Всичко се промени, но към по-добро.
Виж целия пост
Какво се промени, когато бебето се роди?
- Публикувана: 20 септ. 2006, 09:33 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2006, 12:24 ч.
# 31
20 септ. 2006, 15:55 ч.
Любовта ни е съвършена...Плюс това, че се държи добре и с детето ми от първия брак.
Виж целия пост
Нищо кой знае какво не се промени, освен че всяка минута се съобразява с бебчо. Като по-малък той беше изключително кротко бебе, спеше по цяла нощ и не ни е изморявал изобщо, така че пропуснахме нервите. Е, впоследствие стана и става все по-буен, но това само ни радва, защото го обожаваме и двамата... Мъжа ми ме изненада с това, че е толкова добър баща. За съжаление до сега не бях срещала подобни татковци и дори смятах, че един мъж не може да обича дете така както жена. Но той ми доказа, че не е така, това само ме радва... Отношенията помежду ни не се промениха особено, дори станахме още по-близки - още едно нещо (най-важното) ни свързва...
# 32
20 септ. 2006, 16:00 ч.
Нищо не се промени реално.Даже и бита ни не се промени.Сега с второто живот и здраве се надявам да си останем все така 
Виж целия пост
# 33
20 септ. 2006, 16:27 ч.
Не съм сигурна дали промяна е точната дума, просто след раждането виждаме друга страна на съпрузите си. Променят се живота и обстоятелствата, следователно от него вече се иска да покаже друго от своята същност. И така блесва истината -
дали е несериозник, който е свикнал да сте си заедно, за да се забавлявате и ще продължи да го прави, но без теб,
дали е егоист, който ще се муси защо не му обръщаш внимание и ще се затвори в себе си, в отделна стая, без да бъде притесняван,
дали е незрял, който ще се уплаши от отговорността и ще му трябва време докато порасне и поеме задълженията си на баща,
дали е внимателен, който ще разбере твоята депресия и ще бъде до теб, без да ти натяква и да се сърди, че си изнервена,
дали е баща, който ще се грижи за детето наравно с теб и ще споделя твоите неволи
и т.н.
Именно това ще разбереш - какъв е бащата на детето ти!
А на теб пожелавам едно спокойно, спящо детенце! Защото всички останали варианти са си меко казано "кризисни ситуации". Трябва много сила и любов и в двама ви, за да се изправите един до друг догодина същите - усмихнати, доволни, ръка за ръка, до едно буболече, същото като вас! Пожелавам ти го!
Виж целия пост
дали е несериозник, който е свикнал да сте си заедно, за да се забавлявате и ще продължи да го прави, но без теб,
дали е егоист, който ще се муси защо не му обръщаш внимание и ще се затвори в себе си, в отделна стая, без да бъде притесняван,
дали е незрял, който ще се уплаши от отговорността и ще му трябва време докато порасне и поеме задълженията си на баща,
дали е внимателен, който ще разбере твоята депресия и ще бъде до теб, без да ти натяква и да се сърди, че си изнервена,
дали е баща, който ще се грижи за детето наравно с теб и ще споделя твоите неволи
и т.н.
Именно това ще разбереш - какъв е бащата на детето ти!
А на теб пожелавам едно спокойно, спящо детенце! Защото всички останали варианти са си меко казано "кризисни ситуации". Трябва много сила и любов и в двама ви, за да се изправите един до друг догодина същите - усмихнати, доволни, ръка за ръка, до едно буболече, същото като вас! Пожелавам ти го!
# 34
21 септ. 2006, 19:27 ч.
промени се ритъмът и начин на живот- в точен час трябва да се приберем, не можем да спим до късно, ако решим, не може да излезем когато и където искаме и така...
Но пък ни е много хубаво, вече сме семейство, не просто двойка
Виж целия пост
Но пък ни е много хубаво, вече сме семейство, не просто двойка
# 35
21 септ. 2006, 21:45 ч.
Нещата бяха почнали да се променят още преди да се появи бебето. Може да се каже,че на практика всичко се промени, тъй като до този момент не бяхме живяли заедно,а и не бяхме родители. Трябваше да попроменим доста неща, да свикнем с доста неща и да се учим на много нови неща.........Всеки си имаше своите навици (и добри............и лоши), които някак си е трудно да промени хей така или да пренастрои предавателя си на общата вълна, а пък и сигнала винаги да е чист..........не е никак лесно, но си мисля, че доста се постарахме, както и продължаваме да се стараем, макар на моменти да изпускаме края. Много е странно, но наистина понякога си говорим на различни езици...............Аз станах много припряна, постоянно бързам и се дразня за глупости. Той винаги е бил спокоен.............прекалено спокоен даже!!!! Макар напоследък и в него да виждам много раздразнителност, но това го отдавам на натоварването му в работата. Има и един друг момент............незнам при вас как е, но при мен съм забелязала нешо такова: колкото повече време минава, толкова повече се забързвам, идея си нямам защо!!!! Ще кажеш, че гоня срокове или че съм тотално полудяла!!!!Хванал ме е съклета.............както и да е! Животът непрекъснато се променя,за мен това му е чара, но има и една носталгична нотка по миналото (е........от време на време много ясно)! Но не бих променила това стечение на обстоятелства, защото то най-много си е заслужавало от всичко до тук направено и преживяно.
Виж целия пост
# 36
22 септ. 2006, 00:35 ч.
Преди време бях чела в някакъв сайт за промените, които настъпват след раждането на дете. Много беше забавно и абсолютно вярно...
Аз не се промених - винаги съм била спокойна и гледайки бебе пак бях. Всичко е на настройки, темперамент и достатъчно теоретична подготовка. С бившия си гледахме Дариа сами и мисля, че се справяхме перфектно и без излишни нерви.
Това, което за мен е най-шокиращо и което и до сега ме плаши е, че непрекъснато мислиш за детето си. Поне аз го правя. Няма минута, в която да не се чудя нещо: от - В коя градина да я запиша, до - Какво да й дам за закуска... Всички планове, които правиш, всички решения, които вземаш всичко трябва да бъде обмислено и с оглед на детето. Друго: Когато захранвах Дариа например изчетох повече литература отколкото за изпит в Университета и пак се чувствах неподготвена. Всяко правило, което въведа или правило, което не съм въвела ме кара да се чудя - дали не бъркам тотално във възпитанието й и какви ще са последиците ако бъркам...
Отношенията с таткото не се промениха. Вярно преди да родя излизахме 4 вечери от 7, след това нито една, но и на двама ни не ни липсваше.
Ако трябва да дам съвет - Спокойствие и увереност, без излишно усложняване на живота. Добър педиатър, на който да се звъни за всяка глупост /Бившия веднъж доведе педито, защото цитирам: "Това не е моето бебе"
/ и по-малко съвети от роднини и приятели.
Виж целия пост
Аз не се промених - винаги съм била спокойна и гледайки бебе пак бях. Всичко е на настройки, темперамент и достатъчно теоретична подготовка. С бившия си гледахме Дариа сами и мисля, че се справяхме перфектно и без излишни нерви.
Това, което за мен е най-шокиращо и което и до сега ме плаши е, че непрекъснато мислиш за детето си. Поне аз го правя. Няма минута, в която да не се чудя нещо: от - В коя градина да я запиша, до - Какво да й дам за закуска... Всички планове, които правиш, всички решения, които вземаш всичко трябва да бъде обмислено и с оглед на детето. Друго: Когато захранвах Дариа например изчетох повече литература отколкото за изпит в Университета и пак се чувствах неподготвена. Всяко правило, което въведа или правило, което не съм въвела ме кара да се чудя - дали не бъркам тотално във възпитанието й и какви ще са последиците ако бъркам...
Отношенията с таткото не се промениха. Вярно преди да родя излизахме 4 вечери от 7, след това нито една, но и на двама ни не ни липсваше.
Ако трябва да дам съвет - Спокойствие и увереност, без излишно усложняване на живота. Добър педиатър, на който да се звъни за всяка глупост /Бившия веднъж доведе педито, защото цитирам: "Това не е моето бебе"
/ и по-малко съвети от роднини и приятели. 
# 38
22 септ. 2006, 00:50 ч.
нищо вече не е по старому
за щастие, при нас всичко е в добър аспект
не съм видяла съпруга си в нова,непозната за мен светлина,не ни се отрази на интимния живот,на близостта-напротив- ЖИВОТЪТ Е ОЩЕ ПО-ПРЕКРАСЕН откакто сме родители
Виж целия пост
за щастие, при нас всичко е в добър аспект
не съм видяла съпруга си в нова,непозната за мен светлина,не ни се отрази на интимния живот,на близостта-напротив- ЖИВОТЪТ Е ОЩЕ ПО-ПРЕКРАСЕН откакто сме родители
# 39
22 септ. 2006, 10:34 ч.
Сладурана Дано си късметлийка, не ти пожелавам да имаш трудно за гледане дете, но понеже почти всички са така - почакай да му тръгнат зъбите и да не спиш две години, после да го хване пубертета и да не можеш да идеш да си купуш хляб без да влачиш тръшкащо се на земята дете, което пищи все едно го колят, после да се започне едно безкрайно, постоянно и непрекъснато "защомамозащомамозащомамо" и ще ти се изяснят много работи
На въпроса - и при нас всичко се промени. Направо като се обърна назад и не мога да повярвам, че това сме ние, същите хора. Аз определено съм много по-изнервена, но работя върху себе си и смятам да се овладея, защото с крясъци не се стига до никъде. Криза във връзката имахме много сериозна - около година след раждането. Нещо като бунт от негова страна срещу променената обстановка - мина му
Трудно се трансформира в родител, но пък за това много успешно - сега съм влюбена в отношението му към детето
Хората се променят с годините със или без деца. Но каквото и да става, тези малки същества си остават най-хубавото нещо на света и никой не може да ме убеди в противното.
