Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

ala.bala, прегръдки и от мен. Съжалявам за развоя на събитията. Гледай да съхраниш себе си, а, ако писането тук ти помога - пиши/споделяй смело.

AnyHr, за хората, които се срещат с онко диагноза за пръв път, срещата е шок. Дори да си с всичкия си, не си имунизиран срещу емоционални решения (дори отрицание). В този смисъл разбирам опитите на simpatiuh4e да им “отвори очите” и да ги подтикне към допълнителни изследвания/мерки. А че те си взимат финалното решение - така е, но и аз бих опитал да го променя, ако бях в същата позиция (подозирах, че може да е неправилно).

Ако не говориш с близкия си и нещата не се развият добре, ще се упрекваш защо си мълчал.

Съболезнования и от мен. Каквото и да кажа, не ще помогне. Разбирам болката ти. Бъди силна…… 😔

Благодаря ви. Не мога да свикна с мисълта. Като говоря за мама в минало време е просто ужасно. Всяка сутрин го озъзнавам на ново... Всички са потресени от това, което стана. Тя беше прекалено добър и всеотдаен човек за да заслужи тази мъка.
Мобилният ехограф беше много добро решение, защото успяхме да се сбогуваме. С нея се карахме заради това, че не иска да се храни. Последните дни правех това, което тя искаше. Говорех с нея колкото можех, показвах снимки, водих внучето. Сигурна съм, че на нея веднага й е станало ясно на какво се дължи промяната. Дори в последния си ден ми каза, че аз не се надявам вече. Разбира се отрекох и не съм лъгала, защото през цялото време си представях как разсейките изчезват и тя ме посреща усмихната. Казах й, че искам на следващия ден да я заваря чувстваща се по-добре.... Аз няма как иначе да разказвам на детето си за баба му, освен с огромна любов, но исках той да я вижда сам. Да, когато казах, че искам това да свърши, това бяха пълни глупости. Всичко беше по-добро от сега. Дори когато ми се обадиха, егоистично ми се искаше да е кома, а не това. Мама се чувстваше зле, но нито изпадна в кома, нито имаше прекалено силни болки. Кръстът я болеше повече. Не мисля, че е имало разсейки. Предполагам, че е от лежането. Чувстваше се по-добре като я разтривахме.
Благодаря за подкрепата. Трябваше да започна да пиша тук от самото начало.
Желая здраве и сила на всички.

Ала бала, много време трябва... Светла й памет, поне е видяла внуче.

На мен ли го казваш?! С "онко диагноза" съм от 2000 г и тогава медицината не беше толкова напреднала...
Тук съм още и ще бъда! 😊


И разбира се, че трябва да се споделя информация и новости с диагностицираните!
Въпросът е, че не бива близките да се чувстват отговорни за решенията на "болните" и за последствията от тях.

