Желанието да унижаваш

Напротив, много рядко отварят книжката сами.
Колкото до учителите, те преподават и при нужда дообясняват. От една страна човек, който не може да преподава, няма как да извади медалисти, разчитайки те сами да отворят книжка. От друга страна, ако някой ученик не схваща и не схваща, проблемът не е у учителя. Затова когато става дума за лошо отношение на учител, е по-сложно - реалистично е лошото отношение да е с причина.

Нямя причина която да оправдае лошо поведение на върастен човек, педагог, учител към дете. Никакво оправдание не мога да намеря за такова поведение.

Не съм чела всички коментари..

Да, има много такива хора. Непрекъснато се сблъсквам с чуждата лошотия. Понякога съм се ядосвала, страдала, плакала. Но сега знам, че това са дълбоко нещастни хора, които само по този начин могат да се почувстват значими и затова мачкат.

Ще си получат заслуженото.

"Нежни цветя" (без грам ирония го казвам), научете се, че чуждото поведение едва ли е насочено нарочно към вас. Лошите хора са лоши с всички обикновено, но една част от нас не приемат да бъдат жертви. Ако не можете да отвърнете подобаващо и да се защитите при такава "атака", то поне се научете да игнорирате източника.

Нежните цветя или трябва да заякнат, или да си намерят защитници. Лошите хора не са просто лоши - лоши са там, където смятат, че ще им се размине лошотията. Не смеят да се закачат много-много с някой, който ще им отвърне къде пряко, къде подмолно.

Интересна книга, която си взех наскоро, тъй като и аз съм от типа "орхидея"...може на някой да му е полезна

Как да помогнем на свръхчувствителните деца да разгърнат пълния си потенциал.

Според д-р Томас Бойс има два вида деца - т. нар. "глухарче" и "орхидея". Глухарчето е устойчиво и постига успех във всяка среда, а орхидеята е свръхчувствителна, но ако получи нужната подкрепа, може да постигне същия успех и дори да задмине връстниците си. Изследванията на д-р Бойс дават отговор на въпроса как да помогнем на детето да развие пълния си потенциал, като вземем предвид типа, към който то принадлежи.

Защо някои деца постигат всичко с лекота, докато други полагат неимоверни усилия по пътя към успеха? Защо част от възрастните живеят пълноценно и щастливо, докато други боледуват и страдат ден след ден? Съществува ли рецепта, която да ни помогне да разкрием истинския потенциал и да създадем най-добрите условия за развитие на всяко дете?

Според проф. д-р Томас Бойс - един от най-големите изследователи в областта на психичното здраве, децата реагират на заобикалящия ги свят по два начина. Глухарчетата оцеляват и се развиват добре във всяка среда, докато свръхчувствителните орхидеи се влияят дори от най-дребните предизвикателства и в зависимост от условията са обречени или на грандиозен успех, или на тежък провал.

Д-р Бойс и екипът му изследват този феномен в продължение на няколко десетилетия и доказват, че взаимодействието между специфични генетични фактори и елементите от околната среда определя как всеки от нас се справя с външните влияния и стреса. Научните анализи и лични истории в книгата ни помагат да си обясним защо сме такива, каквито сме, и мотивират родителите и учителите да осигурят условията, които ще помогнат на всяко дете да расте здраво и да разкрие пълния си потенциал.

Какво има да чакаме родителите да се мотивират, това е тяхно задължение да се мотивират, за да направят така, че децата им да се борят. Ние на кого ще угаждаме, на родителите ли? Щото те не могат да се размърдат и да направят каквото трябва? Честно, на моменти много ме е яд на такива книги и подобни, измислени да оправдават бездействието или грешните действия. Родителят нали затова е родител, той е възрастен, да порасне и да си влезе в ролята! На никое дете не му се получава лесно или ако привидно му се получава лесно, то със сигурност зад него стои родител, който е направил така, че детето да добие увереност в себе си. Всичко става с борба, а ние като родители трябва да ги научим как да си намерят място под слънцето. Другите няма доброволно да се отместят, дори ще се съпротивляват. Нашите какво, ще седят и ще подсмърчат отстрани ли?

Грешката ти, ако мога да я нарека грешка, е че изхождаш от гледната точка на "Те искат да ме наранят". При човек, затормозен от нещата в миналото се получава един ефект да смята, че всеки и всичко едва ли не е против него.
Съответно не му и минава през акъла, че може да не е персонално и лично.
В случая, където са ти се разпореждали къде да сядаш и са се подигравали, не ти ли хрумна просто да си тръгнеш? Така, да станеш да кажеш "Писна ми от теб, няма да ти търпя липсата на възпитание" и да си отидеш?
Така бих постъпила аз. Няма да скачам да влизам в словесна битка, за да се "защитавам".
Във всяка ситуация има начин да реагираш по един или друг начин. Щом не можеш да реагираш по единият, тогава давай другият.
Казвам ти го като човек, който е минал по този път. Аз си знам колко пъти съм ревала, колко пъти са ме докарвали до истерия. В един момент осъзнах две неща
1. Хората са хора. Хората не ме "нападат" персонално мен, те се борят със себе си. Така както аз го правя. Хората са различни, някой са невъзпитани, неуверени в себе си, дори тъпи.
Няма да ги промениш, няма да спечелиш, каквото и да кажеш.
2. Аз съм аз. Аз съм себе си, за добро или лошо. Приемам себе си, такава каквато съм. Което не харесвам, опитвам да променя, ако не мога го приемам. Мнението на другите относно мен няма особено значение. Значение има семейство ми и близките. Другите могат да мислят каквото искат. Тях не мога да променя. Само себе си. А това, което не може да се промени, то е част от мен.

Тези две неща са основата на взаимоотношенията. Не оставяй на другите да те определят.
Важно е да избираш битките си. В "приятелски" кръг, такива хора ги избягвай. Не се бори с тях, изключи ги, не се срещай с тях, ако твой близки се срещат с тях, помоли да не е в твое присъствие.
В професионален план, бори се, защото там си заслужава. Но не сама и не словесно. Провеждаш един разговор с такъв човек в професионална среда "Твоето поведение не ми допада, ако обичаш сдържай се да ме коментираш. Ако нещата продължават така, ще се обърна към ръководството/ХР отдела."
И ако наистина продължава така действаш.

Относно учителката, записвате как се държи и действате. В момента детето ви се учи как да реагира. Ако загуби вашата подкрепа и вие не успеете да го защитите, може да реши, че няма начин да се предпази и да загуби доверие във вас.
И не, начина не е детето да се научи да отговаря на учителката. Когато е между дете и възрастен е работа на родителите да се намесят и да защитят своето дете. Защото то няма как да се бори само с авторитета.

За мен унижението е начин да си набавиш енергия, някои хора имат нужда от това. Била съм и от двете страни - унижавана и свидетел на унижение. Преди приемах унижението много навътре, но с времето почнах да игнорирам ако някой реши да ме напада. Когато станах свидетел на унижение, питах моята съученичка защо така се държи с другото момиче, отговорът беше - "ами, защото така искам, виж каква е." Постепенно спрях да дружа с нея, защото често я виждах с такова поведение, за мен беше неоснователно и глупаво.

Унижаването на другия е средство за манипулация, за поемане на контрола върху него. Насилникът не е "защото той си е такъв", а защото много добре знае целта и ползите от действията си.

Разбирам, че те е яд, че не си манипулативна. Смяташ, че хората,които се владеят и успяват да владеят,дори чуждите емоции са такива(манипулатори). Почти всички имаме детски травми(някакви), разликата между едните и другите е преодоляването им, когато “порастнем”.
[/quote]
Вероятно, няма как някой да има перфектни условия. Но имат различна дълбочина, едно е да си системно тормозен и вкъщи. Не смятам, че всички травми могат да бъдат изцяло излекувани.

Относно, че е удобна позиция - ако ми беше, нямаше да се оплаквам. С какво би ми помогнала тази позиция, не знам при положение, че съм доста директен човек.

Някъде тук прочетох, че било много важно за момче да се отпусне и да не бъде с потъпкано самочувствие. А защо да е особено за момче? Мислите ли, че на жена без самочувствие й е по-лесно? Защото и аз съм разсъждавала така, че поне съм жена, мога да бъда по - тиха, ще изглежда нежно и т.н. Мне, това само предизвиква по-направените да ти се нахвърлят със злоба, особено жените.

Също искам да посоча, че не определям себе си като жертва, а резултат от средата в детството ми. Всеки нормален човек, тормозен с години (особено най - крехките) ще се депресира, ще се затвори в себе си и т.н. Липсата на подобна реакция граничи със социопатия.

Ако исках  да си се правя на жертва просто да получа внимание, нямаше да пиша в женски форум така че моля без квалификации

Тръгнах си, разбира се. Просто самият факт, че не можах да отговоря ме накара да се почувствам ужасно. За момент получих паника и не можех нищо да кажа/направя. Точно както вкъщи, когато бях и наказана ако се опитам да отвърна и на всичкото отгоре ме караха аз да се извинявам после. Нормално е да не мога да отвърна ако никога не ми е била дадена възможност вкъщи.

С игнор в повечето случай започват да те мислят за малоумен и че не можеш да зацепиш. И като те видят прихват да се смеят. А тези от вас, които казват, че просто трябва да се отвърне и да им теглиш една. Ами ако цялата си зачервена, видимо уплашена, а гласът ти трепери отвориш ли си устата само като ти чуят гласа, започват да се смеят.

Учудвам се, че трябва да обяснявам нещо толкова очевидно.
При мъжете проблемът с отстояването на себе си и увереността не е само дискомфорт, бил той и силен от някакво унижение.
Има и друг проблем и той е, че това е основният белег, по който работи сексуалната селективност у жените. Мъж без самочувствие просто не е мъж. И съответно не е избиран. И това е много по-фундаментален проблем от едно унижение.
Докато при жените го няма тоя проблем. Или поне не и в такава драстична степен. Да, една жена със самочувствие ще е по-харесвана. Но не е фатално, за да бъде избрана.
Странно как точно в женски форум, където им търсите от "пиле мляко" на мъжете, не се сещате за точно това качество, което вие самите го изисквате с такава безкомпромисност.

Да, простете моето невежество 😀 Според мен пък е хубаво всичко да се поставя под въпрос. От моя опит е също толкова фатално. При нас също има доста конкуренция. Много от момичетата са хубави и се грижат за себе си, така че се прибягва до търсене на други качества. И не знам за какво говорите, това е първата тема която пускам, миналата седмица за първи път влязох в сайта.

Ами щях да засегна и тоя аспект ... че вечно жените искате най-най-доброто и е драма и траур, ако се задоволите с по-обикновените 80%.

Докато при мъжа, ако най-лошите 20% го изберат, какво толкова, да мре там, мъжът му с мъж.

Но ако говорим за синовете ви, пак ли така разсъждавате? Нали те ще предават вашите гени!?

Конкуренцията при мъжките животни (и хора) е много по-голяма. Това е по дефиниция при половото общуване. Т.е., при равни други параметри (външност, младост, интелект и тн) единият параметър е драстично променен. Т.е. накрая имаме съвсем друга пропорция.

Емпирично доказателство на горното е именно това, което казах в 1я постинг.
Ако мъж има 0ла самочувствие, никоя няма да го избере и ще остане съвсем сам. И без потомство.
Ако жена има 0ла самочувствие, да, ще има по-малък избор, но пак ще има доста голяма част от него. Не ме карайте да описвам примери.

Танграта, всеки си има номер в живота - на някои мъже е да предизвикват майчинското у жените.