Изби ме на простотия нещо. Но и при мен е от нерви. Тъй че идвам. Нека ми казват другарките, че съм баба. Поне ще съм баба със здрави нерви. 
Добри, много готино това за синчето.
На мен този метод не ми помага обаче, а и не във всяка ситуация може да седнем по турски и да омнем. Представям си като ме ядоса някой клиент как сядам под бюрото и започвам. После се връщам на стола и със спокойна и ухилена физиономия се справям с предизвикателството да общувам с него.На времето психотерапевтката, която посещавах ме беше научила когато се притесня, да дишам дълбоко, двата ми крака да са стъпили стабилно на пода и да броя до 10. Помагаше. На първия ми изпит в сегашната работа по средата на изпита взех да го правя, че се панирах на един въпрос. Преподавателката ме погледна странно, но дреме ми - бях един от тримата, взели изпита от първия път. Другите колеги се явяваха няколко пъти преди да го вземат успешно, а когато успяха, аз вече имах следващото ниво на квалификация и това благодарение на трикчето с дишането. Но и то не винаги е приложимо - например по време на разговор.
П.П. Докато си пиша моите фермани, Крот ме е изпреварила с това за банята.

. Само ядох най - чудната пъстърва и дроб сарма.
