Защо се случва така?

  • 5 210
  • 90
Много обичам да помагам на хората. Чувствам се полезна, сякаш това е моята мисия на този свят, чувствам се в хармония и изпитвам удовлетворение. От дете, не съм казала "Не" на никого, когато поиска нещо или има нужда от помощ.
Не очаквам нищо насреща, не искам нищо в замяна, но ще стане противоречиво, когато напиша следващото изречение. Единственото, което очаквам, е уважение.
Често се ядосвам на себе си, че отново съм позволила да стане така, отново да се разочаровам.
Защо хората са неблагодарни и забравят, какво сме направили за тях? Как да се справя с това чувство на тъга, което поражда отношението им? Къде бъркам?
Виж целия пост
# 1
Бъркаш, че се изживяваш като майка Тереза. Едно от най-ценните качества в тоя живот е умението да казваш не.
Виж целия пост
# 2
И аз искам да се науча да казвам не в определени поводи, защото обикновено много страдам, точно в моменти, в които съм очаквала да ликувам. Разбирам GHsun, защото съм си задавала същия въпрос.
Виж целия пост
# 3
И аз искам да се науча да казвам не в определени поводи, защото обикновено много страдам, точно в моменти, в които съм очаквала да ликувам. Разбирам GHsun, защото съм си задавала същия въпрос.

Може би там се крие ключът, в отговора "не". Изпитвам удовлетворение и щастие, да бъда полезна, но се разочаровам след това Sad
Виж целия пост
# 4
А защо очакваш да ти благодарят?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?
Виж целия пост
# 5
Май не очакваме благодарност, но не очакваме и неблагодарност.
Виж целия пост
# 6
А защо очакваш да ти благодарят?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?

Ще дам простичък пример: обаждат ми се познати на работното място и искат да им донеса нещо, което не могат да намерят другаде, но нямат възможност да дойдат при мен и да си го вземат. Аз правя услуга и го нося, но се държат така, сякаш съм била длъжна да го направя. При следваща среща, даже може да се направят, че не ме познават.
(пиша в множествено число, защото случаите са няколко от различни хора).

Искам да поясня, че написах темата, за да помогна на себе си чрез вашите мнения, да коригирам нещо ако бъркам някъде.
Виж целия пост
# 7
Едно сито на всички маймунки на клона е много здравословно. Като видиш, че давайки добро по-скоро те използват, подиграват, мислят те за баламурник - под ножа. А не безкрайни шансове и отровни мисли в стил "къде АЗ сгреших?". Вероятно никъде по отношение на другите. Просто на всеки емпат се падат поне дузина хора с девиации, които цоцат енергия, време, помощ.
Виж целия пост
# 8
Ще получиш съвети на килограм и накрая нищо няма да промениш, въпреки че  би се зарекла.
Същата ситуация е и с мене - някой ме моли нещо да направя, но така ме моли, че от мене се очаква задължително да го направя. И аз доказвам, че правилно са се ориентирали. В случаите, в които съм отказала, са последвали сръдни.
Виж целия пост
# 9
И аз се уча да казвам не. Много ми е трудно, но е наложително. Не се сърдя на хората, които са ме използвали, защото сама съм си виновна.
Виж целия пост
# 10
Ще получиш съвети на килограм и накрая нищо няма да промениш, въпреки че  би се зарекла.
Същата ситуация е и с мене - някой ме моли нещо да направя, но така ме моли, че от мене се очаква задължително да го направя. И аз доказвам, че правилно са се ориентирали. В случаите, в които съм отказала, са последвали сръдни.

Вероятно е така. И докато чета това, отново се питам, защо така се получава?
Виж целия пост
# 11
Винаги ще има хора използвачи. Когато мога да съдействам, го правя без да ме молят или карат, защото считам, че така е правилно. На 10 човека да помогнеш, 1 може да го запомни и да ти върне услугата и да помогне в нужда. Не е малко. Останалите 9 просто са си такива. Не ми пука и не бих спряла заради тях.
Виж целия пост
# 12
И аз се уча да казвам не. Много ми е трудно, но е наложително. Не се сърдя на хората, които са ме използвали, защото сама съм си виновна.

Обвинявам се, да, ядосвам се на себе си. Казването на НЕ, е пряко свързано с "проблема" ми, но и леко се отклонява за мен. Случва се и с близки, и с познати, и с непознати. Както дадох пример по-горе, искат ми услуга, която не ми е проблем да свърша, в замяна не очаквам пари или нещо материално, а едно простичко уважение. Много ли е се питам? Къде е човещината. Защо не мога да преценя, какво ще последва?
Виж целия пост
# 13
Продаваш помощ и купуваш уважение. Такъв манталитет не ме кара да изпитвам уважение.
Виж целия пост
# 14
Аз си имам едно просто правило. Веднъж помагам, ако мога разбира се. Ако видя, че ме използват, просто спирам. Не повтарям. Не се питам защо и как, просто хората са такива. Не всеки е добър човек. Като не става, го премахвам от живота си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия