Да има в темата валеж от две чертички,да кацне сбъднатата бебешка мечта при всички! ~бебеправене382~

Аз се включвам  да се оплача и да разкажа малко повече за себе си . Малко съм писала тук, но ви чета постоянно и се вълнувам с вас. Вчера бях на преглед, два месеца след хистероскопия за премахване на субсептум. Имам два аборта тази година в 8,9 седмица, единия с близнаци. След това правих доста изследвания и се лутам между лекари, които ме гледат като касичка и са толкова незаинтересовани, и така все едно всичко видиш ли ми е наред, а защо се впрягам.
Е ако беше всичко наред, щях ли да съм с два аборта. Та след изследвания, се оказах с PAI 4G/5G и MTHFR 677, уреаплазма парвум, киста на щит.жлеза
цитомегаловирус,кандида, пролактин  4000, на следващия ден в друга лаборатория и след почивка преди изследването беше 850, по-малко, но отново над нормата.
И точно, когато дойде време отново да започнем опити, ние често боледуваме, сега мм не е в перфектна форма, отпаднал е и е с запушен нос и вчера питах лекаря дали въпреки това трябва да правим опити, понеже О е другата седмица и той беше категоричен да се правят опити.
 И сега незнам какво да правя, не ми се пропуска още един месец, просто дните ми минават като години.. Толкова бавно минава времето, докато чакаш все нещо ново да излекуваш и ми е такава мъка. В същото време толкова  много ме е страх, ако забременея дали няма да се потрети всичко. Толкова е изпепеляващо, усещам че съм в дупка . Опитвам се да изляза от нея, но се чувствам толкова сама, толкова неразбрана от мм, просто защото е мъж и не изживява всичко така, както аз. А нямам приятелка, която да е изживявала това, което и аз, а тези които не са просто не могат да те разберат. А мъката с загубите беше просто жестока. И както си мисля, че съм го преодоляла до някаква степен и пак сърцето ме заболява, дъха ми спира и ми минава на лента всичко пред очите. Дори снощи сънувах, че имам бебе, беше толкова прекрасно, просто не исках да се събуждам. Как оцелявате, как продължавате напред?Знам, че целта трябва да ни крепи, но колко още трябва да изстрадаме?!
Много съжалявам за дългия ферман, просто вече всичко ми идва в повече и знам, че вие ще ме разберете, защото минавате през същото.

И така де, исках да ви питам правите ли опити въпреки настинки?

Здравейте и от мен, момичета
На 26 години съм и правим опити за бебе от около 10 месеца, но до момента няма положителен резултат
Преди няколко години АГ ми каза, че имам ПКЯ, въпреки че хормоните ми бяха ок.
Октомври месец д-р Иван Димитров (МБАЛ Надежда) категорично заяви, че яйчниците са ми нормални и не вижда да са поликистозни. Препрати ме за консултация с репродуктивен специалист, но все още не съм се решила
Вече трети месец правя тестове за овулация, но нищо....Цикълът ми е горе-долу на 30-35 дни.
Проблемът, според мен, е в моята глава, тъй като всеки месец хиляди мисли и чувства минават през ума и сърцето ми. Започва от надежда, преминава в разочарование, гняв и завършва с безсилие, а се опитвам да мисля позитивно.
Още повече, че в момента моя много близка приятелка е бременна и хем се радвам за нея, хем се проявява и някаква нотка на завист. Не мога да го обясна. Приятелят ми също не може да ме разбере, когато се опитвам да му кажа, че не завиждам с лошо, а просто е някакво неистово желание това чудо да се случи и на теб.
Та, така...декември май няма да е положителен също, защото усещам онова напрежение долу ниско, което е сугурен знак за наближаващ цикъл, поне при мен.
Желая успех на всяка една от вас Бъдете здрави

Отчитам се с отрицателен тест 3 дни преди МЦ , все още има някаква надежда , но едва ли. Нова година - нов късмет 🍀