Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Мама се лекуваше в Панагюрище, Захариев мисля,че е доста добър специалист, но често казано накрая като се видя на къде отиват нещата се покри и ни прехвърли на Георгиева  за нея мога да кажа,че е страхотен човек,но като лекар пак нямам някакви специални наблюдения,не мисля,че са допускали грешка, просто така се случи при нас.В Панагюрище винаги славата се е носела,че има техника,но няма специалисти,въпреки това  мама след много мислене избра да се лекува там и мисля,че направиха всичко възможно. А кой ви препоръча там-близък или лекар?

Как сте хора,Зиги ,как е майка ти?Много нови хора в групата 😒

Майка ми прави лъче в КОЦ Пловдив предоперативно и после брахитерапия в Панагюрище след операцията при д-р Георгиева. Много по-доволна е от Панагюрище, а Георгиева е изключително човечна.

Здравейте,
баща ми има още 3 от 12 химии. Я кажете, според вас препоръчително ли е да изчака да свършат, за да се ваксинира? Минаха 6 месеца откакто кара ковид, а го изкара доста тежко.

На негово място бих питала онколога. Лично аз мисля, че е по-добре да изчака, защото някои хора преболедуват и самата ваксина, аз бях така с първата доза - направо си изкарах мини ковид за три дена. Но най-вече бих питала онколога.

Освен това ,трабва да изчака за да му се възстонови имунната с-ма - Да му се възстановят до нормални ст-сти неутрофили и лимфоцити,както и тромбоцити и хемоглобин.

Благодаря за отговорите. Лекуващият му лекар смята, че е добра опция.
Мъж ми се ваксинира преди нова година по средата между 2 курса химиотерапия. Съгласувано с онколога и ваксинационния лекар.

Здравейте, търсих друга тема тук за турски болници, но не намерих, затова питам тук..знам, че е различно от темата, но бих искала мнения за турски болници, но за неврологичен проблем..
Въобще, кои са най-добрите турски болници- Медикъл парк, Мемориал, Медипол, Лив Хоспитал, изобщо коя. Проблемът е , че нямам диагноза, а съм много зле

Аз минавам само да кажа,че татко не дочака химиотерапията Вече не е сред нас. Направи инсулт и след седем дни в болница си отиде. Още не мога да повярвам какво се случи ...няма месец от поставяне на диагнозата му, а преди по-малко от 5 месеца загубих и майка....
Стискам палци на всички в най-кратко време да спрете да пишете в тази тема и ви пожелавам много здраве!

Съболезнования, светъл път на душата му!
А на Вас здраве!

Благодаря на тези, които се включиха със съвети и препоръки за домашна грижа и хосписи! Пожелавам на всички здраве от цялото си сърце и да не стигат до нужда от подобни!
     
     Накратко информация, която може да бъде полезна на някого:
   - ако от Спешна помощ предложат да ви закарат в Токуда, не се съгласявайте, освен ако не сте готови да платите сериозни суми, в случай че там ви определят като неспешен пациент. Предложиха да закарат майка там със съмнения за инсулт, тъй като в другите болници с неврология и хемодиализа нямало места /обадиха се по тел и провериха/. Изрично питах ще има ли заплащане, тъй като не сме ходили там по спешност. Обясниха ми, че ако се окаже, че не е с инсулт, ще платя "някаква сума за игли, спринцовки, консумативи". В Спешното на Токуда веднага поискаха да подпиша информирано съгласие, че дължа доплащане, ако не бъде хоспитализирана. Отказах за подпиша, като обясних, че не сме по своя воля там, а по решение на Спешна помощ. 3 часа и половина прекарахме в спешното, лекарите бяха на ниво, накрая ми обясниха, че не е с инсулт, направени са кръвни изсл., скенер на глава, рентген на бял дроб, консултация с невролог, нефролог и пулмолог, инжекции за високо кръвно и против повръщане, няма спешност, насочва се за палиативни грижи и дължа 536 лв. Отказах да платя. Токуда съм посещавала многократно по своя воля и всичко е платено до стотинка. От години сме по болници, баща ми почина от рак на дебелото черво, майка е от 22 с онкологично заболяване, никъде нямам неплатена сметка. Но този път отказах. Извикаха мениджър, на когото обясних ситуацията, прояви абсолютно разбиране, каза че всеки ден се сблъскват с подобни ситуации, че Спешна помощ е напълно наясно, че има доплащане, недоумява защо са ме подвели, „така им е по-лесно“ бяха думите му, върнаха ми личната карта на майка и си тръгнахме. Сметката остана висяща и нямам намерение да я плащам. Само през последната половин година сме платили над 12 000 лв. за операции /зелен лазер, лапароскопски и избор на екипи/ на човек с две онкологични заболявания, а уж онкоболните са освободени от всякакви такси…

    - относно хосписите:
      В Токуда уж хосписът е закрит, но ми казаха, че има начин за 3-4 дни да я вземат, за да я стабилизират, щяло да излезне около 2000 лв., като трябва да има придружител и допълнително да се заплатят консумативите.
      В „Св. София“ – 450 лв. на денонощие. Като чух сумата, дори не съм питала със или без консумативи.
      В б-ца Сердика – 135 лв. на ден, без консумативи. Единствено те работят и с НЗОК, като срещу направление и решение на онкокомисия, че пациентът е за палиативни грижи, се полагат 25 дни престой, уж по Здравна каса, но с тънкия момент, че има доплащане. Питам какво е доплащането – 1900 лв. за 25 дни.
      Във Вита също имало хоспис, но цени не зная.
      От два дни майка е в Хоспис „Грижа“ в Пета МБАЛ, единствената болница с хоспис и хемодиализа в София. В крайна сметка реших да е в хоспис, защото в нейното състояние е престъпление три пъти седмично да бъде транспортирана за хемодиализа. Впечатленията ми от хосписа засега са повече от отлични – перфектна чистота и обслужване, съвсем ново отделение с всякакви удобства /нямам представа как е в други хосписи, но тук е като болнично отделение/, добра храна, любезен персонал, свиждане всеки ден от 09,00 – 12,00 и от 16,00 – 20,00 /през тези два дни съм през цялото време за свиждане при нея, т.е. по 7 часа, та и повече на ден, никой не ми е направил забележка/. Таксата за стая с 4 легла е 70 лв. на ден, като в тази цена влизат памперси. Закупила съм единствено пяна за сухо почистване и съм осигурила лекарствата, които взема. Те я свалят на количка до хемодиализата, която за късмет е точно под хосписа и няма разкарване из болницата, без допълнително заплащане. Говорих с близки на хора, които са от дълго време там, били са и по-други хосписи и казват, че са изключително доволни. Само два дни са никакъв период за категорични твърдения и смели препоръки, но засега съм много, много доволно и дано нещата продължат така. Вкъщи никога не мога да й осигуря подобна грижа и удобства за нейното състояние.
      Това се сещам в момента, в душата и главата ми е тотален хаос и със сигурност съм пропуснала важни неща, така че, ако някой има нужда, питайте!
      Здраве, много здраве на вас и близките ви!

Snoopi,  съболезнования!

O. Basilicum, благодаря за информацията, вероятно ще е полезна на някого. Дано всичко е наред с вас!

Снупи, съболезнования. Напоследък разбирам смисъла на поговорката " по-добре ужасен край, отколкото ужас без край". Говоря за себе си. Стоя като страж на гранична линия, в повишено внимание, денонощно напрежение и пълна готовност за отбиване на атаки. А има текущо правене на неща, текущо появяващи се проблеми за отреагиране и периодични тежки атаки. Дотук отбивам, внимавам, взимам решения, реализирам, бутам като Сизиф. Но вече ми се подгъват краката. В началото човек е борбен, нахъсан, пълен с енергия. Нататък силите му се топят. 1 година от поставянето на диагнозата. На всеки етап съм била отговорно взимаща решения- за операция, за лечение, за усложнения... и изпълняваща възможното, на всяка химиотерапия съм до него, ползвам свободни дни, консултирам, записвам, отписвам, скенирам.... И ми се подгъват краката. И другите в семейството имат нужди, на които трябва да реагирам. И продължавам на всички фронтове, просто се чудя кога аз ще сдам фронта.
За Токуда не съм изненадана. Пък колко диагнози инсулт от бърза помощ, на килограм, се виждат, просто не е истина. Всеки по-тежък, който не са наясно какво точно му е, се кръщава инсулт и се кара като такъв и се води такъв до доказване на обратното- преглед и скенер. Увредени болни, в тежко състояние, особено частна болница трудно взима.
Възлова реплика, чута пред един кабинет в спешно отделение преди години :"Че аз ако искам да плащам, ще ида в Токуда, бе!!!"

Нямам новини, което е добър знак и затова не пиша.
Вчера беше втора вливка, не знам след още колко ще има скенер, но предполагам поне още една. Майка е добре - в градината естествено. Казвам й да пие Маоло и разни други неща, а тя : "Само си давате парите, не виждаш ли, че няма полза?!?".
Според мен не ми споделя всичко относно начина, по който се чувства и сигурно усеща влошаване.

Някак нормално е да не споделят всичко. И те виждат, как състоянието им тревожи близките.
Аз най-вече от това се притеснявам, кога баща ми е искрен и кога ме послъгва или премълчава, защото не е едно и също, когато се вземат решения. На никого от семейството не е лесно в тази борба.
ra2, не съм в темата отдавна и нямам идея имаш ли деца но ако да, не ги оставяй в подчинена на болестта позиция, поне що зависи от теб .

Току що избутахме матурите в 7 клас, предстои кандидатстване и класиране. Напъвам се на макс на всички фронтове.