Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 522 985
  • 6 648
# 3 420
Майка ми може да се храни, но не иска. Прави каквото лекарите искат и то веднага, но ако някой друг и каже - не. С много упорство днес хапна малко, но аз си имам бебе и работа и не мога да стоя цял ден. Ще се опитам да я храня на системи в къщи и ще наема болногледачка. Вече ми свършват силите и стигам до момент, в който просто искам този ужас да свърши. Още малко и се отказвам.

Кажете на лекарите за този проблем. Анорексията (липсата на апетит, не заболяването анорексия нервоса) се контролира успешно с лекарства. В краен случай може да изпишат ниски дози дексаметазон или преднизолон, както и някои антихистамини - всички те стимулират апетита. Изобщо няма да се налага да я карате да яде, ще търси храна сама.
Виж целия пост
# 3 421
Ще говоря с лекарите чак в понеделник. Дано да не ми кажат, че трябва просто да сме упорити, защото миналата седмица слушах това. Упоритост, но с граници, не може до безкрай. Мислех днес да й направя още неща, но съм толкова изтощена и обезверена, че искам да избягам някъде.
Виж целия пост
# 3 422
Здравейте на всички от отдавна ви чета ,но не пиша благодаря ви за цялата информация   🤗. Аз се боря с рака на баща ми и вие често сте ми много полезни и понеже преди 2г.и аз претърпях инцидент и имам перука ( руса) ,която не използвам бих искала ако някой има нужда да я подаря . Надявам се защото не разбирам много това с рака и с косата да пиша на правилното място и да не съм пак против правилата на сайта ,но ще се радвам ако мога да бъда полезна
Виж целия пост
# 3 423
Ала бала,проблемът на майка ти е или психически,или физически,но си има причина,не е тя да не иска.Ако наистина й е зле,не я обвинявай,знам,че се ядосваш ,но я си представи какво й е на нея.Мислв,че това с болногледачкста и системите с храна само ще я сринат още,.Попитайте за дексаметазон ,прави чудеса,наистина хич не е желателно,но пък тя като усети сила и апетит, после като го спрат,поне ще знае,че може!Мама като е на него е направо като фурия,а какви количества изяжда не е истина. РАЗБИРА се,не може да са постоянно на него,но в такива моменти...

За мен това със синия скорпион си е пълна измама с цел изкарване на пари,лошо че вече и лекарите го препиръчват(като се знае,че не е оригиналното)
Виж целия пост
# 3 424
Вече ми свършват силите и стигам до момент, в който просто искам този ужас да свърши. Още малко и се отказвам.
Тоест искаш майка ти да умре ли?
Смяташ ли, че на нея й е хубаво да е болна, да не й се яде и да й е зле? Че се държи така, за да те дразни? Че наистина може, а не иска да яде? Едно е човек да има физическа възможност, друго е да има желание.
Децата като са малки дали всеки път искат да ядат и слушат нон стоп?  Колко пъти майките не спят, ядат, не  почиват, за да се грижат за децата си?!?
Просто в един момент на старост или болест става обратното - детето е родител, а родителят - дете.

Бях се зарекла след случая с Mury9 да не пиша нищо, но просто не се сдържах след този пост.
Виж целия пост
# 3 425
Другото,което бих ви предложила е и ти ,и майка ти да поговорим с психолог,защото тук чуваме само едната страна,а и изглежда,че има някакъв проблем...понякога ние в стремежът си да помогнем,всъщност правим обратното,дано не бъда разбрана погрешно..Ако нея не можете да я накарате,поне ти-сигурна съм,че ще погледнеш нещата от различен ъгъл,имайки предвид през какво минават,а и с бебе.
Виж целия пост
# 3 426
zigizagi, изобщо не мисля, че става въпрос за мен. Не мисля, че мама се е предала, веднага прави каквото й кажат лекарите, търпи абокатите, с които й унищожават вените и не се оплаква. Не се е отказала, но не се и бори. Какви ли не неща й нося. Изяжда много малка част от тях. Не мога нищо да направя повече. Зная какво ще се случи ако оставя нещата така и престана да я карам да се храни.
Не обвинявам майка ми. Просто ако не яде ще си отиде. Бях й взела протеин, ужким го харесваше, сега и него не иска.
Ужким бяхме близо, а сега пак тръгваме към лошо, а моите сили привършват. Ако виждах, че има резултат, нямаше да е така. Мама може да не прави нещата заради мен, но това, което става, ме смазва така или иначе.
Фани, няма две страни. С мен и без мен мама няма да яде, даже днес покрай мен хапна нещо. Тя ще ти каже, че я тормозя да яде и че не ставало по този начин, но когато я попитам как трябва да стане, няма отговор. Пробвам да я мотивирам - не яде достатъчно. Казвам й, че така няма да станат нещата - няма промяна. Нямам нищо против да я оставя за малко и да си гледам семейството, но няма да помогне. Не живея с мама, давам най-редовно храна, без да стоя с нея - стигна до болница от недохранване.
Ще питам в понеделник за лекарството, благодаря за идеята, защото останах без такива.
Виж целия пост
# 3 427
Мила в тази битка ще трябва да търпи много по -лоши неща от абоката.....просто няма място за оплакване,от който и да е,в тази битка печелят силните характери,така че се заредите със сила,нали сте при Тимчева или не съм разбрала правилно, докторите ще подходят по правилния начин
Виж целия пост
# 3 428
Да, така е. Тя изтърпя ужасна лъчетерапия. Винаги е трудно, но лекарите казаха, че тя го е понесла тежко дори сравнено с другите пациенти. Не се отказа, но тези разсейки след всичко, което изтърпя, явно я събориха духом. Давам за пример абоката и това, че изпълнява каквото е кажат лекарите, за да покажа, че тя не се отказала съвсем, но явно вече не иска нищо по-тежко да изтърпи. Вече иска да й се помага като става от леглото. След не много време сигурно няма и да става от него. Проф. Тимчева помага, но и тя казва, че трябва да се позахрани малко, иначе няма да стане. Напредна в болницата само за да се опропасти сега всичко. Аз и говоря, но нищо не става.
Виж целия пост
# 3 429
Благодаря , че ми отговорихте.Надявам се дядото да издържи повече , защото на колкото и години да е ,боли!ЯД ме е , че тази болест се завърна.Казва ,че му се гади и намали храната до 1 , 2 филийки максимум.Боли го и коремът.
А за инжекциите имах напредвид след рак на яйчниците,
Виж целия пост
# 3 430
Ала бала, аз също не мога да се стърпя да не изкоментирам това, което написа. Знам, че нервите ти са опънати, знам, че не мислиш в действителност това, което беше изписано. Не позволявай на напрежението и стресът да надделяват. Опитай само да се поставиш за секунда на мястото на майка си. Как водиш борба за живот и знаеш, че вероятно краят ти е близо, около теб близките ти, които непрестанно се грижат за теб, чувстваш се в тежест, страхуваш се, депресирана си…. И сега се върни в действителността. На майка ти й е в пъти по-трудно и повярвай, тежи й, че най-близките й се измъчват покрай нея. Не я насилвай, нека бъде волята й. Знам, че се притесняваш, знам че искаш да направиш всичко за нея, но понякога трябва да се примириш. Един ден ще съжаляваш за думите си. Минах през това и не знаеш за колко много неща съжалявам. Спести си го. Бъди спокойна, дай й спокойствие, не я насилвай. И двете сте достатъчно изтормозени и стресирани. Ти си по-силната в случая, не се предавай заради нея. Simple Smile
Виж целия пост
# 3 431
Аз също се чувствам обезверена и съсипана.
Победители във войната са единици. Чудо трябва да стане. Живея в ужас без край. Вкъщи ме гледат с кръгли от очакване за чудо очи. Каквото и да правя, не е по силите ми да обърна хода на нещата. И ми тежи ужасно.
Виж целия пост
# 3 432
Исках да напиша някакви окуражителни думи на Ра...на ала.бала, на който има нужда...но...не ми идва нищо смислено на клавиатурата....

Горе главата, момичета, ще се справим!
Виж целия пост
# 3 433
ra2,
Много е натоварващо всички да разчитат на теб и от теб да се очакват чудеса.
През някои неща просто трябва да се мине...
Прегръщам те Hug
Виж целия пост
# 3 434
hope_21, на майка ми би и тежало за това, че се съсипвам в момента. Жената, която е в момента, това изобщо не я интересува. Не мисля, че осъзнава напълно какво става и какво предстои да й се случи ако не си помогне. Страданието, което е усещала дори по време на лъчетерапията, ще е нищо, сравнено с това, което предстои, ако ракът напредне. Тя не се отказва, пита ме как ще е организирана химиотерапията. Когато й говоря, чя трябва да я яде, се съгласява. Когато стоях до нея - лъжичка по лъжичка си изяде част от храната, ако не съм - изяжда няколко лъжици и спира. Просто се е отпуснала и чака да й се случи чудо. Мисля, че същото е направила и по време на лъчетерапията. Не се е напъвала да се храни, късно е казала на лекарите какво става и те късно започнаха с лекарства за симптомите.
Разбира се, че на мама й е по-трудно, но всичко, което постигнахме до сега, беше все с много бутане от моя страна. Докато ми дават шанс, не мога да я оставя, тя може да приказва глупости, но не го иска. Така или иначе шансовете скоро няма да продължат да ми ги дават, а аз ще трябва да се съхраня и да престана да се съсипвам и ще приключа с борбата. Тогава ще я оставя да не яде колкото си иска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия