Пиша този пост за всички питащи за д-р Куюмджиева. Малко ще е дълго, но няма как да бъда кратка след 4 години лечение.
Ще започна с това, че зъбите ми визуално винаги са били почти перфектни. Но, когато бях на 12 години ми препоръчаха ортодонтско лечение с брекети, защото за единия кучешки нямаше място и растеше на криво. Препоръчаха ми доц. Йорданов в Пловдив, който се водеше един от светилата в ортодонтията по онова време. Той взе ‘гениалното’ решение да ми извади само 1 зъб, за да се намести кучешкия.... може да си представите, че това доведе до изместване на центъра и след като не ми поставиха ретайнер или нещо, което да държи зъбите те си поеха отново по своя път. Но тогава бях дете и честно казано след 5 години носене на брекети просто бях щастлива да ги няма и изобщо нямах идея, че лечението не приключва със свалянето на брекетите.
Години по- късно установих, че не само че визуално ме дразни този изместен център, но и не мога да дъвча добре от дясната страна. Като цяло картината беше следната- горната ми челюст вървеше на ляво, долната на дясно. Това никой освен мен или някой зъболекар не го забелязваше де. Бях си набелязала и други нередности и отново по препоръка посетих кабинета на д-р Куюмджиева. Тя потвърди моите подозрения относно зъбите ми и установи, че имам кръстосана захапка. Нейното предложение беше или да извадим 3 зъба, за да напаснем челюстите или да разширим горната челюст и да поставим имплант на мястото на някога извадения ми 4ти зъб. Според нея по- удачен беше 2рия вариант, за да не вадим 3 здрави зъба, с което и аз се съгласих.
Март или април 2017 взех решението да сложа брекети отново и реших да се доверя на д-р Куюмджиева. Въпросната докторка започна лечението ми по следния начин: взе отливка и ми направи снимки на зъбите с фотоапарат. Точно така, само тези 2 неща и бяха достатъчни, за да започне да си играе със зъбите ми. Не ми поиска рентгенова снимка, не ми изготви план... отчитам като моя грешка, че и се доверих при положение, че започва ортодонтско лечение БЕЗ РЕНТГЕНОВА СНИМКА, но честно казано, откакто носих 5 години брекети бях намразила ходенето на зъболекар и така в забързаното ми ежедневие не ми направи особено впечатление. Малко по- късно се замислих по въпроса, но бога ми, аз не съм зъболекар и реших, че тя все пак си разбира от работата, нали тя е ортодонт с не знам си какви награди и отличия и толкова добри отзиви🤷♀. По отношение на изготвянето на план на лечение си признавам, че изобщо не бях чувала за това нещо до преди 1-2 години, но вече беше доста късно да и държа сметка за това.
Та започна тя моето лечение и дойде момента за ластиците. С тези ластици спях, ядях и като цяло нон стоп ги носех и при всяко посещение ме насмиташе защо не си нося ластиците и аз вски път я умолявах да ми даде по- стегнати, защото с тези не усещах нищо. Не трябвало стегнати за да вършат работа, а да ги нося- това беше обяснението. И аз нося, нося, ама промяна почти няма. Поносих си ги тези ластици повече от година и в един момент каза, че вече нямало нужда. Започнахме да разширяваме челюстта. Разширявахме я там няколко месеца с едни пружинки и аз подпитвам колко време остава, защото 2 годишния срок, който ми даде в началото беше вече минал. Още няколко месеца ми се каза и аз примирена си ходя там, разтваряме я тая моя челюст и аз си трая. Лятото на 2019 я питам пак как вървим и тя ми каза, че долу може да ги свалим вече и след няколко месеца сваляме и горните. Аз разбира се щастлива и доволна приветствам идеята и ги сваляме юли 2019 мисля че беше.
Сложи ми постоянен ретайнър, който на единия зъб беше доста хлабаво залепен и аз го отбелязах, но според нея си въобразявам, нищо му нямало. От постоянния ретайнър ми се образуваше ужасно много зъбен камък и ходех всеки месец на почистване, без да преувеличавам и я помолих да го свали и да ми направи такъв, който да мога да свалям. Съгласи се едва, едва, но го направи. На пластмасовия явно се вижда, че единият ми преден зъб се е мръднал напред, но решавам да не споря. Продължаваме да си я разширяваме челюстта бавно и славно. По някое време докторката реши да ми залепи едни кукички на долните кътници, за да нося ластици отново. Честно казано не ми се обясни защо. След година разширяване вече сме март 2020 аз я питам дали не е време да се консултирам с имплантолог и тя неохотно се съгласява. Реших да пробвам д-р Бранимир Кирилов, тя ми потвърди, че бил един от най- добрите. След прегледа ми при д-р Кирилов се установи, че имам ретиниран мъдрец в горната челюст и трябва да се извади, за да може реално да се местят зъбите. Не мога да ви опиша в каква ярост изпаднах и как плаках от яд при мисълта, че вече 3 години ме лекува тази жена и няма никаква идвя какво се случва със зъбите ми. Пропуснах да кажа, че на горната ми челюст постоянно си местеше някакви зъб напред, назад без видима причина и логика за мен... все едно няма никаква идея тези зъби какво да ги прави.
Както и да е, овладях се някак и започнах да търся други ортодонти, най- малкото за консултация, но те като чуеха, че вече имам брекети ми казваха че имат час след 3 месеца или изобщо не знаели кога ще имат. Стана ми ясно, че просто съм принудена да си продължа при Куюмджиева и съм в много неизгодна позиция, но просто нямам избор.
След консултацията с Кирилов отидох при нея и и дадох снимката и казах, че той препоръчва вадене на мъдреца... според нея нямало нужда и аз да преценя. АЗ! Не си спомням да съм завършвала стоматология, но ок, аз ще реша. Консултирах се с още двама стоматолози и хирург и те бяха категорични, че трябва да се вади. Съответно го извадих и се уговорих с Кирилов след 6 месеца отново да направим снимка и да видим до къде сме стигнали с мястото за имплат. През юли 2020 отидох пак при Кирилов и той направи гениалното огкритие, че всъщност няма как да продължим да местим 5ти зъб към 6ти, защото коренът на 5ти зъб почти опира в синуса и няма накъде повече да се мести. Сякаш през март коренът ми е бил по- малък... но кой ти гледа подробности. Неговата идея беше сега да започнем да връщаме 5ти на мястото на 4ти и всъщност да сложим имплант на мястото на 5ти. Мисля, че тогава вече рухнах. Тези хора се подиграваха с мен и аз не можех да направя абсолютно нищо, освен да се съглася, защото това всъщност беше единственото, което може да се направи.
Продължих да си ходя при Куюмджиева като всеки път тръгвайки си от кабинета и плачех от яд и от безизходица.
През ноември реших да посетя стоматолог, заради кариес като се оказа, че само на долната челюст имах 9 кариеса плюс на горната още 5-6. Кумджиева тези неща не ги забелязва естесвено. Нито веднъж не ми е препоръчала да посетя някой да се погледна за кариеси, нито пък ми е коментирала хигиената на брекетите. Аз съм супер стриктна и ползвам интердентални четки, конец и зъбен душ, но тя никога нито ме е хвалила, нито ме е укорявала... просто и беше все тая. Факт, че и аз е трябвало да обърна внимание, но аз съм от хората, които щом не ги боли зъб смятат, че всичко е ок. И все пак разчитах, че ако има нещо тя като всеки месец ми оглежда зъбите ще ми обърне внимание.
След всички тези интервенции и още 1 ретиниран мъдрец, който не се беше видял на предишната снимка аз декември и зададох за пореден път въпроса ‘колко време още ни остава’ и след като ми отговори, че не можела да каже... ами избухнах. Избухнах и се разплаках и пак не си позволих да я обидя или да я обвиня в нещо,както си заслужаваше, защото знам че аз съм тази в неизгодната позиция. Тя само гледаше в една точка и каза, че не е виновна за тези усложнения...
При последното ми посещение и заявих, че искам да приключим с моето лечение и тя каза само едно ‘добре’ ... Добре, след всички мъки, които изтърпях заради нея, получавам едно ‘добре’. Правете си сами изводите колко и пука за пациентите и за работата и. Не че съм искала да ме разубеждава, защото бях взела категорично решение, но се убедих, че изобщо не я интересува крайния резултат от проведеното от нея лечение.
Към днешна дата съм със свалени брекети и съм почти в изходна позиция- изместен център, горна челюст на ляво, долна на дясно като този път имам бонус напрежение в челюстта, защото захапката ми все още е кръстосана. Почти, защото все пак има някаква разлика от началото, но е едва забележима... за 4 години толкова.
9 години от живота си нося брекети заради зъболекари, които са си повярвали, че могат да си правят каквото искат. Бих си търсила правата, но нямам никакво реално доказателство, че тя ме е лекувала. Вече имам обеца на ухото и се надявам историята ми да послужи и на вас, за да не пострадате като мен.