Прави го неадекватен в неприятна ситуация. Да реагира на момента, а не после да мрънкоти насаме на главата на жена си, че да се налага тя да го спасява от лошите роднини.
В нашия случай, аз бях последната която защитаваше зълвата. И двамата ѝ братя не искаха да я видят, баща им и сега си бере плодовете от възпитанието тип "тя е момиче и най-малка, при двама братя, ще я пазите и ще се съобразявате", ама чак сега се усеща, а аз и етървата бяхме странични наблюдатели. Аз познавам цялото семейство от преди да се събера с мъжа ми, но някои изцепки за етървата бяха неприемливи и тя си реагираше. Обаче и при това положение, че съм ѝ свикнала и не ѝ обръщах особено внимание и за мен прекали в един момент. Не само загуби и последния си защитник, ами доста си обмисляше поведението, претенциите и исканията след това. Пак се поотпуска от време и на време и ни изненада с някой изцепка, но така да се каже, аз като се намесих решително нещата се промениха за всички. Още е царица на конфликтите, тя ги е измислила, но вече само на мъжа ѝ фасоните