Здравейте, чета темата постоянно. Чудя се, блъскам се дали правя достатъчно. Как мога да помогна. Ден и нощ мисля за мама, съжалявам за некадърността на лекарите. Ще говоря с имена на доктори. С имена на болници. В последните десет години съм превела над 3000 епикризи на онкоболни пациенти. А тази диагноза дойде и в нашето семейсто (за нещастие вече имам опит - загубила съм дядо, баща на мама, на 58 години след 2 месеца от откриване на диагнозата рак на панкреаса; загубих леля на 36 години, сестра на мама, от рак на гърдата след 2 години лечение - тя умря по време на втората линия химиотерапия на втората вливка; загубих другата леля на 42 години, сестра на татко, от рак на гърдата, след 18 години борба.) Тази гадост стигна и до моята майчица. Тя е страдала много през целия си живот. Ракът се причинява от стрес. На 18 години е загубила майка си от инфаркт, после на 38 години за 2 години загуби сестра си и баща си от рак. После моята сестра не можеше да има деца, и аз вероятно съм я ядосвала. И станаха много неща. Когато беше на 40, започнаха всички проблеми, първо имаше паническо разстройство, после проблеми с жлезата, махнаха й цялата щитовидна жлеза, за щастие доброкачествено. След това през 2008 г. й откриха миома. Следеше си я, миомата си беше там. И адът започна през 2018 г. С леко прозрачно течение, без болка. През април 2018 г. веднага отиде на гинеколог - д-р Коруева, началник на Отделението по гинекология в град Пазарджик. Аз живея в друг град и имам две малки деца, съжалявам, че не бях до нея. Взела й цитонамазка, първа група перфектна, видяла й "миомата" и когато мама притеснена й казала, че се съмнява за лошото, онази се изсмяла и казала, че щом е добре цитонамазката, няма рак. Подмокряше се. Мама реши да отиде на уролог - д-р Василев, Пазарджик. Каза й, че проблемът е гинекологичен. След като Коруева "приспа" всякакви опасения за злокачественост и че нищо не можела да направи, отново записахме час при уролог през септември 2018 г., този път при "гуруто на урологията" в Пловдив - Шишков. Чакала 5 часа, платила 50 лева, пипнал я отдолу и й казал "пропаднала матка".  Щял да й сложи пръстен за 1000 лв. и всичко да се оправи. Течението ставаше силно. Тя не поиска да дойде с нас на море. Дойде октомври. В края на октомври мама прокърви. Веднага отново отиде в "Здраве", Пазарджик при Попов. Видял "миомата". Предложил абразио. Направиха го. Резултат от хистологично изследване: миоматозна матка. Мина скенер, рентген за миоматозната матка, която поради разположението причинява болка на съседните органи. След абразиото започна адът и болките мисля, мама постоянно на болкоуспокоителни. Реши, че щом не е злокачествено, може да изчака след празниците. На 8 януари 2019 г. влезна в болница в "Здраве" Пазарджик, на 10 януари мина операцията. Лекарят ни извика и ни каза, че е много лошо, много огромен тумор. Бяха я диагностицирали с гефрира с аденокарцином на матката синхронно с муцинозен аденокарцином на яйчника. По тяхна препоръка понеже не бяха сигурни, изпратихме за ревизия на Бачурска (тогава в Пловдив) - резултат маточна шийка - ретенционни кисти; маточно тяло - ендометриален полип от хиперпластичен тип; маточна тръба - хиперемия; яйчник едно - бели тела; яйчиник две и тръба - умеренодиференциран G2 ендометриоиден аденокарцином на яйчинка с пропагация към тръбата със зони на некрози; WT1 - негативен. До ден днешен не знам каква е била тази огромна формация, заемаща целия малък таз - пише произхождаща от матката (не яйчник) и обзела двата аднекса (яйчника) вътре в себе си. Това миомата ли е била? Туморът на яйчника ли? Некрозите много ли са лоши? Писаха стадий три. Никой не обяснява нищо, няма биопсии от лимфни възли, омнетум е оставен, май няма биопсия от него, а трябва... Само разбрах, че всичко е било една голяма топка, която лесно се е екстрахирала. След операцията хубав скенер, нормални туморни маркери, чета ония в Пазарджик дали изобщо са й пускали такива, на едно място преди операцията открих следното (туморни яйчникови маркери двойно завишени, повторено изследване - на горна граница). Мама се лекува в Пълмед, Пловдив, когато попита дали ще има химия, д-р Иванова подигравателно : "Тя така се оставила/зарязала/занемарила, с такъв голям тумор, много ясно, че ще имаш химия". Мама в момента е на 58, от 7 години е в менопауза. Мина през всички кръгове на ада, 6 вливки карболатина и таксол, и 15 вливки авастин. Сега поддържа нивата на маркерите. Молим се, борим се. Не приема нищо в момента. Дали трябва нещо профилактично? Към всички тук, дори да ви казват, че ви няма нищо, ходете, спорете, ако трябва. Ако оплакванията продължават, гледайте да ги решите бързо. Може да е много лошо, а може нищо да не е. И никога не съжалявайте, че не сте правили профилактични прегледи по принцип, попаднете ли на некадърни лекари, никой не може да ви спаси...

FBID1340103656, имате всички сериозни маркери в семейната история за мутация в някоя от BRCA гените. Роднина по права линия с рак на панкреас, роднина по права линия с рак на гърда преди 40годишна възраст (позволявам си да предположа, че ракът е бил тройно-негативен) и близка роднина (майка) с рак на яйчник. Правен ли е генетичен тест за мутация в BRCA1/2 на майка Ви? Вие със сестра Ви (ако правилно съм разбрала, че имате такава) е добре да се изследвате също ... мутация в някоя от тези гени повишава многократно риска от развитие на рак на гърдата и рак на яйчника при жените и рак на панкреаса при двата пола. Моята семейна история силно наподобява вашата и аз за съжаление не се тествах на време ... сега лекувам рак на гърдата надявам се успешно и стискам палци да не съм предала мутацията на дъщеря си.

FBID1340103656, чудя се защо още веднага не са махнали миомата, пък макар и видимо безобидна. За какво да оставят човек да живее с миома, да му се не види! Не знам какви са протоколите за това, но ако я бяха отстранили веднага, може би нямаше да има тези проблеми. Както изследват всичко, което се отстранява, може би е щяло да се разбере много, много по-рано.

Здравейте, нищо не са й правили за съжаление. Да, и аз четох за тези генни тестове, дори съм й предлагала да ги направи, не ме интересуват парите, ще платя, но тя категорично отказва да се занимава. И аз знам за генната обремененост, децата ми са малки, искам и аз да съм здрава, да бъда до тях. И мен много ме е страх за дъщеря ми.  А на вас, успех и кураж! Всичко ще бъде наред! Много е труден този път, много! За щастие днес медицината е напреднала, ракът на гърдата е един от най-лечимите, разбира се зависи от вида, агресивността и стадия, но вярвам в щастливото развитие на нещата при всички ни!

За съжаление ракът на яйчниците е много коварен! Доказва се само с биопсия след операция, няма друг начин мисля. С цитонамазка не може. И аз съм на мнение, че всичко неестествено трябва не да се следи, а да се отстранява. Четох за жена, която в продължение на години й "следяли кисти на яйчника", които се оказали рак на яйчника, трети стадий. И си мисля, толкова ли са зле, като има някакви образувания, освен цитонамазки, да се сетят да й пуснат едни туморни маркери за яйчник, толкова ли е трудно.
Леля ми, с рак на гърда, й премахнали яйчници и матка, всичко. И живя 18 години.

Туморните маркери се завишават по други причини, например ендометриоза, възпаление, други кисти. Очевидно лекарите ви са били адски неладърни, за да не видят огромен тумор, за жалост. Ракът на яйчника се различава ехографски от кистите.

FBID1340103656,
След операцията и химиото, до колкото схващам, имате чисти скенери и ниски туморни маркери? Т.е. Жената е в ремисия? Много момичета с РМЖ са в менопауза от 35, 40 годишна възраст заради хормоно лечението.
Не мога да разбера за какви кръгове на ада говориш? Толкова много хора сме минали операции, химио, лъче, чак пък като ад да го определя - абсурд.
Продължавайте редовно следене с диспансерни прегледи!

Аз доколкото разбирам от текста операцията е била началото на 2019г.-тоест минали са 3 години. След операцията е имало курс ХТ и в момента е без лечение, така ли е или греша?
Правилно или грешно са подходили не зная, но пък са и помогнали. В медицината 2 и 2 не е 4 задължително. А ако не сте доволни от проследяването, мисля че можете да смените мястото.
Относно момата, тя е доброкачествен тумор, но може да стигне при някои жени големи размери. Не всички пациенти с миома се оперират задължително, а при премахване на матката поради голяма миома, често яйчниците се оставят. Особено при по-млади жени.

Много си права, Малечка Палечка! Може би не се изразих правилно. Моята майка никога не се е оплаквала.
Съжалявам, че толкова млади хора минавате през това.
Много я болеше преди поставяне на диагнозата от натиска на тумора, абразиото беше много тежко и после беше на легло. Има много придружаващи заболявания - диабет и диабетна полиневропатия, без щитовидна жлеза е и пие хормони, кръвното не й е наред и има уголемено сърце, както и стеаноза на черен дроб. Мисълта ми е, ча ако бяха махнали проклетата туморна маса през април 2018 г., а не през януари 2019 г., можеше да не минава през 21 химии и 2 операции - една за премахване на тумора, една за прибиране на постопеарционна херния. Не е като да не е ходила на прегледи. Това исках да кажа. Съжалявам, ако съм обидила някого неволно.

~Боряна~ да, точно така, проследява се. За нищо допълнително не иска и да чуе. Минаха 3 години, минаха химиите. Въпросът ми е дали изобщо има добавки, които мога да й взема, за да е добре. А миома не се ли различава от злокачествено новообразувание на скенер, рентген, ехограф? Да, преди операцията я питаха да махат ли яйчниците, дори й бяха казали, че ще ги махат, не й трябвали. Не подозирали нищо.

Би трябвало да се различава, но винаги крайния и точен резултат е този от хистологията. Да, яйчниците не и трябват и могат да се махнат при хисеректомията, ако вече е била в менопауза, но пак е по преценка на хирурга. Не мога да преценя какво е имало на скенера, вие можете да кажете какво е  написано на разчитането.
И два непоискани съвета, не сте длъжна да се съобразите с тях.
1. Така или иначе е минало, майка ви го е преодоляла-спрете да обвинявате когото и да било и  да се ядосвате за минали неща. 3 години са минали вече, негативните емоции в момента са за ваша сметка.
2. Направете консултация и генетични изследвания за вас, а при наличие на мутации добър план за профилактиктични прегледи.