НОВО: Дигитални асистентиВиж

За емоционалната страна

  • 39 475
  • 654
# 480 23 март 2021, 12:15 ч.
И аз се надявах да стане чудото преди инвитрото ама не стана. Вчера ми дойде, излишно е да казвам какво ми е. Започваме процедурата по инвитро и после каквото сабя покаже.
Виж целия пост
# 481 23 март 2021, 12:16 ч.
Цитат на: Nirvana08 в вт, 23 мар 2021, 12:00
"- да ти омръзне да ходиш на генекологичен преглед и да имаш чувството, че с лекаря имаш повече контакт отколкото със съпруга си;"
Това ме докосна.. Ние сме с мъжки фактор, но дори и тогава жената отнася всички неща. За последните месеци толкова пъти съм се качвала на магарето и са ме гледали, че вече ми е като за "Добър ден". Най-големия си срам брах, като бях в цикъл на преглед. Казвайки и разказвайки на мъжа и как протича цялата икси процедура, той ми изръси нещо от сорта на "само това ли ще ти правят".. Да бе ама нали не е на твоя гръб и няма теб да те бият с инжекции за стимулиране, да ти вадят яйцеклетки и всичко останало. Да не говорим майка му колко много го жали, че той имал проблем и не бил спокоен. Като ми каже нещо от сорта на: "Не трябва да го ядосваш, той трябва да е спокоен, трябва да си толерантна и не му говори на тази тема..." ми идея да я шамаросам. Все едно на сина ѝ ще му правят процедура,а реално от него се иска само да дава материал и да пие лекарства. Понякога сама се успокоявам с мисълта, че ако не бях се сблъскала с това нямаше да знам колко много силни момичета има, които се борят за това, нямаше да имам контакт с толкова много момичета тук. Истината е, че какъвто и да е фактора единствено го отнася жената.

Истината е, че какъвто и да е фактора единствено го отнася жената.

Това абсолютно не е вярно. Отнасят го и двамата, но по различен начин.
Безумно е да се дели проблемът на мой и негов. Проблемът е общ. Дали има женски фактор или проблеми със спермограмата, този път го върят двама души. Ако ще се чувстваме като жертви понеже процедурата изисква повече от жената чисто физически, по-добре изобщо да не се почва.

За един мъж е психически съсипващо пасивно да седи отстрани да може единствено да наблюдава какво се случва с половинката му. Чувството за вина и неадекватност понеже има репродуктивен проблем изобщо няма да го коментирам.

Инжекциите, пункциите и всичко друго минават и заминават. Казвам го като човек с шест хормонални стимулации (на инжекции), един куп опити на естествен цикъл и над 10 пункции. Когато имаш цел и я гониш (поне аз) се радваш, че медицината е напреднала достатъчно, за да даде шанс. Защото ако ги нямаше тези процедури, хора като мен нямаше как да забременеят.

Казвала съм го преди, ще го кажа и отново - нас процедурите ни направиха по-силни като двойка и разпалиха любовта ни. Никога не сме сочили другия с пръст. Никога не е имало винене или негативни емоции. Като сме се хванали на хорото двама, ще приключим този път двама по един или друг начин. И в крайна сметка ин витро процедурата не е единствената опция. Има и много други варианти човек да стане родител, щом го е шубе от прегледи и инжекции.
Виж целия пост
# 482 23 март 2021, 12:22 ч.
Никъде не съм казала, че ме е страх и се чувствам като жертва! Казах само, че жената го отнася повече.
Много си крайна в изказванията си!!!
Не мисля да коментирам и да споря! Simple Smile
Цитат на: phoenix_fire в вт, 23 мар 2021, 12:16
Цитат на: Nirvana08 в вт, 23 мар 2021, 12:00
"- да ти омръзне да ходиш на генекологичен преглед и да имаш чувството, че с лекаря имаш повече контакт отколкото със съпруга си;"
Това ме докосна.. Ние сме с мъжки фактор, но дори и тогава жената отнася всички неща. За последните месеци толкова пъти съм се качвала на магарето и са ме гледали, че вече ми е като за "Добър ден". Най-големия си срам брах, като бях в цикъл на преглед. Казвайки и разказвайки на мъжа и как протича цялата икси процедура, той ми изръси нещо от сорта на "само това ли ще ти правят".. Да бе ама нали не е на твоя гръб и няма теб да те бият с инжекции за стимулиране, да ти вадят яйцеклетки и всичко останало. Да не говорим майка му колко много го жали, че той имал проблем и не бил спокоен. Като ми каже нещо от сорта на: "Не трябва да го ядосваш, той трябва да е спокоен, трябва да си толерантна и не му говори на тази тема..." ми идея да я шамаросам. Все едно на сина ѝ ще му правят процедура,а реално от него се иска само да дава материал и да пие лекарства. Понякога сама се успокоявам с мисълта, че ако не бях се сблъскала с това нямаше да знам колко много силни момичета има, които се борят за това, нямаше да имам контакт с толкова много момичета тук. Истината е, че какъвто и да е фактора единствено го отнася жената.

Истината е, че какъвто и да е фактора единствено го отнася жената.

Това абсолютно не е вярно. Отнасят го и двамата, но по различен начин.
Безумно е да се дели проблемът на мой и негов. Проблемът е общ. Дали има женски фактор или проблеми със спермограмата, този път го върят двама души. Ако ще се чувстваме като жертви понеже процедурата изисква повече от жената чисто физически, по-добре изобщо да не се почва.

За един мъж е психически съсипващо пасивно да седи отстрани да може единствено да наблюдава какво се случва с половинката му. Чувството за вина и неадекватност понеже има репродуктивен проблем изобщо няма да го коментирам.

Инжекциите, пункциите и всичко друго минават и заминават. Казвам го като човек с шест хормонални стимулации (на инжекции), един куп опити на естествен цикъл и над 10 пункции. Когато имаш цел и я гониш (поне аз) се радваш, че медицината е напреднала достатъчно, за да даде шанс. Защото ако ги нямаше тези процедури, хора като мен нямаше как да забременеят.

Казвала съм го преди, ще го кажа и отново - нас процедурите ни направиха по-силни като двойка и разпалиха любовта ни. Никога не сме сочили другия с пръст. Никога не е имало винене или негативни емоции. Като сме се хванали на хорото двама, ще приключим този път двама по един или друг начин. И в крайна сметка ин витро процедурата не е единствената опция. Има и много други варианти човек да стане родител, щом го е шубе от прегледи и инжекции.
Виж целия пост
# 483 23 март 2021, 12:24 ч.
Бях си обещала, че няма да пиша повече в тази тема, но нали ми показва, когато има нови отговори, та пак се зачетох.
Ще се включа относно коментара, че щяло да стане.
Да, наистина е дразнещо да го чуваш от хора, които си нямат идея каква борба е, които не са минали през това. Аз го слушах и се изнервях и страдах от тях. Сега и аз го казвам понякога, защото както вече съм споделяла успях и дори втори път без трудности минаха нещата.
Истината е, че при някои двойки ще се получи, при други - не. Това си зависи много и от конкретната причина.
Не ми се ядосвайте, защото и аз се опитах да ви вдъхна кураж. Не съм искала да ви разстройвам, наистина!
Виж целия пост
# 484 23 март 2021, 12:38 ч.
Хелинор, извинявам се ако си писала вече, но каква беше конкретната причина при вас да не се получава?

Много често във постовете си го слагаш това изречение, че при някой ще стане, при други не. Ние си го знаем това.
Страшно ми е неудобно да го напиша защото съм сигурна, че не го мислиш по този начин. Разбирам какво искаш да ни кажеш, но все пак от твоята „ уста” е малко като.....абе аз съм късметлийка и успях, пък вие си имаите едно наум, че няма да сте от късметлийте.
Това натъртване, че не всеки ще успее е излишно на етап борба. Когато се стигне до там всяка от нас ще намери своя начин да се примири.
Не го приемаи като заяждане, а просто като друга гледна точка.
Виж целия пост
# 485 23 март 2021, 12:38 ч.
Елинор, аз не го казвам, защото нямам идея какъв е точно проблемът на конкретната двойка. Имам приятелка, която имаше проблем с износването и в един момент и хрумнало, че може да ми помогне, пращайки ме при лекарката, която на нея ѝ помогна. Да, ама на мен още не ми е необходим специалист по рискови бременности. Такива добронамерености трябва да се прекъсват в зародиш.
Нирвана, репродуктивните проблеми са на двойката. Ин витро често е ходене по мъките и изпитание на нервите и отношенията. Подгответе се за дълъг път, пък дано стигнете бързо до целта.
Виж целия пост
# 486 23 март 2021, 13:31 ч.
Скрит текст:
Цитат на: Nirvana08 в вт, 23 мар 2021, 12:22
Никъде не съм казала, че ме е страх и се чувствам като жертва! Казах само, че жената го отнася повече.
Много си крайна в изказванията си!!!
Не мисля да коментирам и да споря! Simple Smile
Цитат на: phoenix_fire в вт, 23 мар 2021, 12:16
Цитат на: Nirvana08 в вт, 23 мар 2021, 12:00
"- да ти омръзне да ходиш на генекологичен преглед и да имаш чувството, че с лекаря имаш повече контакт отколкото със съпруга си;"
Това ме докосна.. Ние сме с мъжки фактор, но дори и тогава жената отнася всички неща. За последните месеци толкова пъти съм се качвала на магарето и са ме гледали, че вече ми е като за "Добър ден". Най-големия си срам брах, като бях в цикъл на преглед. Казвайки и разказвайки на мъжа и как протича цялата икси процедура, той ми изръси нещо от сорта на "само това ли ще ти правят".. Да бе ама нали не е на твоя гръб и няма теб да те бият с инжекции за стимулиране, да ти вадят яйцеклетки и всичко останало. Да не говорим майка му колко много го жали, че той имал проблем и не бил спокоен. Като ми каже нещо от сорта на: "Не трябва да го ядосваш, той трябва да е спокоен, трябва да си толерантна и не му говори на тази тема..." ми идея да я шамаросам. Все едно на сина ѝ ще му правят процедура,а реално от него се иска само да дава материал и да пие лекарства. Понякога сама се успокоявам с мисълта, че ако не бях се сблъскала с това нямаше да знам колко много силни момичета има, които се борят за това, нямаше да имам контакт с толкова много момичета тук. Истината е, че какъвто и да е фактора единствено го отнася жената.

Истината е, че какъвто и да е фактора единствено го отнася жената.

Това абсолютно не е вярно. Отнасят го и двамата, но по различен начин.
Безумно е да се дели проблемът на мой и негов. Проблемът е общ. Дали има женски фактор или проблеми със спермограмата, този път го върят двама души. Ако ще се чувстваме като жертви понеже процедурата изисква повече от жената чисто физически, по-добре изобщо да не се почва.

За един мъж е психически съсипващо пасивно да седи отстрани да може единствено да наблюдава какво се случва с половинката му. Чувството за вина и неадекватност понеже има репродуктивен проблем изобщо няма да го коментирам.

Инжекциите, пункциите и всичко друго минават и заминават. Казвам го като човек с шест хормонални стимулации (на инжекции), един куп опити на естествен цикъл и над 10 пункции. Когато имаш цел и я гониш (поне аз) се радваш, че медицината е напреднала достатъчно, за да даде шанс. Защото ако ги нямаше тези процедури, хора като мен нямаше как да забременеят.

Казвала съм го преди, ще го кажа и отново - нас процедурите ни направиха по-силни като двойка и разпалиха любовта ни. Никога не сме сочили другия с пръст. Никога не е имало винене или негативни емоции. Като сме се хванали на хорото двама, ще приключим този път двама по един или друг начин. И в крайна сметка ин витро процедурата не е единствената опция. Има и много други варианти човек да стане родител, щом го е шубе от прегледи и инжекции.

Каквото имам да кажа съм казала, който разбрал - разбрал. Споделям на базата на години опит. С тръшкане и самосажълание до никъде не се стига. Нито бременните приятелки, нито половинките ни са виновни за това, през което минаваме.

И отново на базата на опит - ин витрото е малкото притеснение. След като видях така чаканите две чертички започна истинският ужас - дали ще видим сакче, дали ще чуем сърце, дали детето ми ще излезне здраво на първа фетална морфология, дали няма да направя мисед.

