Смешки от форума 35

Светът е много болен. И не става въпрос само за онзи вирус, който преди година завладя умове, сърца, новинарски ефир, правителствени решения, политически програми и др., а за тежкото състояние на безпрецедентна духовна дезориентираност на хората, обитаващи планетата Земя. Сякаш всичко е с главата надолу, а такава позиция на тялото наистина променя перспективата; небето изглежда твърдо и опасно близо до кутията, в която се помещава органа за мисловна дейност, а под краката липсва стабилна почва и само безполезни пухкави облаци ефирно пърхат насам-натам.

Болестта на света има своите причини. Множество невидими вируси са проникнали в него и са го довели до гореспоменатия хал. В тези кратки размисли няма как да достигнем до дълбоко диагностициране на заболяването, но поне ще идентифицираме един от вирусите, причиняващи страданието на пациента-свят. Ще се фокусираме върху вируса на феминизма.

Думата „феминизъм“ има противоречиво значение в съзнанието на хората. „Красиви“ идеи, от рода на борба за равенство на жените, със завидно постоянство се прокламират чрез средства за масова информация, чрез политически решения, чрез пропагандната машина на Холивуд и др. и внушават на масовата аудитория, че зад този термин стои автентичен стремеж към справедливост. Но какво всъщност представлява феминизмът? Чисто и просто той е израз на класовата борба на идеолозите на този свят, които се стремят да изравнят жените с мъжете чрез уеднаквяване на двата пола без да се интересуват от факта, че по този начин те се противопоставят на Божия дизайн.

Според Божия вечен стандарт, който откриваме както в Стария, така и в Новия Завет, ролята на жената в този свят е на съпруга, майка, домакиня, помощник на мъжа; жената се грижи за топлината и уюта на дома. Тези нейни функции не са предназначени, за да бъде обезличена и да се превърне в робиня. Напротив. Когато човек върши това, за което е създаден той получава шанса наистина да осмисли дните си. Феминизмът обаче внушава на заразените от опасния вирус, че целта на всяка жена е да бъде равна на мъжа и дори да доминира над него, и затова тя трябва да се реализира като пилотка, парашутистка, полицайка, войничка, водачка, поучаваща мъжете, лидерка в обществото.

И естествения резултат от този порив за равенство, който пар ексeланс е противопоставяне на Божия ред, е налице. Жените, които са заразени с „вируса“ на феминизма лесно могат да бъдат забелязани, проявявайки симптомите на болестта си: те са нагли, шумни, безсрамни, претенциозни, амбициозни за власт и контрол, носят мъжки дрехи, искат равенство с мъжете – равенство, което всъщност е търсене на привилегии. Съблазняват по женски, но по мъжки командват. Страхуват се и са несигурни по женски, но по мъжки компенсират със суровост и ожесточеност.

Феминизмът не е просто някаква мимолетна тенденция, която ще отмине с новия моден сезон. Феминизмът е идеология. Учение, чиято цел е да изравни жените с мъжете, като ги уеднакви и изличи йерархията между тях. Крайната му цел е това равенство да стигне до състояние на заличаване на половите различия чрез превръщане на мъжа в жена и на жената в мъж. В политически, социален и дори религиозен план, въпросното движение е прикрито зад лозунги за борба на онеправданите жени срещу онеправдаващите ги мъже. В крайна сметка обаче широко афишираната в света борба за равенство между половете е битка за надмощие на жената над мъжа. Тази нова класова борба недвусмислено препраща (по отношение на въпросния аналог, моля простете наивността на автора) към идеите на културния марксизъм.

В Писанието обаче виждаме ясно Божия дизайн по отношение на равенството между половете. Мъжете и жените са равни по достойнство, но различни по функция; мъжът е глава на жената, Христос е глава на мъжа, а Бог е глава на Христос. Тази йерархия е ясно заявена в 1 Коринтяни 11:3. Разбира се, Божият дизайн не се харесва на дявола и неговите слуги с неолиберален светоглед и затова в този конфликт бива ангажиран достатъчно финансов, идеологически, музикален и други видове ресурси, за да бъде превърната хармонията, създадена от Твореца, в извратена йерархия, в която глава на мъжа е жената, а мъжът е един безполов индивид, нуждаещ се от силно феминистко лидерство. В дизайна на дявола Бог отсъства, а Христос продължава да е обект на присмех и подигравки, както когато беше разпънат на кръст преди около 2000 години.

Божият дизайн за взаимоотношенията между мъжа и жената е красива хармония, която е пророческа изява на връзката между Господ Исус и църквата. Указанията на апостол Павел в книгата Ефесяни са за това, жената да се покорява и почита мъжа си, а мъжете да обичат жените си, както Христос възлюби църквата. Виждаме, че в такъв род взаимоотношения няма тиранично доминиране, а чистота и хармония във функционалната уникалност на представителите на двата пола.

В тиранично наложената йерархия няма хармония, а силово доминиране и прилагане на еднолична власт. Когато мислим за тираничната власт по този начин, разбираме колко коренно различен от подобно устройство на семейството или на църквата е Божият промисъл. Затова и протоколът и редът в църквата имат своя цел, и тя е хармоничното функциониране на общността. За съжаление, днес все повече се вижда безпорядъкът на фалшивото разбиране за свобода, присъщо за заразения свят.

Но нека в крайна сметка обърнем внимание на лекарството срещу вируса, причиняващ дезориентираност и нелепата промяна на позицията на главата и краката. Лекарството се нарича Божието Слово. Това лекарство често предизвиква криза у този, който го употребява. Криза, изразяваща се в душевен дискомфорт, която е причинена от това, че човеците „обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19). Въпреки тази криза обаче всеки човек е редно да знае, че той отчаяно се нуждае от Лекарството, защото само чрез него може да се случи изцелението, което е резултат от вяра в Божия Син Исус Христос.

И в този ред на мисли (мисли провокирани от констатацията за болестното състояние на света), в романа си „Братя Карамазови“ руският класик Фьодор Михайлович Достоевски заявява: „Ако няма Бог, всичко е позволено“. Логичното продължение на думите на големия писател е: „Ами ако има Бог…“. Ако Създателят на цялата вселена ясно е разкрил в творението си, че е създал само два пола – мъжки и женски, и е постановил те да функционират в контекста на йерархия, идваща от вечността? Ако има Бог, препоръката към този, който се опитва да зарази хората с вируса на феминизма, както и към този, който примиренчески приема болестното си състояние, е тази: редно е да се страхувате, защото тази болест е наистина опасна.

Явор Костов е пастор на християнски мисионерски център Видин и активен член на правозащитна организация "Свобода за всеки". Подробности: тук
https://www.24chasa.bg/Article/1419952 © www.24chasa.bg.