Фентъзи и фантастика - 20

Изключително интересна утопия.  Света който Дейвид Килн създава същестува така, че в него всеки човек има право на свои големи - така наречените килн хора. Те биват оформени от глина и могат да функционират според вида си максимум 1 денонощие , а някои - до час,-два след което се разпадат. Зелените големи са най-нетрайни, сивите са по-трайни, белите още повече. Нормално е да имаш  до три голема, в редки случаи баровците имат по 4-5. Тъй като човек свързва директно съзнанието с тях, те са негови "деца". Това поражда много философски въпроси. Ако някоя омъжена бизнесдама изпрати копието си  да прави секс, и после няма спомени - това изневяра ли е или не? Ами ако някой "хакне" спомените на интелектуалец направо от централния мозък? и пр.  и пр.
Но аз няма да ви занимавам с философската част.
Нашият приятел Дейвид е частен детектив - от по-неизвестните. Той работи най-вече по случаи свързани с интелектуално пиратство и разполага с два сиви голема и един зелен. Идеални са за целта. Или поне той така си мисли.
Уви, ето че  нещата се прецакват -  два съперничещи си картела наемат съответно единият и другият сив голем на Дейвид, (за работа един срещу друг) и никой от тях не знае какво прави другият, за да няма сблъсък на интереси. зеленият влиза в "автономен"  режим. За да стане съвсем забавно къщата в която е "оригинала"   е нацелена с гранатомет....

Килн хора е много завладяваща история, но трябва да се чете много бавно, защото в нея се прехвърляте постоянно от съзнанието на Дейвид 1 към Дейвид 2, от Дейвид 2 към Дейвид 3 и обратно - към оригинала. Това е история през която не може да се "препуска". Имайте предвид, че докрая нищо не е такова, каквото изглежда, книгата е пълна с обрати, но има и философия. На мен ми хареса - дано хареса и на вас.