Виж целия пост
Странно ми е как по4ти вси4ки пи6ат ,4е са станали раздразнителни,нервни...........Не разбирам за6то 4есно казано.
Дано си късметлийка, не ти пожелавам да имаш трудно за гледане дете, но понеже почти всички са така - почакай да му тръгнат зъбите и да не спиш две години, после да го хване пубертета и да не можеш да идеш да си купуш хляб без да влачиш тръшкащо се на земята дете, което пищи все едно го колят, после да се започне едно безкрайно, постоянно и непрекъснато "защомамозащомамозащомамо" и ще ти се изяснят много работи На въпроса - и при нас всичко се промени. Направо като се обърна назад и не мога да повярвам, че това сме ние, същите хора. Аз определено съм много по-изнервена, но работя върху себе си и смятам да се овладея, защото с крясъци не се стига до никъде. Криза във връзката имахме много сериозна - около година след раждането. Нещо като бунт от негова страна срещу променената обстановка - мина му
Трудно се трансформира в родител, но пък за това много успешно - сега съм влюбена в отношението му към детето Хората се променят с годините със или без деца. Но каквото и да става, тези малки същества си остават най-хубавото нещо на света и никой не може да ме убеди в противното.
# 40
22 септ. 2006, 10:39 ч.
разбирам те,и аз минах през такъв период.много е гадно.Надявам се скоро да оправите отношенията си.
Виж целия пост
Нищо свързано с бебчо не ми е толкова тежко, колкото промяната в поведението на баща му...след сума години заедно той се отдръпва все поече от мен, ...оказа се от оня тип мъже, които като се приберат вечер след работа виждат не жена си и детето си, а едно огромно кълбо проблеми, умора и напрежние и само искат да не са насреща му... а за секса - какво да говорим - в последната 1/2 година се борои на двата пръста на едната ръка...
Хубавото е, че отношението към бебчо прогресивно се подобрява и мисля, че ще стане чудесен баща!
Лошото е, че нещата между нас са все така... мисля, че не го вълнувам вече... душата ми се пръска от липсата на капка внимание към мен... особено като го видя как стои по цели нощи на компютъра и си говори с кой ли не за какво ли не...какъв добър събеседник е на разни непознати по ICQ, а за мен остава само "Остави ме, уморен съм...", "Какво искаш да ти кажа сега", "Не ми се говори" и все в тоя дух...
Хубавото е, че отношението към бебчо прогресивно се подобрява и мисля, че ще стане чудесен баща!
Лошото е, че нещата между нас са все така... мисля, че не го вълнувам вече... душата ми се пръска от липсата на капка внимание към мен... особено като го видя как стои по цели нощи на компютъра и си говори с кой ли не за какво ли не...какъв добър събеседник е на разни непознати по ICQ, а за мен остава само "Остави ме, уморен съм...", "Какво искаш да ти кажа сега", "Не ми се говори" и все в тоя дух...
# 41
22 септ. 2006, 10:43 ч.
Много неща се промениха.Трябваха ни няколко месеца за да влезем в ритъм.Например няма време за сън,не можете да останете сами,нови отговорности и др.Сега нещата се нормализираха.
Виж целия пост
# 42
22 септ. 2006, 11:12 ч.
Всичко се промени, и всички ... без мен. Аз си останах същата.
Само съм недослапа, иначе съм същата както преди.
Не приемам раждането и брака като нов живот за мен - същия си е, само има мъж и дете вече.
Виж целия пост
Само съм недослапа, иначе съм същата както преди.
Не приемам раждането и брака като нов живот за мен - същия си е, само има мъж и дете вече.
# 43
22 септ. 2006, 11:56 ч.
Сладурана Дано си късметлийка, не ти пожелавам да имаш трудно за гледане дете, но понеже почти всички са така - почакай да му тръгнат зъбите и да не спиш две години, после да го хване пубертета и да не можеш да идеш да си купуш хляб без да влачиш тръшкащо се на земята дете, което пищи все едно го колят, после да се започне едно безкрайно, постоянно и непрекъснато "защомамозащомамозащомамо" и ще ти се изяснят много работи
Ей такива неща много ме дразнят. Всички едва ли не се чувстват длъжни да са недоспали, нервни и измъчени само защото имат дете и да предупреждават "Какво те чака". Да, чакат те страшни неща, ако не си наясно как да постъпваш в различни ситуации и как да улесниш живота си. Наслушах се на такива неща докато бях бременна, но после чудо. Детето ми спеше само в стая от първия ден, по цяла нощ от 20-тия... Никога не съм била недоспала, нито по време на коликите, нито по време на зъбите... Никога не съм я разнасяла по нощите, за да заспи.
