Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 516 468
  • 6 648
# 5 400
За ниската захар да яде въглехидрати в комбинация с мед - мекици с мед, филия с масло и мед, за закуска може да му правите различни кексове, но с повече захар отколкото е в рецептата.От аптеката само глюкоза, ако колабира и има кой да му пусне система.
Виж целия пост
# 5 401
Защо му пада толкова захарта? И изобщо човек с число под 2 в какво състояние е?
Спешно кристална захар в устата, ако е контактен и венозно глюкоза, ако не е.
Виж целия пост
# 5 402
И винаги да носи със себе си пакетчета захар или мед.
Виж целия пост
# 5 403
А не е ли добре да се провери и стойността на инсулина?
Виж целия пост
# 5 404
Гина, много съжалявам за майка ти... И баща ти през какво мина, сега и тя... Прегръщам те!
Виж целия пост
# 5 405
Съболезнования и от мен за загубата. Hug
Дано е на по-добро място, като чета колко се е измъчила жената.
А ти се пази, Гина, преживя много, наистина много през последната една година.
Виж целия пост
# 5 406
Gina L съболезнования, да почива в мир жената. Бъди силна...
Виж целия пост
# 5 407
Благодаря ви, благодаря за съветите, за помощта, за милите думи! За мен означават много! И помагат!
Откакто открих тази тема (декември, 2020г.) винаги тук съм намирала утеха по един или друг начин. Снощи, когато доктора дойде да регистрира смъртта (същият беше, който дойде и за татко), мъжът ми му каза "Надявам се никога повече да не те срещна". Аз, обаче ще продължавам да чета тук, защото макар и да не се познаваме, тези съдби са ме докоснали и от душа се моля за всички.
Аз нямам братя/сестри и въпреки че съм на 40 години с две вече големи деца и прекрасен съпруг, се чувствам напълно осиротяла. Загубих баща (67г), майка (66г) в рамките на 17 месеца и честно да ви кажа повече нямам сили да губя хора.
Минах и по "двата пътя": с татко- опитахме какво ли не. Майка, след ЯМР-то пожела да не види човек в бяла престилка. Поставено на кантар, майка взе добро решение (уточнявам и напомнам, че и при двамата диагнозите бяха терминални).
Мъките, които изпитва умиращият от това чудовище, са ужасни, унизителни и тежки. Малцина са докторите, които срещнах и мога да кажа, че заслужават призванието си. Има ги, но не са много. Огорчена съм, по-скоро - отвратена.
Две непознати жени (O. Basilicum и zigizagi) ми помогнаха много повече от такива, които са се клели в клетвата на Хипократ.
Зиги, за съжаление и на двамата им бе рано за "дъбовата зала". Но пък съм сигурна, че там е уютно, мирише хубаво, няма болка, а има само топлина.
Виж целия пост
# 5 408
Глина,съболезнования 😑😑😑
Виж целия пост
# 5 409
Много точно си го написала, Gina, и за осиротяването, и за мъките на болния, и за лекарите. По същия начин се чувствам и аз... Огромна болка, непозната до момента, мъчителна...
Често си мисля как мога да я трансформирам в нещо добро и полезно, защото това е енергия. Единственото, което се сещам е да продължавам да се грижа за хората около мен, да бъда в живота, а не в тъгата.
Спомените остават. Каквото е било, не може да бъде, но щом е било, върху него нека стъпи живота сега и занапред и да е стъпил здраво!
Виж целия пост
# 5 410
Ох, Gina, толкова много се измъчихте и ти, и семейството! Възхищавам ви се на силата и издръжливостта! Аз най-много се страхувам от начина, по който ще настъпи краят, ако е като при вас - бавно и мъчително... Вярвам, че получихте достатъчно изпитания и мъка, и оттук нататък ви чакат хубави неща!
Помагала съм в грижите няколко дни само за баба ми, която си лежеше и не се е мъчила, и просто не мога да си представя как ще се справя, ако съм на твое място...
За съжаление, всички в тази тема продължаваме да получаваме повече информация, помощ и подкрепа в нея, отколкото в лечебните заведения...
Виж целия пост
# 5 411
Последното изречение е абсолютно вярно.Когато ми поставиха диагнозата, нямах време да търся информация по интернет и следвах лекарите.Когато намерих темите, от тях разбрах какво е трябвало и какво трябва да правя.
Виж целия пост
# 5 412
Gina L,
Съболезнования! 🖤
Толкова тъжно е това, което пишеш. А когато го преживяваш е просто смазващо! Cry
Наскоро е починал приятел на сина ми, младо момче, за 6 месеца. От както ми каза направо не съм на себе си, при това даже не го познавам лично.
Ужасно. Cry
Виж целия пост
# 5 413
Благодаря ви, благодаря за съветите, за помощта, за милите думи! За мен означават много! И помагат!
Откакто открих тази тема (декември, 2020г.) винаги тук съм намирала утеха по един или друг начин. Снощи, когато доктора дойде да регистрира смъртта (същият беше, който дойде и за татко), мъжът ми му каза "Надявам се никога повече да не те срещна". Аз, обаче ще продължавам да чета тук, защото макар и да не се познаваме, тези съдби са ме докоснали и от душа се моля за всички.
Аз нямам братя/сестри и въпреки че съм на 40 години с две вече големи деца и прекрасен съпруг, се чувствам напълно осиротяла. Загубих баща (67г), майка (66г) в рамките на 17 месеца и честно да ви кажа повече нямам сили да губя хора.
Минах и по "двата пътя": с татко- опитахме какво ли не. Майка, след ЯМР-то пожела да не види човек в бяла престилка. Поставено на кантар, майка взе добро решение (уточнявам и напомнам, че и при двамата диагнозите бяха терминални).
Мъките, които изпитва умиращият от това чудовище, са ужасни, унизителни и тежки. Малцина са докторите, които срещнах и мога да кажа, че заслужават призванието си. Има ги, но не са много. Огорчена съм, по-скоро - отвратена.
Две непознати жени (O. Basilicum и zigizagi) ми помогнаха много повече от такива, които са се клели в клетвата на Хипократ.
Зиги, за съжаление и на двамата им бе рано за "дъбовата зала". Но пък съм сигурна, че там е уютно, мирише хубаво, няма болка, а има само топлина.
Много съжалявам за загубата ти! Много!

Нашето семейство беше в подобен кръг, но през 2000-2002 година. Аз бях само на 14 и не разбирах много, но никога, никога няма да забравя грозното лице на рака. Ужасно, страшно, отиващите си сякаш не бяха те. Сякаш някой друг в леглото умираше така тъжно и болезнено. Тогава нямаше форуми, поне аз нямах интернет. Радвам се на тази тема, има толкова хора, готови да ти помогнат без да те познават и това е велико!
През януари 2002 загубихме сестрата на татко на 42 години от рак на гърдата. Беше диагностицирана през 1981, имаше прекрасни деца, нормален живот и всичко вървеше нормално. До един ден, в който я заболя кракът. Млада и безсилна в леглото, нейната майка (баба) й загряваше краката с ютия, а тя си отиваше. Бяха бедни, черни времена. Отиде си за 6 месеца. През април същата година загубихме сестрата на мама на 36 години от рак на гърдата. Две години лечения, опити и нищо. Три деца останаха сираци. Същата години през юни си отиде отново на 36 години майката на най-добрата ми приятелка, а дядо си беше отишъл през юли 2000. Беше отвратителен кръг. Сякаш нямаше измъкване.
Днес мама има това.
Но някак лека полека с времето болката става малко по-малка. Идват радости в живота. Не че забравяме. Просто някак става по леко. Прегръщам те и ти изпращам много позитивна енергия!
Виж целия пост
# 5 414
Gina L., съболезнования и от мен за загубата. Много ви се насъбра за 17 месеца и ти пожелавам след всички изпитания да последват едни по-спокойни и светли времена. Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш на други хора в този момент. 🙏🏻

Скрит текст:
ПС: Не знам дали аз бих успял да се примиря с решението на близък да не се лекува. Като чета разказа ти/превъртам лентата назад, ти се възхищавам за способността да уважиш/приемеш същото. 🙂
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия