Мисля си тука нещо...
- Публикувана: 16 септ. 2006, 23:02 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 22:38 ч.
# 75
17 септ. 2006, 19:41 ч.
Ааа, не си права... Представи си тоалетна в Париж в периода между двете Световни - че това си е жива библиотека, бе 
Виж целия пост
Е аз съм от тези, които избират библиотеката пред тоалетната, та била тя и в Париж 
# 76
17 септ. 2006, 19:47 ч.
yosarian (поздрави! ) е дала добър пример, о, далеч съм била от голямата банка. Сега съм избрала по-малко платена, но удовлетворяваща ме работа, а дано има и развитие, както казва Ив (парите все пак ми стигат, не, не ми стигат 
, но бива 
)
А и мисля, че човек, вложил в развитието си, няма как да не си намери добре платена работа, че и да го кефи
Само не разбирам възмущението от работата на чистачка по домовете!! Божкей, обичам да чистя, и то по богатски къщи, нямам нищо против да се метна, и то до Испания! Оле! Моето замисляне е: защо се мотам още тук?? (заради хиляди глупави причини)
Виж целия пост
) е дала добър пример, о, далеч съм била от голямата банка. Сега съм избрала по-малко платена, но удовлетворяваща ме работа, а дано има и развитие, както казва Ив (парите все пак ми стигат, не, не ми стигат , но бива )А и мисля, че човек, вложил в развитието си, няма как да не си намери добре платена работа, че и да го кефи
Само не разбирам възмущението от работата на чистачка по домовете!! Божкей, обичам да чистя, и то по богатски къщи, нямам нищо против да се метна, и то до Испания! Оле!
Моето замисляне е: защо се мотам още тук?? (заради хиляди глупави причини)
# 77
17 септ. 2006, 21:17 ч.
Бих работила неприятна и добре платена работа, но докато издържа психически, след това бих си "починала" с приятна и не много добре заплатена длъжност...
Виж целия пост
# 78
17 септ. 2006, 22:26 ч.
--------------------------------------------------------------------------------
Бих работила неприятна и добре платена работа, но докато издържа психически, след това бих си "починала" с приятна и не много добре заплатена длъжност...
Това е и моето мнение
Виж целия пост
Бих работила неприятна и добре платена работа, но докато издържа психически, след това бих си "починала" с приятна и не много добре заплатена длъжност...
Това е и моето мнение
# 80
18 септ. 2006, 00:04 ч.
Работата ми заемаше(сега съм в майчинство) голяма част от ежедневието ми.Ако работех нещо което не ми е при сърце, това щеше да ме убие психически.Сега когато имам дете предполагам, 4е компромис в това отношение съм много по-склонна да направя.Сега липсата на пари ми действа ужасно гадно и начина по който ще ги спечеля вече не е много от значение за мен.
Виж целия пост
# 81
18 септ. 2006, 00:28 ч.
Ами аз преди да забременея работих като продавачка при положение, че по образование съм учител по български и руски. Сама избрах да е така, защото заплатата ми беше почти 2 пъти, отколкото бих получавала като начинаещ учител, а и работното ми време беше много по-добро. Била съм на стаж по специалността си и трябва да кажа, че за тези няколко часа се изморявах повече, отколкото цял ден в магазина по време на Коледа, например, когато крак не можеш да подвиеш. Не съм се чувствала като парцал, напротив, много по-унижена бих се чувствала, ако работя по специалността и в края на месеца не мога да си платя сметките. Или пък си ги плащам, но после седя гладна.
Сега пак бих се хванала на работа, която не ми харесва, но е добре платена и бих я вършила съвестно, защото имам дете да храня и не мога да си позволя лукса да избирам.
Виж целия пост
Сега пак бих се хванала на работа, която не ми харесва, но е добре платена и бих я вършила съвестно, защото имам дете да храня и не мога да си позволя лукса да избирам.
# 82
18 септ. 2006, 11:43 ч.
кариера е доста zарибяващо понятие. Много малко хора правят кариера в истинския смисъл на думата, но всеки е готв да даде всичко от себе си zа нея ... което винаги и в найъжеланата и любима професия води до голямото zаробване, рутина, бачкане до дупка и нищо интересно в същност. В края на краищата се стига до там , че мижавите увеличения на zаплатата zа които се трепе човек (въпросната кариера в същност), както и свободното време не стигат zа да може човек да се zанимава и да прави нещата , които го вълниват, които са му интересни и zа които мечтае 
Та в такъв случай бих предпочела да си работкам лека полека беz zначение колко ми е любимо и да си живея живота
Виж целия пост
Та в такъв случай бих предпочела да си работкам лека полека беz zначение колко ми е любимо и да си живея живота
# 83
18 септ. 2006, 12:30 ч.
Абе за по-интересната работа гласувах, ама едва ли бих постъпила егоистично спрямо семейството си, ако заплатата на тази работа нарушава семейния бюджет. Друг е въпросът, че сега съм на страхотна работа за достатъчно пари. На този етап не бих я сменила за по-платена. Поне така си мисля. Току виж ми предложили десет пъти по-висока заплата - ще пусна и аз анкета да ми дадете акъл какво да правя 
Виж целия пост
# 84
18 септ. 2006, 12:33 ч.
Както и в момента - работата, която ми носи удоволствие.
Виж целия пост
# 85
18 септ. 2006, 12:35 ч.
Както е изборът ми в момента - работа, която ми носи удоволствие, обогатява ме и ме разнообразява. Когато човек стане наистина добър в това, което върши - парите си идват сами.
Виж целия пост
# 86
18 септ. 2006, 12:40 ч.
Ееех, ето още една като мен. И аз чакам, Ламелита. Ще дочакъм, сигурна съм, защото съм добра в работата си.
Виж целия пост
Както е изборът ми в момента - работа, която ми носи удоволствие, обогатява ме и ме разнообразява. Когато човек стане наистина добър в това, което върши - парите си идват сами.
Ееех, ето още една като мен. И аз чакам, Ламелита. Ще дочакъм, сигурна съм, защото съм добра в работата си.
# 87
18 септ. 2006, 12:59 ч.
С мнозинството съм - Не толкова добре платена, но затова пък желана работа.
Защото пари се изкарват, но нервите не се връщат.
Отделно - да чистиш къщи не е гадна работа. Никакви отговорности, няма мислене или творчество да те тормози - отиваш, знаеш какво трябва да се свърши, вършиш, прибираш парите... какво толкова
Виж целия пост
Защото пари се изкарват, но нервите не се връщат.
Отделно - да чистиш къщи не е гадна работа. Никакви отговорности, няма мислене или творчество да те тормози - отиваш, знаеш какво трябва да се свърши, вършиш, прибираш парите... какво толкова
# 88
18 септ. 2006, 13:44 ч.
Зависи доколко съм притисната от обстоятелствата. По принцип съм ЗА интересната макар и по слабо платена работа. Преди години обаче изпаднах в ситуацията да напусна работата си в телевизия, която обичах и да работя половин година като сервитьорка. Моментът беше такъв, че ми трябваше спешно голяма сума пари, а като сервитьорка изкарвах за 3 дена заплатата си в телевизията. Беше много гадно, но работих докато ми се налагаше и след това напуснах и пак се захванах с любимата си работа
Виж целия пост
# 89
18 септ. 2006, 13:50 ч.
Отделно - да чистиш къщи не е гадна работа. Никакви отговорности, няма мислене или творчество да те тормози - отиваш, знаеш какво трябва да се свърши, вършиш, прибираш парите... какво толкова
Ще си позволя да те цитирам, защото моя девер го каза почти същото. Той завърши бакалавърска степен архитектура в Мюнстер и трябва да работи, за да се издържа. Та казва така7 Предпочитам да бутам с Хилти-то цял ден и мозъкът ми да е спокоен, отколкото да смятам стълби за двойно по-малко пари
Виж целия пост
Отделно - да чистиш къщи не е гадна работа. Никакви отговорности, няма мислене или творчество да те тормози - отиваш, знаеш какво трябва да се свърши, вършиш, прибираш парите... какво толкова
Ще си позволя да те цитирам, защото моя девер го каза почти същото. Той завърши бакалавърска степен архитектура в Мюнстер и трябва да работи, за да се издържа. Та казва така7 Предпочитам да бутам с Хилти-то цял ден и мозъкът ми да е спокоен, отколкото да смятам стълби за двойно по-малко пари
Препоръчани теми