Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Без образни как разбират,дали има нещо съмнително?Сигурно ще сменя диспансера,ама в момента си надвиваме инатите.

Gossip, сама споделяш защо сте в Пълмед, ами и ние за това сме там - заради експедитивността. Затова и родих там, защото тъкмо бяха започнали първите случаи с ковид, всеки бягаше от всеки като дявол от тамян, там беше единственото място, на което ме приеха.
За диагнозата рак няма място за чакане. За тази болест не е ли най-важно да ти дадат всичко веднага - направления, лечения? Сумите за плащане са малки, но ги има, така е. Майка ми например плаща по 10 лв. за протокол за ТЕЛК. Но пътува от другаде и казва "Трябва ми в понеделник в 13:00 часа". И в понеделник в 13:00 часа отива и го взима. Майка ми е такъв пациент - иска да има близък човек до нея. Знам, че има хора, които водят своите битки сами. Но тя особено в началото, когато вливките бяха силни, се радваше да ида при нея и да й занеса ябълки, книги, всичко, от което има нужда. Много добре знаеше, че в София аз няма как да отида. В стаята са по двама и имат баня и тоалетна. Чисто е.

А в Селена явно си имала екип, лекар. Аз се изтръсих просто така 30 дни преди термин, не съм се следяла там. Търсих място на раждане през нощта, спешно и на всички им се спеше. Беше им писнало, сериозно.

Не съм навивала никой никъде да бъде, споделям нашия опит. С Тимчева съм правила онлайн консултации, които напълно потвърдиха адекватното лечение до момента в Пълмед. Без операцията. Но тя не е правена в Пълмед. Да препоръчвам болница в такава тема е отговорност. Сама съм написала че лекарите не споделят много, но колкото и да не ви се вярва, има хора, които не искат много да знаят нито за болестта, нито за стадия си. И това е майка ми. Много добре и внимателно съм описала защо сме в Пълмед - няма чакане за лекарства и лечения, искахме да е там, където мога да я посещавам. И тя наистина не обича обяснения. Но нашият избор може да е фатален за друг, където за съответен вид рак да няма добър специалист. Затова се търси второ, трето мнение. Ако трябва.

Радвам се много за Uncommon! Нека всички имаме хубави резултати.

Всяка седмица работя с различни пациенти с онкологични и други заболявания. Аз не съм лекар, аз съм преводач. Превеждам документи на хора, най-вече с рак, вече 10 години. Виждала съм жена в последен стадий, която даваше на сина си на 9 години, да й бръсне главата. За нея това беше гордост. Постоянно се смееше. Срещала съм и синове да плачат като деца за майките си, които са в съвсем начален стадий, с благоприятна прогноза, без налагащо се лечение. Срещнах мъж на 70+, според много вече изживял живота си, който първоначално беше диагностициран с рак на назофаринкса в първи стадий, но след повторните ревизии, се оказал четвърти. И това беше удар. Първият човек, който видя почти веднага след новината, бях аз. Постоянно ме молеше да му повторя, че ще се оправи. Видях много слаби хора, които след година се бяха изправили геройски и се бориха със зъби и нокти. И такива, които бяха несломими в началото, но когато ги срещнах след време, бяха смачкани психически. Хората са различни. Има хора, за които сякаш нищо не се е случило.  Някои с години носят диагнозата. Други клиенти бързо се влошават. Някои от клиентите умират. Някои идват при мен и ми разказват.  Аз съм първият човек след доктора, който виждат, и обикновено превеждат епикризите си и цялата медицинска документация, когато нещата при диагностицирането или след време са станали много зле.
Нека бъдем толерантни!
Хората влизат в темата съвсем объркани и искат да получат някаква информация.
Бъдете здрави!

FBIB, много човечно пишеш, радвам ти се за това.

Гледам, че пак има дискусия за тона в темата.
Три пъти писах и трих. Накрая искам да ви честитя Баба Марта и да пожелая на всички здраве!
А за грубияните имам специална картичка - те ще ме разберат:

Честита Баба Марта, мила zigizagi!

