Малко тиквеник и баклава ще врътна и това ще е.
Преди децата като бяха малки голямо пазаруване, опаковане и криене беше. В колата, в мазата, на работа до последния работен ден. То и много подаръци се събираха от бабите и дядовците, от сестра ми, от прабабата на децата, от нас. Промъквала съм се на пръсти, отварям тихо входната врата, звъня и отвалям шумно и какво да видя чувал/чували с подаръци. Другия номер, докато спят подреждам до леглата им, че тя елхата малка. Големият ми син много ровеше, много дебнеше, единият път ме излови с подаръците до леглото/иначе спеше като пън, ама нощта срещу коледа се кокори като караконджул. Сега вече и малкото не вярва в добрия старец, големи са, играчки вече не им трябват, малкото книги не чете, техники си имат, затова пари. Днес метнах в сметката на големия пари за него и гаджето му, на племеницата ми тоже. На малкия в готин коледен мини ботуш ще пъхна парите и толкоз.
Комшиите ще помислят, че ги обгазявам с биологично оръжие тази нощ, ще къкрят сармите в слоукукъра
Обичаме традициите. За Коледа ще метна една капама и това ще е яденето за следващите 3 дни.

Още чакаме заветните резултати от Германия. Иначе Омнибиотик Панда започнахме. Скоро не се е оплаквала от толкова силна болка. За кратко я приболява и минава без хапче. Изхожданията като консистенция още не са желаните, но поне не са по 5 пъти дневно вече, даже един ден пропусна изхождане. Не бързам да се радвам, защото и преди имаше затишие. 
ще я оставя за повод.