МАРТенският Слънчо щом нослето ми погъделичка, сладко бебче ще люлея във ръчичка

Моля прочетете ми въпроса за заместването и компенсирането, който пуснах. Ако някой може да ми отговори ще съм много благодарна:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=128618.0

За пъпките - пак бабини деветини, ама казват, че това значи че ще е момиче, защото ти взимало от хубостта 
За изпускането - и на мен ми се случва. Понякога просто като се разсмея и усещам как изпускам по малко, без преди да ми се е пишкало. Неприятно е, но си е нормално. Ползвайте от ежедневните дамски превръзки и не се паникьосвайте!
Aya, нещо линка е грешен май!

И при мен спасението са ежедневните дамски превръзки , помагат ми и с бялото течение, че и то не иска да ме напуска 
И аз не мога да отворя линка на Ауа

Здравейте момичета - кокичета !
Хайде и аз да се включа по въпроса с пъпките. Бях ви писала преди повече от месец, че ми излязоха мнооооого наведнъж. Ужас! Ревеше ми се. Аз в тийнейджърските си години не съм имала проблеми с лицето. Единствено преди или след цикъл до ден днешен ми излиза по някоя заблудена пъпка, която е от онези болящите, които не се стискат, а просто след 2 дни сами си се скриват. Такива мноооого ми излязоха преди месец някъде. Ама всички наведнъж. Е, скриха се слава Богу, но сега имам ужасен проблем с кожата. Скалпа ми се лющи жестоко, лицето също. Купих си един шампоан за пърхут, на който не пишеше, че е забранено за бременни...на своя глава го ползвам. Не съм се съветвала дори с докторката си, но за лицето не знам какво да направя. Мажа се с всякакви кремове, но ефект няма. Особено около устата е нещо страшно. Все едно съм пила кисело мляко, омазала съм се здраво, а после е засъхнало по кожата ми. Трябва да отида на доктор по всяка вероятност. Имам и едни бели петна по лицето. По принцип съм мургава и ми личат много. Нещо като лишеи са. А уж трябваше да ставам хубава като съм бременна . Някой да сподели опит, ако има същите проблеми.
Радвам ви се много като чета за първите усещания на бебоците в коремите ви. Аз все още нищо не съм усетила, но всекими казва, че е прекалено рано. Другата седмица трябва да отида на доктор и да гледаме вече за пола, ако е възможно де. Нямам търпение . Напоследък вече нямам претенции какво ще е. Сигурна съм, че и на момченце ще се радвам много.
Я да ви питам нещо... Вие мислите ли си разни неща от сорта, че бебето ви може да не се роди здраво и т.н. Аз честно казано не мога да спя от такива мисли. Сбъркана ли съм или е съвсем нормално да си ги мисля тези неща? Съвсем не мога да се израдвам на бременността си от всякакви щуротии, които симисля и такива, които чета по форумите...
Хайде това от мен!
По-късно пак!
Целувки на всички !

И аз съм така - въобще нито се радвам нито си правя планове за това бебе. И докато не го видя живо и здраво няма и да го заобичам. Може би просто се застраховам, в случай че стане нещо да го преживея по-лесно.
А форума е колкото добре, толкова зле. Аз тук се записах към края на бременността предния път и хич нищо не бях чела...добре си ми беше и изобщо не мислех че нещо не му е наред на бебо - е от време на време само преминаваха такива мисли.
А сега - ужас само за изследвания мисля.....даже не спя спокойно и сънувам кошмари разни с такива гадни неща...
И всичко това е тъжно, защото не можеш да изживееш пълноценно бременността си...а на Деница се радвах всеки ден 


А иначе относно външния вид - с Деница след средата на бременността много погрознях в лицето - някаква надута и с петна
Единственото хубаво беше, че почти спряха да ми растат космите и бяха едни такива меки и ми беше супер

Ох, зайче и аз днес цял ден мисля за това. Психясах от мисли за изследвания и само чета на кой какво му изследвали и как се чувствал, кога повръщал, кога го ритнали ... и то сравнения не остана време да се радвам на моята си бременност а само да мисля за хорските!
Днес говорих с личната ми лекарка по телефона (тя скоро ражда) и ми изчете такава лекция за тези форуми и литература!
Единтвеното което се иска от мен е да си ходя при доктора когато ми е казал и да правя каквото ми казва. Всичко друго граничи с фанатизъм вече според нея!

Ами да ви кажа, че аз съм бременна след близо тригодишен стерилитет и знам, че бебето ми ще се роди живо и здраво (по-точно искрено вярвам в това). Избягвам всякакви теми за аборти, увреждания и разни подобни неща, които ако случайно се поблазня да прочета и после два дни мисля, дали няма и на мен да ми се случи. Така че, лекът според мен е само положителни неща да се четат, а каквото дойде в крайна сметка.
Вярвайте, че нашите деца ще са най-хубавите, най-здравите, най-обичаните, най-желаните, най-, най-,най-.

Абсолютно те подкрепям за това, което си написала. Не трябва да превръщаме форума в трагично място, където да търсиш инфо, когато нещо не е наред. Имаме си доктори, които ни следят, близки и роднини дето дават акъл - с лопата да ги ринеш. Форума ни трябва да е място, където да споделяме дай боже само хубавите емоции, свързани с този прекрасен женски период. Естествено, че няма нищо лошо да споделиш ако нещо те тормози - нали затова сме се събрали тук - да си вдъхваме кураж и морална подкрепа. но не да се фанатизираме на тема болести, изследвания и т.н.

Точно така Mango 
И аз като теб - вярвам и не допускам черни мисли да ме тормозят.Във форума последно време си стоя при февруарките и мартенките , че съм края на февруари , а може и в март да прескоча , готварството и красивите мами . По заглавията на темите, подбирам какво да чета.
И аз като Zayo с Валери не бях изобщо регистрирана , защото го нямаше и форума , но и не четях нищо по-различно от традиционните теми в "9 месеца", ходих само на женска консултация  и си мисля понякога ,че тогава бях по-спокойна . Сега пощурях какви изследвания да правя и при какви ли не специалисти да се замъквам. И така като че не съм бременна , ами болна. Но хубавото е ,че вече като усещам бебчо се успокоявам и само се радвам

И на мен ми писна от изследвания и вероятни болести!
Застоявам се доста в седмичната тема на искам бебе и клюкарника чета ...
Нямам нужад от травмиращи и шашкащи мнения и се чудя на майките които само за това мислят.
Спрях да повръщам и днес по изключение съм си в къщи ...
Иначе гледам да съм на вън сред приятелите си и да мисля само за хубави неща, хората ме глезят и ми се радват, защото аз започнах на ляво и на дяно да се хваля вече ...
А при доктора ще ходя от време на време!

Ами да, защото вместо на линк съм кликнала на имейл 

Сега вече работи - но вече са ми отговорили, така че четете от любопитство - може да ви интересува и вас 

Благодаря за отзивчивостта   

Ами аз рядко чета гадни теми, но за 2 години все нещо попада пред очите ми  и  остава трайни следи. Иначе е така, най-важна е вярата и спокойствието, но нали съм хипохондрик само глупости си мисля, макар че дълбоко в себе си вярвам че всичко ще е наред...

Момичета, просто няма време от няколко дена ви пиша, колко страхоти виртуални приятелки сте и се радвам , че ви познавам. Мъжът ми ще ме води на Боровец и се прибирам да стягам багаж. Прегръщам ви всичките и ще ви драсна в понеделник.
 

Първото ми дете също беше много чакано - около 5 години и наистина исках само да се роди здраво.

То се роди с вродена инфекция, цялото в обриви, а на третия ден дойде една лекарка в стаята да ми каже, че са ми взели бебето в интензивното, защото е направило гърч. Не ми казваха нищо повече, чакаха да му видят мозъка на ехограф, защото се съмняваха за кисти в мозъка, енцефалит и т.н. Ехографът показа, че мозъкът е нормален, дойдоха съмнения за вродена рубеола и цитомегаловирус, които после се отхвърлиха. А вечерта, когато ми казаха, че са ми го взели в другото отделение, не исках да съм жива, не можех да повярвам, че се случва нещо толкова лошо с толкова дълго-чакано дете. В крайна сметка го изписаха с диагноза електролитни нарушения.

Тези гърчове продължиха 3 месеца и беше кошмарно. Колкото повече четях за разни болести по интернет, толкова повече се отчайвах. Имаше съмнения за вродена епилепсия. Но в крайна сметка всичко отмина от само себе си, без никакво лечение.

Затова напълно разбирам zayo, че не иска да го заобича още. Защото моето първото го обожавах и обичах още преди да се роди. Сега не се вживявам толкова, просто се надявам да се роди живо и здраво.

Mango, и аз просто знаех, че на това дете му е писано да се роди, въпреки че много ме беше страх от спонтанен аборт. Но после шокът, който преживях беше огромен. В болницата изпаднах в истерия, търсиха да ми бият успокителни. Единствено се надявах това да не  е истина , а сън.

Мили МАРТенски мами, първо да се похваля, че това "изпускане", дето се бях ошашкала дали на са ми водите се оказа страничен ефект от полижинакса, който си слагам - при него често можело да се получи съдържанието на влагалището ти да изтече в по-разводнена форма.
А сега за черните мисли и многото и различна информация, която получаваме отвсякъде. Много е важно според мен да вярвате в късмета си, да вярвате, че всичко е наред и че ще родите едно (или две за някои) здраво и хубаво бебнце. Аз съм на мнение, че вярата в добрия край и оптимизмът винаги се отразяват благотворно върху живота ти. Нормално е да се притесняваме, особено сега - в нас бушуват какви ли на хормони и т.н. Обаче трябва да ВЯРВАМЕ. Знам, че не е лесно. Аз прокървих в 6 г.с. и полежах в болница, после на една докторка й се видя, че имам кухо яйце, а не нормален зародиш... Е, същия ден при друг доктор си видях моето ембрионче. Да си призня, по едно време доста се бях ошашкала - за една седмица два пъти сънувах, че правя спонтанен аборт, горе-долу всяка седмица ме гледаха на ехограф и се усетих, че два дни преди прегледа аз започва да се притеснявам дали и този път всичко ще е наред. Това продължи две-три седмици след като излязох от болницата. След това се осъзнах и си казах, че така не може да продължава, защото ако трябва да ме гледат всяка седмица на ехограф ще фалираме  Прогоних всички (или поне почти всички) съмнения от сърцето си, постарах се да ги прогоня и от ума си. И нашето бебенце се развива прекрасно, аз се чувствам добре, доста по-енергична отпреди и по-уверена. Дори реших да се върна на работа за месец-два. Разбира се, настоявам да ми се правят всички необходими изследвания, вкл. биохимичен скрининг, ако се наложи - амниоцентеза (малко ме е страх от нея, ама ...  ) и т.н.
Така че, мили МАРТенски мами ВЯРВАЙТЕ и бъдете оптимисти! Радвайте се на бременността си и не си позволявайте да изпадате в паника. Не се сравнявайте твърде много с другите, мисля че на всички ни е ясно, че нещата при всеки се развиват строго индивидуално. И продължавайте да търсите подкрепа в този прекрасен форум!
П.П. Ама и аз дръпнах една пламенна реч