Търсете положителното и се фокусирайте върху възможностите, а не ограниченията и болката. Второто е сигурен път към тотален психически срив.
Виж целия пост
# 487 23 март 2021, 13:36 ч.
За мен също ин витрото не беше никакво притеснение, във смъсълът на това, дали на мен няма да ми стане нещо. Притесненията бяха, дали ще има оплодени, развилили се, дали ще имам трансфер.
Истинските притеснения и страхове са след положителния тест.
Пожелавам на всяка една от нас съвсем скоро да стигне и до тях.🍀🍀🍀
Виж целия пост
# 488 23 март 2021, 13:44 ч.
Естествено, че жената го отнася при МФ, това и лекари са ми го казвали Simple Smile Не виждам драма тук.
Жената търпи хормонални стимулации, жената търпи пункции-упойки, боцкане по яйчниците и т. н., жената търпи операции, ако се налага(в повечето случаи се правят диагностични), жената страда, ако спермограмата е зле и произвежда биохимични бременности или кухи яйца. Жената носи целия риск от манипулациите по тялото си.
Жената го отнася физически, само жената. Емоционалния товар го мъкнат и двамата. Но при жената товарите са два Simple Smile
И никой не обвинява бременни приятелки, че са бременни. Ама и дори някой да обвинява друг, че си живее живота без да има идея от репродуктивни проблеми, по добре да се излее тая мъка някъде - форуми, психолози, (дори и с риск сто моралиста да назидават),  отколкото да се таи и трови страдащата жена.
Виж целия пост
# 489 23 март 2021, 13:57 ч.
Нанси, гледай си бременността и не се опитвай да вдъхваш кураж, не ти се получава. Преживели сте един от най-хубавите провали в тоя живот - спонтанна бременност ви е провалила плановете за ин витро. Не можеш да твърдиш, че си в час с преживяванията на жените по време на процедура, тъй като си имала две години опити да се получи спонтанно. Това е все едно аз да твърдя, че знам какво преживява онкоболен, защото ми се е налагало да пускам туморни маркери.
Виж целия пост
# 490 23 март 2021, 14:00 ч.
Всичко, което споделих до момента в постовете си, е с цел да ви дам кураж не от позицията на човек, който ви е приятел и иска просто да ви успокои, а от позицията на жена минала точно по този път.
Вероятно вече за вас съм не жената имала проблем и в един момент успяла, а ме приравнявате на такава, която никога не е имала проблем.
Само ми се иска да ви кажа да се пазите за момента след положителния тест, защото тогава идва още по-голям стрес, нерви, напрежение, до момента когато хванеш бебето в ръцете се.
С най-добри чувства пиша всичко това.
Какъв е бил проблема при мен май не стана много ясно - поликистозни яйчници, хашимото, проблем с тръбите уж.
Виж целия пост
# 491 23 март 2021, 14:21 ч.
Helinor17 проблема не е само докато гушнеш бебето, казвам го като майка на 10г. дете. Проблеми има и след като гушнеш бебето, да ставаш на нощ по 80 пъти да го провериш дали диша (защото до 1г. има синдром на внезапна смърт), да се вцепеняваш от ужас когато вдигне 41С температура, да се задушаваш с него когато прави астматични пристъпи. Проблеми винаги има.
Но всички тук сме на етапа "искаме 2 черти", после ще минем всичките други етапи. И вярвай ми казвам го защото съм го преживяла 6 пъти, за съжаление само един боец се оказа, че иска да остане при мен.
Виж целия пост
# 492 23 март 2021, 14:37 ч.
Здравейте, момичета. Разбирам всяка от вас как се чувства, през какво минава. Аз съм една от вас. Пет години ходене по мъките. Бях на 25 години, когато решихме с моя мъж да си правим дете. 4 инсеминации, 3 ин витро опита. Бяхме с неизяснен стерилитет. Уж всичко е перфектно, но бебе нямаше. Пътуване по 200 км до София, ходене на работа, опитвайки се да крия, че ходя по процедури. Всички опити завършваха с резултат 0. Само второто ин  витро (февруари 2019г)със съмнени за извънматочна бременност. Много тъга, болка, гняв, отчаяние, мъка. През това време всички приятелки раждат включително станах леля. Зная че звучи тъпо, не е хубаво, но ми беше болно. Отиваш на детски рожден ден, а в същия ден ти е ти идва и поредната процедура е не успешна. Цял ден съм се спукала да рева, но трябва да си избършиш сълзите и с фалшива усмивка да отдидеш на детско парти. Най- мразех питането- айде какво чакате, защото нямате все още дете. През всичките тези години  освен ходенето на лекар, ходехме на манастири, различни места за помагане да забременея. Да зная как звучи това, но отчаянието беше голямо. Третият ин винтро опит успешен. Февруари 2020 се роди нашата дъщеря. Цялата бременност и раждането бяха кошмар. И след раждането, не се забравя. Не мога да забравя този период от нашия живот. Тоновете сълзи, отчаянието, болката. До ден днешен си спомням за това и се питам защо е трябвало да минем през този ад.
Момичета, вярвам че всяка една заслужава да стане мама. Да чуе думата мамо, да гушне своята рожба.
Виж целия пост
# 493 23 март 2021, 14:45 ч.
Жоржи, наясно съм с проблемите и преди и след двете черти. Аз от пет бременности и три инвитро опита имам два боеца.
Виж целия пост
# 494 23 март 2021, 14:46 ч.
Интересно защо всеки, който изпитва чувства на тъга, мъка, гняв спрямо другите, нямащи проблеми се извинява или чувства вина?
Момичета, престанете да се дерзаете, че изпитвате чувства, били то и негативни, вие сте хора. Нормално е. Не се срамувайте и борете с тях. Изкарайте ги.Ще се почувствате по добре.
Колкото до СЛЕД теста, ами аз положителен тест не съм виждала след 5 трансфера, тъй че някак не мога да се разтревожа предварително.Целта ми е две черти,  търпение нямам да стигна до тревогите след двете черти.Ако въобще имам късмета някога.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало