж целия пост
# 25
Тогава защо всички тези особености и трудности, които съм описала в темата, са дадени като "симптоми" на споменатите в заглавието диагнози, щом са нормални и много хора ги имат? И защо като чета за това, имам чувството, че се разпознавам и е точно за тези неща, за които винаги съм се чудила защо само аз съм така?
Виж целия пост
# 26
Иди на специалист! Той ще ти каже

Около 30 лв. е цената, най- много 50

За един час, ще е достатъчно да опедели дали наистина имаш проблеми и диагнози
Виж целия пост
# 27
мен като ме заболи глава може да си помисля , че имам високо кръвно ... мога и да се оплаша за това.
какво очакваш ако си както предполагаш според симптимите ?
какво ще се случи с теб за по-добро например ?
Виж целия пост
# 28
Аз кой знае какви симптоми не прочетах.
Ок, за свръхсетивността разбрах.

Другото са според теб повечето усилия, които влагаш, сравнено с другите около теб.
За мен това не е симптом, а липса или неправилно прилагане на стратегии за усвояване или обработка на нова информация. Написах ти какво да правиш. Търсиш упражнения за интеграция на мозъчните полукълба.

За свръхсетивността също ти писаха и други потребители какво можеш да направиш.
С фунията не става. Трябва сама да направиш нещо.

Не всеки, който върви с поглед забит в обувките си, е аутист, избягващ зрителен контакт. Същото е и с твоите “симптоми”.
Да, имаш някакви трудности, но и всички ние имаме някакви. Въпросът е как гледаш на тях и какво правиш.

Ако смяташ, че една диагноза ще ти премахне проблема от раз, то мисля, че ще се разочароваш. Дори и да ти сложат диагноза, ти трябва да работиш по себе си, за да се “нормализираш” или по дипломатично -да станеш като другите, с които сега се мериш.
Същото важи и ако си без диагноза. 😁

Въобще, по-добре работи по самочувствието си, приеми се такава каквато си, обичай се! Започни оттам.
Виж целия пост
# 29
За СИД не знам, но за ХАДВ и аутизъм със сигурност отговора е НЕ. Подкрепям мнението на Бео.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия