Да се оплачем... 2021

  • 2 037 266
  • 31 927
# 990
Съболезнования, Лъки. Много тъжно.
Виж целия пост
# 991
Съболезнования, Лъки! Да почива в мир баща ти!
Виж целия пост
# 992
Лъки, съболезнования, да почива в мир.
Виж целия пост
# 993
Съболезнования, Лъки! Да е светло на душата му. Скоро писах по същия повод, разбирам те прекрасно. Но не се обвинявай! Трябва да се съхраниш. Колкото и тривиално да звучи, децата и майка ти се нуждаят от теб. Но да, никога нищо няма да е същото. Прегръщам те и ти желая сила. Ако имаш нужда от нещо, насреща съм.
Виж целия пост
# 994
Лъки,много боли!Съжалявам за загубата ти!
Виж целия пост
# 995
Лъки, съжалявам мила. Съболезнования
Виж целия пост
# 996
Лъки, съболезнования! Търсим решения, но понякога този отгоре ни изненадва...
Виж целия пост
# 997
Лъки, най-искрени съболезнования.
И не, не си виновна и нишо повече не е можело да се направи. И той е знаел колко много го обичаш. И сега го знае, от по-доброто мвсто на което е. И винаги ше бъде част от едно специално място в сърцето ти. Сълзите сами ше дойдат. Плачи, когато усетиш че ти се плаче. Не те познавам, но ти изпращам много силна прегръдка.
Виж целия пост
# 998
Lucky Plam  Светъл да е пътя на баща ти! Всеки родител би могъл само да мечтае за такива всеотдайност от детето си, каквато ти проявяваш! Кураж!
Виж целия пост
# 999
Лъки, съболезнования! Не се обвинявай, понякога нещата не зависят от нас. Сигурна съм, че татко ти е знаел, че го обичаш и си била една прекрасна дъщеря.
Виж целия пост
# 1 000
Лъки,съболезнования за татко ти. Да почива в мир!

Аз се оплаквам от студа-студено е навън,студено е и в мола. Смръзвам направо.
Виж целия пост
# 1 001
Приеми и моите съболезнования, Лъки. Да е светъл пътят му.
Виж целия пост
# 1 002
Лъки, съболезнования Sad Още снощи прочетох, но така ме стегна душата... Не мога да си представя някой от семейството ми да го нвма вече... А знам, че и това наближава.
Виж целия пост
# 1 003
Съжалявам, Лъки... Ти си прекрасна дъщеря и всички тук го знаем. Да е жива и здрава свекърва ти, че ще се погрижи за децата!
На днешния ден преди 5 години татко трябваше да е на скенер, а прогнозите бяха за страшни бури тогава, за навявания, огромни преспи и затворени пътища. Тръпнех в ужас как ще стигнем до болницата на 70 км разстояние, какво ще правим, ако закъсаме, как той ще понесе пътуването със силните болки въпреки морфиновите лепенки. Той не дочака тази дата... Обадих се да кажа, че няма да отидем и ако може, да вместят някой друг пациент. Върнахме останалите лепенки в онкодиспансера. А в деня на смъртта си той ми звънна, че е дошло писмо за него. След погребението, няколко дни по-късно отидох да го взема. НОИ го информираше, че рестрикциите в сумата на пенсията му заради ранното пенсиониране са приключили и вече ще си взема цялата пенсия. Мисля, че тогава ревнах за пръв път.
Виж целия пост
# 1 004
Ох, Лъки, колко те разбирам. До сега (почти година по-късно) се питам дали нямаше нещо, което да можем да направим още. Много, много съжалявам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия