Нова седмица,изпълнена с училищни трепети!

Кураж!
Сигурна съм,че всичко ще мине добре!

Не бой се никак, помисли предварително какво ще говориш. Приготви си "пищов" ако трябва, или снимки, или документи. Нека това, което кажеш, да е от полза за повече хора.
Важно е кой ще те гледа и слуша, а то иначе М.Ангелова и екипа няма да променят персонала. Дано обаче гледат някои от шефовете не тези болници.
Аз участвах в такова предаване за децата с цепнатини на устната и небцето.
Не се обличай в бяло или черно, защото затруднява снимането и няма да излезеш добре, сложи нещо цветно, не прекалено ярко. Мисли за детето, когато говориш, за да забравиш камерата. Ние сме с теб и ти стискаме палци!
Успех!!!! 

АЗ, АЗ 
Пускам ти координати на лични и чакам да ми се обадиш. Освобождавам си програмата преди обед! Ееее, откога те чакам 

Незнам как и какво да напиша! След като пратих двамата си по-големи мъже за лекарство на малкия човек, стоя и гледам претрепана в една точка, толкова съм уморена, ако заспя се опасявам, че няма да мога, а май и няма да искам да се събудя! Не мрънкам, не плача, просто си шепна през клавиатурата, тихичко си шепна, за да не подлудея от страх и от мъка! Ако това е наказание за нещо лошо, което съм извършила, какво ли е то и защо ли наказва децата ми! Понякога се сривам, опитвам се да се усмихна, не мога! Страхувам се, че отчаянието ще попречи на грижата ми за болното ми момченце, което отново не иска да яде, капка по капка се боря с него и незнам вече ден ли е нощ ли е, искам просто да се събудя и всичко да се окаже лош сън! Тази сутрин докато се опитвах да му дам поредните капки кърма през шишето, говорех глупости на глас, при което моя мъж ме гледаше изненадано и с грижа! Даже аз се чух, че говорех някакви несвързани и отнесени неща! Дали подлудявам или просто сънувах нещо полубудна? Само събирам и събирам грамажи, тук 20 грама, там изпил 30, уморих се от тази тревога.......  не искам да чета повече как другите бебета изпиват по 120-140 грама на хранене, за две хранения те изпиват толкова колкото моето момченце за цял ден! Плаче, иска да си хапва, когато му дам да пие, дърпа от шишето и се започва едно безкрайно плачене с шишето в устата, тече му от устата, така всякаш му давам отрова......... аз ли с тревогата си отравям тази кърма, и защо ли да настоявам да я пие, ако не я иска....... объркана съм! Милвам големите му бузи, които от какво ли са такива и се чудя, как да го науча да се бори и храни, как да взема болката му! Докато пишех това се събуди, поиска да хапне, изпи многото за него 45 грама и заспа уморен! Този път поне по-малко плака и се криви! Толкова е мъничък, а аз се чувствам толкова безпомощна на моменти! Е и сега какво? Знам, след малко ще спра да се самосъжалявам, ще събера всички разпилени частички от себе си обратно и ще продължа! Ще продължа, ще продължа ......... ще се преборя!

  Иги, мила, толкова ми е мъчно, че не мога да ти помогна по никакъв начин... прегръщам те много, много силно!
  Знам колко отчайващо трудно е да не можеш да помогнеш на детето си по никакъв начин. Сякаш няма слънце, няма въздух, земята не се върти, времето тече бавно, бавно и се чувстваш притиснат по безумен начин... Точно тогава обаче, ти самата го казваш, събираш всички частички от себе си и продължаваш напред. Ти това правиш и то по най - добрия начин за бебчо, колкото и уморена и отчаяна да си. Ти си всичко за него в този момент и знам, че ще продължиш да се бориш! Плачи на воля, крещи и викай, ако това те успокоява и разтоварва... И няма начин да не те е страх, другото би било ненормално. Няма начин да не си изморена до крайна степен, но имаш нужда от почивка, колкото и невероятно да ти звучи.
  Таткото няма ли как да поеме поне част от нощните ставания? Иги, имаш нужда от сън! Не можеш да не спиш! Тялото ти се нуждае от почивка, даже да сънуваш кошмари, набираш сили и енергия, които са ти толкова нужни сега. И тези 45грама са голяма победа за вас. Утре ще достигнете до 50гр. и така всеки ден, малко по малко, повече и повече, защото ти си силна и можеш, миличка!

Иги, моята кърма също се опитва да спре от стреса - затова просто почнах с добавка - суче колкото може и колкото иска
Дояжда си.
Това е! Няма да рева, намо да се тръшкам да я мъчана гърда - не мога! Аз ще се побъркам, а имам да гледам Дани и Макс, и всичко чака на мен!
Малката също.
Позволих си само стреса по взимането на урина - е не ревах - но това беше от блезсилие. Затова си казах - квото стане! Ако ще да се събира, пък Господ да е с нас! И днес успях!
Сега ме тресее страх, че не иска да суче... ми колкото иска! Е нямам пари да си спра кърмата, но нека стигнем до там...
Бе за да не се трявмирам - НЕ ЧЕТА колко пият другите бебета! Не ме вълнува колко наддават! Не искам да знам стандартите! Аз и Мари сме едно цяло - аз усещам, че се нагаждам на нейните искания - и тя е почти добре. Е маже да не наддава много - не ме бърка, ще наддаде, не иска кърма - няма да пие - пак ще е добре.
Опитай да не се водиш по хорските дори не и по лекарските мнения - гледай малкия мъж и го чувствай - така ще правиш най доброто за НЕГО! А това кое е най-добро - знае само той! Не педито, не някоя книга....
БЪди смела - знам че си, но просто спри да четеш кой колко и кога яде! Дани е кошмарно злояд, Мари - също. Аз се научих да се радвам - за да не страдам - казвам си - дебели в рода ми и около мен - колкото искаш! Затова е добре, че децата ми не са!

МИли мои, ние сме ок - както описах - борим се с нашите си трудности. Ту съм отчаяна, ту обнадеждена. Страх ме е как ще се оправя сама без помощтта на бабите и мъжа ми - сега МАкс е почивка - но пък нямаме пари - ако кажа че броя парите - не преовеличавам. НО пък резултатите от обикновената урина на Мари са перфектни! ЧЕрпя ви по този повод! НЯма подобрение на бъбреците - така са си - уголемени - но поне нямаме бактерии.
Сега чакам най-важното - стерилната урина - дано и тя е чидта - да няма връщане на урина! Стискате ми палци!

Мила Искрице, нямам как да те утеша. През този личен ад трябва да минеш сама. И после - като Феникс от пепелта да възвърнеш своята надежда, да укрепне твоята вяра и да се засили любовта ти. Занма как се чувстваш - поне частично. Болката и обидата си остават като клеймо - за цул живот. Може да позараснта, да избелеят, но винаги има белег. И нищо и никой няма да го заличи. Излъганите надежди винаги нанасят рани. А излъганото сърце - винаги боли. Още повече кгато има деца, които също страдат.
Мога само да ти пожелая кураж и да ти кажа пак - когато стигнеш дъното - почваш да изплуваш - щеш, не щеш - тръгваш нагоре.
Желая ти да има кой да ти помогне не само да изплуваш по-бързо, но и да се задържиш на повърхността.
Излишно е да ти казвам, че си ни липсвала, че ще ти погнем с нещо ако трябва....
Просто ти пращам прегръдки!

Велунце, радвам се за теб и малката. Дано не е нещо временно - а е истинско състрадание и желани е за помощ у лелки и директорка. Дано твоите думи са ги трогнали и съвестта им да е проговорила. Желая ти на теб и Буби да имате късмета, който жена с твоето добро сърце заслужава!

Бебоче, много ти се насъбра напоследк. Съжалявам за тръдноститет ти - много е тежък периода ти - тъкмо изплуваш и пак нещо ти се струпва... Ако можех да ти помогна.... Желая ти сила да се бориш с тъпата ни система - бюрократична, административна и квато и да е друга! Прегърни малкото и продължи напред! Сигурна съм, че скоро и при теб ще изгрее слънцето!

Здравейте мама Иги и Сatnadeen,много ви е трудно но стискайте зъби.Малките човечета скоро ще пораснат и много ще ви слушкат.

Иги, разплака ме... Наистина много неща ти се събраха. Но трябва да си силна заради малчо. Намери начин да почиваш - редовно. Спомням си аз как се чувствах когато моя ядеше по 20мл. Ревеше ми се постоянно и не можех да спя от нерви... До края на втория месец беше постижени ако изядеше 45-50мл. Обаче порасна. При вас е друго. Детето има нужда от повече сили. Мисли, че всяко грамче което му даваш в повече е в негова полза, а не колко малко е успял да изсуче... Послушай Надето. Само ти знаеш колко му трябва ан детето и можеш да го почувстваш.
Наде, надвам се при вас новините да са добри от стерилната урина!
Важното е да сте спокойни - то това май за всички важи. От притеснения полза няма, въпреки че така сме устроени...

Иги, колко добре те разбирам само. Това с малкото ядене ми е толкова познато. Вярно, моето момченце не беше с болно сърце, ама пък нали недоносените все ги гледат под лупа, та и аз що рев изревах за тия грамове. Сега мога да ти кажа - не се тревожи за това! Расте ли бебо, наддава ли? Това е единствения показател, който трябва да следиш. Ако наддава, значи всичко е наред. То се знае, че без притеснения няма да се размине, но поне гледай да не мислиш за тези грамове. Ще видиш как изведнъж ще започне да си хапва повечко. Ти само се успокой! Силни прегръдки от нас!

Наде, и на вас желая успех с манджите и пишкането!   

Мили майчета, благодаря ви за поздравите за рождения ми ден!
Чета тук и лоши и хубави новини, дано лошото отмине и се забрави, а на хубави да продължавам да се радвам заедно с вас!

Момичета, преди финала на седмичката искам да внеса малко свежо настроение със снимката по-долу..

До мамите на принцески- вижте какъв златен зет ви отглеждам...Приемам отсега оферти.

Габи,тя и моята много чисти и даже прах бърше.
Ще вземат да се карат кой да чисти.

catnadeen, прочетох скоро в темата "Подсечено дупе-докога?" , че  децата  "много често пишкат като ги подухне сушоара(идеален начин за взимане на урина)". Успяла си да вземеш, но за в бъдеще можеш да имаш в предвид и този метод.

  Габииии, много станахме кандидатките за Бобо!  Бояна пък разхвърля много успешно и то го прави със скорост. Така че твоят мъж поне няма да скучае с нея, винаги ще има какво да зачисти и подреди 
  И да ти кажа, колкото повече Бобо расте, толкова повече прилича на теб 

Габи къде са снимките
нашата мома е малка ама знам ли - и аз си взех по-голям бати ... та дай да видим как шета момъка