Наркоман тормози майка ми

Тя си споделя и не и е лесно. Кофти ситуация от където и да се погледне. Според мен е добре за нея да се изнесе. Не е здравословна средата, а борбата за покрива е неясна.

Не мисля, че борбата е за покрива. По-скоро се страхува за майка си, която макар и възрастна все още ѝ е майка. И аз на нейно място не бих оставила майка си в подобно положение. Вие бихте ли? Ама честно.

Разказът в първия пост е толкова объркан, че ми звучи като лошо скалъпено съчинение. Дали наистина има такива неща, не е ясно....
Често казано ми звучи като ревност към новия, млад любовник, който явно майката обгрижва с пари и глезотии,  дъщерята смята, че те се полагат на нея по право.
Аз лично не бих си вряла носа в чуждия любовен живот, пък дори и на майка ми. Ако ме пита за съвет или мнение, бих дала такова, при това предпазливо, понеже отстрани нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Както казах и по-назад, ако мъжът наистина е наркоман и престъпник, отива в полицията, представя доказателства, подава жалба и т.н. по установения ред.

Мъжът е посегнал на дъщерята. И друго да няма това е достатъчно.
Между другото майката е имала и други връзки, които не са пречили на дъщерята. Щом сега е притеснена, има защо.

Лимонче, честно казано не знам. Знам, че не би ми било приятно някой да се намесва в живота ми. Майка ми и  баща ми не са одобрявали доста неща, но не са се месили. Говорим за млада и не дементна жена. Тя ми е набор май, еми ако децата ми се опитват да ми се бъркат, няма да ми е ок. Разбирам и позицията ти, ако е жертва на насилие е страшно и на детето (нищо, че е млада жена, пак е дете в случая) не му е лесно. Нямам съвет, защото институциите не работят. Освен да говори с роднини и приятели.

Та майката е по-млада от мен. Не си представям децата ми да ми дават тон на любовните отношения.
Аз тепърва правя опити за поредно дете, камо ли да чакам някое от децата ми да ми казва как да си живея живота.

Добре го обобщи! Подкрепям.

И аз от тази позиция изхожда. Само да ме опази бог или по-скоро мъжът ми от трето.

За да са гости децата при родителите си, трябва да има разделение на "родителски дом" и "аз съм на гости". Но повечето хора по съвсем естествен път нямат усещане за "дома на родителите, а аз съм там на гости". Имат усещане за това, че това е домът им, а дори когато се изнесат и вече имат свое семейство и свой дом, имат два дома - на родното си семействои на семейството, което те са направили. Това е, на което казваме "вкъщи".
А като чета как трябвало да се изнесат, то току-що някои унищожиха традициите на три-четвърти, че и повече от човешката история и на човечеството.  Сигурна съм, че повечето от хората тук не се чувстват "на гости в родителския дом", а са си вкъщи. Затова имаме едни такива усещания и реплики като "когато бях малък всичко ми изглеждаше толкова голямо, а се ми се вижда миниатюрно". Когато отидат с децата си при при родителите си, децата и възрастните казват "ще спим в стаята на мама/татко".  Има приемственост, има усещане за дом. Хората дори на късна възраст страдат, когато се разделят със скапаната панелка на родителите, защото това е техният дом. Иначе са дърво без корен.  А когато родителите казват "това е моят дом, но не и на децата ми", то дават ясно послание - вие тук сте на гости, а не сте си вкъщи. На мен ми е гадно само като си го представя, че моите родители някога биха казали такова нещо, нито аз да го кажа на моите деца. Хората ходят навсякъде по света, но винаги искат да имат дом, в който да се върнат. Дори да не е същият апартамент, но да знаят, че имат свое място там и това място не е на гостенина.

Много по-вероятно е аз да се изнеса от вкъщи отколкото да си изгоня децата. Може би такъв пример съм получила и за това така го чувствам. Къщата на баба и дядо, макар и да не е нищо особено, винаги ще ми е най-скъпа и ще я усещам, като свой дом. Там съм израснала и натам ме тегли, където и да съм.
Сега си имам свое жилище. Скоро ще строим и друга къща, но там ми е сърцето.

На майката явно наркото й диктува живота.  Някои нямат търпение да се отърват от двцата си, ми не ги правете.

Аааа, няма проблеми. Някои живеят с "дечицата" си, когато последните са и на 50, и на 60 г.
Тук детето е на 24, не на 14.

Темата е за друго - за престъпник. Ако нямате адекватни съвети за помощ, не си чешете излишно езиците. На никой не му дреме какво мислите за съвместните семейни съжителства след определена възраст.

Когато човек има доказателство за престъпление, отива в полицията.

Да... Щото в нашата мила държава всички престъпници са по затворите...