Августовски бебета 2020 ! Тема 5

Алетея , аз те разбирам прекрасно. Не знам сумарно дали ми се събират и 3 часа на нощ сън. Като заспи в кошарата, на 1вото събуждане започва да се мята, да пее и преминава в циврене, взимам я на спалнята то пък едно мятане, няма спане. През деня или спи в мен или в количката навън, ако е в движение, но не много дълго. Естествено преди да заспи се изпъва като струна, дере ме, врещи , рита - не заспива сама никога. Откачат ми се ръцете от друсане и носене по цял ден. Да не говорим, че през деня може изобщи да не спи, само иска да си играе и аз да се правя на маймуна. Да се изпикае човек не може. Какво ли не четох, какво ли не правих - не става.  Просто като заспи в мен седя и се моля да е малко повече от 30 мин , за да не се чудя как да я залисвам. Вече съм с кръвоизливи в очите, не знам кога ям, кога пия вода. Да не говорим, че тя не иска никой друг, сега като си бях в нас болна с короната, майка ми да ми помага, абсурд да я приспи ( имахме 3 дни, в които спа повече, защото беше мн тъмно в къщата , а тя не е свикнала, но и това приключи). Отчаяна съм, чувствам се тъпа, недодялана , изморена , мрънкаща жена, която не може да се справи с детето си. Вече и не питам за съвети - нямам какво да опитам. Чудя се много за консултант вече - само това ми остана - скъпо е , но иначе ще избуша, ако скоро това не се промени.

ebk_kbe, съжалявам, че и при вас нещата не са никак розови... Мислила ли си да я оставиш в другата стая, както обмислям аз да направя 😬 Снощи се дра почти час, днес изглежда много тъжна, сега ми е малко криво, но честно казано не ми е достатъчно жал за нея, та да я оставя да продължава да ми се качва на главата нощем. След тези изтощителни нощи през деня нямам енергия за нищо, най-малкото да се правя на маймуна и да ѝ приказвам глупости. Децата имат нужда от адекватни майки, а не от зомбита. На всичкото отгоре съм и супер изнервена, понякога направо ми е идвало да я ударя и се плаша от тези си мисли. Не искам да съм такава. И моето чудовище спи навън по малко, после се буди и започва да крещи докато не се приберем. Толкова много завиждам на майките, бутащи с часове колички със спокойни бебета, които могат да си позволят да седнат на пейка или в заведение, когато бяха отворени. Просто ще полудея... 😐

Алтея, когато имаш такива моменти тук съветват да оставиш бебето някъде на сигурно място, в смисъл да не падне или да се нарани и да отидеш в другата стая да се успокоиш и събереш мислите. Знам какво е! Имах няколко такива случаи в които бях толкова изнервена, че буквално му се сърдех и не исках да го погледна.
Между другото тък отричат метода cry it out. Може да нанесе много вреди на психиката на детето.

Не всички спокойни са наистина спокойни бебета...... Това е като омагьосан кръг, колкото повече плаче бебето, толкова повече се напряга майката, съответно колкото по-напрегната майка, толкова "по -трудно" бебе.....
Няма ли край теб дори една майка, с малко по-железни нерви да излезете на разходка, но трябва да си позволиш да не мислиш какво ще стане ако ревне твоето.....така ще имаш малко "свое социално време", някой който да ти съчувства и разбере, някой който може да види ситуацията от страни и да ти даде идея

В началото излизах за много малко и бързах да се прибера, защото пищенето беше ужасно. Сега излизам и естествено още пред блока я вадя от количката и започва друсането докато заспи. Като се събуди, вадя я и я нося с 1 ръка, с другата бутам докато се приберем, за да не врещи. Виждах се с доста приятелки и майки с малки бебета, и такива без, всеки бяга ,защото врещенето не се издържа. Първо ти казват " еее то всички бебета плачат " , после обаче " айде да се видим друг път". И на мен понякога ми иде да я фрасна, да я хвърля, после започвам да плаче, защото това да ужасни мисли. Започнах да правя както Савова казва. Ако не се търпи , просто я оставям в количката, люлката или какво е най- близо и влизам в банята , плискам си лицето с ледена, вода, прогонвам всички мисли от главата си , събирам се и се връщам при нея, за да я успокоя. Не бих я оставила да плаче, а аз да съм в другата стая, прекалено ми е жално, то е толкова малко. Вечер като заспи в мен по корем и някак си като малка куала се захваща и ме гушва, реве ми се от умора, но не мърдам, за да спинка тя. Оставям я , когато съм сигурна, че е заспала добре. Пробвахме и Дормикинда, но те съдържат лактоза и бързо и раздразниха корема пак, та и това не е опция. Примирила съм се, в момента просто опитвам да си съхраня съзнанието, за да не изпадам в нервни кризи. Дори не искам да мрънкам, но споделям, ако някой оше като мен и Алетея не може да намери начин да се справи с положението. Не че е готино да знаеш, че има и други съсипани майки, но като гледаш как навън всички си бутат, четат книжки и пият кафета , а ти си на тръни и вода не може да пиеш, като че ли има някакакъв успокояващ ефект, че  не си пълен провал.

Оооо аз все още въртя с количката най- много 10 Мин далеч от нас. Имах периоди в които така ревеше и имах панически атаки, ако се размрънка малко. Спомням си като ходихме за първата ваксинация щях да получа удар, защото никога не бяхме ходили толкова далеч и не знаех как ще реагира. Дори личната ме усети че съм адски напрегната. До скоро не ходех и до аптеката да му взема млеката, ами ми ги носеха в къщи. Сега го вадя навън само когато е наяден и е време за следващото спане.

Савова, нямам нито една позната с бебе за съжаление. Не излизам с други майки с колички, а ми се иска... 😭

ebk_kbe, и на мен ми е жално да я оставям да реве и се притеснявам за нея и го избягвах, но снощи просто бях крайно изнервена. Явно ми дойде в повече последните дни...

И аз не събирам смелост все още да го водя далеч на разходка. Все в квартала въртя. Вчера го заведох на една детска площадка тук в квартала, за да се видим със зълва ми и племенника.
Стоя 5 мин. и се размрънка. За 5 мин се прибрахме. Като стигнахме до нашия блок вече ми се хилеше.
Аз пък честно казано се радвам, че времето се развали. С тези разходки нямах време аз да поспя следобяд. Егоистично е, но сега поне ще имам време да полежа. Иначе тия дни и сериал си гледах на телефона, докато той спи по градинките.
Довечера искам да идем до нашите, че татко е Иван и искам да пийна една биричка с него, но не знам как ще е със съня днес. Ако не се е наспал, няма да мога да отида никъде....
Алетея, писах ти ЛС.
Защи не пробваш да ѝ почетеш книжка? Казват, че се успокоявали от гласа на майка си. Пробвай да ѝ почетеш спокойно поне 5мин, пък дано да стане магията

И аз обикалям сама, защото не искам да се съобразявам с другите. Другите майки ходят по паркове и разходки, а аз не мога и все обикалям около нас.
Няма лошо да я оставиш за малко сама и да пореве, но аз също съм против да се оставят с часове да реват. Виж ако трябва плати на някой да я гледа за 2-3 часа за да си починеш.

Алетея, моето като започне да се дере, се захласва и спира да диша и трябва да и духам в лицето, за да се освести. Може би това е причината, порафи която не бих я оставила в друга стая сама. Иначе доста познати са ми казвали, че като започнат да спят в стая различна от бебето се наспиват. Аз обаче на този етап не бих си го позволила. Стискам палци да сработят нещата при теб.

Аз не бих се наспала независимо в коя стая ако знам, че бебето ми има нужда от мен. Ако знам, че е спокойно или има някой адекватен, който да разтича сигналите на бебето- да. Иначе другото е просто "shut down" от преумора, а не спокойно спане за мен.
Имам няколко основни правила за мен и хората край децата ми, понякога много трудно да изпълнение: Никога не казвам "колко си ужасен/а", а казвам как се чувствам: ядосана, изморена разочарована....;  насочвам отрицанието си към ситуацията не към детето, ако плаче, не казвам-
пак се насра", а "пак се изака"
 и подобни. Опитвам се в трудни моменти, да казвам , колко ми е трудно на мен, не колко е ужасно детето, защото то не е ужасно, ужасно е това че плаче и не мога да разбера защо....опитвам винаги да говоря положително- вместо "стига рева", " усмихни се, ще ти стане по-добре". Всякакви такива неща според ситуацията и възрастта на детето. За най-малките е важен тонът, но и думата носи заряд, самото и звучене......
Целувам ги и прегръщам много, гледам да изтъквам хубавите неща. Когато ми се плаче не се крия, трябва да знаят, че съм като тях, а не някакъв робот. Откликвам вербално или не на нещата, които ги разстройват или  радват.

Именно! Метода cry it out види до шут даун, а не успокоено бебе.

Аз просто не мога да слушам детски плач. Веднага започвам да рева и аз.
Онзи ден в градинката имаше едно малко бебенце, което се дереше. Ами разревах се и аз. Моят си спеше, но като чуя жален плач и реввам и аз.
Чувствителна съм много.
Днес най-накрая ще сложа протектор на спалнята, че сутринта опика навсякъде, докато му сменях памперса.
Успях да кажа само "ехееер", той спря за секунда, погледна ме и продължи
Разхилих се, когато му видях блажената усмивка, че освободил напрежението на воля 😂
После пък се наака, докато баща му го държеше в коленете си, та пак трябваше да сменям тоалета.
Ходих до магазина сутринта и като видях как съм се облякла, лошо ми стана направо- електриково розовите ми кецове, електриково зелена пухенка и лилава плюшена пижама 😂😂😂
От вчера съм и на диета.

Да, прави сте, че трябва и аз да се успокоя. Това малкото днес изглежда много тъжно,повече явно няма да я оставям да реве така 😩 Лайка, забранила си си личните съобщения и не мога да ти отговоря 😣

Вчера по същата причина оставих Ричард за първата дрямка да заспи сам. 20 минути рев и 2 часа и половина сън след това....... Искам всеки ден така но не знам изморен ли беше или какво..
Седях до/около него и се разсейвах с тихо чистене и телефон, защото и аз не мога да го слушам как плаче..
Алетея, може би да не я оставяш съвсем сама, но някак да не те вижда, че си в стаята, за да не се захласне нещо... Мен ме е страх от това