Пациенти на клиники Бахчеджи Тема 11

Преди 2 години (2018) на този ден, някъде и по това време видях най-кошмарният за мен резултат – ФСХ 22, наред с постоянно задържани фоликули, премахнати полипи и неслучване на така желаното забременяване близо 4г, този резултат ме смаза. Изпаднах в шок, побелях за едно денонощие и имах чувството, че животът ми е свършил или че току-що са ми съобщили, че имам терминално заболяване. Най-кошмарната Нова година. Сигурно няма да я забравя. Както няма да забравя и следващите 2- 2019, галейки най-хубавият корем, който някога съм имала и сега 2020 гушкайки най-хубавото нещо на света 😊
В навечерието на 2018 това ми се струваше повече от невъзможно. И за да не ви отегчавам с дълги разкази, ще се опитам да предам сбито как се случиха нещата при нас.
В България, след последната процедура- снимка на тръбите, ни казаха, че всичко е ок и да пробваме, ако искаме още малко сами (ние на това държахме), но до няколко месеца, ако не стане да ходим вече и да започнем с тежката артилерия. Да, но след няколко месеца картината при мен се беше влошила много. Отивайки при докторката, тя като погледна изследванията и почти още на вратата каза, че сме направо за донорска програма. Не вярвах какво ни се случва. Така след четене тук и препоръки от една позната се насочих към Турция като се спрях по конкретно на Бахчеджи и доктор Карлъкая. Отидохме през агенция. Няма да забравя и думите на момичето от агенцията, което ми каза: „Не бързай. Вижте в Турция какво ще ви кажат, имали сме много тежки случаи с позитивна развръзка, но кажат ли ви там, че сте за донорска и конкретно д-р Карлъкая, значи със сигурност сте.“ И така още февруари бяхме при доктора, прегледа ме той и каза, че на видеозон нещата му изглеждали по-добре, отколкото са на хартия. Звучеше обнадежден и за мен това беше глътка въздух.
Да, но не. След първия „опит“ (за мен не беше истински опит, тъй като нямах стимулация, доктора реши да аспирира един задържан фоликул към края на цикъла и да помогне на един друг по-малък да порастне, за целта ми даде фемара и само 1-2 инжекции; впоследствие разбрах, че и в БГ го пробвали този нов „метод“) отново бяхме на дъното, та и под него. След пункцията на въпросния фоликул д-ра влезна в стаята, превеждаше му една сестра, която говори български (за съжаление Хафизе я нямаше в този момент), изглеждаше все едно току-що е починал негов близък роднина (не преувеличавам), отказваше да говори английски и с най-гробовния тон ни каза, че фоликулът е бил празен и че няма надежда. Каза да се насочим към донорска……Гледах и не вярвах на ушите си. Мислех, че още не съм излязла от упойката. Аз го попитах, ако направим „истинска“ стимулация и ако яйцеклетката е от другия яйчник, все пак няма ли шанс. Той поклати глава и видимо не искаше да продължи разговора и излезе от стаята. Бяхме като шашардисани веднъж от резултата, веднъж от поведението на доктора. Тук е мястото да отбележа, че за мен, д-р Карлъкая има една слабост и тя е, че е много емоционален. Някаква интуиция ли, какво ли, обаче ме накара да „дам още един шанс на доктора“, както казах в колата на път за вкъщи на съпруга ми и все още като се сетя се усмихвам на тази си реплика.
След този опит продължих да задържам по 2-3 фоликула и противозачатъчните, които коментирахте по-нагоре в темите, при мен нямаха ефект. На поредния преглед отново с 1 задържан фоликул започнахме стимулация. Имах цели 3 фоликула 😊 Както не спря да ми повтаря едно момиче тук от форума: „Трябва ти само една качествена! Една!“ (благодаря ѝ от сърце, тя си знае коя е).
Та извадихме 3 яйцеклетки и трите годни за оплождане и трите се оплодиха и на трети ден ми върнаха 2. Сега една ни радва и не ни дава мира 😊 Не мога да не отбележа и реакцията на доктора този път, която беше на другия полюс. Изглеждаше сякаш му се е родило дете 😊 Влезна в стаята недочакал координаторката, хвана ми лицето с 2 ръце и ми „вика“: „Имаме 3 яйцеклетки!!!!!“ и се радва като дете. Отново бяхме двойно шашардисани 😊
Пиша всичко това, не за да хваля някоя болница или доктор, въпреки че съм безкрайноблагодарна за усилията на д-р Карлъкая и неуморната, разкошна Хафизе, а за да кажа, че Надежда винаги има, вярвайте момичета! Чета ви  и преживявам прочетеното с всяка от вас, стискам ви силно палци и ви пожелавам сбъдване на мечтите в Бахчеджи или в някоя друга болница, а защо не и приятна изненада по добре познатия стар начин.
П. С. Трябва да отбележа, че аз от януари до май отслабнах 17 кг, които бях натрупала през годините, основно от стрес. Това се отрази и на АМХ 0, 508 – а 1,51 при последно изследване през февруари, през април започнах добавки по препоръка на denis. от форума, на която ще съм вечно благодарна.  Също така започнах фастинг режим и си направих един вид fertility диета. Много ми помогнаха книгите на Julia Indichova, за съжаление са само на английски. Имах прекрасна, лека бременност, не спрях да се движа до последно и родих естествено, въпреки „възрастта“  😊