Извинявам се,ако съм обидала някой с тази дума(груб). Не беше това целта! Изказах   се така,не защото не обичам някой да е директен ,както направи whitefang,  за което му благодаря. Напротив ,аз уважавам директността му и обичам да живея в реалността.Грубо беше, че продължи да говори ,че майка ми едва ли не може и за маникюр да започне да се тръшка.Всеки различно преживява нещата! Искрено се възхищавам на всеки  един  в  тази група Съжалявам ,ако съм засегнала някого.

Да, това за маникюра си беше доста грубо.Особено като знам нашите майки колко обикновени жени са.

И майка влезна за операция от миома. Тя влезна със съвсем други очаквания. Обикаляше лекари, ходеше на прегледи. Не беше като да не си е обърнала внимание. Постоянно обикаляше и молеше лекарите да й обърнат повече. Беше съсипана, че се оказа рак на яйчника. След това се притесняваше за косата, а след 3 дена вече сама си я бръснеше. Това, че е възможно в началото да се усети елемент на слабост, не значи, че човек е лигльо.

bubolina73, аз знам, че при проследяване, когато има повишение в туморните маркери, се назначават образни изследвания, но при проследяване се прави поне един обикновен скенер на година.
За Пълмед. Операция януари 2019 г. (другаде). Отиде с всички документи в Пълмед. Не помня, час си запази след около седмица, като се обади. Обикновен скенер, пълни кръвни изследвания в края на февруари 2019 г. Веднага дадоха всички документи за PET и на 5 март беше на PET. Назначиха PET, защото операцията не беше в онко отделение. Тя влезна за операция от миома и не бяха сигурни, че е взета адекватна биопсия от всякъде. Аз знам, че не назначават много чести образни изследвания в подобни като твоя случай. Просто си в начален етап и няма какво да се следи. Назначават образни повече, ако се следи нещо в теб.
Започна химия веднага след пет скенера. Два месеца след операция. Обикновен скенер след края на лечението. Веднага след това и PET. Такава била политиката, ако ти е правен такъв в началото на лечанието, се правило и след края. После веднага започнаха таргетна терапия - 15 вливки през 21 дни. След таргетната пак обикновен скенер. Първо туморни маркери и кръвни през 3 месеца. В момента е през 6 месеца. А скенер назначават през 1 година.

Разклащането(а дори и падането) на ноктите е един от страничните ефекти на таксаните.Просто го споменах.
А това ,че в Пълмед в условията на пандемия допускат придружители в онко отделението на хора които нямат физическа нужда от такива(не са трудноподвижни или не могат да се обслужват сами) е абсолютна безотговорност. Знаете ли какво ще се случи с хората ,които са на ХТ,силно имуносупресирани ,ако някой външен внесе вируса в отделението.
Да не говоря ,че за Рентген, CT,ЯМР ,на общо основание в едно коридорче 2-4м чакат ,едновременно Ковид болни на лечение в Пълмед, хора с ковид симптоми ,чакащи за рентген/CT за диагностициране , и наред с тях онко-болни за CT/ЯМР за стадиране/рестадиране, и чат пат и други за образни изследвания.
Онзи ден ревматолога ме прати да си направя рентгенография на таз и бях потресен от ситуацията там .Пълна безотговорност .Наоколо кашлящи,кихащи с ковид ,един даже си храчеше по пода в коридорчето. Толкова за прехваления Пълмед.

Честита Баба Марта! Здраве за всички !

whitefang, основното лечение с 6 курса (преди таргетната, на която не съм я придружавала и се водеше "лека химия") беше проведено април - юли 2019 година, когато не сме си и представяли какво следва за ковид. Не съм била придружител, а посетител. Има разлика. Някои от жените не бяха от града и нямаха близки тук, носила съм продукти и принадлежности и на непознати жени, които бяха в стаята на мама. През лятото с мама се срещахме навън - в градинката, в кафето. Исках да я накарам да се чувства сякаш това е нещо обичайно и временно. Трудно е да говориш и да прецениш подвижността на майка ми без да я познаваш и след като не си запознат с медицинската й история, след 5 часова операция, с диабет и невропатия, болно сърце и хипертония. Преди и след това с друга операция. Но не се сърдя. Едва ли знаеш ние или някой от групата точно какво е преживял. Колкото и да си говорим като непознати тук, никой не е видял нищо с очите си. Надявам се да не съм те обидила с такъв коментар и да останеш в полза на групата и всички тук. Всички ценим мнението ти. Въпреки че пиша от скоро, тук съм от години. Прочела съм историята горе-долу на всеки тук.