Сега е на 2 и е в 'първия пубертет' не я влача пищяща... ако по някаква причина желае да изрази недоволството или яда си с писъци и тръшкане по земята спирам и чакам да й мине. Ако е вкъщи отивам да погледам ТВ...
Та както казах и по-горе всичко е въпрос на теоретична подготовка, спокойствие и да не слушаш безбройните съвети на 'изстрадалите' околни.
Виж целия пост
Странно ми е как по4ти вси4ки пи6ат ,4е са станали раздразнителни,нервни...........Не разбирам за6то 4есно казано.
Дано си късметлийка, не ти пожелавам да имаш трудно за гледане дете, но понеже почти всички са така - почакай да му тръгнат зъбите и да не спиш две години, после да го хване пубертета и да не можеш да идеш да си купуш хляб без да влачиш тръшкащо се на земята дете, което пищи все едно го колят, после да се започне едно безкрайно, постоянно и непрекъснато "защомамозащомамозащомамо" и ще ти се изяснят много работи Ей такива неща много ме дразнят. Всички едва ли не се чувстват длъжни да са недоспали, нервни и измъчени само защото имат дете и да предупреждават "Какво те чака". Да, чакат те страшни неща, ако не си наясно как да постъпваш в различни ситуации и как да улесниш живота си. Наслушах се на такива неща докато бях бременна, но после чудо. Детето ми спеше само в стая от първия ден, по цяла нощ от 20-тия... Никога не съм била недоспала, нито по време на коликите, нито по време на зъбите... Никога не съм я разнасяла по нощите, за да заспи.
Сега е на 2 и е в 'първия пубертет' не я влача пищяща... ако по някаква причина желае да изрази недоволството или яда си с писъци и тръшкане по земята спирам и чакам да й мине. Ако е вкъщи отивам да погледам ТВ...
Та както казах и по-горе всичко е въпрос на теоретична подготовка, спокойствие и да не слушаш безбройните съвети на 'изстрадалите' околни.
# 44
22 септ. 2006, 12:42 ч.
Да, по принцип и мен не ми допадат думи от сорта "Ей сега ще видиш....какво те чакаааааа" !
А моя мъж ( още бях бременна ) след тия думи направо откачаше и до скандал стигаше с наши приятели...
Ако човек осъзнае предварително, че за ВСИЧКО има оправия и е настроен позитивно,НЯМА КАК ДА НЕ СТАНЕ!
Искам да добавя, че на моя приятелка бебенцето беше от тези , които изискват повече внимание през деня... и малко по малко го отвикна ( още от 2 ри месец почна и в 4-ти бяха като нови )...сега е на 9-10 месеца и може цял ден сама да си се занимава ! (Ако си гледаш детето САМА и виждаш че изнемогваш, по-добре да влезете в консенсус с него и да се приучите на това онова! )
При мен, ЦЕЛИЯ СТРАХ,ЦЯЛАТА НЕПОХВАТНОСТ, ЦЯЛАТА ИДЕЯ ЧЕ БЕБЕТАТА А МНОГО КРЕХКИ И БЕЗЗАЩИТНИ се пречупи в първата нощ след раждането, когато на 20 мин. и давах да суче и трябваше да я местя от нейното в моето легло 1000 пъти в тази нощ!
От тогава до сега с нея се разбираме идеално ... СЛАВА БОГУ...
Виж целия пост
А моя мъж ( още бях бременна ) след тия думи направо откачаше и до скандал стигаше с наши приятели...
Ако човек осъзнае предварително, че за ВСИЧКО има оправия и е настроен позитивно,НЯМА КАК ДА НЕ СТАНЕ!
Искам да добавя, че на моя приятелка бебенцето беше от тези , които изискват повече внимание през деня... и малко по малко го отвикна ( още от 2 ри месец почна и в 4-ти бяха като нови )...сега е на 9-10 месеца и може цял ден сама да си се занимава ! (Ако си гледаш детето САМА и виждаш че изнемогваш, по-добре да влезете в консенсус с него
и да се приучите на това онова! )При мен, ЦЕЛИЯ СТРАХ,ЦЯЛАТА НЕПОХВАТНОСТ, ЦЯЛАТА ИДЕЯ ЧЕ БЕБЕТАТА А МНОГО КРЕХКИ И БЕЗЗАЩИТНИ се пречупи в първата нощ след раждането, когато на 20 мин. и давах да суче и трябваше да я местя от нейното в моето легло 1000 пъти в тази нощ!
От тогава до сега с нея се разбираме идеално ... СЛАВА БОГУ...
Препоръчани теми