Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Прогноза? Колкото и да ми е трудно трябва да знам

Защо държите да го знаете и умът Ви да е ангажиран с това...?! Това не би ли Ви отчаяло в тази наистина нелека борба... Мен също понякога ме човъркат тези мисли, но умишлено ги гоня от съзнанието си.. Не знам дали е правилно, но много искам да мисля позитивно... Пожелавам Вашият близък да надживее и да обори всички проценти и  очаквания за преживяемост.. Късмет, мило момиче!

Има ли сцинтиграфия?
Къде се лекува и следи?
С какво?
Какво казват лекарите?

Няма такава. Докато не мине поне първата линия от лечението и не се види как реагира, никой уважаващ себе си лекар няма да каже “ще живее 2 години, 3 месеца, 5 дни и 4 часа”.

Има статистика. В медицинската онкология обаче нови лекарства излизат всяка седмица и данните от преди 5 години често не са актуални. Естествено, колкото по-напреднал е стадият, толкова по-лоша е статистиката. Това нито значи, че всичко е свършено, нито че той няма да е добре.

Фокусирайте се върху лечението и направете най-доброто като лечение за него в момента. Така ще му помогнете. Статистиката няма да помогне нито на вас, нито на него да се пребори с болестта.

Мили думи,толкова ми се иска всичко да си е по старому, да е здрав...не знам как сте успяли да приемете новината,но аз не успявам...тежи ми,боли ме,по-силно е от мен... merry-an, не съм разбрала да е правил сцинтиграфия, в момента е на хормонална терапия, трябва другата седмица да отиде в София за инжекция, но лекарят му бил казал,че т.к. документите все още не са готови от здравната каса,да изчакаш докато станат готови...това го разбрах вчера и останах шокирана, не е ли абсолютно належащо да следва това,което е предписано. Лекува се в Сити Клиник ,уж модерна апаратура,уж частна болница,а нещо към момента не оставам в добри впечатления...това,което разбрах е,че след шест месеца му предстои лъчетерапия...при разчитане обаче на епикризата не знам дали лечението не е "небрежно". Не обвинявам, защото не съм нито лекар,нито запозната,но...предложих му вариант с документите да отиде в Онкологията за второ мнение,...не искал...

Баща ви (ако не бъркам) е с напреднала болест. Не видях описан ли е асцит. Трабва му агресивна терапия без прекъсвания. Понякога неглижират пациенти с напреднала болест.

Поправям се, не е описан асцит. Това е добре. Много се ядосвам когато не е направено образно изследване преди операцията и тя реално е била безмислена и загуба на време.

Има ли терапия за него? Прогноза както казаха няма, зависи как ще се повлияе от лекарствата.

Разбирам как се чувствате, през същото минах и аз преди няколко месеца. За съжаление на много места нещата се случват твърде бавно, независимо колко сериозно е състоянието на пациента. Така беше и с баща ми. Отначалото казаха, че положението е много тежко. Въпреки това минаха 3 седмици в чакане на епикриза и документи, през това време показателите му се влошиха значително. За сравнение мога да дам пример с турска болница. Изпратих там преведени изследванията и епикризата сутринта и следобед ми се обадиха с информация. Наясно съм, че и там не са богове и не могат да излекуват всеки, но поне административната работа става бързо. Дано при вас нещата се случат по-бързо и да се започне лечение. Макар, че има разсейки, това не означава непременно, че краят е дошъл. Имайте кураж и вяра, че всичко ще е наред!

6matiзнам как се чувстваш. Аз съм по същия начин. Трудно ми е са го приема. Нито спя, нито се храня като хората. И при нас от диагнозата до началото на лечението мина месец. И аз си задавам хиляди въпроси. Дали нещо не се пропуска, дали е правилното лечение, даи, дали. И това ме съсипва буквално. Усещам, осъзнавам че ми пречи че си вредя и то много, но наистина е по силно. Срам ме да си призная, но на моменти болният се държи повече.

Не знам дали има човешко същество, което да може да приеме подобно нещо спокойно и без емоции.
Аз обичам баща си, както обичам децата си. Имаме много силна връзка, много по- силна от връзката ми с мийка ми. Всеки път когато чуя диагнози, прогнози и т.н ми се срива светът. Нощем не спя, а дремя. Пропуших. Направих нервна криза и си позволих веднъж да пия успокоително. Душата ме боли.  Но въпреки всичко това се събирам и търся варианти.
Шмати, разбирам отчаянието ти, но не разбирам защо се интересуваш от прогноза, вместо от възможност. Нещата не са загубени, стига да се предприемат адекватните действия. Записвай часове при лекари, правете изследвания, прегледи и т.н. това по-ще помогне, отколкото отчаяние и прогнози.
Джолева, представям си пък на теб какво ти е...

Здравейте всички, имам въпрос към
Всички на които им падат косите след химио, обикновено след колко вливка пада и колко време продължава, на майка ми и  направиха 1 вливка и след няколко дни почва 2рата , а от 2 дни започна да И пада вече

Да, при нас също почнна да пада преди втората вливка - на 21 дни. Косата почва да расте като свърши химията. Много неприятно се сплъстява, ако не се махне. Но има препарати, при които само оредява.

A повечето от вас Как се постригват и ползват ли перуки, също за тези които са от варна и имат протокол за перука, може ли да ми кажете от фр. Салони ги взимате

Доколкото разбирам, ти не си при баща си, а някъде отдалеч по документи и разкази - негови или на друг, интерпретираш и контролираш, така да се каже.
Може и да прозвуча грубо, но така няма да стане.
Искаш съвети от нас тук, непознати хора, "разчиташ" епикриза сама или с помощта на другите около теб, но истината е, че ако имаш възможност, трябва да се ангажираш лично, особено ако хората са възрастни и няма кой да ги насочи или консултира адекватно според теб. Поне докато се задвижат процедурите и се влезе в някакво русло, после нещата просто се случват по график.
Никой тук - вече ти е казано, няма да се ангажира с прогноза, не мисля и че лекар би го направил. Защото всички случаи са различни, индивидуални, зависят от толкова много неща и здравен общ статус на пациента. Коментира се общия случай, тук имам предвид, и всеки може да помогне със съвети на база как е било при него или неговия близък. Не следва да се отчайваш или да отписваш баща си. Това, което аз лично бих те посъветвала е да дойдеш на място и тогава, на база видяно, говорено и с него, и с лекари, да търсиш начин и за други мнения /ако се съмняваш/, консултации, прегледи, изследвания и т.н. Въпреки че сега с ковид кризата поне ние сме свели посещенията до минимум, но това вече е въпрос на лична преценка.
От това, което видях и прочетох в епикризата, на база Глийсън 9, мнението ми е, че нещата са напреднали. Предполагам си прочела - колкото по-висок Глийсън, толкова по-лоша прогноза. Говоря за общия случай.
"Таванът" е 10. Има разсейки, които при подходящо хормонално и лъчелечение може да се контролират, метите в костите по принцип се развиват бавно, и дори има случаи, в които се стопират напълно. Заради разсейките и операцията не е вариант, това вече ти го писах, а и заради възрастта. По-неприятното е, че има данни за метастази и в пикочен мехур и предна стена на ректума, но пикочния мехур може да се отстрани също при нужда,  т.нар. цистектомия. Много такива случаи има. Не съм наясно дали при такива случаи се прави химиотерапия обаче, всичко това се изяснява с лекуващия онколог, и то на място, защото той е запознат със състоянието му и най-добре може да отговори на въпросите ти.
За сцинтиграфията те попитах, защото тя се прави именно за да се види има ли /при него има/ разсейки в костите и къде са, както и кои по-големи стави са засегнати. Всичко това се прави по каса, и скенер, и кръвни изследвания, но наистина нещата стават бавно. Моят съпруг също се следи в Сити Клиник, но не е ходил вече доста време заради ковида, там също са открили ковид отделение и ....така. Апаратурата наистина е много нова и модерна, специалистите са добри, но напливът е много, много голям. Затова понякога се получава неглижиране на пациентите, и да, оставаш с впечатление за "претупване". Но аз съм била всеки път с него, със съпруга си, питам, разпитвам, един път се карах дори, настоявам, изисквам....докато не получа отговори на въпросите си. Затова отново ще кажа - трябва да си тук, с него, ако искаш да си сигурна, че всичко възможно си направила. Ако трябва, да потърсиш друго мнение, друга болница, да занесеш блокчетата за друга хистология....епикризата май е от Сити Клиник? Да разбирам, че там е бил ЯМР /ако правилно съм разбрала/, и там са изследвани блокчетата? При Бошнакова?

Много ме притеснява фактът, че баща ми няма никаква сила. Трудно става от леглото. Днес със зор направи една обиколка на къщата.
Според проф. Дудов ИТ не е основната причина за това състояние (така е от седмица. Непосредствено след вливката, ставаше, дори обикаляше в парка, сега положението не е добро...
Мисля още в понеделник сутринта да го заведа в Цибалаб, за да му пусна изследвания- имат пакети, ще пусна МАКС МЪЖЕ ПЛЮС, както й изследвания за хормоните на щитовидната жлеза (ТСХ), след което ще запиша час при ендокринолог. Следващата вливка е на 30.01. и трябва да го свършим сега. Отделно, във вторник в 9:00 трябва да съм при Недев в Сити, за да видим кога започва лъчето.
Ще ви бъда благодарна, ако споделите мнения за добри ендокринолози или пък да кажете правилно ли постъпвам?

Gina L, да не би да е някакъв вирус? След втората вливка при баща ми беше много зле за около десет дни и имаше големи съмнения, че е от терапията, но май по-скоро го беше покосил някакъв вирус, защото след първата и следващите две вливки нямаше такива проблеми.

И аз съм чувала за хора с меланом в 4 стадий, които са си живи години наред и водят нормален живот, така че според мен не се отчайвайте. Покрай заболяването на баща ми и четенето на темите тук съм изумена колко много положителни истории има и колко много напредва медицината. Правете всичко възможно и убеждавайте баща си, че надежда има. Това помага.