За ноктите, да падаха. И боляха. Но не всички. Обелиха й се няколко нокти на краката и кожата й стана груба. Белеше се до рани. Това беше последното нещо, за което майка ми мислеше.

Родих детето си на 08.12.2020 г. в Пълмед и нямаше право на посещения! Лежах на задържане през април 2020 г., тогава беше адът, медиите гърмяха, а на нас ни беше казано да сме спокойни, но не допускаха никого.

Това, което не ми хареса е, че "бързите вливки", т.е. таргетната терапия се провеждала в коридора...Никой не е бил настанен в стая. Наистина. Но съвсем не е единственото място с такава практика.

Uncommon страхотни новини! Много се радвам, здрава бъди!
Благодаря на всеки един от Вас и се прекланям как отделяте от времето си и обяснявате неща, които дори лекарите не ни казват. Не мрънкате и сте готови винаги да помогнете, изслушате и да дадете съвет.
Преди 2 седмици като писах за мама, получих адекватни съвети и насоки от Вас. Е, утре предстои контролен ЯМР след ЛТ и капецитабин. Да видим как се е повлиял тумора и да задвижим нещата към хирург.
Добре, че има хора като Вас. Бъдете здрави, благодаря, че Ви има!
Честита баба Марта❤️

Понякога човек има нужда да бъде наритан за да се мобилизира.На мен в началото като ми казаха рак,всички около мен ме окуражаваха,обясняваха ми как всичко ще мине,помагаха ми,угаждаха ми за всичко и аз си бях решила,че ще умирам и започнах да си оправям нещата,да не би след смърта ми някой да остане на улицата,да не се изпокарат и т.н.Дойде един познат лекар да ме види и като ме навика едно хубаво и доста грубо ,,какво си се разлежала като някоя лехуса,да ставаш веднага,че като взема една дрянова неокастрена и ще оздравееш набързо,докато чакаш да умреш и притесняваш другите,те ще умрат преди тебе".Като ,че ли се стреснах,мобилизирах се,дойде ми кураж и повече не мисля за болестта.Ходя си на фризьор,козметик,маникюр,педикюр,а преди това се бях отказала.И работа бях почнала,но заради Ковид се отказах и къщата си оправям и внучето си гледам и майка си гледам.Така,че понякога грубостта върши доста повече работа от съжалението.

Абсолютно съм съгласна с теб. Така бяха казали и на майка ми: "Ако легнеш да умираш, може да умреш веднага. Бориш ли се, може да живееш дълго." С риск за разочарование, само мога да кажа, че ако е агресивна гадта, колкото и да се бори човек, дори да прави нечовешкото, краят не винаги е успешен.

Майка ми изгуби почти цялото си семейство от рак. Повечето от тях си заминаха след година, две, баща й след два месеца след поставяне на диагнозата. Всички ги изгледа до края, сменя памперса на сестра й, която беше само на 36 години. Всички си отидоха пред нея, сестра й по време на химиотерапия (е как да има стимул за лечение). Погребахме леля и без коса, и след лечение. След направено всичко необходимо. Напълно излишно е да споделям какви картини са се завъртяли и в нейната и в нашите глави след чуване на новината. Съвсем нормално е човек понякога да бъде слаб. Не е необходимо винаги да бъде силен.

Наритването и грубостта могат да изиграят ключова роля. Въобще не споря по въпроса.

Честита Баба Марта, мили хора! Да сте здрави, бели и червени, и вие, и близките ви!

Чудесна новина, uncommon, все така и занапред!