Да съберем тук челен опит от по-пораснали деца (и родителите им)
Моите лични преживявания не са били особено драматични - или детето не изживя пубертета толкова тежко, или съм чела достатъчно преди това (справки правех в www.babycenter.com), пък и не съм от най-нервните хора (макар че 2-годишно в истерия може да изкара от кожата му и най-търпеливия човек).
Опитвах основно с отвличане на вниманието от проблема, много-много приказки и обяснения (преди и след кризата, т.к. всички знаете, че по време на тръшкане ни приема ни предава детето) и други подобни тактики.
Опитвах и опитвам (все още има пристъпи на тръшкане, нормално) да не отстъпвам и да не давам нещо, което съм забранила или казала, че няма... но невинаги ми се удава.
Някои пъти не ми се получава - случва се да викам и да се карам, понякога наказвам (но и Мая е вече на 3г 2м, разбира повече), после се случва да й се извинявам, ако преценя, че реакцията ми е била неуместна...
Знам, че тук е пълно с идейни и търпеливи хора - какво работеше/работи при вас в критични ситуации?